Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр.Варна, 07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет
и трети ноември през две хиляди и двадесети година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на
секретаря Светлана Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6616 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
К.В.М., ДП „Б.с.т.“, Й.З.П.-К.,
К.А.К. срещу Ж.И.Д. и М.И.Ж. иск
с правно основание чл. 124 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на хоби стая,
наховяща се на партерен етаж
в жилищна сграда с административен адрес ****, посочена на скица
по архитектурен проект с червени очертания, с площ от 36.10 кв.м. по КНА № 171, том
ХLV, вх. рег.
№ 15920, дело № 9690/18.07.2011г.
на АВ, при
граници: общ вход и общо стълбище,
ПИ № 1754, вътрешен двор,
ПИ № 1750, отгоре – жилище,
от долу – ПРУ.
В исковата молба ищците твърдят, че
се легитимират като собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, с
административен адрес ****. Излагат, че са били уведомени от районния полицай
на Първо РУ на ОД на МВР-Варна да предоставят достъп до хоби стая на Ж.Д., за
която същата се легитимира като собственик въз основа на КНА № 171/2011г. Със
същия се излага, че наследодателите на ответниците - И. Ж.И. и Д. В. И. са
признати за собственици в СИО въз основа на разрешение за строеж, реализирано
строителство и въвеждане в експлоатация на процесната хоби стая. Ищците
твърдят, че последната не представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, а функционално обслужва отделните притежавани самостоятелни обекти
в сградата, поради което и съставлява обща част по предназначение. С оглед това
и горния КНА не установява права върху процесното помещение, поради което и
сезира съда с искане за отричане правата на Ж.Д. и М.И..
С оглед настъпилата смърт на ищеца К.А.К.
в хода на процеса – починал на 25.10.2019г., определение № 2378/10.02.2020г., в
производството като ищци са конституирани С.Г.С., Ц.Г.С., Д.П.В., Д.С.Д., Р.В.Д.,
Г.С.Д., Г.Х.О. и Н. И. ГЕ..
Видно от представеното удостоверение
за наследници – л. 342-344 от делото, че С.Г.С., Ц.Г.С., Р.В.Д. и Г.С.Д., са
съответно деца на Г. П.Г. - дъщеря на вуйчото П.В.М. (брат на майката на К.К.) и В. С.Д. – син на лелята Х. В. Е. (сестра на майката
на К.К.) и като такива се явяват роднини по съребрена
линия от пета степен. Съобразно правилото на чл. 8, ал. 4, изр. второ ЗН
посочените лица не са призовани да наследят К.К., доколкото
те са изключени от по-близките по степен родственици,
а именно тези от четвърта степен - Д.П.В. – дъщеря на вуйчото П.В.М.; Д.С.Д. –
син на лелята Х. В. Е.; Г.Х.О. – дъщеря на вуйчото Х.В.П. и Н. И. ГЕ. – дъщеря
на лелята Д.Н.С..
С оглед изложеното и производството
по делото по отношение на С.Г.С., Ц.Г.С., Р.В.Д. и Г.С.Д. следва да бъде
прекратено.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответницата Ж.И. Д., чрез процесуални си представител, депозира отговор на
исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска.
Поддържа, че процесното помещение представлява самостоятелен обект, като твърди
същото да е изградено съобразно одобрения архитектурен проект. Според същия на
партерния етаж е предвидено изграждането на два обекта – „тото пункт“ и „хоби
стая“. Към последната се сочи да е предвидено изграждане на санитарен възел,
поради което и счита, че същият отговаря на изискванията за „обект“ по смисъла
на § 5, т. 39 ЗУТ и § 1, т. 1 ЗКИР. Че същото представлява самостоятелен обект
е закрепено и в даденото от главния архитект на Община Варна становище от
21.05.2019г. Твърди, че и двата обекта са изградени по стопански начин. Твърди,
че хоби стаята не обслужва функционално останалите самостоятелни обекти в
сградата. Излага съображения на следващо място, че общите части по
предназначение могат да променят предназначението си по общо съгласие на всички
съсобственици. Такава воля, в това число и да придобият процесната хоби стая, И.
