№ 9798
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110134665 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
23.05.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 34665/2023 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ГФ срещу Т. Т. Т., като се твърди, че в резултат на ПТП
от 05.01.2017 г., били образувани преписки (именувани „щети“) № 210030/18.01.2017 г. и №
210031/18.01.2017 г. по който били изплатени обезщетения за неимуществени вреди в общ
размер на сумата от 147278,26 лева. Поддържа, че във връзка с преписките имало влезли в
сила съдебни решения, като по всяко сочи размера на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди, които били изплатени. Навежда доводи, че ответника бил трето лице-
помагач по делата, поради което бил обвързан от установителната сила на мотивите, като
сочи, че вина за ПТП-то има отвентика, който бил управлявал автомобил „Нисан Патрол“,
рег. № СА .................... МА, като бил управлявал автомобила без задължеителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Излага съображения, че ПТП-то било настъпило при следния
1
механизъм – на 05.01.2017 г., около 10:15 ч. в гр. София, ж. к. „Младост“ 3, ул. „Божан
Ангелов“ в двора на база на дружество с фирма „Комета 3“, настъпило ПТП между товарен
автомобил „Нисан Патрол“, рег. № СА .................... МА, управляван от ответника – без
задължителна „ГО“ и пешеходците Йордан Терзийски и Ивайло Долапчиев, които се
намирали в платното за товаро-разтоварна дейност, като в следствие на инцидента
пешеходците били пострадали. Прави подробна обосновка за това какви суми е заплатил на
пострадалите лица във връзка с водени съдебни производства, като са посочени и суми за
дължими деловодни разноски. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства. Иска ответника да бъде осъден да заплати частично сумата от
5000,00 лева, като част от вземане в по-голям размер от 147278,26 лева, като регресно
вземане по изплатени обезщетения на пострадалите лица. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез
особения представител, като прави отвод за нередовност на исковата молба, с искане
ищецът да бъде задължен да представи доказателства, че твърдените от него съдебни
решения били влезли в сила. Твърди, че в случая от представените по делото доказателства
не бил ясен точни час на настъпването на ПТП-то, което имало значение доколкото за
процесния лек автомобил била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от
05.01.2017 г. в 11:48 ч., което обстоятелство не било изследвано в нито едно от приложените
от ищеца съдебни решения. Поддържа, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
без да са налице основанията за това. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то
ответникът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Излага съображения, че
претенцията е неоснователна, тъй като ищецът не бил изплатил обезщетения на
пострадалите, като бил отказал, поради което това била причината и за съдебните дела, а
оттам и за разноските които се претендирали понастоящем. Аргументира какви разноски
евентуално биха се дължали на ищеца – такива с характер на обичайни касаещи
установяване на релевантните факти за установяване на ПТП-то, неговия механизъм и
съответно размера на дължимото обезщетение. Отделно от това сочи, че разноските извън
съдебните прозиводства не били дължими, тъй като били сторени извън исковия процес.
Твърди, че лихвите заплатени от ищеца били в следствие именно на неговото поведение.
Прави възражение за погасителна давност. Иска отхвърляне на исковете.
С Протоколно определение от 25.04.2024 г., съдът е допуснал уточнение на исковата
молба, съобразно изявленията на ищеца в молба от 09.04.2024 г., с която са изпълнени
указания предоставени на ищеца във връзка с редовността на исковата молба.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ, във вр. чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.
Спорните материални притезания са обусловени от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) да е
настъпило твърдяното ПТП по вина на ответника, като причинените имуществени вреди по
леките автомобили да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП; 2) ищецът да е
заплатил твърдените суми на собствениците на увредените автомобили; 3) към датата на
настъпване на ПТП-то, ответникът да е нямал валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Приложен е Констативен протокол № К-12, като се установява, че на 05.01.2017 г.,
около 10:40 ч. било настъпило ПТП в гр. София, на ул. „Божан Ангелов“ № 1 в ж. к.
