РЕШЕНИЕ
№ 896
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330111997 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. Й. М., с ЕГН **********, действащ чрез адв. А.
Д., против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
на установено, че К. Й. М. не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, като
погасени по давност, сумата от 644,71 лв. - представляваща незаплатена сума за
изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 19.06.2000 г. - 07.12.2005 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 14.03. 2006 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 12,89 лв. - за разноски и 40 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 20.03.2006г., по ч.гр.д. № 1705 / 2006 г. по описа на Районен
съд - Пловдив.
В исковата молба се твърди, че в полза на ответното дружество бил издаден на
20.03.2006 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1705/2006 г. по описа на Районен съд -
Пловдив за сумата от 644,71 лв. - представляваща незаплатена сума за изразходвана питейна
и отведена канална вода за периода 19.06.2000 г. - 07.12.2005 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 14.03.2006 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 12,89 лв. -
за разноски и 40 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че въз основа на
издадения изпълнителен лист, срещу ищеца било образувано изп. д. № ****** г. по описа на
*** ****. Излага, че образуването на изпълнителното дело е направено със забава повече от
три години от издаване на изпълнителния лист от 20.03.2006 г., поради което била изтекла
предвидената в ЗЗД погасителна давност за събиране на вземанията.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество горепосочените суми, дължими по
изпълнителен лист от 20.06.2006 г., издаден по ч. гр. д. № 1705/2006 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, във връзка, с които вземания е образувано изп. д. № **** г. по описа на ****
*****, с район на действие - Окръжен съд - П., поради изтекла погасителна давност.
Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца- адв.
А.Д. в писмена защита.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Счита, че дори да се приеме, че е налице изтекла погасителна давност за вземанията
на дружеството, то искът следва да бъде отхвърлен частично, тъй като към настоящия
момент дължимия остатък по изпълнителния лист, възлиза на сумата от 134,61 лв.,
представляваща остатък от главница, тъй като длъжникът предприел редица доброволни
плащания по изп. дело № ****** г. по описа на *** ****** *******. Излага, че ищецът,
фигурира в базата данни на дружеството като потребител с абонатен № ****** за
водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. Л. № ***, ап. **. В полза на дружеството бил
издаден изпълнителен лист от 20.03.2006 г. по ч. гр. д. № 1705/2006 г. по описа на ПдРС, I
гр.с. за сумата от 644,71 лв. - главница за периода 19.06.2000 г. - 07.12.2005 г., ведно със
законната лихва върху главницата, както и за сумите от 12,89 лв. - разноски и 40 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на описания изпълнителен лист било
образувано изп. д. № ***** по описа на *** ****** ****, рег. № ****, с район на действие -
Окръжен съд - П.. Твърди, че по делото, с изрични молби на дружеството били искани
изпълнителни действия регулярно, като такива били предприемани. Отделно от това, и
самият длъжник извършил редица плащания. Въз основа на молба от 13.07.2018 г.,
оригиналът на изпълнителния лист бил върнат на дружеството. С молба с вх. № 14482 от
19.09.2019 г., вземанията по описания изпълнителен лист от ******г. били присъединени за
събиране по изпълнително дело № ***** г. по описа на *** ****** ******* с район на
действие Окръжен съд - П..
Сочи, че по изп. д. № ****** г. по описа на *** ***** **** били предприемани и
искани регулярно изпълнителни действия, като това било сторено с молби от 14.05.2008 г.;
01.03.2010 г.; 13.10.2010 г.; 03.11.2011 г.; 05.03.2015 г. Освен това по делото били
предприети редица доброволни плащания от страна на ищеца, съответно на 24.11.2010 г.;
16.12.2011 г.; 27.12.2011 г.; 21.01.2012 г.; 19.03.2013 г.; 18.05.2013 г.; 10.06.2013 г.;
05.08.2015 г.; 08.10.2015 г. и на 13.11.2017 г., които прекъснали давността за вземанията на
дружеството, като всички плащания били доброволни и не били следствие на запор или
друго принудително действие. Отделно последните три плащания били направени на касите
на дружеството. Твърди се също така, че по изп. д. № ***** г. била депозирана изрична
молба, с която било отправено волеизявление за доброволно погасяване на заплатените
суми. Изпълнителен лист от ***** г. е присъединен с изрична молба на дружеството в
производството по изп. д. № ***** г. по описа на *** ***** ****, с район на действие
Окръжен съд - П.. По описаното изпълнително дело били предприети редица действия, като
такива били поискани и от дружеството - взискател. Счита, че вземанията по процесния
изпълнителен лист не били погасени по давност.
Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, като дори да
се приеме, че е налице изтекла погасителна давност, искът следва да бъде отхвърлен за
сумите над 134,61 лв. - главница, с оглед направените в хода на изп. д. № ***** г. по описа
на ***** ****** плащания.
Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен
лист, че в полза на ответното дружество – на 20.03.2006 г. е издаден изпълнителен лист
срещу К. Й. М., по ч.гр.д. № 1705 по описа за 2006 г. на Районен съд - Пловдив, за сумите,
както следва: сумата от 644,71 лева – главница, представляваща неизплатена сума за
изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 19.06.2000 г. до 07.12.2005 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2006 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 12,89 лева, представляваща разноски по делото и 40 лева юрисконсултско
2
възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на ответното дружество
от 14.05.2007 г. било образувано изп. дело № ***** г. по описа на ******** ********
*******, с район на действие Окръжен съд П.. В нея са посочени конкретни изпълнителни
способи – запор върху трудово възнаграждение на длъжника или пристъпване към опис на
движими вещи. По делото са извършени справки за имущественото състояние на длъжника.
С молбата от 14.05.2008 г. взискателят е поискал опис и продажба на движими вещи,
намиращи се в жилището на длъжника. Същият е насрочен за дата 25.06.2008 г. като
въпреки указанията дадени от съдебния изпълнител, същите не са изпълнени от взискателя и
до извършване на опис не се е стигнало.
С молба от 01.03.2010г. взискателя е поискал извършване на справка НАП за
длъжника, относно това има ли същия сключен трудов договор, както и справки притежава
ли длъжника недвижимо имущество, МПС, банкови сметки и дялове в търговски дружества.
С молба от 13.10.2010г. взискателят е поискал насрочване на опис движими вещи,
намиращи се в дома на длъжника. Същият е насрочен от съдебния изпълнител за дата
24.11.2010г. Видно от съставения протокол от 24.11.2010г., описът не се е състоял, поради
постъпила молба от длъжника на 23.11.2010г. с искане за разсрочено плащане и направено
такова за сумата от 240 лева.
С молба от 03.11.2011г. взискателят е поискал насрочване на опис движими вещи,
намиращи се в дома на длъжника и същият е насрочен за дата 22.12.2011 г. Видно от
Протокол от 22.12.2011 г. описът не се състоял поради направено от длъжника плащане на
сума в размер от 70 лева на 14.12.2011г.
Постъпили са плащания от длъжника в размер на 30 лева от дата 22.12.2011 г. и от
дата 19.01.2012 г. в размер на 40 лева.
С молба от 14.01.2013 г. взискателят е поискал насрочване на опис движими вещи,
намиращи се в дома на длъжника. Съдебният изпълнител е насрочил опис за дата
13.03.2013г. Видно от Протокол съставен на 13.03.2013 г. същият не се състоял поради
направено от длъжника плащане на сума в размер на 40 лева от дата 12.03.2013 г.
На 25.04.2013 г. е насрочен опис движими вещи в дома на длъжника за 16.05.2013 г.
Видно от протокол от 16.05.2013г. описът не се е състоял отново поради направено плащане
от длъжника на сума в размер на 30 лева от дата 16.05.2013г. Описът е пренасрочен за дата
05.06.2013 г., като от протокол от същата дата, описът не се е състоял поради направено
плащане от длъжника на сума от 30 лева от дата 03.06.2013г.
С молба от 05.03.2015г. взискателят е поискал извършване на справки относно
имущественото състояние на длъжника и насрочване на опис движими вещи. Описът е
насрочен от съдебния изпълнител за дата 18.05.2015 г. От съставения Протокол за опис на
движимо имущество от 18.05.2015г. е видно, че същият не се състоял поради неявяване на
длъжника и неосигуряване на достъп до жилището.
На 02.07.2015г. съдебният изпълнител отново е насрочил опис движими вещи в дома
на длъжника за дата 31.08.2015г. От съставения Протокол за опис на движимо имущество от
31.08.2015г. същият не се състоял поради неявяване на длъжника и неосигуряване на достъп
до жилището.
На 03.04.2017г. съдебният изпълнител отново е насрочил опис движими вещи в дома
на длъжника за дата 20.04.2017г. Видно от Протокол за опис на движимо имущество от
20.04.2017г. същият не се състоял поради неявяване на длъжника и неосигуряване на достъп
до жилището.
С молба от 15.05.2018г. взискателят е поискал извършване на справки относно
имущественото състояние на длъжника и насрочване на опис движими вещи. Описът е
насрочен за дата 02.08.2018г. Видно от съставения Протокол за опис на движимо имущество
от 02.08.2018г. същият отново не се състоял поради неявяване на длъжника и неосигуряване
3
на достъп до жилището.