и Д. И.ови са изявили и същата е обективирана
в архитектурния проект, както в снабдяването им с нотариален акт за
собственост. Всички ищци, с изключение на ДП „Б.с.т.“ права на което
се оспорват, се твърди са придобили самостоятелни обекти след издаване на
нотариалния акт, с който праводателите на отвениците са признати за собственици. Поддържа и че
процесното помещение е придобито по давност, въз основа на осъществявана
фактическа власт в периода 1987г. до 2018г. Моли за отхвърляне на иска.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът М.И.Ж., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Поддържа, че ответниците, като наследници
на И. Ж.И. и Д. В. И. са собственици на процесната хоби стая. Твърди, че
наследодатели им са придобили собствеността върху същата въз основа на учредено
по реда на чл. 56 ЗТСУ /отм./ право на строеж от съсобствениците на дворното
място. Въз основа на така учреденото им ограничено вещно право, било издадено
разрешение за строеж № 129/07.10.1983г. и по-късно била изградена жилищна
сграда. Одобреният архитектурен проект твърди да е предвиждал освен жилищата и
два самостоятелни обекта – „тото пункт“ и „хоби стая“, затова и счита че същите
не съставляват обща част по предназначение. И към двата обекта се излага да е
предвидено изграждането на санитарно помещение, което е сторено. Вън от това твърди,
че етажната собственост може да съществува и без процесния обект. Твърди
жилищната сграда да е изградена в съответствие с одобрения архитектурен проект
и същата е въведена в експлоатация. В условията на евентуалност се позовава на
изтекла в полза на наследодателите на страните давност, като твърди същите да
са осъществявали фактическа власт върху помещението от 1987г. и до смъртта си
през 2015г. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт
№ 73, том XXVI, дело №
9279/1975г., И. Ж.И. и Д. В. И. са придобили от наследниците на Г.К.П.- Коста Г.ов П., З.Г.П., М.Г.А., В.И.П., Р.Б.П., В.С.Т. и Г. С. П.
къща на три етажа, състояща се от три стаи, кухня, два тоалета, таванска стая и
изба, ведно с 83 кв.м. ид.ч. от дворното място,
цялото с площ от 220 кв.м., съставляващо имот пл. № 6, 7 от кв. 60 по плана на
8-ми подрайон на гр. Варна (л. 50).
С договор за
покупко-продажба от 22.11.1978г., оформен в нотариален акт № 18, том Х, дело №
3855/1978г., Районна дирекция Български спортен тотализатор е придобило от от наследниците на Г.К.П.– Н.П. П.а, Л.К. П., П.К.П., В.И.П., Р.Б.Г.ов, В.С.Т.,
Г. С. П., З.Г.П. и М.Г.А., магазин за фурна, без място, построен на 37 кв.м. в
имот пл. № 6, 7 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на
Варна (л. 11-12 и л. 529-530).
Приобщена към
доказателствения материал по делото (л. 250-310) е предоставената от Община
Варна преписка по изграждане на сградата с административен адрес ****,
възстановена със заповед № 007/13.05.2011г. на главния архитект. Видно от
същата, че с разрешение за строеж № 129 от 07.10.1983г. на И. Ж.И., Д. В. И., М.И.Ж.
и Ж.И.Д. и въз основа на одобрен проект на 27.07.1983г., отдел „АБ“, е разрешен
строеж – надстройка с два етажа и пристройка с четири етажа в парцел № 7,
квартал № 60, по плана на ****, като поради конструктивни причини е посочено
строежът да се изпълни като ново строителство (л. 258).
Видно от
одобрения проект, че същата се състои от сутерен, партер, три жилищно етажа и
тавански етаж (предвидено по одобрения план за сушилня). Видно от проекта е, че
партера на сградата е предвидено изграждането на процесното „хоби“, като същата
има самостоятелен вход от общия коридор на сградата; разполага с коридор,
тоалетен възел и стая (л. 303). Последващо с протокол
№ 48 от 20.12.1984г. на заседание на Съвета по архитектура и благоустройство и
селищно териториално устройство при ОбНС – т. 6 е
приета корекцията на покрива на жилищната сграда на **** № 7, като сушилнята
стане три тавански помещения, а остъкления покрив – сушилня (л. 308-310).
С протокол от
25.08.1987г. (л. 271-275) назначената със заповед на Председателя на ИК на
Общински народен съвет приемателна комисия е приела за въвеждане в действие
обект групов строеж на ул. „Сан С.“ № 7. В раздел VII, т. 1 от протокола е посочено, че
жилищната сграда е изпълнена по АС и конструктивни чертежи, като същата има
четири жилищни етажа с тото пункт, съдържа три апартамента, три изби и тото
пункт.
