№ 11430
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110165025 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. П. Ц. против Г, с която е предявен иск с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ''а'' КЗ за сумата от 1 200 лв., представляваща разликата
между изплатеното от ответника и реално дължимото обезщетение, ведно със законната
лихва от 15.11.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба М. П. Ц. твърди, че на 12.08.2019 г. около 23:35 ч. в гр. Берковица,
срещу ул. „Тузлата“ №22, е възникнало ПТП, виновен за което бил водачът на л.а.
„Мерцедес Бенц S 400“ с рег. № В ... РА Г. Н. Г., който при управление с несъобразена
скорост и загуба на контрол над управляваното от него МПС, се блъснал в паркирания
отдясно по посока на движението л.а. „Пежо 407“ с рег. № М ... ВМ, който автомобил в
резултат на силния удар, се преместил и блъснал челно паркирания срещу него лек
автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № М .. ВН, който от своя страна блъснал паркирания пред
него лек автомобил „ Субару Форестър“ с рег. № М ... ВК. Твърди, че вследствие на
инцидента, на притежавания от ищеца лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № М ... ВМ били
нанесени материални щети в размер на 4 082,05 лв. Сочи, че е налице основание за
ангажиране отговорността на ответника, доколкото ПТП е причинено от водач, чиято
гражданска отговорност не е била застрахована към момента на настъпване на ПТП.
Допълва, че с молба с от 04.10.2019 г. е отправил до ответника „Г“ искане за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди, като била образувана щета №
19110458/04.10.2019 г. Твърди, че на 15.11.2019 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата в
размер на 2 882,05 лв. Ето защо предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 1 200 лв., представляваща разликата между изплатеното от ответника и
реално дължимото обезщетение, ведно със законната лихва от 15.11.2021 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който Г оспорва
предявения иск. Счита, че с изплащането на обезщетение в размер на 2 882,05 лв. е
1
изпълнил задължението си към ищеца. Твърди, че между страните било налице
извънсъдебна спогодба, поради което ищецът нямал право да претендира заплащане на
обезщетение в по-висок размер от изплатеното. Счита размерът на претенцията е
прекомерно завишен. Ето защо моли за отхвърляне на иска, като претендира и разноски по
производството.
Третото лице помагач - Г. Н. Г. не изразява становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ:
Процесуална предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията за
плащане на обезщетение от увреденото лице пред Г и липса на плащане от Г в срока по чл.
496 КЗ, отказ от страна на фонда да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното обезщетение /чл. 558, ал. 5 от КЗ/.
По делото не спорно, а и от представените доказателства се установява, че ищецът е
подал до ГФ уведомление за имуществени вреди, както и че с писмо с изх. N 07-00-29-
137.1/15.10.2019 г. от Г е уведомен за взетото решение от Управителния съвет да му бъде
изплатено обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП при условията на тотална
щета. Определеното обезщетение е в размер на 2 882,05 лв., която сума е изплатена по
банкова сметка на ищеца. Доколкото увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение искът с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ е
допустим.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" КЗ, Г изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от установяване на
правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение, деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на МПС от делинквента и делинквентът да не е имал валидна
застраховка „ГО“ към момента на настъпване на ПТП, както и твърдяната имуществена
вреда и нейния размер.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за безспорни между страните
и поради това за ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че на
12.08.2019 г. около 23:35 ч. в гр. Берковица, срещу ул. „Тузлата“ №22, е възникнало ПТП
при твърдения от ищеца в исковата молба механизъм; че лицето Г. Н. Г. е нямал валидно
сключена застраховка „ГО“ към момента на настъпване на ПТП; както и че ответникът е
заплатил на ищеца на 15.11.2019 г. сума в размер на 2 882,05 лв., представляваща
обезщетение по щета № 19110458/04.10.2019 г.
