Р Е
Ш Е Н
И Е №118
гр.Кюстендил,
31.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в
откритото заседание
на десети
октомври
през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря Р. С.
с
участието на прокурора от КнОП В. П.
като
разгледа докладваното от съдия Братанова
ВНОХД № 375
по
описа за 2019 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ
НПК- “Въззивно производство”.
Делото е образувано по въззивна жалба на адв.Ч.П.В., защитник на
подсъдимия А.К.К. срещу присъда № 59/ 11.07.2019 г. на Дупнишкия районен съд
по НОХД № 1671/2018 г. по описа на същия
съд. С посоченого решение ДнРС е признал подсъдимия К. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343б, ал.3
НК. На осн. чл.66 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за
срок от 1 година, чието изпълнение е отложил на осн. чл.
66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. На осн. чл.
343г НК е наложил на подсъдимия наказание "лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 месеца, като е приспаднал на осн чл. 59, ал.4 НК
времето, през което подсъдимия е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява този си право,
считано от 07.11.2018 г. ДнРС се е
произнесъл и по въпроса за вещественото доказателство по делото- тест за
установяване употреба на упойващи и наркотични вещества, като е постановил
същото да бъде унищожено. В
жалбата са релевирани доводи за недоказаност на обвинението и необоснованост на
присъдата, изразяваща се в превратно тълкуване на събрания по делото
доказателствен материал. Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на
нова, с която подс. К. бъде оправдан.
Представителят на КнОП изразява становище пред въззивния
съд за неоснователност
на въззивната жалба и пледира за потвърждаване на присъдата.
Защитникът на подсъдимия К. - адв.Ч.В. поддържа жалбата. Иска се
оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият
А.К.К. не се признава за виновен пред въззивния съд и моли да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на
фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно,
така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във
въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и
събраните от настоящата инстанция нови доказателствени средства, че
жалбата е предявена от надлежна
страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество
жалбата е основателна в частта на наложените наказания, което налага изменение
на пирсъдата на осн. чл.337, ал.1, т.1 НПК по следните съображения:
ДнРС е
приел следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от КнОС:
На 07.11.2018 г. около 11.00 ч. на
автомагистрала А-3 Струма при км 56+570 служители на КАТ при РУ Дупница – св. С.
и св. К. спрели за проверка лек автомобил ,,Мазда 323“ с ***, който се движел в
посока Благоевград без включени светлини. Негов водач бил подс. К., а пътник в
автомобила- св.Ф.Ф.. След като
автомобилът спрял, полицейските служители се представили на водача, поискали му
документите за проверка, от които установили, че водач е А.К.К. ***. Водачът
изглеждал възбуден и притеснен. Служителите му направили тест за употреба на
алкохол, чиято проба била отрицателна. След това посредством техническо
средство – орален тест ,,Drager Drug Check 3000“
извършили проверка за употреба на наркотични вещества, което отчело употреба на
,,ТНС“ -тетрахидроканабинол /канабис/. Св.С. и К. показали на водача резултата от
теста и св. Соколов съставил протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или упойващи вещества, както и акт за установяване на
административно нарушение № 862818/07.11.2018 г., който бил подписан от водача
без възражения. На същия бил издаден талон за медицинско изследване, като
провереното лице с подписа си е удостоверило, че приема показанията на
техническото средство. Пред полицейските служители подсъдимият заявил, че е
употребил канабис няколко дни преди това.
По-късно същият ден, когато се
прибирали в гр. София подс. К. споделил пред св. Ферт, че неговата майка му е
донесла лекарство от Гърция и се надявал да му помогне във връзка с наличие на
кожно заболяване.
От приложената по делото справка за нарушител
е видно, че подс. К. не е санкциониран за нарушения по ЗДП.
След издаване на акта на същия е
издадена заповед за ПАМ № 18-5310-000388 от 07.11.2018 г. – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца. По делото са приети като доказателства и Методически указания относно
реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от
водачите на МПС с орален тест „Dreger Drag Chek 3000”.
Защитната позиция на подс. К. е свързана с обстоятелството, че същият
страда от тежко кожно заболяване и че по време на проверката се е лекувал с
препарат, съдържащ канабис. В тази връзка по делото са представени 3 бр.
епикризи, изд. от МЦ ,,Торакс“ гр. София и 3 бр. амбулаторни листове, от които
се установява, че К. е с диагноза ,,Други уточнени локални инфекции на кожата и
подкожната тъкан“ от 30.07.2018 г.