В материалите по възстановената
преписка се съдържат и заявления от посочените по-горе съсобственици на
дворното място отстъпено на И. Ж.И. и Д. В. И. право на строеж на четириетажна
жилищна сграда. От своя страна И. и Д. И.ови са отстъпили
на дъщеря си Ж.И. Д. право на строеж на втори етаж, състоящ се от хол,
всекидневна с бокс, спалня, тоалет и баня и антре (л. 284-285) и на сина си М.И.Ж.
право на строеж на трети етаж, състоящ се от хол, всекидневна с бокс, спалня,
тоалет и баня и антре (л. 286-287).
С Договор от 05.01.1984г. (л. 532-533), сключен
между Д. В. И., И. Ж.И., Ж.И.Д., М.И.Ж. и Районна дирекция Български спортен тотализатор страните са договорили следното:
РД БСТ се съгласява магазина–фурна да бъде
съборен заедно с цялата сграда, собственост на останалите съдоговорители, за да бъде
извършен от четиримата съдоговорители групов строеж на
четириетажна жилищна сграда, като в приземния етаж да бъде изграден
магазин на БСТ със сервизни помещения,
който да се изгради върху
намалена квадратура от 22.41 кв.м. и намалена кубатура 56.02 куб.м., като Д. В. И., И. Ж.И., Ж.И.Д.,
М.И.Ж. срещу получаването на по-голяма площ
и кубатура за изграждането на груповото им жилище
са поели задължението да изградят магазина със сервизни помещения
в груб вид за своя сметка,
който следва да предадат с протокол
на РД БСТ.
На 22.08.1984г. Д. В. И.,
И. Ж.И., Ж.И.Д., М.И.Ж. и Районна дирекция
Български спортен тотализатор са сключили договор за групов строеж (л. 532-537), с
който участниците в строежа са се съгласили с общи усилия и за тяхна сметка да
построят жилищна сграда в парцел № 7, кв. 60 по плана на ****, като жилищата и
другите обекти в сграда се разпределят както следва: за Д. В. И. и И. Ж.И. – апартамент № 1
на първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи, столова с кухненски бокс и
сервизни помещения, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с избено помещение №
1 и таванско помещение № 1 на обща стойност 11 311 лева; за Ж.И. Д. –
апартамент № 2 на втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи, столова с
кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с
избено помещение № 2 и таванско помещение № 2 на обща стойност 10457 лева; за М.И.Ж. - апартамент № 3
на трети жилищен етаж, състоящ се от две стаи, столова с кухненски бокс и
сервизни помещения, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с избено помещение №
3 и таванско помещение № 3 на обща стойност 10128 лева; за Районна дирекция Български спортен тотализатор – магазин в партерния жилищен етаж на сградата състоящ
се от магазин и сервизно помещение със застроена площ от 22.41 кв.м. на обща
цена от 1996 лева.
Посочено е в
договор за групов строеж, че цената на жилищата и другите обекти в сградата са
определени въз основа на установената сметна стойност на сградата по проверена
от Държавна спестовна каса генерална сметка.
Последната е приложена
на л. 283 от делото и представляваща част от предоставената от Община Варна и
коментираната по-горе възстановена преписка по изграждане на сградата с
административен адрес ****. В таблицата от 02.08.1983г. за определяне цените на
обектите в жилищната сграда на ****, № 7, процесното „хоби“ е посочено да е
разположено на етаж 1 с площ 26.10 и цена 3550 лева. На втори ред е посочен
апартамент № 1 с площ от 56.40 кв.м., посочени са коефициентите вземани предвид
при определяне на цената, припадащите се складови помещения – колони Г2, Ксп и вс.лв. За процесното „хоби“
и апартамента е определен общ процент за идеалните части от общите части на
сградата – графа К% ид.ч. - 37.6728.
