№ 7646
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110172376 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от СВ. М. ИЛ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул."..." № ... вх...., адв. М.М. срещу „Т С” ЕАД отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение сумата от 2408,63 лева, от които 1854,45 лева главница, 319,61
лева лихва за периода 30.06.2012 г. – 14.04.2015 г., както и 234,57 лева- разноски, поради
погасяването й поради изтекла давност.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 28.08.2015 г.
в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 23179/2015 г. по описа на
СРС, 52 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ББ.
Поддържа, че давността, с която са погасени вземанията е изтекла, считано от последното
извършено действие на 27.04.2016 г. Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове при възражения, че давността е
прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, която се ползва със сила на
пресъдено нещо.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
1
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът е придобил вземанията по
изпълнителен лист от 28.08.2015 г. по ч. гр. д. № 23179/2015 г. по описа на СРС, 52 с-в.
Следователно установено по делото е, че в полза на ответника са възникнали оспорените
вземания.
Процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на
която на 28.08.2015 г. е издаден изпълнителен лист. Влязлата в сила заповед, поради
неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, прекъсва давността по отношение на
заявеното вземане по силата на чл. 116, б. "а" ЗЗД, доколкото е налице презумирано
признаване на вземането поради липса на оспорване. Заповедта за изпълнение се ползва със
стабилитет и повече спор между същите страни на същото основание е недопустим.
Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед на силата на пресъдено
нещо, както и имат за последица поставяне на началото на обща петгодишна давност.
Следователно влязлата в сила заповед за изпълнение е прекъснала давността и нова давност
за вземанията е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта. По делото
липсват данни за датата, на която заповедта за изпълнение е връчена на ищеца, поради което
за най- късна дата на влизане в сила на заповедта следва да се приеме датата на издаване на
изпълнителния лист на 28.08.2015 г. От тази дата давността е прекъсната.
След тази дата, давността е прекъсната с молбата въз основа на която е образувано
изпълнително дело № ..., с която на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено проучване на
имущественото състояние на длъжника. След тази дата давността е прекъсвана многократно
с налагане на запори на 24.02.2016 г.; извършено от длъжника плащане на 27.04.2016 г.; с
молба на взискателя от 21.02.2018 г. с искане за прилагане на определени способи; с молба
на взискателя от 06.11.2018 г. с искане за прилагане на определени способи, с молба на
взискателя от 13.10.2020 г. с искане за прилагане на определени способи. От тази дата до
настоящия момент не са изтекли пет години, а изпълнителното дело не е перемирано, което
отделно от това е ирелевантно за погасителната давност.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент вземането не е погасено по давност и
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Относно разноските в производството: При този изход на спора на ответника следва да се
присъдят разноски за производството в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СВ. М. ИЛ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
2
ул."..." № ... вх...., адв. М.М. срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „...“ № ... отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение сумата 2408,63 лева, от които 1854,45 лева главница, 319,61 лева лихва за
периода 30.06.2012 г. – 14.04.2015 г., както и 234,57 лева- разноски по изпълнителен лист от
28.08.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 23179/2015 г. по описа на СРС, 52 с-в.
ОСЪЖДА СВ. М. ИЛ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул."..." № ... вх....,
адв. М.М. да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „...“ № ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3