№ 476
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.
в присъствието на прокурора К. Д. Х.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100602383 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 01.11.2023г. по НОХД № 14171/2021г., СРС, НО, 96 състав е признал
подсъдимата М. Д. С. за ВИНОВНА в това, че за периода от 13.05.2013 г. до 01.09.2013 г. в
гр. София, ул. *******, в условията на продължавано престъпление с 8 /осем/ деяния, които
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” НК - „управител
туристическа агенция” в „М.” ЕООД, присвоила чужди пари - сумата от 3279 /три хиляди
двеста седемдесет и девет/ лева, получени за сключване на Договори за туристически
услуги, собственост на фирма „М.” ЕООД със собственик и управител М.Л. А., поверени й
да ги пази в това й качество, като деянията са извършени както следва:
1. На 13.05.2013 г. в гр. София, ул. *******, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК- „управител на туристическа агенция” в „М.” ЕООД,
съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна характеристика от дата 22.06.2012 г„
присвоила чужди пари - сумата от 1600, 00 лева /хиляда и шестстотин/ лева, поверени й да
ги пази в това й качество, собственост на „М.” ЕООД със собственик и управител М.Л. А.,
като парите са предадени в брой от св. Г.С.Б. на М. Д. С. на дата 13.05.2013 година, като
сумата представлява авансово плащане по Договор за индивидуално пътуване №
*********/13.05.2013 г., и сумата не е отчетена по надлежния ред на управителя на „М.“
ЕООД, който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул. *******.
2. На 25.06.2013 г. в гр. София, ул. *******, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК- „управител туристическа агенция” в „М.” ЕООД,
съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна характеристика от дата 22.06.2012 г.,
присвоила чужди пари - сумата от 370 лева /триста и седемдесет/ лева, поверени й да ги пази
в това й качество, собственост на „М.” ЕООД със собственик и управител М.Л. А., като
1
парите са предадени от св. Н.Б.К. чрез К.Т.К. на М. Д. С. в брой на 25.06.2013 г. и които
представляват авансово плащане по Договор за индивидуално пътуване №
*********/25.06.2013 г., като сумата не е отчетена по надлежния ред на управителя на „М.“
ЕООД, който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул. *******.
3. На 26.06.2013 г. в гр. София, ул. *******, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК-„управител туристическа агенция” в „М.” ЕООД,
съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна характеристика от дата 22.06.2012 г.,
присвоила чужди пари - сумата от 300 лева /триста/ лева, поверени й да ги пази в това й
качество, собственост на „М.” ЕООД със собственик и управител М.Л. А., като парите са
предадени от св. С.П.П. чрез К.Т.К. на М. Д. С. в брой на 26.06.2013 г. и които представляват
авансово плащане по Договор за индивидуално пътуване № *********/26.06.2013 г., като
сумата не е отчетена по надлежния ред на управителя на „М.“ ЕООД, който се намирал на
адреса на дружеството в гр. София, ул. *******.
4. На 27.06.2013 г. в гр. София, ул. *******, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК - „управител туристическа агенция” в „М.” ЕООД,
съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна характеристика от дата 22.06.2012 г„
присвоила чужди пари - сумата от 150 лева /сто и петдесет/ лева, поверени й да ги пази в
това й качество, собственост на „М.” ЕООД със собственик и управител М.Л. А., като
парите са предадени от св. Б.А.В. чрез К.Т.К. на М. Д. С. на 27.06.2013 г„ като сумата
представлява авансово плащане по Договор за индивидуално пътуване №
*********/27.06.2013 г., и сумата не е отчетена по надлежния ред на управителя на „М.“
ЕООД, който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул. *******.