Съгласно Договор за доброволна
делба от 18.02.1989г. (л. 538-539) е ликвидирана съсобствеността върху новопостроената
жилищна сграда с административен адрес ****, като Д. В. И. и И. Ж.И. са получили в
собственост апартамент № 1 на първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи,
столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 70 кв.м.,
заедно с избено помещение № 1 и таванско помещение № 1, както и 0.3338% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
като стойността на дела е 11 314 лева; Ж.И. Д. е придобила собствеността
върху апартамент № 2 на втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи, столова с
кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с
избено помещение № 2 и таванско помещение № 2 и 0.3083% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, като стойността на дела е
10 457 лева; М.И.Ж. е придобил
собствеността върху апартамент № 3 на трети жилищен етаж, състоящ се от две
стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 70
кв.м., заедно с избено помещение № 3 и таванско помещение № 3 и 0.2988% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
като стойността на дела е 10 128 лева; Районна дирекция
Български спортен тотализатор е придобило собствеността върху магазин в партерния
жилищен етаж на сградата състоящ се от магазин и сервизно помещение със
застроена площ от 22.41 кв.м. и 0.0588% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, като стойността на дела е 1996
лева.
С нотариален акт
№ 79, том I, рег. № 3210,
дело № 77/2011г., на нотариус Янчо Несторов (л. 47-48), И. Ж.И. и Д. В. И. са
признати за собственици въз основа на разрешение за строеж, реализирано
строителство и въвеждане в експлоатация на недвижими имоти, находящи се в гр.
Варна, ул. „Сан Стехано“, № 7, ПИ 1756, 8-ми
микрорайон, идентичен с пл. № 6, кв. 6, включително е на процесния такъв – хоби
стая, състояща се от едно помещение и санитарен възел, с площ от 36.10 кв.м.,
разположена на партерен етаж – по архитектурен проект, а по данъчна оценка на
ет. 1, при граници: общ вход и общо стълбище, ПИ 1754, вътрешен двор, ПИ 1750,
отгоре – жилище, отдолу – ПРУ. При съставяне на акта е посочено, че са
представени коментирания по-горе нотариален акт № 73/1975г., заповед №
32/01.02.1983г., разрешение за строеж № 129/07.10.1983г., протокол на
приемателна комисия, заявления за отстъпено право на строеж и други.
С нотариален акт
№ 110, том III, рег. № 3201,
дело № 401/2006г. на нотариус Е.Д., ДП „Б.с.т.“ е признато за собственик на магазин,
с площ от 22.41 кв.м. със сервизни помещения, заедно с 0.0588% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, находящ се в приземния-партерен етаж на сградата, построена в ****, в
УПИ № 1756 по новия КП, влязъл в сила със заповед № 300-4-47 от 01.10.2003г., в
кв. 60 на 8-ми микрорайон на гр. Варна, при граници на магазина: ****, калкан, стълбищна клетка с проход-вход към нея и граници на
поземления имот: ****, имоти №№ 1750, 1753 и 1754. При съставяне на акта е
посочено, че са представени коментирания по-горе нотариален акт № 18/1978г.,
договор за строителство и групов строеж, договор за доброволна делба, а така
също и решение по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС, решение по гр.д. № 730/2000г. на
ВОС, решение № 1751/2001г. на ВКС, решение по гр.д. № 642/2003г. на ВКС.
От запазените
материали по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС се установява, че с решение от 10.01.1997г.
на ВРС по посоченото дело, Д. В. И., И. Ж.И., Ж.И.Д.
и М.Ж.И. са осъдени да предадат на „Български спортен тотализатор“ София,
владението върху собствения му недвижим имот – магазин с площ от 22.41 кв.м.,
със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сграда в ****,
представляващ имот пл. № 6 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон
на гр. Варна, на основание чл. 108 ЗС. Така постановеното решение е потвърдено
с решение от 03.07.1997г., постановено по гр.д. № 580/1997г., по описа на ВОС.
Решението е влязло в законна сила на 03.07.1997г.
С решение от
20.10.2000г., постановено по в.гр.д. № 730/2000г., по описа на ВОС, е отменено
решение от 17.08.1999г., постановено по гр.д. № 5914/1998г. на ВРС, като И. Ж.И.,
Д. В. И., Ж.И. Д. и М.Ж.И. са осъдени да възстановят на ЦД „Български спортен
тотализатор“ – София, Районна дирекция – Варна, имот, представляващ магазин с
площ от 22.41 кв.м., заедно със сервизни помещения, находящ се в гр. Варна,
партерен етаж на сграда на ****, № 7, представляващ имот пл. № 6 в кв. 60 по
плана на 8-ми подрайон на града, в състоянието му
отпреди извършването на посегателствата, съобразно архитектурен план и
строителни документи, във вида съгласно предварителен протокол от 11.08.1993г.,
на основание чл. 109 ЗС (л. 547-548). Така постановеното решение е потвърдено с
решение № 1533/19.11.2002г., постановено по гр.д. № 1751/2001г., по описа на
ВКС IV-то отделение (л.