От показанията на св. Г. – майка на
подсъдимия се установява, че от изложение на продукти от канабис в Гърция,
същата е донесла на сина си лекарство препарат Bedrocan 2,0 %
олио, което съдържало канабисово олио във връзка с кожното заболяване, от което
страда, тъй като преди това изпробвали различни медикаменти, включително му
било препоръчано да предприеме медицинска интервенция.
От изготвената по делото СМЕ от
вещото лице д-р Е. И.- съдебен лекар от ВМА гр. София се установява следното:
по отношение на здравословното състояние на подсъдимия на базата на
предоставените медицински документи се установява, че се касае за възпалителен
процес на кожата на окосмената част на главата, лицето, шията и гърба в
областта на космените фоликули и мастните жлези. Лечението на фурункулите
включва използване на локални и системни средства, а лечението на карбункула се
провежда със системни антибиотици. Конопеното олио – Bedrocan 2,0 %
олио, 10 ml не е разрешено за употреба в България поради естеството
на фармакологично активното вещество дронабинол (THC)и
канабидиол (CBD) с преобладаващо съдържание на THC,
същото попада в Списъка на веществата контролирани от ЗКНВП. Приемът му
повлиява рефлексите и реакциите при шофиране, работа с машини и дейност,
изискваща психическа бдителност. В
случая се касае за установено в слюнката активно действащо вещество делта- 9
тетрахидроканабинол в количество не по-малко от 10 ng/ml,
като тестът може да се позитивира след 4-16 часа след инцидентна употреба на ТНC-съдържащ
продукт /марихуана/, вкл. и такъв за медицински цели.
За да
стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ
на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата
както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно св. Г. С., М. Г. и Ф. Ф.; приобщил е по
надлежния процесуален ред пок. на св.Г.К. /прочетени при усл. на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 5 НПК/, като е изложил доводи защо кредитира показанията на
първите двама свидетели /полицейски служители/;
приобщил е по надлежния ред писмените доказателства по делото.
Въззивният съд също дава вяра на показанията на св. С. и К., доколкото същите
са логични и взаимно потвърждаващи относно релевантните към предмета на
доказване факти- проверката на автомобила, поведението на подсъдимия,
тестването му с техническото средство, липсата на възражения от същия относно
показанията на това средство, нежеланието да даде проба за лабораторно
изследване. Същевременно ДнРС е дал възможност на подсъдимия да даде обяснения-
срвн. съдебен протокол от 25.02.2017г., като последният изрично е заявил отказа
си да даде такива. В този аспект ДнРС е
изпълнил задълженията си по чл.277, ал.2 от НПК да даде възможност да
подсъдимия да дава обяснения по обвинението във всеки един момент от
следствието. Към доказателствения материал по съответния процесуален ред е
приобщена СМЕ на в.л. И., като съдът се
е позовал на същата при изключване на защитната теза за незнанието на
подсъдимия относно влиянието от използвания от него забранен в страната ни
лекарствен продукт.
Присъдата,
предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички
съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност.
ДнРС е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа
обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства,
въз основа на които е изградил обосновани изводи, досежно съставомерността на
извършеното от подсъдимия К. по чл. 343б, ал. 3 от НК деяние. Първостепенният съд стриктно е
изпълнил процесуалните си задължения, като подробно е анализирал доказателствата,
изложил е съображения за тяхната достоверност и въз основа на правилно
установените факти е изградил и правните си изводи. Данните за съществените
моменти, включени в непосредствения предмет на доказване, са били изведени на
основата на съвкупна оценка на фактите, направена от доказателствените
средства, съпоставяни едно с друго и анализирани в контекста на оспорваните от
защитата обстоятелства. Защитната позиция на подсъдимия е оборена както от
показанията на техническото средство, така също е опровергана от останалите
събрани по делото гласни доказателства, поради което с право не е била
споделена от първоинстанционния съд. Показанията на служителите на МВР са
последователни, ясни, подробни и в тяхната достоверност съдът няма основание да
се съмнява. В този аспект, противно на твърденията на защитата за
необоснованост на съдебния акт, не са били игнорирани обстоятелства с
оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени като оборени
от достатъчно по обем и сигурност доказателства, в подкрепа на обвинителната
теза.
С оглед отказа на подсъдимия да даде
обяснения пред ДнРС, КнОС му предостави такава възможност, от която същият се
възползва. В обясненията си пред КнОС същият сочи, че не е знаел, че
употребявания от него препарат– Bedrocan 2,0 %
олио, 10 mlф съдържа канабисово олио, респ. че впоследствие узнал
това обстоятелство, както и че не се чувствал повлиян при шофиране от него.
Настоящият съдебен състав не
кредитира тези обяснения. При тяхната преценка съдът се съобразява
с двоякия им характер- като на пряко годно доказателствено средство по
см. на чл.115 НПК и от друга- като израз на защитната позиция на подсъдимото
лице, което налага внимателната им преценка. Твърдението му, че не е знаел, че
препаратът е съдържал забранени вещества, се опровергава на първо място от показанията на майка му св.
Г., която в първия си разпит пред ДнРС от 22.01.2019г. сочи, че върху препарата
е имало инструкции за употреба. Тези й показания изключват защитната версия за
незнание от страна подсъдимия на съдържанието на употребения продукт.
Показанията на свидетелката при втория й разпит от 28.05.2019г. /че е взела мостра без листовка
/ се отхвърлят от настоящата инстанция, доколкото е очевиден опита й за
оневиняване поведението на сина си. В тази им им част показанията й са
заинтересовани и предубедени. На второ място обясненията на подсъдимия се
дискредитират от показанията на
полицейските служители, които са последователни в твърденията си, че същият
пред тях е признал, че е употребил преди няколко дни марихуана; както и от
отразеното в протокола за извършване на
проверка за наркотични вещества. В същия е отразено поведението му по време на
проверката- „възбудено настроение“, съмнителни признаци- „треперене“ и пр.- все
външни признаци, които са мотивирали проверяващите да пристъпят към тестване за
употреба на наркотични вещества. Впрочем автомобилът е бил спрян за проверка именно
поради съмнителното поведение на управляваното от подсъдимия МПС- същият не е
бил с включени светлини, което сочи, че начина на управление на МПС е било в
нарушение с действащите нормативни правила. Следва изрично да се подчертае, че
в България е налице рестрикция по отношение шофирането след употреба на
наркотични вещества, каквато е и марихуаната, независимо от формата, под която
се употребява и това е ноторно известен факт. Ето защо в тази им част
обясненията му се отхвърлят като несъстоятелни. Твърдението му за липса на
знание за съдържанието на употребявания от него продукт, се опровергава и от
самото поведение на подсъдимия по време на проверката- същият е признал пред
проверяващите, че е употребил „трева“; а след извършване на теста, доколкото на
същия е било обяснено на български език /който е негов роден такъв и който
същият много добре разбира/, че може да даде кръв за лабораторно изследване,
същият е отказал да стори това. Последното обстоятелство се признава от
подсъдимия пред КнОС и се потвърждава и от писменото му изявление в талона за изследване № 0017150- „приемам“,
собственоръчното написано и подписано от същия на български език. В този аспект
КнОС отхвърля обясненията му липса на знание за употреба на МПС под въздействие
на наркотични вещества и за неразбиране на въпросите на проверяващите го
полицейски служители и ги приема за израз
на защитната му позиция.
Не се приема и довода във
въззивната жалба относно липсата на веществени доказателства, установяващи вида
на установеното при проверката наркотично вещество. Следва да се подчертае, че
ДнРС е изложил подробни доводи относно в тази насока, към които КнОС
изцяло се присъединява. В тази насока,
доколкото при проведения от страна на ДнРС оглед на веществено доказателство „Dreger Drag Chek 3000”, не са отразени резултатите от същия, КнОС в
съответствие с правомощията си по чл.313 от НПК, извърши такъв по реда на чл.155 от НПК. При извършения оглед на
посоченото веществено доказателство, съдържащо се в хартиен плик с тест касета от същия на името на К., с негов подпис/ бе
констатирано, че на скалата на същия срещу зоните С /от лявата и дясната страна/, е налице
плътна червена линия, което съгласно Методическите указания за употребата на
теста навежда на категоричен извод за валидност на теста. Това обстоятелство бе
категорично установено от КнОС. Само цялостната липса на червена линия в зона С
на прозорчето за наблюдение на съответната тестова лента е знак за невалиден
тест. Ето защо се отхвърля защитния довод за недоказаност на валидността на
теста. Останалите констатации в с.з., че
същия е положителен съгласно същите указания / с оглед констатацията в с.з., че
срещу зоните на тестовата линия ТНС, МЕТ и
ОРI са налице избледнели розови и лилави линии/ също
опровергават защитния довод за недоказаност на вида на употребеното вещество.
Интензивността на контролните линии може да е различна, както е в настоящия
случай, но това не означава, че същия е отрицателен. Напротив, липсата на
плътни червени линии в зоната на съответните наркотични вещества, респ.
