РЕШЕНИЕ
№ 3875
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110215456 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 561399- F 568987 от
25.02.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП – София – Офис-Младост,
с което на А. Б. Т. е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.
125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В жалбата се правят подробни оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП). При условията
на алтернативност се поддържа основания за приложението на чл. 28 от
ЗАНН. С оглед на всичко това се иска цялостната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателката,
чрез своя процесуален представител поддържа жалбата същите съображения и
искания. Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
Претендира присъждане на разноски.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 09.09.2020 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 14.08.2020 г. при изтичане
на срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, за подаване на справката декларация и
отчетните регистри за данъчен период месец юли 2020 г. жалбоподателката, в
качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е изпълнила
задълженията си да подаде справка декларация, по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС,
ведно с отчетните регистри, в срок до 14.08.2020 г., като декларацията за
данъчен период месец юли 2020 г. е била подадена на 11.09.2020 г. –
нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателката е била
наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на 125, ал. 5, вр. чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че при
регистрацията си по ЗДДС, жалбоподателката е подала искане за регистрация,
в качеството й на ЕТ „Адела – А. Т.“, с ЕИК:********* (л. 39 и сл. от делото).
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля
Л. Т. (актосъставител), както и от писмените доказателства по делото се
установява, че при извършената проверка е било констатирано, че процесната
справка декларация не е била подадена в законоустановения срок, а същата е
била подадена със закъснение от 28 дни. От писмените доказателства по
делото (и по-конкретно, приложените на л. 32-33 и л. 36-69 от делото), се
установява, че молбата за регистрация по ЗДДС е била подадена от
жалбоподателката в качеството й на ЕТ. Доказателствените източници относно
тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни, а същите не се
и оспорват от страните.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
2
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в
рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи, че при неправилно
установена фактическа обстановка, АНО е приложил неправилно
материалния закон. От писмените доказателства на л. 36-39 от делото се
установява, че жалбоподателката е подала заявление за регистрацията по
ЗДДС, в качеството й на ЕТ и по този начин, в това й качество, тя е била
проучвана от данъчната администрация (така например й е бил изискан
договор за счетоводно обслужване, сключен от нея, в качеството й на ЕТ). В
ревизионния доклад на л. 5 от нахд № 14410/2021 г. на СРС, НО, 12-ти състав,
е било отбелязано изрично, че физическото лице няма задължения по ЗДДС,
но такива са били констатирани по отношение на търговеца, а и на л. 5 е
посочено изрично, че ревизията е била направена на едноличния търговец,
който е бил регистриран по ЗДДС и е бил данъчнозадължено лице. В този
смисъл са и дадените указания в отменителното решение № 6473/31.10.2023
г., по адм. дело № 6322/2023 г. на АССГ, 17-ти касационен състав. При това
положение регистрираното лице по ЗДДС, се явява ЕТ, а не физическото лице,
и отговорност може и следва да носи ЕТ, а не физическото лице. Както е
добре известно на ЕТ се налагат имуществени санкции, а не глоби, тъй като
отговорността им е обективна и безвиновна и в ЗАНН е предвиден различен
ред и различни условия за носене на тази отговорност. Ето защо изложените
аргументи в обратен смисъл от страна на АНО, почерпани от търговското
право, не държат сметка за изричните разпоредби на чл. 83 от ЗАНН, където за
целите на административното наказване е предвиден особен ред. И като са
приели обратното контролните органи са нарушили материалния закон.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно.
Поради това и съобразявайки се с приложените по делото доказателства съдът
намира, че следва да бъде присъдена претендираната сума в размер на 1000
лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за всички
инстанции. Този размер на разноските не следва да бъде намаляван, тъй като
3
същият не е прекомерен и е съобразен, както с разпоредбите на чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с
действителната фактическа и правна сложност на делото. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 561399- F 568987 от
25.02.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП – София – Офис-Младост,
с което на А. Б. Т. е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.
125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, Национална агенция за
приходите ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. Т. с ЕГН: **********, сума в размер на
1000 лева, представляващи сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4