549-552). С решение № 427/31.12.2003г., постановено по гр.д. № 642/2003г. на
ВКС, 5-членен състав, е оставена без уважение молбата на И. Ж.И., Д. В. И., Ж.И.
Д. и М.Ж.И. за отмяна на влязлото в сила решение от 20.10.2000г. по в.гр.д. №
730/2000г., по описа на ВОС (л. 553-555).
Приобщено към
доказателствения материал по делото е и гр.д. № 3454/2004г., по описа на ВРС, ХII-състав. С влязло
в законна сила решение № 138/12.01.2007г., постановено по гр.д. № 3454/2004г.,
по описа на ВРС, е прието за установено по отношение на Български спортен
тотализатор при БСФС-София, представляван от Районна дирекция на Български спортен
тотализатор – Варна, че И. Ж.И., Д. В. И. и Ж.И. Д. не са собственици на
магазин, находящ се в приземния етаж на жилищна сграда в ****, със застроена
площ от 58.50 кв.м., състоящ се от търговска зала, санитарни възли, складова
част, при граници на магазина: ****, калкан, вътрешен двор, стълбищна
клетка с проход до нея, както и 0.0588% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо
имот пл. № 7, в кв. 60 по плана на 8-ми микрорайн на гр. Варна, на основание чл. 97, ал. 1 ГПК.
В мотивите на
посоченото решение е посочено, че с протоколно определение от 11.03.2005г. е
допуснато уточнение на в границите на претендирания имот, като същият се счита
този отразен като тото пункт и щрихованата част към която има вход, така както
са отразени на скицата на гърба на л. 12 от 632/2002г., по описа на ВРС, 12-ти
състав. Видно от скицата на гърба на л. 12 от 632/2002г., че се касае за
заверено копие от коментираната по-горе част от одобрения архитектурен проект и
в частност разпределението на партерния етаж, като уточненото помещение и
санитарен възел към него е различно от процесното хоби и мокрото помещение към
него.
С договор за
покупко-продажба от 30.08.2018г., оформен в нотариален акт № 167, том III, рег. № 5524,
дело № 442/2018г., на нотариус Петър П. (л. 14-15), К.С.Д. е продала на Й.З.П.-К.
самостоятелен обект – апартамент № 1, с идентификатор № 10135.1507.744.2.1,
разположен в сграда с идентификатор № 10135.1507.755.2, с административен
адрес: ****, ет. 1, ап. 1, състоящ се от входно антре, две стаи, столова с
кухненски бокс, две тераси и сервизни помещения, със застроена площ от 70
кв.м., при граници по кадастрална схема: на същия етаж - няма, под обект –
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.744.2.4, над обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.744.2.2, и при граници по
документ за собственост: ****, калкан, вътрешен двор, стълбищна
клетка и калкан, ведно с прилежащото избено помещение № 1, с площ от 12.60
кв.м. и таванска стая № 1, с площ от 8.12 кв.м., както и 0.3337% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземлен имот, представляващ по кадастрална карта имот с идентификатор №
10135.1507.744. От своя страна Камелия Д. е придобила описания имот въз основа
на постановление за възлагане от 22.06.2015г. на ЧСИ Даниела П.-Янкова по
изп.д. № 652/2013г. (л. 578-581). В схемата издадена както за да послужи по
изпълнителното дело (л. 582), така и по нот.дело №
442/2018г., като прилежаща част към апартамент 1 е описаната и процесното
помещение „хоби“ с площ от 36.10 кв.м.
С договор за
покупко-продажба от 29.03.2017г., оформен в нотариален акт № 77, том I, рег. № 4269,
дело № 54/2017г., на помощник нотариус по заместване при нотариус Кънчо Ицков (л. 17-18), В.Д.Ц.и Т.И.К.са продали на К.В.М. жилище-апартамент
с идентификатор № 10135.1507.744.2.2, на втори етаж от жилищна сграда, находяща
се в ****, състоящо се от входно антре, две стаи, столова с кухненски бокс, две
тераси и сервизни помещения, при граници по документ за собственост: ****,
калкан, вътрешен двор, стълбищна клетка и калкан, при
съседи на самостоятелни обекти съгласно схема: на същия етаж - няма, под обект
– самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.744.2.1, над обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.744.2.3, ведно с прилежащото
избено помещение № 2, с площ от 7.50 кв.м. и таванска стая № 2, с площ от 17.20
кв.м., както и 0.3087% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземлен имот № 1756 по плана на 8-ми микрорайно на гр. Варна, идентичен с имот пл. № 7 в кв. 60.
