№ 6
гр. София , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир И. Василев
Членове:Калина К. Анастасова
Евелина О. Маринова
като разгледа докладваното от Любомир И. Василев Въззивно гражданско
дело № 20201100509747 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №9747/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба
на Л. Р. Д. ЕГН ********** от гр.Казанлък срещу решение №84139 от
10.05.2020 г постановено по гр.д.№22854/14 г на СРС, 30 състав , с което е
отхвърлен иска му с правно основание чл.124 ал.4 ГПК срещу „Ю.Б.“ АД
ЕИК ********* гр.София да се признае за установено , че извлечение от
счетоводни книги относно задълженията по договор за потребителски кредит
– ваканция №63-58/2007 г , сключен на 07.12.2007 г , към дата 21.11.2013 г е
неистински относно текстовете : „просрочена главница : 5017,69 лева „ ;
„просрочена лихва върху редовна главница : 500,50 лева за периода
09.09.2012 г до 19.11.2003 г , вкл.“ ; „наказателна лихва върху просрочена
главница : 96,55 лева за периода 09.09.2012 г – 20.11.2013 г вкл.“ ; и
въззивникът е осъден да заплати 732,85 лева разноски .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС ,
тъй като уговорките в чл.8 на договор за потребителски кредит – ваканция
№63-58/2007 г , сключен на 07.12.2007 г са неравноправни и нищожни клаузи
и не е ясно как се определя лихвения процент
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва
въззивната жалба. В исковата молба липсват оплаквания за неравноправни
клаузи и същите са извън предмета на делото .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 09.06.2020 г и е обжалвано в срок на 23.06.2020 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна
:
За да отхвърли иска СРС е приел следното . На 27.11.2013 г
праводателят на ответника е подал в Районен съд-Казанлък заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на процесното
извлечение от счетоводните му книги .
Не се спори между страните и е видно по делото , че са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за част от сумите по
извлечението. Образувано е и изпълнително производство .
На 20.04.2017 г страните по делото са подписали споразумение , като
ответникът твърди , че сумите по него не са погасени .
Ищецът твърди , че извлечението е неистински документ , защото са
неверни и не се дължат посочените в него суми .
Според СРС по делото не е установена неистинност на извлечението ,
защото ищецът " не е провел успешно“ отделен иск , с който да установи
наличието на нищожни неравноправни клаузи . Ищецът не е доказал , че
извлечението е с неверно съдържание .
Решението на СРС е валидно , но недопустимо . Решението е
обжалвано е в цялост от въззивника и съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
следи служебно за валидността и допустимостта на решението . В случая не
се констатират пороци водещи до нищожност на обжалваното решение , но
2
същото е недопустимо като постановено при липса на правен интерес.
Както е посочено в определение №77 от 15.02.2018 г по ч.гр.д.
№4970/2017 г , ГК , ІV ГО на ВКС интерес от предявяване на установителен
иск е е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да разреши
съществуващ между него и насрещната страна правен спор и то в най-
пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или
удовлетворяване на негово субективно материално право. Няма правен
интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или,
ако в негово разположение, има друг по-ефективен способ за защита. В
подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда,
което обуславя извода за липсата на правен интерес.
Точно такъв е процесният случай. Предявеният иск за
„неистиност/неверност/ на извлечение от сметка“ не само няма да
удовлетвори интереса на ищеца , а по никакъв начин няма как да се
установи между страните какви всъщност са били и са задълженията на
ищеца , което е действителният спор .
Това е така по няколко причини . На първо място извлечението от
сметка е частен свидетелстващ документ , който няма материална
доказателствена сила относно удостоверените в него задължения на ищеца
/чл.180 ГПК / . На второ място , касае се за вторичен счетоводен документ по
чл.4 ал.3 от Закона за счетоводството , който е носител на преобразувана
информация от първични счетоводни документи . Дори да се докаже , че
извлечението е невярно , с това няма да отпадне нито формалната , нито
материалната доказателствена сила на други и много по-съществени
първични счетоводни документи .
Предмет на евентуален иск по чл.422 ГПК е самата дължимост на
посочените в извлечението задължения , а не установяване на неистиност
/неверност/ на извлечение. В производството по чл.422 ГПК /като ответник/
или по отрицателен установителен иск за дължимост на сумите /като ищец/
ищецът има всички права да се защити и да обори дължимостта на
процесните „неистински“ суми , включително и може да направи възражение
за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Противно на
приетото от СРС за неравноправните клаузи съдът е длъжен да следи и
3
служебно , както в производство по чл.422 ГПК , така и при обжалване на
незабавното изпълнение по реда на чл.419 ГПК .
СПН по процесният иск би касаела само неистинност на извлечението ,
но не и дължимост на суми . Както е издал процесното извлечение ответникът
би могъл да издаде ново извлечение за същите или за сходни суми , но това
няма никакво реално значение . Както е посочено в решение №124 от
18.04.2013 г по гр.д. № 783/2012 г, ГК , ІV ГО на ВКС интерес от иск по
чл.124 ал.4 ГПК би бил налице ако съдържанието на документа влияе на
евентуални бъдещи правоотношения и ако документът може да бъде
използуван като доказателство с оглед други правоотношения между
страните. Извлечението от счетоводни документи е вторичен счетоводен
документ и не може да бъде „доказателство“ за процесните вземания –
доказателства за тях са договорът за кредит с приложенията към него ,
платежните нареждания за усвояване на кредита , вносните бележки за
плащания от длъжника и пр. Извлечението от счетоводните книги не
доказва и не отрича факт от значение за възникването съществуването,
изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение -
решение №229 от 24.04.2019 г по гр.д.№246/18 г на ВКС , III ГО.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се обезсили и да се
прекрати производството по делото .
С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са разноските пред СРС и
СГС .
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №84139 от 10.05.2020 г постановено по
гр.д.№22854/14 г на СРС, 30 състав ; и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото поради липса на правен интерес .
ОСЪЖДА Л. Р. Д. ЕГН ********** от гр.Казанлък да заплати на
„Ю.Б.“ АД ЕИК ********* гр.София сумата от 732,85 лева разноски пред
СРС.
4
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5