5. На неустановена дата през месец август 2013 г. в гр. София, ул. *******, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК - „управител
туристическа агенция” в „М.” ЕООД, съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна
характеристика от дата 22.06.2012 г„ присвоила чужди пари - сумата от 296 лева /двеста
деветдесет и шест лева/, поверени й да ги пази в това й качество, собственост на „М.” ЕООД
със собственик и управител М.Л. А., като парите са предадени от св. С.П.П. чрез К.Т.К. на
М. Д. С. в брой на неустановена дата през месец август 2013 г. и представляват доплащане
по Договор за индивидуално пътуване № *********/26.06.2013 г„ като сумата не е отчетена
по надлежния ред на управителя на „М.“ ЕООД, който се намирал на адреса на дружеството
в гр. София, ул. *******.
6. На неустановена дата през месец август 2013 г. в гр. София, ул. *******, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК - „управител
туристическа агенция” в „М.” ЕООД, съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна
характеристика от дата 22.06.2012 г., присвоила чужди пари - сумата от 375 лева /триста
седемдесет и пет лева/, поверени й да ги пази в това й качество, собственост на „М.” ЕООД
със собственик и управител М.Л. А., като парите са предадени от св. Н.Б.К. чрез К.Т.К. на М.
Д. С. в брой на неустановена дата през месец август 2013 г. и представляват доплащане по
Договор за индивидуално пътуване № *********/25.06.2013 г„ като сумата не е отчетена по
надлежния ред на управителя на „М.“ ЕООД, който се намирал на адреса на дружеството в
гр. София, ул. *******.
7. На неустановена дата през месец август 2013 г. в гр. София, ул. *******, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК - „управител
туристическа агенция” в „М.” ЕООД, съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна
характеристика от дата 22.06.2012 г„ присвоила чужди пари - сумата от 148 лева /сто
четиридесет и осем лев/, поверени й да ги пази в това й качество, собственост на „М.” ЕООД
със собственик и управител М.Л. А., като парите са предадени от св. Б.А.В. чрез К.Т.К. на М.
Д. С. в брой на неустановена дата през месец август 2013 г. и представляват доплащане по
Договор за индивидуално пътуване № *********/27.06.2013 г„ като сумата не е отчетена по
надлежния ред на управителя на „М.“ ЕООД, който се намирал на адреса на дружеството в
гр. София, ул. *******.
8. На 01.09.2013 г. в гр. София, ул. *******, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК - „управител туристическа агенция” в „М.” ЕООД,
съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна характеристика от дата 22.06.2012 г„
присвоила чужди пари - сумата от 40 лева /четиридесет лева/, поверени й да ги пази в това й
2
качество, собственост на „М.” ЕООД със собственик и управител М.Л. А., като от сумата от
2050 лева, предадена в брой от св. П.Н.П. на М. Д. С. на 01.09.2013 г. и представляваща
плащане по Договор за индивидуално пътуване № *********/01.09.2013 г., поде. С. не е
отчела по надлежния ред сумата от 40 лева на управителя на „М.“ ЕООД, който се намирал
на адреса на дружеството в гр. София, ул. ******* - престъпление чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
й е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, включващо следните пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца, с
периодичност 2 пъти седмично;
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и
6 месеца,
С присъдата съдът е признавал подс. М. Д. С. за НЕВИНОВНА в това, че:
- На 31.07.2013 г. в гр. София, ул. *******, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК- „управител туристическа агенция” в „М.” ЕООД,
съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна характеристика от дата 22.06.2012 г„
присвоила чужди пари - сумата от 415 лева /четиристотин и петнадесет лева/, поверени й да
ги пази в това й качество, собственост на „М.” ЕООД със собственик и управител М.Л. А.,
като парите са предадени от св. С.Г.Л. чрез К.Т.К. на М. Д. С. в брой на 31.07.2013 г. и
представляват авансово плащане по Договор за индивидуално пътуване №
*********/31.07.2013 г., като сумата не е отчетена по надлежния ред на управителя на „М.“
ЕООД, който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул. *******.
- На 07.08.2013 г. в гр. София, ул. *******, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК- „управител туристическа агенция” в „М.” ЕООД,
съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна характеристика от дата 22.06.2012 г.,
присвоила чужди пари - сумата от 500.00 лева /петстотин лева/, поверени й да ги пази в това
й качество, собственост на „М.” ЕООД със собственик и управител М.Л. А., като парите са
предадени от св. Е.В.А. на М. Д. С. в брой на 07.08.2013г. и представляват авансово плащане
по Договор за индивидуално пътуване № *********/07.08.2013 г., като сумата не е отчетена
по надлежния ред на управителя на „М.“ ЕООД, който се намирал на адреса на дружеството
гр. София, ул. *******.
- На 26.08.2013 г. в гр. София, ул. *******, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК-„управител туристическа агенция” в „М.” ЕООД,
съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна характеристика от дата 22.06.2012 г.,
присвоила чужди пари - сумата от 1244.00 лева /хиляда двеста четиридесет и четири лева/,
поверени й да ги пази в това й качество, собственост на „М.” ЕООД със собственик и
управител М.Л. А., като парите са предадени от св. Т.Н.К. на М. Д. С. в брой на 26.08.2013 г.
и представляват авансово плащане по Договор за индивидуално пътуване №
*********/26.08.2013 г„ като сумата не е отчетена по надлежния ред на управителя на „М.“
ЕООД, който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул. *******.
- На 28.08.2013 г. в гр. София, ул. *******, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК- „управител туристическа агенция” в „М.” ЕООД,
съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна характеристика от дата 22.06.2012 г.,
присвоила чужди пари - сумата от 35,20 лева /тридесет и пет лева и двадесет стотинки/,
поверени й да ги пази в това й качество, собственост на „М.” ЕООД със собственик и
управител М.Л. А., като парите са предадени от св. Е.В.А. на М. Д. С. в брой на 28.08.2013 г.
и представляват доплащане с Анекс към Договор за индивидуално пътуване №
*********/07.08.2013 г., като сумата не е отчетена по надлежния ред на управителя на „М.“
ЕООД, който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул. *******
- На неустановена дата през месец август 2013 г. в гр. София, ул. *******, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т. 1, буква „б” от НК - „управител
туристическа агенция” в „М.” ЕООД, съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна
характеристика от дата 22.06.2012 г., присвоила чужди пари - сумата от 415.0лева
/четиристотин и петнадесет лева/, поверени й да ги пази в това й качество, собственост на
“М.” ЕООД със собственик и управител М.Л. А., като парите са предадени от св. С.Г.Л. чрез
К.Т.К. на М. Д. С. в брой на неустановена дата през месец август 2013 г. и които
3
представляват доплащане по Договор за индивидуално пътуване № *********/31.07.2013г.,
като сумата не е отчетена по надлежния ред на управителя на „М.“ ЕООД, който се намирал
на адреса на дружеството в гр. София, ул. *******.
- На неустановена дата през месец август 2013 г. в гр. София, ул. *******, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК - „управител
туристическа агенция” в „М.” ЕООД, съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна
характеристика от дата 22.06.2012 г., присвоила чужди пари - сумата от 947 лева
/деветстотин четиридесет и седем лева/, поверени й да ги пази в това й качество,
собственост на „М.” ЕООД със собственик и управител М.Л. А., като парите са предадени от
св. Е.В.А. на М. Д. С. в брой на неустановена дата през месец август 2013г. и представляват
доплащане по Договор за индивидуално пътуване № *********/07.08.2013 г., като сумата не
е отчетена по надлежния ред на управителя на „М.“ ЕООД, който се намирал на адреса на
дружеството в гр. София, ул. *******
- На неустановена дата през месец септември 2013 г. в гр. София, ул. *******, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК - „управител
туристическа агенция” в „М.” ЕООД, съгласно трудов договор от 20.06.2012 г. и длъжностна
характеристика от дата 22.06.2012 г., присвоила чужди пари - сумата от 1244 лева /хиляда
двеста четиридесет и четири лева/, поверени й да ги пази в това й качество, собственост на
„М.” ЕООД със собственик и управител М.Л. А., като парите са предадени от св. Т.Н.К. на
М. Д. С. в брой на неустановена дата през месец септември 2013 г. и представляват
доплащане по Договор за индивидуално пътуване № *********/26.08.2013 г., като сумата не
е отчетена по надлежния ред на управителя на „М.“ ЕООД, който се намирал на адреса на
дружеството в гр. София, ул. *******
- на 01.09.2013 г. да е присвоила сумата над 40 лева до пълния вменен й от
прокуратурата размер от 2050 лева - сума, предадена в брой от св. П.Н.П. на М. Д. С. на
01.09.2013 г. и представляваща плащане по Договор за индивидуално пътуване №
*********/01.09.2013 г.,както и в това общо присвоената сума от подс. С. по
продължаваното престъпление да надхвърля 3279 лева до пълния вменен й от прокуратурата
размер от 10089.20 лева и продължаваното престъпление да е осъществено с общо 15 деяния
в периода от 13.05.2013 г. до неустановена дата през месец септември 2013 г., като на
основание чл. 304 НПК е оправдана в тази част на повдигнатото й обвинение.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най- тежко
наказание измежду наложените на подс. М. Д. С. такива по НОХД № 77/2015 г. по описа на
СРС, НО, 99-ти състав, НОХД № 17379/2017 г. по описа на СРС, НО, 100-ен състав и по
настоящото дело, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, изпълнението
на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години.
Съдът е отхвърлил изцяло предявения на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от „М.“ ЕООД с
ЕИК ******* срещу подс. М. Д. С. граждански иск за сумата от 10089.20 лева (десет хиляди
осемдесет и девет лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от извършване на инкриминираните с обвинителния акт деяния, ведно
със законната лихва от 30.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата поради изтекла
погасителна давност.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подс. М. Д. С. да заплати на „М.“
ЕООД сумата от 835 лева (осемстотин тридесет и пет лева), представляваща направени от
последното разноски по първоинстанционното дело за адвокатско възнаграждение.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК е осъдил подс. М. Д. С. да
заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 746.71 лева (седемстотин
четиридесет и шест лева и седемдесет и една стотинки), представляваща направени
разноски за експертизи в досъдебната фаза, както и в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски районен съд сумата от 1749 (хиляда седемстотин четиридесет и
девет) лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за
експертизи и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
По делото е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения
защитник на подс.М. С.-адв.Н. с искане за отмяна на присъдата в осъдителната част и
признаване на подсъдимата за невиновна по обвинението.Излагат се подробни съображения
4
за неправилност на присъдата, основаващи се на неправилно възприемане на показанията на
св. А. и заключението на СЧЕ.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред СГС по реда на гл. 21 НПК. Счел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
Пред въззивният съд упълномощеният защитник на подс. М. С.-адв. Н. поддържа
жалбата и допълнението към нея по изложените в тях аргументи. Твърди се , че от
доказателствения материал по делото не може да се стигне до безспорен и категоричен
извод, че именно подзащитната му е извършила твърдените деяния.Моли се да се отмени
първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която подс. М. С. да бъде
оправдана, както и да се потвърди присъдата в оправдателната й част, и в частта, с която е
отхвърлен за съвместно разглеждане гражданския иск.
Представителят на държавното обвинение моли да се потвърди първоинстанционната
присъда като законосъобразна и обоснована, тъй като същата почива изцяло на събраните
по делото доказателства, които за изложени изчерпателно в мотивите на СРС.
Повереника на гражданския ищец „М.“ ЕООД- адв. Б. моли да се остави без уважение
жалбата като неоснователна и да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна
и законосъобразна.
