№ 10753
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря Б. Е. П.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110116420 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК във вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец /ФИРМА/ с ЕИК ******** и адрес /ФИРМА/, срещу ответник Д. А. Д. с ЕГН
********** и адрес /АДРЕС/, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с
решение, с което ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответника ДЪЛЖИ
на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата 883,86 лева (осемстотин осемдесет и три лева и 86
стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес
/АДРЕС/, за период от 20.10.2017г. до 5.1.2020г., ведно със законна лихва за период от
30.12.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 54,19 лева (петдесет и четири лева и 19
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.11.2017г. до 5.1.2020г., за които
суми е издадена Заповед № 1079 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
11.01.2022 г. по ч.гр.д. № 74354/2021г. по описа на СРС.
В исковата си молба ищецът твърди, че за сумите е подал в съда заявление по
чл.410 ГПК, като е било образувано срещу ответника-длъжник ЧГД№ 74354/2021г. по описа
на СРС. След издаването на заповедта, ответникът-длъжник е възразил в срок от получаване
на заповедта, поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по
чл. 415 ГПК, поради което моли искът да бъде уважен, като се постанови решение на съда, с
което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената
заповед по реда на чл.410 ГПК.
Твърди се, че с ответника са налице трайно установени фактически отношения,
1
свързани с предоставяне на ВиК услуги. Поддържа, че по силата на Наредба № 4/14.9.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи, получаването на ВиК услуги ставало чрез публично известни
общи условия, одобрени от ДКЕВР, с оглед на което ответникът бил потребител на ВиК
услуги за имот, находящ се в /АДРЕС/, клиентски № ******, договорна/съдебна/сметка №
**********.
Поради изложеното, до съда е направено искане да се уважи предявената искова
молба, като се присъдят сторените разноски в исково и заповедно производство.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна, е подал отговор на ИМ/ОИМ/, в който оспорва
исковете по основание и размер и като недопустими.
Не се оспорва, че е клиент за процесния апартамент, но до дата 27.3.2019г.
Оспорва, че ИМ е недопустима, но без да посочва конкретно защо това е така.
Оспорва, че за процесния период от 20.10.2017г. до 27.3.2019г. сумите са погасени
по давност, а след 27.3.2019г. не е собственик на процесния имот, защото е възложен от
ЧСИ на трето лице, което не участва в спора, като представя Постановление за възлагане на
имот от 11.3.2019г. на ПЧСИ И. Р.
Поради изложеното ответника иска да се отхвърлят исковете, като е посочил, че
иска прекратяване на производството и присъждане на разноски.
С Определение № 13793/31.5.2022г. постановено от съда по реда на чл.140 ГПК за
БЕЗСПОРНО Е обявено между страните – ответника е клиент на ищеца и е ползвал услугите
му, но до 27.3.2019г.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, редовно призован. С
писмена молба с вх.№ 133619/28.6.2022г./л.32-36/, и с вх.№ 140319/5.7.2022г./л.62-
66/подадена преди о.с.з. поддържа изцяло претенциите си и прави доказателствени искания
срещу възраженията на ответника.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, явява се лично, не се
представлява от адвокат, повтаря възраженията си, като посочва, че имота й е продаден още
през 2018г. от съдебен изпълнител и затова не дължи суми, защото не е клиент след 2018г.
Съдът, предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства по
делото – справка от имотен регистър № 909752/3.8.2021г. по името на ответника за заличена
възбрана върху процесния имот от 13.9.2019г./л.8/ и заличена договорна ипотека от
9.5.2019г./л.9/, и прехвърляне чрез публичен търг на спорния имот на 27.3.2019г./л.9-11/;
постановление за възлагане на процесния имот от ЧСИ от 11.3.2019г./л.18/; Решение №
158395/28.6.2017г. постановено по ГД№ 48846/2016г. на СРС, 1-во ГО, 34-ти състав/л.49-
2
51/; удостоверение по ИД№ 20078630400173 от 10.6.2013г./л.53/; решение от 12.4.2016г.
постановено по ВГД№ 12949/2015г. на СГС/л.55-61/; писмо от Столична община с вх.№
141703/7.7.2022г., с което е посочено, че за имота на ответника след 28.3.2019г. е закрита
партидата, защото на 18.4.2019г. Лино Тръст ООД е подало декларация за придобиване на
процесния имот с възлагане от ЧСИ от 11.3.2019г./л.67-72/, писмо от Столична община с вх.
№ 142888/8.7.2022г. със същото съдържание като предходното/л.73-76/.
Прието като доказателство по делото е предхождащото настоящото производство
заповедно производство - ЧГД № 74354/2021г.по опис на СРС, 163-ти състав.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза /л.78-81/, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена, като страните не са я оспорили, се установява, че спорния имот е водоснабден,
редовно е отчитано количеството ползвано вода на всеки три месеца от ищеца по
индивидуалните водомери монтирани за спорния обект-апартамент № 13 на 6.12.2011г. За
спорния период са издадени 28 бр.фактури. Дължимата сума за период 20.10.2017г.-27.3.
2019г. е в размер на 942,49 лв. за потребена вода, от които старо салдо 890,63 лева, а за
период 28.3.2019г.-5.1.2020г. е натрупана сума от 468,85лв. и старо салдо 942,49лв. На
6.12.2019г. е извършена корекция за период на таксуване 19.4.2019г.-21.11.2019г. от -
473,29лв. и е създадена съдебна договорна сметка № ********** за сумата от 938,05 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в
тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по
силата на които е изпълнил задълженията си за доставяне на услуги. Ответникът от своя
страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже
своите възражения, които е навел с отговора, че не дължи заплащане на претендираните
суми от ищеца.
В разглеждания случай съдът достига до извод, че страните са били във валидни
облигационни отношения, доколкото ответника е абонат на ищеца и за него е открита
партида за процесния период за процесния апартамент, който като собственост в Община
София е деклариран от ответника, което се доказва от писмото прието по делото, както и от
справката за имотния регистър. Също така самия ответник е признал, че е бил собственик на
имота до възлагането му от ЧСИ след публичен търг, което е станало на 11.3.2019г.
Следователно съдът достига до извод, че ответника е собственик на имота до 11.3.2019г.,
като няма доказателства събрани по делото, че имота е продаден от ЧСИ още в края на
2018г., затова възражението на ответника в тази посока се явява неоснователно.
Следователно сумата в общ размер на 938,05лв./от които 54,19лв. лихва за забава/
претендирана от ищеца по ЗИ № 1079/11.1.2022г. издадена по ЧГД№ 74354/2021г. на
3
СРС/предхождащо настоящото дело/ се претендира на законово основание от абонат на
ищеца/негов клиент/ какъвто се явява ответника, но за период от 20.10.2017г. до 11.3.2019г.,
след която дата имота е придобит от лице, което не е страна в настоящия процес. От
заключението на приетата по делото комплексна експертиза се установява, че за спорния
период 20.10.2017г. до 11.3.2019г.се дължи точно сумата по съдебна договорна сметка №
********** от 938,05 лева.
В тежест на ищеца е да докаже какъв е размера на дължимите суми от свой абонат, в
случая ответника, предвид оспорването на исковете от последния, като е следвало да обори
твърденията на ищеца и да докаже възраженията, които е навел. Това не е сторено в
настоящото производство.
Доколкото ответникът не доказва правоизключващите си възражениея, а в същото
време ищеца представя доказателства за предоставена услуга в посочените размери по ИМ и
в описания период, то претенциите му се явяват доказани.
С оглед изложеното следва да се разгледа възражението за погасителна давност
наведено от ответника в о.с.з. проведено на 30.9.2022г. Съгласно ТР от 11.4.2012г.
постановено по ТД№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС дължимите суми за водоснабдяване се
погасяват като периодични плащания с кратка тригодишна давност. Доколкото
производството по настоящото дело е започнало с подаване на заявление по чл.410 ГПК на
30.12.2021г., за което е образувано ЧГД№ 74354/2021г. на СРС, то фактурите издадени
преди 1.12.2018г. са погасени по давност, погасени са и начислените лихви преди дата
1.1.2019г. Сумата за главница и лихви, която не е погасена по давност е в общ размер на
282,66лв./938,05лв.-655,39лв.погасени по давност/, от които непогасена главница в размер
на 256,31 лева, което се установява от съда по експертизата и проверка на резултат с
електронен калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва.
За непогасените по давност суми се дължи лихва за забава в размер на законната
лихва, но за период 1.1.2019г.-5.1.2020г., а не както се претендира от ищеца по ЗИ №
1079/11.01.2022г. с начало от 20.11.2017г., защото както се видя главницата се дължи след
1.12.2018г., следователно лихва може да се начисли от начална дата 1.1.2019г. Следователно
върху главницата от 256,31лв. законната лихва за период 1.1.2019г.-5.1.2020г. е в размер на
26,35лв.
Така общо непосгасените суми по давност за главница и лихва са в размер на 282,66
лева.
За останалите суми над така посочените иска за главница и за лихва подлежат на
отхвърляне, както и за периода 20.10.2017г.-1.12.2018г. поради погасяване по давност, а за
период след 11.3.2019г. суми от ответника не се дължат, защото не е бил собственик на
процесния апартамент № 13.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски по реда на чл.78,
ал.1 ГПК за уважената част от исковете, като съдът присъжда обща сума от 143,13 лева, от
4
обща сума от 475,00лв., от които 75,00лв. за доплатена ДТ за исковото производство,
300,00лв. за депозит за приетата експертиза и 100лв. за юр.к.възнаграждение в минимален
размер съгласно чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ и чл.78, ал.8 ГПК. Съдът
следва да присъди и сторените разноски в заповедното производство от 22,60 лева сторени
от ищеца по ЧГД № 74354/2021г. на СРС. Разноските се присъждат съразмерно с уважената
част от исковете. Общата сума на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца
възлиза на 165,73 лева.
В о.с.з. ответника е заявил, че не претендира разноски, защото не е сторила такива
по делото.
Списък по чл.80 ГПК не се представя нито от ищеца, нито от ответника.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец /ФИРМА/ с ЕИК
******** и адрес /ФИРМА/, и ответник Д. А. Д. с ЕГН ********** и адрес /АДРЕС/, че
ответника ДЪЛЖИ на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ – обща сума от 282,66 лева, от които
256,31 лева – представляваща дължима главница за потребена вода от длъжника за имота му
на адрес /АДРЕС/, за период от 1.12.2018г. до 11.3.2019г., ведно със законна лихва за период
от 30.12.2021 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, и сумата 26,35 лева, представляваща мораторна лихва за период от 1.1.2019г. до
5.1.2020г., за които суми е издадена Заповед № 1079 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 11.1.2022г. по ч.гр.д. № 74354/2021г. по описа на СРС, на основание
чл.422 във вр.чл.415 ГПК, чл.79 и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и
недоказани за главница и лихва за разликата над уважената обща сума от 282,66лв. до
предявената обща сума от 938,05 лева, както и за период от 20.10.2017г.-1.12.2018г. поради
погасяване по давност, а за период след 11.3.2019г. до 5.1.2020г. за главницата поради
недължимост.
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН ********** и адрес /АДРЕС/, ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/ с ЕИК ******** и адрес /ФИРМА/, СУМАТА от 165,73 лева, всичко сторени
разноски от ищеца по делото пред СРС по исковото производство и по ЧГД № 74354/2021г.
на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6