„Младост – 3“ в складовата база на фирма „Комета 3“ между товарен автомобил и двама
пешеходци. Според отразеното в протокола товарен автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № СА
.................... МА, собственост на ГИК, управлявано от Т. Т. Т. се движел в складовата база
2
на фирма „Комета 3“, като срещу складовото помещение настъпило ПТП с намиращите се
на платното за товаро-разтоварна дейност пешеходци – ЙХТ и ИПД, като към момента на
инцидента за автомобила не била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК –
напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен
актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха
имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради
обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са
се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена
автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя
или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и
Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.
Представено е Решение № 130555/03.06.2019 г., постановено по гр. д. № 83384/2017
г. по описа на СРС, 87-ми състав, като се установява, че ГФ е осъден да заплати на ИПД, на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, във вр. чл. 558, ал. 5 КЗ сумата от 2920,36 лева,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило на
05.01.2017 г. в гр. София ПТП и изразяващи се в направени разходи за лечение след ПТП за
периода 06.01.2017 г. до 13.01.2017 г. Също така ГФ е осъдено да заплати и сумата от 800,00
лева – разноски по делото. В решението е отразено, че същото е поставено при участието на
трето лице-помагач Т. Т. Т. на страната на ответника ГФ.
От Решение № 5708/26.07.2019 г., постановено по гр. д. № 4329/2018 г. по описа на
СГС, I Г. О., 5-ти състав се изяснява, че ГФ е осъдено да заплати на ИПД на основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 40000,00 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от средна телесна повреда от ПТП
настъпило на 05.01.2017 г. по вина на водача Т. Т. Т., при управление на автомобил „Нисан
Патрол“ с рег. № СА .................... МА, като претенцията отхвърлена в частта до пълния
предявен размер от 50000,00 лева. В решението е посочено, че същото е поставено при
участието на трето лице-помагач Т. Т. Т. на страната на ответника ГФ.
Приложено е Решение № 7235/28.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1607/2019 г. по
описа на СГС, I Г. О., 7-ми състав, с което ГФ е осъдено да заплати на ЙХТ, на основание
3
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 50000,00 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на ПТП с автомобил
„Нисан Патрол“ с рег. № СА .................... МА, настъпило на 05.01.2017 г., който бил без
задължителна затраховка „ГО“, като иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер на 60000,00 лева – частично от 100000,00 лева. В решението е посочено, че същото е
поставено при участието на трето лице-помагач Т. Т. Т. на страната на ответника ГФ.
Представено е Решение №I-31/05.11.2018 г., постановено по гр. д. № 28941/2017 г. по
описа на СРС, I Г. О., 31-ви състав, с което ГФ е осъдено да заплати на ЙХТ, на основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 5699,50 лева, главница представляващи обезщетение
за имуществени вреди – разноски за лечение, лекарства и медицински изделия вследствие на
телесни увреждания, причинени при ПТП настъпило на 05.01.2017 г., около 10:15 ч., поради
виновното и противоправно поведение на Т. Т., при управление на автомобил „Нисан
Патрол“ с рег. № СА .................... МА, без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В решението е посочено, че същото е поставено при
участието на трето лице-помагач Т. Т. Т. на страната на ответника ГФ.
С оглед изясненото от представените по делото и посочени в настоящите мотиви,
съдебни решения на СРС и СГС, то следва извод, че ответника е участвал по делата, като
трето лице-помагач на ищеца в настоящото производство, поради което с оглед нормата на
чл. 223, ал. 2 ГПК, решението се ползва с установителна сила на мотивите в отношенията
между подпомаганата и подпомагащата страна. Според правилото на чл. 223, ал. 1 и ал. 2
ГПК, постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и
насрещната страна. Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е
задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го
е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен
ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
Обвързващата сила на мотивите не формира сила на пресъдено нещо между
подпомагащата и подпомаганата страна, тъй като СПН е последица и се образува само по
спора между срещупоставените страни. Обвързващата сила на мотивите цели да защити
интересите при спорно правоотношение между подпомоганата и подпомагащата страна,
поради което е една особена форма на проявление на защитното действие на исковия процес
спрямо едно нарушено материално правоотношение. Въпреки това за разликата от СПН,
която формира регулативно действие и непререшаемост на материалния спор между
страните, при обвързващата сила на мотивите между подпомаганата и подпомагащата
страна последните нямат за задължение да съобразят последващото си поведение с мотивите
на съдебното решение, нито последните могат да предотвратят правния спор, т.е. това което
бил направило СПН – да превърне правния спор в правен „мир“. Това обаче не означава, че
като форма на защита обвързващата сила на мотивите няма защитно-санкционна последица.