наличието на бледи лилави и розови такива, сочи именно на наличие на наркотични
вещества. По принцип техническото средство отчита временно положителен
резултат, като на съда е служебно известно, че с оглед неговата специфика,
същото с течение на времето може да променя показателите си в зависимост от
количеството на наркотичното вещество. Именно затова Наредба № 1 от 19.07.2017
г. въвежда гаранция за отчитане на неговите резултати чрез съставяне на
коментирания по-горе протокол, резултатите от който са приети без възражения от
страна на подсъдимия; а при оспорване на същите- предоставяне на възможност за
даване на материал за лабораторно изследване. Отделен е въпроса, че предвид
необходимостта от елиминиране на подобни съмнения, е било необходимо разследващите органи да
извършат оглед на посоченото техническо още в началото на разследването. Независимо
от това този пропуск бе отстранен от страна на КнОС.
Несъстоятелен е и довода в
жалбата, че отбелязването на скалата на теста ТСН не представлява наркотично
вещество. Видно от указанията за работа, на това съкращение отговаря наркотичното вещество „тетрахидроканабинол“,
което попада в Списъка на забранените за употреба в България вещества съгласно ЗКНВП. Посоченото
вещество е естествена съставка в съставка в Canabis Sativa-
марихуана. Доводите за евентуално наличие на други вещества се приемат, доколкото действително
на скалата МЕТ се констатира слаба червена линия, сочещо за тяхното
наличие. От друга страна обвинение за употреба на друго вещество не е налице,
поради което същото е безпредметно да се обсъжда и то в светлината на
поведението на подсъдимия, който е приел резултатите от теста и е отказал да
даде материал за лабораторно изследване.
Защитникът възразява и по отношение на
действия на контролния орган при вземане
на биологичен материал от подсъдимия за провеждане на теста за установяване
употребата на наркотични вещества. Посочените възражения се отхвърлят като
недоказани, доколкото видно от
показанията на св. С. и К. е, че дейността по изземването на такъв
материал е била спазена, респ. тези
доводи също са неоснователни.
В този аспект ДнРС е
проверил всички доказателствени средства и ги е съпоставил помежду им, респ. спазил е разп. на чл.107,
ал.3 НПК и е извършил проверка на
твърденията на страните с всички доказателствени способи. При оценката на
доказателствения материал са спазени процесуалните правила и е заявено на каква част от него се дава вяра, в коя част и защо. В този аспект ДнРС е дал обоснован отговор на защитната теза и успешно
е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК, като е изложил достатъчно
убедителни и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма
основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически
констатации, в това число и относно
наличието на виновно извършено от
подсъдимия деяние.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя извода на КнРС, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна на деянието по чл.343Б, ал.3 НК, като в тази
насока са изложени подробни съображения
относно признаците на фактическия състав
на деянието по този текст, които изцяло се споделят от КОС. Настоящата
инстанция ги допълва във връзка с доводите в жалбата.
За съставомерността на деянието по чл.343б,
ал.3 НК от обективна страна е достатъчно да се установи самото извършване на
деянието – управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества без значение кога е било употребено веществото. Съставът на
престъплението не свързва осъществяването му с определена концентрация на
наркотичните вещества (за разлика от състава на престъпленията по чл.
343б, ал. 1 и ал.
2 НК) или установяването на неспособност дееца да управлява превозното
средство. За съставомерността на деянието не се изисква настъпването на определени
общественоопасни последици – конкретен престъпен резултат, поради което
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е формално, на просто
извършване.
Редът за установяване на употреба на
наркотични вещество или техни аналози за деяния, съставомерни по чл. 343б, ал. 3 от НК е регламентиран в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Особеното в случая е установяването по
несъмнен начин на това дали са спазени инструкциите за извършване на теста и
какви са били действителните показания на техническото средство, което е било
оспорено от защитата и се оспорва и пред настоящата инстанция.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата,
тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В случая
подсъдимия е тестван с техническото средство „Dreger Drag Chek 3000”. Наличието на наркотично
вещество – марихуана, е установено по надлежен ред, предвиден в цитираната
Наредба и резултатите от проверката са били отразени в протокол от св.С.
съгласно изискванията на същата, а поради отказа на подсъдимия да му бъде
извършено медицинско изследване за употребата на наркотични вещества или техни
аналози, употребата на наркотични вещества се приема за установена въз основа
на показанията на техническото средство. Това се установява и от собственоръчно
написаното от подсъдимия в графа „възражения“- „не“ при съставяне на АУАН №
862818 / 07.11.2018 год. В същия е отразено, че
К. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, като „Dreger Drag Chek 3000” е отчел наличие на тетрахидроканабинол в 11, 20 часа, за
което подсъдимият е положил подписа си. Същата констатация е отразена и в протокола
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества с отразените в
него показания на техническото средство. Всичко това е удостоверено по
предвидения ред в чл.
6, ал. 3 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози.
Както се посочи, К., след като се е запознал
с резултата от теста, не се е възползвал от предоставената му възможност да даде
проба за лабораторно изследване, поради което за достоверно следва да се отчете
показанието на теста към момента на проверката, което е обективирано в
посочените по- горе писмени доказателства. ДнРС се е съобразил с тях, отчел е и
останалите гласни такива, както и самите фактически действия на подсъдимия-
потвърждаването на констатациите при проверката пред свидетелите, изявлението му, че е употребил „трева“; подписването на издадения
талон за медицинско изследване с отказ от извършване на такова. При тази
хипотеза, както се посочи, е приложима разпоредбата на чл. 6 от Наредбата,
според която съдържанието на алкохол или упойващо вещество се установява въз
основа на показанията на техническото средство, т. е. като достоверен се взема
резултатът, посочен от техническия уред. Настоящата инстанция също счита, че
показателите на приложеното като веществено доказателство техническо средство
са отчетени съобразно изискванията на Методическите указания относно реда за
установяване употребата на наркотични вещества от водачите на МПС с орален тест
„Dreger Drag Chek 3000”. Протоколът за извършената
проверка е попълнен стриктно съгласно посочените указания. Не се установява да
са допуснати нарушения при осъществяване на посочената в методическите указания
процедура.
Не се споделя и правния довод в жалбата,
че за съставомерността на деянието е необходимо приема на наркотични вещества
да е довел до промени в съзнанието на водача, които да са го направили опасен
за движението. Редакцията на нормата
на чл.343б, ал.3 НК не поставя изискване
водачът да е бил повлиян от тези вещества, респ. не се интересува дали и
доколко това се е случило. Нормите на НК следва да бъдат тълкувани стриктно
/буквално/, за да се спази принципът за законоустановеност на престъплението. Действително,
в практиката е налице и друго разбиране, че освен употребата на наркотични
вещества е необходимо да е налице и повлияване на водача от приетите вещества,
обективирано в цитираното в жалбата
решение на ВКС- Р- 483- 15- I НО.
Същото е изолирано в практиката на ВКС и не се споделя от настоящия въззивен
състав. Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества без
значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали
е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да
носи наказателна отговорност по чл. 343б ал. 3 НК, тъй като са изпълнени
признаците от състава на посоченото престъпление. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика, обективирана в следните решения- Р- 116 -16- III НО, Р- 81-18- III НО, Р- 4-18- III НО г., Р- 79-18- III НО г. Във всички тези решения е застъпено
становището, че от обективна страна съставът по чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено
управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества, като не
се изисква да е достигната определена концентрация на тези вещества в организма
на водача, респективно- да е възникнала неспособност за управление на
превозното средство.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на
формалните, при което умисълът може да бъде пряк. За прекия умисъл е необходимо
и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и
въпреки това да е искал да го извърши. При наличие на обективно установена
употреба наркотични вещества,
свидетелство за което е и изявлението
пред проверяващите от страна на подсъдимия, че е употребил такива, несъмнено се
извежда и умисълът за осъществяване на престъплението. В случая, подсъдимият е
съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества- в
случая
тетрохидроканабинол, но въпреки това съвсем
съзнателно е управлявал лекия автомобил м.“Мазда“ 323. Безспорно той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност, запретеност и
наказуемост. Съзнавал е обществено опасните последици, които деянието причинява
в обективната действителност и желаел
тяхното настъпване, като е направил всичко възможно за постигане на
противоправния резултат.
При определяне вида и размера на наказанието следва да се съобразят всички
обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимия, както
и целите на наказателната репресия по
чл. 36 НК.
Степента на обществена опасност на деянието е висока. Нарушени са
обществени отношения, свързани със задълженията на водачите на МПС при
движението им по пътищата. Степента на обществена опасност на дееца е ниска
предвид чистото му съдебно минало. Същевременно настоящият въззивен състав
счете, че спрямо подс. К. следва да намери приложение разп. на чл.55 НК.