С договор за
покупко-продажба от 11.12.2008г., оформен в нотариален акт № 30, том VI, рег. № 5687,
дело № 1030/2008г., на нотариус Даниела Върлева (л. 20),
Ст. Г. Ж. и М.И.Ж. са продали на К.А.К. и А.Б.К. самостоятелен обект –
апартамент № 3, находящ се на целия трети етаж от жилищна сграда, построена в ****,
със застроена площ от 70 кв.м., състоящ се от входно антре, две стаи, столова с
кухненски бокс, две тераси и сервизни помещения, при граници: ****, калкан,
вътрешен двор, стълбищна клетка и калкан, ведно с
прилежащото избено помещение № 3, с площ от 12.60 кв.м. и таванско помещение с
площ от 14.33 кв.м., както и 0.2988% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот, представляващ ПИ
№ 6, в кв. 60, по плана на 8-ми микрорайон. С брачен договор от 22.05.2017г., с
нотариална заверка на съдържанието и подписите, съпругата Колева е прехвърлила
на съпруга К. притежаваните от нея права върху горния имот (л. 21-24).
По делото са проведена съдебно-техническа експертиза (л.
225-226). В заключението си вещото лице Т.О. посочва, че в наличното по делото
строителни книжа хоби стаята е упомената единствено в архитектурния проект на
сградата, като същата има самостоятелен вход от общия коридор на сградата;
същата разполага с коридор, тоалетен възел и стая. Данни за хоби стаята се
съдържат и в цените на обектите в жилищната сграда **** № 7, в която хоби
стаята е отразена като принадлежаща част към разположения на етаж първи
апартамент № 1.
Допусната по делото е тричленна съдебно-техническа
експертиза, в заключението по която вещите лица основавайки се на разпоредбата
на чл. 45, ал. 1 и 2 от Наредба № 5, ЗУТ – § 5, т. 39 и Наредба № 7/2003г. - чл.
98, ал. 2 не съставлява самостоятелен обект, доколкото в многфамилните
жилищни сгради се осигурява помещение за общо ползване от обитателите на
сградата, в т.ч. за битови, културни спортни и други спомагателни и обслужващи
дейности (зали за събрания, детски занимални, помещение за детски колички и
велосипеди, скривалища, убежища и т.н. За обекта няма и идентификатор, като
същото е посочено да прилежащо към апартамент 1 съобразно скицата, издадена от
АГКК. Посочено е и, че съобразно идеалните части от 0.3337 от „Хоби“, че по
площ тя е 12.03 кв.м. и разпределено на трите жилища в сградата е общо 36.10
кв.м. и от което вещите лица заключават, че е обща част.
За доказване на въведеното от ответниците в условията на
евентуалност оригинерно придобивно основание, респ.
за опровергаване на същото, са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите И.П.И. и Н. Ц.Б. – водени от отвтениците
и П.С.В.– водена от ищците.
Свидетелката И. излага, че са били в приятелски отношения
с Д. и И., като тези им отношения датират от времето, когато е изграждана
сградата, в което се намира процесното помещение и в частност когато е слагана
дограмата. Сградата е на пет етажа – един етаж за Д. и И., един за Ж., един за
сина им и три спални тавански. В партера имало едно спорно помещение, т.нар.
тото, коридорче, друга отделна врата, която била към стълбището и към мазата и
трета към помещение, което всички наричали офис. Като се влезе в това помещение
в ляво, в предверието имало тоалетна, бойлер и мивка,
а напред – офисът, който излизал в дворче с неправилна форма. В този офис
свидетелката излага, че е работила от 1995г., като е водила счетоводството на Д.
до 1998г. След това е ходила в помещението около 2000г., когато Д. започнала да
изкупува мед. Сочи, че знае това помещение като такова на Д. и И., те са имали
ключ и те са го заключвали. Не е виждала в същото да се съхраняват стирки, детски колички.