Същата касае дейността на съда по установяване на фактите и преюдициалните
правоотношения, която има за свой източник мотивите на съдебното решение.
Следователно, касае се за една публичноправна последица, като законът в чл. 223, ал. 2 ГПК
предвижда, че същата се поражда с влизане в сила на валидно и мотивирано съдебно
решение по същество на материалноправния спор постановен по дело, в което е била
конституирана подпомагащата страна, при наличието на правен интерес.
Следователно настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно е
установено, че ПТП-то било настъпило при следния механизъм – на 05.01.2017 г., около
4
10:15 ч. в гр. София, ж. к. „Младост“ 3, ул. „Божан Ангелов“ в двора на база на дружество с
фирма „Комета 3“, настъпило ПТП между товарен автомобил „Нисан Патрол“, рег. № СА
.................... МА, управляван от ответника – без задължителна „ГО“ и пешеходците Йордан
Терзийски и Ивайло Долапчиев. В тази насока, предвид и обвързващото действие на
мотивите на решенията на СРС и СГС (чл. 223, ал. 2 ГПК), настоящият съдебен състав
намира, че доводите на ответника, че за автомобила е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на 05.01.2017 г. в 11:48 ч. са
неоснователни.
Между страните не се спори, а и от представените по делото изпълнителни листове,
издадени въз основа на посочените по-горе в мотивите съдебни решения и справки и
справки извлечения от извършени банкови преводи по сметки на съдебни изпълнители се
установява, че ищецът е заплатил следните суми:
1) по отношение на ИПД – сумата от 40000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, както и мораторна лихва върху сумата от 11044,45 лева – мораторна лихва, както
разноски в хода на изпълнителното производство в размер на 7801,23 лева, както и сумата
от 2920,36 лева – обезщетение за имуществени вреди, както и мораторна лихва в размер на
1585,25 лева, както и сумата от 798,68 лева – разноски в изпълнителното производство.
Както и сумите от 76,81 лева и 400,00 лева – деловодни разноски
2) по отношение на ЙХТ – сумата от 50000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, мораторна лихва в размер на 13819,45 лева, както и деловодни разноски в
изпълнителното производство в размер на 9183,04 лева, както и сумата от 5699,50 лева –
обезщетение за имуществени вреди, както и мораторна лихва в размер на 1435,96 лева,
както и 2113,79 лева – разноски в хода на изпълнителното производство. Както и деловодни
разноски в размер на 934,79 лева.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че към датата и часа на
процесното ПТП ответникът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира, че в случая са налице предпоставките за наличието на регресно
вземане на ищеца срещу ответника. Въпреки това, съдът счита, че част от претенциите
следва да се отхвърлят по изложените по-долу съображения.
В разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ е предвидено, че след изплащане на
обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му.
Следователно в случая няма спор, че главниците за обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди се дължат. Основният спорен въпрос е обаче дали се дължат разноските
за съдебните и изпълнителните производства.
В случая трябва да се посочи, че ищеца в настоящото производство носи
обезпечително-гаранционната отговорност, която обаче е функционално обусловена от
обема на имуществената отговорност на делинквента – в този смисъл Определение № 247 от
8.02.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2165/2023 г.
С оглед изложеното трябва да се направи извод, че доколкото отговорността за
деловодни разноски в исковия и изпълнителният процес е обективна и безвиновна и се родее
с деликтната отговорност, то в случая не може да се ангажира отговорността на ответника за
тези разноски, защото те са една по-далечна (опосредена) последица, която не следва пряко
от поведението на ответника в настоящото производство, а е пряка последица от поведение
5
на ищеца. Това е така, защото отговорността за разноските имайки обективен и деликтен
характер е последица от това, че страна по делото (независимо дали в хипотезата на исков
или изпълнителен процес) е ангажирала неоснователно имуществения патримониум на
насрещната страна с оглед възникналия правен спор. Предвид това само поведението на
ищеца в настоящото производство е станало причина за сторянето на разноски както в
исковите производства, така и в изпълнителните такива. Не само, че безпричинно ищецът не
е заплатил дължимите обезщетения на увредените лица, но и при наличието на влезли в
сила съдебни решения, очевидно (с оглед данните по делото) отново не е заплатил
доброволно, а едва при образуването на изпълнителни производства. Тези съждения
поставят обаче и въпроса, все пак дали и как може да се ангажира отговорността на
ответника в настоящото производство за разноски, предвид това, че той е имал качеството
на трето лице-помагач. Отговорът на този въпрос се извлича от чл. 78, ал. 10 ГПК, според
която новела на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските,
които е причинило със своите процесуални действия.