Приложимостта на разпоредбата
на чл. 55 от НК се обуславя от две кумулативно предвидени в наказателния закон
предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и
най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител. Цитирана разпоредба се
прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в
общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три
възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се
окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление -
определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание
с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът
предвижда, наред с наказанието "лишаване от свобода".
Основание за използване на посочените възможности
е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под
изключително обстоятелство следва да се разбира такова, което е оказало много и
необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на
деянието. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от
обичайния брой и които също оказват такова влияние, като всяко от тях, взето само за себе си, няма
изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в
съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.
В този аспект ДнРС правилно е отчел като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто му
процесуално поведение, добрите му характеристични данни и липсата на други
наказания по ЗДП. Към тези обстоятелства
КнОС прибавя още две такива- младата му възраст и наличие на висше образование.
Преценени в своята съвкупност, тези обстоятелства представляват „многобройни
такива“ по см. на чл.55, ал.1, т.1 НК,
поради което и налагането на минимално
предвиденото от разп. на чл.343б, ал.3 НК наказание ЛС в минималния размер от 1
година би се оказало несъразмерно тежко.. Ето защо наказанието ЛС следва да се
определи под посочения минимален размер, като КнОС счита, че определянето на
същото в параметрите от 8 месеца ще бъде напълно достатъчно за постигане целите
на наказанието. Съдът счете, че кумулативното наказание „глоба“ в размер на 500
лева на осн. чл.55, ал.3 НК не следва да бъде налагано с оглед обстоятелството,
че подсъдимия е безработен, респ. в този аспект се съобрази с данните за имотното му състояние на осн.
чл.47 от НК.
ДнРС обосновано е приложил
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и е отложил същото с изпитателен срок от 3
години, като е преценил, че за постигането на целите на наказанието не се
налага подсъдимия да изтърпи наказанието в местата за лишаване от свобода. КнОС
споделя доводите на ДнРС, че в конкретния
случай са налице материално - правните предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът
на наложеното наказание "лишаване от свобода" (ненадвишаващо три
години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма.
За поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да
бъде изолирано от обществото чрез постановяване на ефективно изтърпяване на
наказанието ЛС. В подкрепа на този извод на съда се явяват данните за личността
на подсъдимия, разкриващи го в положителна светлина. За да се изпълнят целите
на специалната и генералната превенция в този случай не е необходимо оказване
на въздействие от по-интензивен тип чрез въдворяването на подсъдимия в място за
лишаване от свобода. Това обосновава извод, че
постигането на целите на наказанието и предимно за осъществяване на
специалната превенция, следва се приложи
института на условното осъждане.
ДнРС правилно е наложил
на подсъдимия и наказанието "лишаване от правоуправление на МПС" на
осн. чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 НК2, като обаче при определяне на неговата
продължителност- в размер на 8 месеца, не се е съобразил със задължителните
разрешения от носно продължителността на този вид наказания, дадени с ППВС
№1/17.01.1983г., т.6. При налагането на този вид наказание срокът на лишаване
от право на управление на МПС не може да е по- кратък от срока на наложеното
наказание ЛС. В случая ДнРС е определил
по- кратък срок от наложеното наказание
ЛС, но КнОС чрез приложението на чл.55
от НК и чрез определяне на това наказание
също в размер на 8 месеца, коригира този недостатък на присъдата на
ДнРС. От друга страна законосъобразно на основание чл. 59, ал. 4 от НК, районният
съд е приспаднал от така наложеното наказание времето, през което по
административен ред за същото деяние подсъдимият е бил лишен от право да
управлява МПС, считано от 07.11.2018 г., когато по административен ред е бил от
това си право със заповед за прилагане
на ПАМ.
По тези съображения
присъдата на ДнРС следва да се измени в наказателната част, като се
приложи разп. на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК от НК и се намали размера на
наказанието ЛС от 1 година на 8 месеца, както и се отмени наказанието глоба в
размер на 500 лева, а в останалата част, същата следва да се потвърди като
правилна и законосъобразна.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334,
тт.3 и т.6 НПК вр. чл.337, ал.1, т.1 НК и вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯВА
присъда № 59 от 11.07.2019 г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД № 1671/2018 г. по описа
на същия съд в наказателната й част, като
НАМАЛЯВА на осн.чл.55,
ал.1, т.1 НК размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ от 1 година на 8
/осем/ месеца и
ОТМЕНЯ кумулативното наказание „глоба“ в размер на 500
лева на осн. чл.55, ал.3 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й
части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.