Свидетелят Б. излага, че знае сградата, в която се намира
процесното помещение, като за първи път е ходил там в края на 1995г. – началото
на 1996г. За де се стигне до него се минавало през коридор и в дясно се е
влизало в помещението. Срещу вратата на т.нар. канцелария или офис, където им
плащали, в ляво имало малко помещение с мивка. Това помещение било на леля Дафи, като свидетелят помагал с дейности по товарене и
разтоварване на мед. До 1998г. се е занимавал с товаренето на мед.
Свидетелката В. излага, че познава ответницата Д. от
2010г., когато станала техен наемател. Процесното
помещение е било със зазидан вход, като същият е разбит през 2018г., тъй като
се усещала миризма. В помещението имало стилажи,
старо медицинско легло, одеала по земята, умрели
котки, черупки от яйца. Мокрото помещение било пълно с боклуци, нямало плочки,
мивка. Била сменена старата дървена врата, за която ключове имали ответницата Д..
След подмяна на врата ключ за същата е искал С.Д..
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно разрешенията, дадени в т.1 от ТР №8/12 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права. В този случай в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл. 79 ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 ЗС. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника (т.1 от ТР № 8/12 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС).
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот (така решение № 9/10.02.2017г. по гр.д. № 6320/15г., ВКС, ІІ гр.о. с допускане до касационно обжалване по въпроса как следва да процедира съда, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника при формиране на извод за недоказаност на фактите, на които се основава правото на собственост на ищеца-да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по същество на спора; решение № 52/19.06.2018г. по гр.д. № 2154/17г., ВКС, ІІ гр.о. и определение № 105/18.06.2019г. по ч.гр.д. № 1606/19г., ВКС, ІІ гр.о. и др.).
В настоящия случай ищците твърдят в качеството им на етажни собственици да се легитимират като такива на процеснтата хоби стая, която съставлява обща част на изградената жилищна сграда с административен адрес ****. Споделяйки цитираното по-горе разрешение, съдът приема, че за тях е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, чрез който да отрекат правата на Ж.Д. и М.Ж. върху процесната хоби стая, за която те твърдят, че са собственици при доказаност, че същата представлява обща част.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС, общите части
на етажната собственост биват такива по естеството си и по предназначение. Общи
по естеството си са онези части, без които е невъзможно съществуването на
самата сграда - като основите на сградата, външните носещи стени, покривът, подпокривното пространство, стълбището, а по предназначение
общи части са онези, без които съществуването на сградата е възможно, но имат
за цел да обслужват всички етажни съсобственици – перални, сушилни, портиерско
жилище и други ако няма норма, задължаваща в сградата да има такива. Меродавният
момент, към който се преценява статутът на обекта (дали той е самостоятелен
обект в сградата – етажна собственост или е обща част на тази сграда, поради
предназначението му да служи за задоволяване на общи нужди на етажните
собственици) е моментът на възникване на етажната собственост.
От събраните по делото доказателства се установи, че
процесната жилищна сграда е построена въз основа на сключен договор за групов
строеж между Д. В. И., И. Ж.И., Ж.И.Д., М.И.Ж. и
Районна дирекция Български спортен тотализатор, като за целта е бил одобрен от
компетентните административни органи съответен архитектурен проект. Този проект
е предвиждал сградата да има един избен етаж, партерен такъв, три жилищни етажа
с по едно типово жилище на всеки, тавански етаж – с три тавански стаи и сушилня
(последното след надлежното изменение на проекта). На партерният етаж проектът
е предвижда изграждането на две помещения, всяко със санитарен възел, едното
именото като „тото“, а другото – процесното „хоби“. Последните към датата на
въвеждане в сградата в експлоатация са били изпълнени на място съобразно
архитектурния проект, последното установено от коментирания приемателен
протокол от 25.08.1987г. При така отразеното в архитектурния проект, по който
сградата е построена не може да се направи извод дали процесното хоби е било
предназначено да обслужва собствениците на отделни притежавани етажи или е било
самостоятелен обект. В действителност от представения архитектурен проект е
видно, че от процесното хоби се осъществява достъп до дворното място, но
въпросът това ли е единственият възможен начин за достъпването на двора не е
повдигнат от ищците нито в исковата молба, нито в първото по делото съдебното
