Определение по дело №570/2020 на Апелативен съд - Пловдив

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 260037

 

                                               Гр. Пловдив,  12.10.2020  г. 

                                                

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:           Катя Пенчева

                                                                                       Румяна Панайотова

 

като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно въззивно търговско дело №  570 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.279 във вр. с чл. 278, вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

         Обжалвано е разпореждане № 260315, постановено в закрито съдебно заседание на 27.08.2020 г. от Окръжен съд – Пловдив по т.д. 16/2020 г., с което е върната жалба с вх. № 5446/17.02.2020 г., подадена от „М.“ЕООД-гр.П. против решение № 65/6.02.2020 г. по т.д. 16/2020 г. на ОС-Пловдив.

Жалбоподателят „М.“ЕООД-гр.П* моли разпореждането да бъде отменено като неправилно по съображенията, изложени в частната жалба с вх. № 263383/30.09.2020 г.

         Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

         На 6.02.2020 г. окръжният съд е постановил по т.д. 16/2020 г. на ОС-Пловдив решение № 65, с което е оставил без уважение жалба на „М.“ЕООД-гр.П* против отказ на длъжностно лице по регистрацията при АВ № 20191227140531/3.01.2020 г. за вписване по партида на дружеството на промени в обстоятелствата по т.5 „Седалище и адрес на управление“, изразяващи се в добавяне на посочен адрес на електронна поща. Против това решение на окръжния съд от дружеството е подадена жалба с вх. № 5446/17.02.2020 г., наречена от жалбоподателя въззивна жалба. Към жалбата е приложен платежен документ от 14.02.2020 г. за внесена ДТ по сметка на АС-Пловдив в размер на 3,75 лв.

         С разпореждане от 19.02.2020 г. окръжният съд е оставил жалбата без движение за довнасяне на сумата 3,75 лв. за ДТ по сметка на апелативния съд, като е посочено, че съгласно чл. 29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса за въззивното обжалване е 7,50 лв. С молба от 5.03.2020 г. жалбоподателят представя отново платежния документ от 14.02.2020 г. за внесената сума 3,75 лв. Делото е изпратено от окръжния съд на апелативния съд.

         С разпореждане от 8.06.2020 г. делото е върната от апелативния съд на окръжния съд, тъй като е установено, че не е внесена в пълен размер дължимата ДТ от 7,50 лв. съгласно чл. 29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като е установено, че представеният с молбата от 5.03.2020 г. документ е идентичен с този, представен с жалбата и следователно указанията на окръжния съд не са били изпълнени.

         С разпореждане от 23.06.2020 г. окръжният съд оставя жалбата от 17.02.2020 г. без движение и дава на жалбоподателя едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи документ за внесена ДТ в размер на 3,75 лв. по посочена сметка на апелативния съд.

         С молба от 10.07.2020 г. от страна на жалбоподателя отново е представен платежният документ от 14.02.2020 г.

         С разпореждане от 16.07.2020 г. окръжният съд констатира идентичността на документите и указва на жалбоподателя да представи документ за извършено ново плащане в размер на 3,75 лв., с което да бъде изцяло внесена дължимата ДТ в размер на 7,50 лв.

         На 21.08.2020 г. от страна на жалбоподателя е подадена молба, с която се заявява, че разпореждането на окръжния съд противоречи на разпоредбите на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Посочва се, че съгласно чл. 29 от същата Тарифа, след като дължимата ДТ за разглеждане от АВ-ТР на заявлението е в размер на 15 лв., то дължимата ДТ за обжалване на постановения отказ пред окръжния съд е в размер на 7,50 лв., а съгласно чл. 18,ал.1 от същата Тарифа за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство или 50на сто от 7,50 лв., което се равнява на 3,75 лв. Искането е окръжният съд да приеме, че дължимата ДТ по сметка на апелативния съд е внесена и да изпрати делото на апелативния съд за произнасяне по жалбата или да върне жалбата като нередовна в случай, че не споделя изразеното становище.

         На 27.08.2020 г. окръжният съд постановява обжалваното сега разпореждане, с което констатира, че не е отстранена посочената на жалбоподателя нередовност да довнесе сумата 3,75 лв. за ДТ по сметка на апелативния съд, поради което връща жалбата от 17.02.2020 г.

         За разпореждането на окръжния съд от 27.08.2020 г. жалбоподателя е уведомен на 23.09.2020 г. и на 29.09.2020 г. подава (изпраща по куриер) частната жалба до апелативния съд, получена с вх. № 263383/30.09.2020 г. С нея жалбоподателят твърди, че разпореждането на окръжния съд е неправилно, защото Съгласно чл. 16а,ал.4,т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията дължимата от дружеството ДТ при подаденото заявление е в размер на 15 лв., съгласно чл. 29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата ДТ за обжалването на постановения отказ пред окръжния съд е 7,50 лв. и съгласно чл. 18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата ДТ за обжалване на решението на окръжния съд пред апелативния съд е 3,75 лв., която вече е платена. Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 315 лв., от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 15 лв. за ДТ.

         Съгласно нормата на чл. 29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при обжалване на отказ по ЗТР се събира 50 на сто от съответната такса по раздел IIа от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Тази разпоредба не съдържа разграничение относно съда, който провежда производство по жалба против отказ по ЗТР, поради което предвидената в нея държавна такса се събира именно в така посочения размер, независимо кой по степен съд (окръжен или апелативен) се произнася. Тъй като нормата не посочва инстанция, пред която се внася тази такса, следва, че дължимата за производството по чл. 25 от ЗТР пред окръжен съд и пред апелативен съд държавна такса е в един и същи размер. Нормата е специална за производството пред чл. 25 от ЗТР, поради което при обжалване на решение на окръжния съд пред апелативния съд съгласно чл. 25,ал.4 от ЗТР таксата се определя именно съгласно чл. 29 от посочената Тарифа, а не съгласно чл. 18,ал.1 от нея. Освен това следва да се има предвид, че нормата на чл. 18,ал.1 от Тарифата касае обжалване конкретно пред въззивна инстанция. Съгласно мотивите по т.7 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, регистърното производство е особено производство, в което длъжностното лице по регистрацията е длъжно да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТРРЮЛНЦ изисквания относно формата на представените документи и съответствието им с материалния закон, това производството е охранително – едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци  за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове, като актовете, с които то приключва – вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване – са актове с правно значимо действие и предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен, уреден в чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, като компетентен да го осъществи е съдът (окръжен съд и апелативен съд, чието решение е окончателно). Производството по чл. 25,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ е специално, като не е предвидено провеждането му като въззивно по реда на глава двадесета от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 25,ал.4 и ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ окръжният съд разглежда жалбата против отказа в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ от ГПК и неговото решение подлежи на обжалване пред апелативен съд, чието решение е окончателно. Затова дължимата държавна такса, която жалбоподателят е следвало да внесе за провеждане пред апелативния съд на производство по подадената от него на 17.02.2020 г. жалба е 7,50 лв., внесената е само 3,75 лв., като жалбоподателят отказва да изпълни законосъобразните указания на окръжния съд за довнасяне на сумата 3,75 лв. за ДТ. Установява се, че преценката на окръжния съд при постановяването на обжалването разпореждане е правилна и законосъобразна, налице е основание за връщането на жалбата. Частната жалбата против така постановеното разпореждане на окръжния съд, подадена на 30.09.2020 г., е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260315, постановено в закрито съдебно заседание на 27.08.2020 г. от Окръжен съд – Пловдив по т.д. 16/2020 г., с което е върната жалба с вх. № 5446/17.02.2020 г., подадена от „М.“ЕООД-гр.П* против решение № 65/6.02.2020 г. по т.д. 16/2020 г. на ОС-Пловдив.

         Определението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.4 от ГПК във вр. с чл. 25,ал.4, изр.2, предл.последно от ЗТР.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

     

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: (1)                        

 

 

 

 

   (2)