С молба от 13.07.2018г. взискателят – ответник е поискал връщане на изпълнителния
лист. Съставен е Протокол за връщане на изпълнителния лист от 20.09.2018г.
С молба на взискателя от 19.09.2019г. и разпореждане на съдебния изпълнител от
същата дата изпълнителният лист от ****** г. е присъединен към изп.дело № ***** г. по
описа на **** ***** *****, за остатъка от сумата по изп.лист в размер на 134.61 лева.
С молба на взискателя от 30.01.2020г. е поискано извършване на справки и
насрочване на опис движими вещи. С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е
насрочил опис на движими вещи намиращи се в дома на длъжника за дата 25.02.2020г.
С молба на взискателя от 03.12.2020г. е поискано налагане на възбрана на нед.имот,
собственост на длъжника, находящ се в гр. П., ул.“Л.“ № **, ет. *, ап. **. Възбраната е
вписана в СВ към АВ – гр. П. на дата 07.12.2020г.
С молба на взискателя от 01.06.2021г. е поискано извършване на опис и публична
продан на възбранения имот. Описът е насрочен за 30.06.2021г.
Във връзка с постъпило от 19.07.2021 г. по делото Удостоверение, с което ищецът е
направил отказ от наследството оставено му от наследодателя Й. К. М., възбраната е
вдигната частично.
От приетото по делото заключението на в. л. Т. Р. по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че по данни от представената от ответника справка, общо
отразените като платени суми по изпълнителен лист са 699,32 лева, от които: 430 лева,
платени от длъжника по изп.дело № *****г., преведена от *** **** ***** на взискателя;
сума в размер на 269,32 лева, платени на каса в дружеството – ответник. В. л. е посочило, че
след преводите към взискателя, неплатена по процесния изпълнителен лист остава сумата от
134,61 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто
е и настоящият, предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание, поради и което не следва да се обсъждат доказателства, касаещи
факти, настъпили преди изтичане на срока за възражение. Не се установява от длъжника да е
подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това
обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с
възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на
възражение. В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на
предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща нововъзникнали факти, т.е. следва
да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие e изминал
съответния давностен срок, в които вследствие действие на ответника, вземането по
изпълнителния лист да се е погасило.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС,
плащанията за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, представляват по
своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен
интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с
изтичане на по-кратката тригодишна давност. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение на вземането.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на
ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният
процес. При изпълнителния процес давността прекъсва многократно - с предприемането на
4
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определения изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл., б. "в" ЗЗД е налице само в случай,
че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, когото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на давността се прекъсва с предприемането на
същинското действие за принудително изпьлнение. В този смисъл е и Решение № 451 от
29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 V г. о., ГК , съгласно което молбата на
взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсва погасителната
давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433, , т.8 от ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С
цитираното ТР явено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване
на вземането.
В настоящия случай, молбата за образуване на изпълнително дело от *****., в която
са посочени конкретни изпълнителни способи /запор на трудово възнаграждение и
пристъпване към опис на движими вещи/, представлява изпълнително действие и прекъсва
давността, предвид изричното посочване на способ /в този смисъл задължителните
разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10/. Впоследствие
са извършени редица справки за имуществото, като искането за тях и самото им
осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността,
доколкото същите не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК
изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не
представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност
/съобразно цитираното по-горе ТР/.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че след образуване на
изпълнителното производство на ****** г. и извършването на справки, е постъпила молба за
опис на движими вещи в дома на длъжника от 16.05.2008 г. Съдебният изпълнител е
насрочил искания опис за дата 25.06.2008 г., като с насрочването е дал указания на
взискателя, което не е изпълнено и до извършване на насрочения опис не се е стигнало. На
04.03.2010 г. и 14.04.2010 г. са постъпили молби от взискателя за извършване на справки, но
искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и
не прекъсват давността. На 13.10.2010 г. е постъпила отново молба от взискателя за
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, но същата е ирелевантна.
В настоящият случай последното валидно извършено действие, прекъсващо
давността е молбата за образуване на изпълнително дело от ***** г. Съдът счита, че
молбата от **** г. с искане на взискателя за насрочване на опис, не е произвела търсения
5
правен ефект. На 25.06.2008 г. описът не се е състоял, поради бездействие на самия
кредитор. Тази молба, както и последващите такива за насрочени описи, не се приемат за
валидни действия, които да прекъсват давността и срока на перемпцията. Това е така, тъй
като не са предприети действия във връзка с тях. Бланкетното посочване на опис не е годно
изпълнително действие, въз основа на посоченото в ПДИ не са предприети действия за
осъществяването им, при което и не пораждат твърдените от ответника правни последици.
Няма активни действия, които да обективират изискваното от закона и трайната съдебна
практика предприемане на действия по изпълнението. Считано от молбата за образуване на
изпълнителното производство в период от повече от две години не са поискани от
взискателя и/или предприети изпълнителни действия, поради което въз основа на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се счита прекратено по силата на закона, считано от дата
14.05.2009 г. В случая не е бил нужен изричен акт на съдебния изпълнител за това, защото
постановлението на органа има само констативен характер - установява факт на настъпило
прекратяване, а не поражда последиците на това прекратяване, което настъпва ex lege.
Извършените действия по делото след изтичане на двете години обаче са ирелевантни,
защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са
нищожни и не могат да породят своите последици.
Новата погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на
изпълнителния лист, която е тригодишна, е изтекла на 14.05.2010 г., тъй като в периода от
датата на последното валидно изпълнително действие, а именно: 14.05.2007 г. до 14.05.2010
г. не са предприемани действия, водещи до прекъсване на давността. Към датата на
присъединяване на изпълнителния лист към образуваното изпълнително дело № **** г. по
описа на *** **** ****, а именно 19.09.2019 г., както и към момента на налагане на
възбрана – 07.12.2020 г. и насрочване на опис публична продан на възбранения имот -
01.06.2021 г., както и преди депозиране на исковата молба за образуване на настоящото
производство - 20.07.2021 г., погасителната давност е изтекла.
В периода след 14.05.2010 г. са извършвани редица изпълнителни действия,
включително и плащания на дълга по издадения изпълнителен лист от 23.11.2010 г. до
03.06.2013 г., но в случая те са без правно значение и не водят до прекъсване на давността.
Същите са извършени след изтичане на давностния срок, поради което и, както се посочи
по-горе, те не прекъсват давността, т.е. нямат никакво правно действие по отношение на
вече изтеклата давност. Затова и плащането на част от вземанията не противоречи на общия
извод, че вземането, включително и за тези части, е погасено по давност. Плащанията на
длъжника обаче трябва да се вземат предвид при постановяване на крайния съдебен акт по
делото, като те следва да бъдат преценени от гледна точка на това, че също представляват
способ за погасяване на задължението, което повече не съществува. Изпълнението на едно
задължение чрез плащане изключва възможността спрямо същото да се осъществи друг
погасителен способ, какъвто е давността например. В този смисъл, ако задължение вече е
било платено, т.е. погасено чрез плащане, същото това задължение не може повторно да се
погаси на друго основание - давност, защото давността изисква да съществува дълг, а не той
да е вече погасен. С други думи, само в хипотезата, при която не е настъпил ефектът на
давността, плащането би било допустимо и то следва да се отчете от решаващия състав.
Доколкото обаче плащанията са били извършени след изтичане на давността, те не оказват
влияние върху крайния изход от процеса, а предвид характера на иска, с който е сезиран
съдът - отрицателен установителен, а не осъдителен за връщане на платени след давността
суми, в случая не следва да се излагат съображения за приложение на нормата на чл. 118 от
ЗЗД. В интерес на длъжника в производството по делото е да установи само, че платените от
него суми са били преди това погасени по давност, тъй като плащането принципно не
изключва погасителния ефект на изтеклата преди това давност. Ето защо и не следва да се
уважи искането на ответното дружество за частично отхвърляне на иска до размера на
платеното.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото
6
по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са
били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението нито с
валидни изпълнителни действия, нито пък с извършените от длъжника частични плащания.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски. Ищецът претендира разноски в размер от 50 лева - за заплатена
държавна такса и 500 лева - за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер
на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение за трикратния минимум
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения минимум. В конкретния случай
действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност, в хода на процеса не
са настъпили някакви съществени усложнения, в който смисъл са налице предпоставките за
намаляване на възнаграждението. С оглед цената на иска, според нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на
сумата от 300 лева, до който съдът намира, че е справедливо да го намали.
Предвид гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Й. М., с ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – Пловдив,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ул. „Шести септември“ № 250,
следните суми: 644,71 лева - представляваща незаплатена сума за изразходвана питейна и
отведена канална вода за периода 19.06.2000 г. - 07.12.2005 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 14.03. 2006 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 12,89
лева - за разноски и 40 лева - юрисконсултско възнаграждение, по издаден изпълнителен
лист от 20.03.2006 г., по ч.гр.д. № 1705/2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
присъединен по образувано изп. д. № ***** г.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, да заплати на
К. Й. М., с ЕГН **********, сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ - разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7