На следващо място, за да се отговори напълно на поставения проблем, трябва да се
извърши граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на правилото на чл. 558,
ал. 7 КЗ in fine.
От гледна точка на граматическото тълкуване има разлика между изразите разходи и
разноски. Действително разходите са вид разноска, но в случая разграничението се допълва
от последващите изрази „за определянето и изплащането му“. Това води до извод при
извършено систематично и телеологическо тълкуване с чл. 558, ал. 8 КЗ и чл. 557 КЗ, че
действителната законодателя воля, която съответства и на вида отговорност – по характера
си регрес при деликтна отговорност – е да се направи извод, че пряко делинквента би
отговарял за разходите за определянето и изплащането на обезщетението от ГФ, но само
тези, които са свързани пряко с поведението му или казано с други думите – за разходите
сторени извънсъдебно от ГФ, когато е определил обезщетение изплатено по посочения ред.
Такива например биха могли да бъдат чисто деловодните разходи (наричани често
ликвидационни разходи) по самата преписка, но също така и разходи необходими напр. за
мнение на различни видове експерти, за да се определи действителния и справедливия
размер на обезщетението. Отговорността на делинквента не може да бъде ангажирана за
съдебните разноски, защото правният спор е пряка последица не от неговото поведение, а от
поведението на ГФ, който или необосновано не изплаща обезщетение, или заплаща такова в
намален размер. Тоест, систематиката и телеологията на чл. 558, ал. 7 КЗ in fine, води до
извод, че законодателят е целял да се обхване само и единствено разходите, т.е. вредите
който могат и са пряка последица от деликта, което се обвързва с обема на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ГФ, а не всички разноски, които последният е сторил
именно поради собственото си неправомерно поведение.
Следователно в случая претенцията следва да бъде уважена за сумата от 1000,00 лева
– частичен иск от такъв в размер на 58787,44 лева, представляващи заплатено обезщетение
за неимуществени вреди на ИПД, както и за сумата от 65,21 лева – частичен иск от сума в
общ размер на 5304,29 лева, представляващи заплатено обезщетение за имуществени вреди,
като претенцията следва да се отхвърли в частта за вземането за разноски в хода на
изпълнителното производство, както и за сумите от 76,81 лева и 400,00 лева,
представляващи деловодни разноски за исковото производство. Съответно претенцията
следва да се уважи и за сумата от 2000,00 лева – частичен иск от такъв в по-голям размер от
73002,49 – представляващи заплатено обезщетение за неимуществени вреди на ЙХТ, както и
за сумата от 1000,00 лева – частичен иск от сума в общ размер на 2113,79 лева,
представляващи заплатено обезщетение за имуществени вреди, като претенцията следва да
се отхвърли в частта за вземането за разноски в хода на изпълнителното производство, както
и за сумата от 457,98 лева, представляващи деловодни разноски за исковото производство.
6
Неоснователно е възражението за погасителна давност. Регресни са само онези
искове, които са регламентирани в позитивната уредба като такива. Обстоятелството, че
изразът „регресен иск“ се ползва, включително в съдебни решения, когато не се касае за
същински регресен иск, е въпрос на прецизност на изказа, а не разкрива правната
характеристика на иска като регресен. Извън тази теоретична постановка обаче, както и да
се конципира иска по чл. 557, във вр. чл. 558 КЗ, последния във всички случай се погасява с
5-годишна давност, поради което възражението на отвентика в тази насока е неоснователно.
Съгласно т. 14 от ППВС № 7/77 г. , че „давностният срок засяга само правото на иск и
доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този срок и началният
момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се отнасят до
регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява. Защото
основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а фактът на
изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото
от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл.
ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица.“ – в този смисъл Решение № 2/02.02.2011 по дело №
206/2010 на ВКС, ТК, II т.о. В случая исковата молба е подадена на 21.06.2023 г., което
съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД спира течението на давността и я прекъсва – арг. чл. 116 ЗЗД. В
случая от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил
дължимите обезщетения през 2020 г., като именно от този момент възникват регресните
претенции. Тоест, към момента на подаването на исковата молба вземанията не са били
погасени по давност.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е погасил
претендираните вземания чрез плащане, поради което с оглед неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил
се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете
следва да се присъди сумата от 569,13 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски и не е доказал, че
действително е сторил такива, поради което такива не следва да му се присъждат на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от претенциите.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
...................... да заплати на ГФ, с адрес: гр. ........................., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ, във вр. чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 1000,00 лева – частична
претенция от такава в размер на 58787,44 лева, представляващи регресно вземане за
изплатено обезщетение за неимуществени вреди на ИПД по преписка (именува „щета“) №
210030/18.01.2017 г. за настъпило ПТП на 05.01.2017 г., около 10:15 ч. в гр. София, ж. к.
„Младост“ 3, ул. „Божан Ангелов“ в двора на база на дружество с фирма „Комета 3“, като Т.
Т. Т. е управлявал автомобил „Нисан Патрол“, рег. № СА .................... МА без задължителна
7
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и сумата от 65,21 лева –
частична претенция от такава в размер на 5304,29 лева, представляващи регресно вземане за
изплатено обезщетение за имуществени вреди на ИПД по преписка (именува „щета“) №
210030/18.01.2017 г. за настъпило ПТП на 05.01.2017 г., около 10:15 ч. в гр. София, ж. к.
„Младост“ 3, ул. „Божан Ангелов“ в двора на база на дружество с фирма „Комета 3“, като Т.
Т. Т. е управлявал автомобил „Нисан Патрол“, рег. № СА .................... МА без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от 21.06.2023 г. (датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ регресните искове по основание в частта за
вземането за разноски в хода на изпълнителното производство, както и в частта за сумите от
76,81 лева и 400,00 лева, представляващи деловодни разноски за исковото производство по
гр. д. № 83384/2017 г. по описа на СРС, III Г. О., 87-ми състав и гр. д. № 4329/2018 г. по
описа на СГС, I Г. О., 5-ти състав.
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
...................... да заплати на ГФ, с адрес: гр. ........................., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ, във вр. чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 2000,00 лева – частична
претенция от такава в размер на 73002,49 лева, представляващи регресно вземане за
изплатено обезщетение за неимуществени вреди на ЙХТ по преписка (именува „щета“) №
210031/18.01.2017 г. за настъпило ПТП на 05.01.2017 г., около 10:15 ч. в гр. София, ж. к.
„Младост“ 3, ул. „Божан Ангелов“ в двора на база на дружество с фирма „Комета 3“, като Т.
Т. Т. е управлявал автомобил „Нисан Патрол“, рег. № СА .................... МА без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и сумата от 1000,00 лева
– частична претенция от такава в размер на 9249,25 лева, представляващи регресно вземане
за изплатено обезщетение за имуществени вреди на ЙХТ по преписка (именува „щета“) №
210031/18.01.2017 г. за настъпило ПТП на 05.01.2017 г., около 10:15 ч. в гр. София, ж. к.
„Младост“ 3, ул. „Божан Ангелов“ в двора на база на дружество с фирма „Комета 3“, като Т.
Т. Т. е управлявал автомобил „Нисан Патрол“, рег. № СА .................... МА без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от 21.06.2023 г. (датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ регресните искове по основание в частта за
вземането за разноски в хода на изпълнителното производство, както и в частта за сумата от
458,97 лева, представляващи деловодни разноски за исковото производство по гр. д. №
28941/2017 г. по описа на СРС, I Г. О., 31-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Т. Т. Т., ЕГН: ********** да заплати на ГФ, с адрес: гр.
........................., сумата от 569,13 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8