Всяко от посочените релевантни обстоятелства, формиращи основанието на исковата
претенция, в процесния случай е безспорно между страните. В отговора на исковата молба
се въвеждат оспорвания само относно размера на предявения иск. Доколкото по делото не се
доказа възражението на ответника за наличие на извънсъдебна спогодба между страните,
съдът намира възражението за неоснователно. Съобразявайки това съдът приема, че искът е
2
доказан по основание. Спорен е единствено въпросът за неговия размер.
Страните спорят по въпроса дали пълният претендиран от ищеца размер на
вземането му съответства на размера на подлежащите на репариране вреди, за които
ответникът отговаря, доколкото виновният водач, не е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично
основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне размера на спорното вземане по делото е прието заключение на
автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано изготвено. От
изслушаната по делото автотехническа експертиза се установява, че средната пазарна
стойност на причинените вреди и необходимите средства за ремонт по средни пазарни цени,
възлиза на 3 691,00 лв., като тази сума вещото лице определя като достатъчна за
възстановяване на щетите по увреденото имущество от преди ПТП, определена при
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части. Вещото лице констатира,
че е налице тотална щета от съпоставката на стойността, необходима за възстановяване на
л.а. „Пежо 407“ с рег. № М ... ВМ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП – 32 489,82 лв. и действителната стойност на лекия автомобил, определена към датата
на настъпване на ПТП – 4 921 лв. Съгласно Методиката на Г действителната стойност на
увреденото МПС е 4 941 лв. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„Пежо 407“ с рег. № М ... ВМ, изчислена на база Методиката на ГФ към датата на ПТП, е 11
910,45 лв.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява, че в КЗ е
предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Претърпяната вреда, вследствие на увреждане на имущество при
настъпилото застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени,
които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по него,
тъй като с тях се намаляват активите на застрахования. Настоящият състав намира за
неоснователни са възраженията на ответника, че обезщетение следва да бъде определяно по
Методиката за Г за определяне на действителните стойности и изплащане на обезщетения
при имуществени вреди. Методиката следва да бъде съобразена като минимална долна
граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение, какъвто не е настоящият случай. Единствените ограничения,
които законодателят е въвел е, че размерът на застрахователното обезщетение, не може да
надвишава застрахователната сума по договора, както и действителната стойност на
увреденото имущество. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност
на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната
цена на същата, като ползва заключение на вещо лице. В настоящия случай от заключението
на вещото лице се установява, че стойността на вредата по средни пазарни цени е 3 691,00
лв., от която следва да приспадне вече платената от ответника сума в размер на 2 882,05 лв.,
респ. искът следва да се уважи за сумата от 808,95 лв., ведно със законна лихва, считано от
датата на исковата молба и да се отхвърли до пълния предявен размер от 1 200 лв.
С оглед изхода на правния спор, се следват разноски и на двете страни по
съръзмерност. Съдът намира за неоснователни възраженията за прекомерност на двете
страни, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, но доколкото съдът
определя размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение, без да е обвързан от
направеното искане на страната, съдът определя разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., от които и на основание на чл.78, ал.3 от ГПК на
ответната страна се следва сумата от 97,76 лв., а на ищцовата страна на основание чл.78,
3
ал.1 ГПК се следва сумата от 505,59 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г, Булстат .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Граф
Игнатиев" No 2, ет.4, да заплати на М. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Берковица, ул.
„..., сумата 894,51 лв. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" КЗ, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № М ...
ВМ, при ПТП, настъпило на 12.08.2019 г. около 23:35 ч. в гр. Берковица, срещу ул. „... от
л.а. „Мерцедес Бенц S 400“ с рег. № В ... РА, без задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 15.11.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 1 200 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г, Булстат .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" No 2, ет.4, да заплати на М. П. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. Берковица, ул. „..., сумата от 505,59 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
Берковица, ул. „..., да заплати на Г, Булстат .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Граф Игнатиев" No 2, ет.4, сумата от 97,76 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Г. Н. Г., като трето лице-помагач, на
страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4