заседание, нито е бил предмет на заключението по допуснатата експертиза. Извод,
че процесното хоби е такова за общо ползване не може да се направи и въз основа
на норма, задължаваща в сградата да има такъв обект. Както към момента на
издаване на строителните книжа, така и към датата на възникване на етажната
собственост, станало с разпределение на обектите съобразно договора за групов
строеж, извършено със сключената доброволна делба от 18.02.1989г., действалите ЗТСУ,
ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от
1977г. (в редакциите й ДВ, бр. 64 от 15.08.1986г.) не предвиждат изграждане на
специално помещение в партерния етаж. Изискване в жилищните сгради да има помещение
с мивка и клозет за съхраняване на пособия за почистване и поддържане на
сградата и такова за детски колички и велосипеди, касае само сгради с повече от
осем жилища (чл. 65, ал. 2 и чл. 80 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство от 1977г.), каквато настоящата не е. Тук
съдът намира за необходимо да посочи, че не кредитира заключението на вещите
лица по тричленната експертиза, доколкото изводите, които същите правят са на база
строителни правила и норми действащи по настоящем, е
не към момента на възникване на етажната собственост, включително и
позоваването на чл. 45, ал. 1 и 2 от Наредба № 5 за правилата и норми по
териториално и селищно устройство от 1995г., която в цитираните текстове
предвижда какви обекти могат да се изграждат в жилищни сгради. Ето защо и за
решаване на спора съдът намира, че следва да бъде взет предвид механизмът, по
който е определена цената на жилищните обекти в сградата и по който механизъм
страните по договора за групов строеж са се съгласили. А същият по недвусмислен
начин сочи, че процесното хоби не е оценявано като обща част. Съгласно чл. 40,
ал. 1 ЗС, дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на
съотношението между стойността на отделните помещения, които те притежават,
изчислени при учредяването на етажната собственост. В същия смисъл е и
правилото на чл. 43 от Наредба за цените на недвижимите имоти (отм., в
редакцията й ДВ, бр. 99 от 14.12.1979г.), припадащите се идеални части от
общите части на сградата към отделните обекти се определят, като цените на
отделните обекти, включително складовите им помещения (цената на отделния обект
без складовите помещения, общи части и без право на строеж - С1 + цената на
складовите помещения, припадащи се към отделния обект – жилище, ателие, гараж,
магазини и др. – С2), се раздели на сбора от цените на всички обекти в сградата
без правото на строеж, без подобренията и без цената на общите части на
сградата. От коментираното ценообразуване е видно, че площта на процесното хоби
е взета при определяне на идеалните части от общите части на сградата, заедно с
площта на помещенията за апартамента на ет. 1, в който смисъл е и заключението
по първоначалната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира и което
по недвусмислен начин сочи, че процесният обект не е
включван в общите части на сградата.
При горните констатации от фактическа страна и по
изложените правини изводи настоящият състав на съда
приема, че спорният обект не е бил обща част на сградата етажна собственост към
момента на нейното възникване, а оттук и липса на материалноправна
легитимация за ищците по предявения против Ж.Д. и М.Ж. отрицателен
установителен иск, който следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството
по делото по отношение на конституираните в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК като ищци С.Г.С., ЕГН **********,***,
Ц.Г.С., ЕГН **********,***, Р.В.Д., ЕГН **********,***, Г.С.Д., ЕГН **********,***.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.В.М., ЕГН **********,***, Държавно предприятие „Български спортен
тотализатор“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Й.З.П.-К., ЕГН **********,***, заместилите
по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса К.А.К., поч.
на 25.10.2019г. - Д.П.В., ЕГН **********,***,
Г.Х.О., ЕГН **********,***, Н. И. ГЕ., ЕГН **********,*** 45, С.Д.С., ЕГН **********,*** и Д.Д.Д., ЕГН **********,***,
последните двама заместили по реда на чл. 227 ГПК Д.С.Д., поч.
на 20.03.2020г., срещу Ж.И.Д., ЕГН **********,***
и М.И.Ж., ЕГН **********,***, за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
хоби
стая, наховяща се на партерен етаж в жилищна сграда с
административен адрес ****, посочена на скица по архитектурен проект с червени
очертания, с площ от 36.10 кв.м. по КНА № 171, том ХLV, вх. рег. № 15920, дело
№ 9690/18.07.2011г. на АВ и описана като хоби стая, състояща се от едно
помещение и санитарен възел, при граници: общ вход и общо стълбище, ПИ № 1754,
вътрешен двор, ПИ № 1750, отгоре – жилище, от долу – ПРУ, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: