№ 598
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110116675 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №
258, „Варна Тауърс-Г“ против против „Премиер фонд” АДСИЦ, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Цар Асен” № 5, ет.2 иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника за
сумите, както следва: 2528,83лева, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга по
издадени фактури за периода 11.12.2020г. до 13.05.2021г. по партида с клиентски номер
********** и абонатен номер 1689055 за обект на потребление с. Яребична 244, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда-
28.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението и 139,23лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка
фактура до 16.09.2021г., за което вземане е издадена заповед № 5341/29.09.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14010/2021г. на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: С ответника са в договорни отношения по доставка на ел.
енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД в
собствения му имот представляващ колбасарски цех в с. Яребична 244 с аб. № 1689055,
присъединен при резервирана мощност то капацитета на електроразпределителната мрежа
от 624кВт. Съгласно чл. 28, ал.1 ПТЕЕ небитовите крайни клиенти, какъвто е ответникът,
дължат на крайния снабдител, какъвто е ищецът, всички мрежови услуги за съответния
ценови период. Съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ освен цена на потребена ел.енергия, дължима е и
цена на мрежови услуги, в т.ч. за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа. Към датата на съставяне на процесните фактури титуляр
на кл. № ********** е ЕТ Емди Варна Ем.Димитров, който обаче се е разпоредил с имота си
в полза на ответното дружество, поради което и за целия исков период то се явява негов
ползвател. Съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат върху фактурираните
количества активна ел.енергия в съответствие със СТИ и/или предоставената мощност в
1
местата на измерване определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3
по утвърдени от КЕВР цени. С решение Ц-29/01.07.2020г. КЕВР е одобрила цена за достъп
до електроразпределителната мрежа в размер на 0,2053лева за кВт предоставена мощност на
ден. За изчислението на таксата е ползвана предоставената на ответника по данни на ищеца
мощност от 624кВт. Твърди, че дължимостта на посочената такса, за разликата от другите
такива, не е поставена в зависимост от потреблението или прекъсването на захранването с
ел. енергия в обекта, а само от предоставената мощност или ангажирания от потребителя
капацитет на мрежата. Единственото основание за отпадане дължимостта й е прекратяване
присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото в случая се сочи да няма за
периода. С последното изменение на чл. 94а ЗЕ и считано от 01.10.2020г. се твърди, че от
кръга клиенти на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти. В резултат,
договорът за доставка на ел.енергия при общи условия е бил прекратен. За такива клиенти,
които до 30.09.2020г. не са сключили договор с търговец на ел. енергия по свободно
договорени цени, доставката се извършва от досегашния доставчик като титуляр на
лицензията, въз основа на сключен типов договор със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021г.
Твърди, че ответното дружество няма сключен договор с търговец на ел. енергия по
свободно договорени цени, нито типов такъв по пар. 15 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г.
в сила от 26.06.2020г./. Поради тази причина, считано от 01.10.2020г. обектът на ответното
дружество служебно е преминал на свободен пазар с доставчик ищеца в качеството му на
търговец на свободен пазар. На основание чл. 31 ПТЕЕ, клиентите регистрирани на пазара
на свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния
търговец, а той на съответния мрежови оператор. За периода м.12.2020-м.05.2021г. се
твърди, че е начислявана освен потребена ел.енергия, но и такса за мрежова услуга „достъп
до електроразпределителната мрежа“ на база 624кВт мощност. Плащане на задължението не
е извършено, поради което с настъпване падежа му, ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за това. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника. С молба от
22.12.2021г. уведомява съда, че с ищеца са в процес на доброволно уреждане на спора.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва иска. В хода на устните
състезания въвежда възражения срещу съществуване на задължението, доколкото страна в
правоотношението е ЕТ Емди Варна Ем. Димитров“, а с него няма сключван договор съгл.
пар.1, т.15 ДР на ЗЕ.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща незаплатена цена на
мрежова услуга по издадени фактури за периода 11.12.2020г. до 13.05.2021г. по партида с
клиентски номер ********** и абонатен номер 1689055 за обект на потребление с.
Яребична 244. Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо
го заповедно производство по ч.гр.д. № 14010/2021г. по описа на ВРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, срещу която ответникът е възразил.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че с ответника са се намирали за сочения обект на
потребление в периода м.12.2020-м.05.2021г. в договорни отношения като краен снабдител с
ел.енергия, респ. търговец на свободен пазар за периода след 01.10.2020г.; че в това му
качество е начислявал такса достъп до електроразпределителната мрежа, съобразно
одобрените и приети общи условия, правила и цени от КЕВР; размер на вземането, а по
2
претенцията за заплащане на обезщетение за забава: наличие на главен дълг, падеж и размер
на вземането. Ответната страна следва да докаже своите правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца да получи спорното
вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети извлечение за фактури и плащания
към 20.10.2021г. за кл. № **********, справка за потреблението към 20.10.2021г., всички
фактури остойностяващи търсената понастоящем цена на мрежови услуги, ОУ на ищцовото
дружество, справка от АВп.
Видно е, че в периода 11.12.2020г. до 13.05.2021г. ищцовото дружество е издало
следните фактури: дебитно известие № **********/11.12.2020г. за сумата от 222,90лева
остойностяваща цена за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност;
№ **********/11.12.2020г. за сумата от 230,59лева остойностяваща междинно плащане за
м.12.2020г.- 50% от стойността за м.11.2020г.; дебитно известие № **********/12.01.2021г.
за сумата от 245,97лева остойностяваща цена за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност; № **********/12.01.2021г. за сумата от 238,28лева остойностяваща
междинно плащане за м.01.2021г.- 50% от стойността за м.12.2020г.; дебитно известие №
**********/12.02.2021г. за сумата от 238,28лева остойностяваща цена за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност; № **********/12.02.2021г. за
сумата от 238,28лева остойностяваща междинно плащане за м.02.2021г.- 50% от стойността
за м.01.2021г.; дебитно известие № **********/12.03.2021г. за сумата от 192,16лева
остойностяваща цена за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност;
№ **********/12.03.2021г. за сумата от 215,22лева остойностяваща междинно плащане за
м.03.2021г.- 50% от стойността за м.02.2021г.; дебитно известие № **********/13.04.2021г.
за сумата от 261,34лева остойностяваща цена за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност; № **********/13.04.2021г. за сумата от 238,28лева остойностяваща
междинно плащане за м.04.2021г.- 50% от стойността за м.03.2021г.; дебитно известие №
**********/13.05.2021г. за сумата от 207,53лева остойностяваща цена за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност. Титуляр на партидата се води ЕТ
ЕМДИ Варна Ем. Димитров.
От писмените доказателства се установява, че с договор за покупко- продажба от
17.08.2020г. ответникът е придобил собствеността върху имот в с. Яребична- складова база,
част от производствена база колбасарски цех.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за мрежова услуга „достъп“ до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност от 624кВтч. Приложими за казуса
са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за присъединяване на производители и
потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи в действащата им
редакция за процесния период. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената
престация следва от разпоредбата на чл. 28 ПТЕЕ- битовите и небитовите крайни клиенти
на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител.
Единствените възражения на ответника, са били, че сумата не се дължи от него, тъй
като не той е титуляр на партидата, както и че няма сключен с ищеца договор.
Съгласно т. 8 ДР на ПТЕЕ „мрежови услуги" са достъп, пренос и системно
управление. Понятието „достъп“ е легално определено в пар.1, т.15 ДР на ЗЕ като право за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно чл. 33 и
сл. от Наредба 6/2014г. предоставената мощност се заявява от клиента в искането за
проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта
приемници на електрическа енергия. В чл. 4, ал. 2 ОУ на дружеството понятието
„потребител на енергия за стопански нужди” е физическо или юридическо лице,
3
присъединено към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД,
което купува ел.енергия за стопански нужди, вкл. възложителят, собственикът на сградата, в
случаите на временно снабдяване с ел. енергия, необходима за извършване на
строителството, ремонт или реконструкция. Съгласно легалното определение на понятието
„потребител на енергийни услуги“ дадено в пар. 41б.“б“ на ДР на ЗЕ, това е лице, който
купува електрическа енергия, а краен клиент по см. на пар. 27б.“г“ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствено ползване. По делото е нямало спор, че процесният обект
е присъединен към електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност от
624кВтч. След като е безспорно, че ответникът на 17.08.2020г. е придобил собствеността
върху присъединения обект, от този момент за него възниква и задължението по заплащане
на потребяваните услуги за ел. енергия и мрежови услуги. В чл. 91, ал.1 вр.чл.92, т. 4 и чл.
83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 ЗЕ е предвидено, че продажбата и преноса на електрическата енергия се
извършват със сделки по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени
между страни и на организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са
общественият доставчик на електрическа енергия и потребителят- краен клиент.
Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез
сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса
на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, като
цените за достъп и/или пренос се дължат от производителите на електрическа енергия,
операторите на електроразпределителни мрежи за количеството ел. енергия за покриване на
технологичните разходи по преноса и от крайните клиенти, присъединени към
електроенергийната система, освен в случаите по чл. 119, ал.1, т.2 и ал. 2 /какъвто
настоящият не е/, а редът, условията и съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от
ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с ел.енергия /чл.
104 ЗЕ/. Съгласно разпоредбите на чл.104а ЗЕ, крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при публично известни общи условия, като разпределението на електрическа
енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от
оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за
съответната територия. С изм. на ЗЕ с ДВ бр. 57/2020г., в сила от 01.10.2020г. се предвиди,
че небитовите клиенти, какъвто е и ответникът следва да направят избор на доставчик на
електрическа енергия независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът,
доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 /чл. 95 вр. чл. 94а ЗЕ/, защото
крайният снабдител осигурява снабдяване на ел.енергия само за обекти на битови абонати.
Според пар.28б.“а“ ЗЕ- "Краен снабдител" е: енергийно предприятие, снабдяващо с
електрическа енергия обекти на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна
територия. Съгласно чл. 95а ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването
с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по чл. 94а, ал.1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не
извършва доставка по независещи от крайния клиент причини, като услугата е в обществен
интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи
условия при условията на равнопоставеност в съответствие с Правилата по чл. 91, ал. 2. Т.е
фигурата на доставчик от последна инстанция е въведена в интерес на обществото и с цел да
продължи предоставянето на услугата по снабдяване обекта на крайния клиент с ел.енергия,
когато той не е направил избор на доставчик на свободния пазар в срока по пар. 15 ПЗР на
ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от 01.10.2020г./. А пар. 15 ПЗР на ЗЕ предвижда, че в 30-дневен
срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки
небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври
4
2020г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай, че до 30 септември 2020г.
включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния
му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5. Доставчикът по ал.
2 сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020г. включително не са
сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1
октомври 2020 г. до 30 юни 2021г. и до сключването на типовия договор, доставчикът по ал.
2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно
заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. В случая е нямало твърдения, респ.
ангажирани доказателства ответникът да е сключил за процесния обект договор с търговец
на ел.енергия по свободно договорени цени. Както се посочи тези разпоредби са предвидени
в обществен интерес и дотолкова, доколкото крайният клиент не е сключил договор с
търговец на свободния пазар, при което в срок до 30.06.2021г. тази доставка се осъществява
от доставчика от последна инстанция и без наличието на сключен типов договор. Затова и
възраженията на ответника за недължимост на сумите, поради липса на договор са
неоснователни, след като процесното задължение касае период обхванат от пар.15, т.3 ПЗР
на ЗЕ. Чл. 29 ПТЕЕ/ ДВ бр.№ 40/2020г. в сила от 05.05.2020г. предвижда, че мрежовите
услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по
чл.83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т.1, 2 и т.3 по утвърдените от комисията цени,
като клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат
утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния
ценови период, които заплащат на независимия преносен оператор. Цената за достъп и/или
за пренос през електроразпределителните мрежи за процесния период е определена с т.7.3.2
от решение на КЕВР № Ц-29/01.07.2020г. и тя е в размер от 0,2053лв.кВтч. След като за
процесния период, ответникът е собственик на обект присъединен към
електроразпределенителната мрежа, следователно на основание чл. 29 ПТЕЕ, същият дължи
заплащане на мрежовата услуга „достъп“, след като за процесния период няма данни
електрозахранването да е било преустановено, респ. СТИ да е демонтирано. Потребителят
реално е имал техническа възможност да използва договорената мощност, защото достъпът
до електроразпределителната мрежа на обекта му не е бил преустановен. При така
разписаната нормативна уредба, действаща за периода, съдът приема, че цената на достъпа
до елекроразпределителната мрежа е поставена в зависимост от възможността за
потреблението на електрическата енергия. Съгласно нормативната уредба и Решенията на
КЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа се формира на база на
предоставената и заявената от клиента мощност при небитови клиенти и не зависи от
консумацията на електроенергия в обекта на клиента. При предоставена техническа
възможност за потребяване на електрическа енергия е реално възможно да се ползва
договорената мощност, което прави възможен и достъпа до електроразпределителната
мрежа. Затова и цената за мрежова услуга „достъп“ е дължима. Възраженията относно
нейният размер не са релевирани, поради което следва да се приеме, че тя се дължи в
претендирания размер.
Върху главницата, чиято дължимост съдът прие за доказана се дължи мораторна
лихва. Същата се начислява върху всяка една от главниците за периода от датата следваща
падежа на задължението, посочен във всяка фактура до 16.09.2021г. Размерът на
претенцията не е оспорен, което обосновава извод за основателност и на този иск.
По разноските
5
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 601,79лева, от които 504лева адв.възнаграждение с ДДС и
97,79лева платена ДТ. Направено е възражение за прекомерност, което съдът приема за
неоснователно предвид минималния му размер разписан в чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Съобразно изхода на спора,
посочените разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
Предвид т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство от 103,36лева. От тях
53,36лева платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 съществува вземане срещу ответника
„Премиер фонд” АДСИЦ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Цар Асен” № 5, ет.2 в размер на сумите, както следва: 2528,83лева, представляваща
незаплатена цена на мрежова услуга по издадени фактури за периода 11.12.2020г. до
13.05.2021г. по партида с клиентски номер ********** и абонатен номер 1689055 за обект
на потребление с. Яребична 244, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 28.09.2021г. до окончателното погасяване на
задължението и 139,23лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 16.09.2021г., за което вземане е
издадена заповед № 5341/29.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 14010/2021г. на ВРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Премиер фонд” АДСИЦ, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО–
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 601,79лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „Премиер фонд” АДСИЦ, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО–
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 103,36лева, представляващи направени в
производството по ч.гр.д. № 14010/2021г. по описа на ВРС съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6