Подсъдимата М. С. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция и в
даденото й право на последна дума от съда моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие
с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са
следните:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледани по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички
достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени
средства-показанията на свидетелите М.Л. А. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4,
вр.ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 51-52, л. 53, л. 106-109 от том 1 от ДП и л. 25 и л. 157 от том 2
от ДП), С.П.П. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 22
от том 2 от ДП), Б.А.В. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК
на л. 24 от том 2 от ДП), Г.С.Б. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, пр. 2 НПК на л. 111 от том 1 от ДП), К.Т.К. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 107 от том 1 от ДП), Н.Б.К. (вкл. приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 23 от том 2 от ДП), Е.В.А. (вкл. приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 110 от том 1 от ДП), П.Н.П. (вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 109 от том 1 от ДП),
С.Г.Л. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 21 от том 2
от ДП), Т.Н.К. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на
л. 114 от том 1 от ДП) и С.Н. В.-Я.; справка-извлечение по банкова сметка в „Кей Би Си
Банк“ АД (л.190-200 от съдебното производство); трудов договор от 20.06.2012 г. и
длъжностна характеристика към него (л. 16-19 от том 1 от ДП); счетоводна сметка № 411
клиентски вземания (л. 54-70 от том 1 от ДП); процесиите 8 броя договори за индивидуално
пътуване (л. 75-91 от том 1 от ДП); фактури (л. 71-72 от том 1 от ДП); Протокол за
доброволно предаване (л. 156 от том 1 от ДП); вносна бележка от 16.08.2013 г. (л. 122 от том
1 от ДП); разписка (л. 123 от том 1 от ДП); фактури (л. 8-13 от том 3 от ДП); заключението
на съдебно-графическа експертиза от 11.06.2015 г. (л. 174-177 от том 1 от ДП); заключението
на съдебно-графическа експертиза от 01.03.2016 г. (л. 35-37 от том 2 от ДП); заключението
на съдебно-графическа експертиза от 09.10.2018 г. (л. 175-178 от том 2 от ДП); заключението
5
на съдебно-счетоводна експертиза (л. 39-40 от том 2 от ДП); заключението на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза (л. 43-49 от том 2 от ДП); заключението на допълнителна
съдебно- счетоводна експертиза (л. 188-191 от том 2 от ДП); заключението на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза (л. 27-31 от том 3 от ДП); заключението на повторна
съдебно-счетоводна експертиза (л. 235-253 от съдебното производство) и справка за
съдимост на подсъдимата и другите писмени доказателства, приобщени на основание чл.283
от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след извършена цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата М. Д. С. е родена на ******* г. в гр. София, българка, с българско
гражданство, със средно образование, осъждана, вдовица, работи като хигиенист във „ВНП
Фасилити“ ООД, живуща в гр. София, ул. „*******, с ЕГН: **********.
През 2012 г. подс. М. Д. С. постъпила на работа в дружество „М.” ЕООД. На
20.06.2012 г. в гр. София бил подписан трудов договор между подс. М. Д. С. и управителя на
„М.“ ЕООД - св. М.Л. А., по силата на който подсъдимата била назначена на длъжност
„управител туристическа агенция” в „М.” ЕООД с място на изпълнение на задълженията й в
гр. София, ул. *******. На 22.06.2012 г. подс. С. подписала и длъжностна характеристика за
длъжността „управител на туристическа агенция“, по силата на която на същата й били
вменени задължения да отговаря за набиране и връзки с клиенти на дружеството, желаещи
да ползват услугите и продуктите, предлагани от „М.“ ЕООД, да сключва договори с
клиенти, като имала задължение в края на всеки работен ден да изготвя и предоставя на
управителя писмен отчет за сключените договори. Подс. С. следвало да издава касови
бонове от името на дружеството при плащане в брой, извършавани от клиенти, като в края
на всеки работен ден следвало да изготвя писмен отчет за получените суми, да отчита и
предава същите на управителя на „М.“ ЕООД, който се намирал на адреса на дружеството в
гр. София, ул. *******. Във връзка със задълженията й, подс. С. нямала право да оперира с
банковите сметки на „М.“ ЕООД, да следи за разплащанията по банков път и нямала право
да издава платежни документи и документи за извършени плащания, както и за финансови
операции, страна по които е „М.“ ЕООД, с изключение на издаването на касови бонове.
Подс. С. нямала право също така да издава никакви документи, с които да задължава „М.“
ЕООД.
Подс. М. Д. С. решила да си набави различни суми извън месечните си трудови
възнаграждения, като за целта периодично неотчитала получаваните пари във връзка със
сключени договори за индивидуално пътуване с различни клиенти на дружеството за
съответния работен ден, които следвало да отчита и предава на управителя на „М.“ ЕООД на
адреса на дружеството в гр. София, ул. *******.
Така на 13.05.2013 г. в гр. София свидетелят Г.С.Б. посетил офиса на дружеството
„М.” ЕООД, находящ се в гр. София, ул. *******, като поводът за посещението му бил
сключване на договор за индивидуално пътуване в чужбина. В офиса на дружеството се
намирала подс. М. Д. С., като двамата обсъдили офертите на дружеството и свидетелят
Г.С.Б. сключил Договор за индивидуално пътуване № *********/13.05.2013 г. за избраната
от него дестинация. След сключването му, св. Г.Б. предал в брой сумата от 1600 лева на
подс. М. С., която сума представлявала авансово плащане по сключения договор, за което
подсъдимата му издала разписка. Същия ден подс. С. следвало да извърши отчет на
получените пари от свидетеля Б. и да ги предаде на управителя на дружеството - св. М. А.,
на адреса на дружеството в гр. София, ул. *******. Подс. С. обаче не отчела по надлежния
ред на управителя на дружеството получената сума от свидетеля Б., а ги задържала за себе
си.
На 25.06.2013 г. в гр. София свидетелят К.Т.К. посетил офиса на дружеството „М.”
ЕООД, находящ се в гр. София, ул. *******, като поводът за посещението бил сключване на
договор за индивидуално пътуване в чужбина. В офиса на дружеството се намирала подс. М.
Д. С., като двамата обсъдили офертите на дружеството и свидетелят К.Т.К. сключил Договор
за индивидуално пътуване № *********/25.06.2013 г. за избраната от него и съпругата му
дестинация, на името на съпругата му - св. Н.К.. След сключването му, св. К. К. предал в
6
брой сумата от 370 лева на подсъдимата С., която сума му била предоставена от
свидетелката Н.К., като сумата представлявала авансово плащане по сключения договор, за
което подс. С. издала разписка. Същия ден подс. С. следвало да извърши отчет на
получените пари от свидетеля К. и да ги предаде на управителя на дружеството на адреса на
дружеството в гр. София, ул. *******. Подс. С. обаче не отчела по надлежния ред на
управителя на дружеството получената сума от св. К., а ги задържала за себе си.
На 26.06.2013 г. в гр. София свидетелят К.Т.К. посетил отново офиса на дружеството
„М.” ЕООД, находящ се в гр. София, ул. *******, като поводът за посещението му бил
сключване на договор за индивидуално пътуване в чужбина на негова позната - свидетелката
С.П.П.. В офиса на дружеството се намирала отново подс. М. Д. С., като св. К.Т.К. сключил
Договор за индивидуално пътуване № *********/26.06.2013 г. от името на С.П. за избраната
от свидетелката П. дестинация. След сключването му, св. К. предал в брой сумата от 300
лева на подс. С., която сума му била предоставена от свидетелката С.П., като същата
представлявала авансово плащане по сключения договор, за което подсъдимата издала
разписка. Същия ден подс. С. следвало да извърши отчет на получените пари от свидетеля
К., които били за индивидуалното пътуване на свидетелката П., и да ги предаде на
управителя на дружеството, който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул.
*******. Подс. С. обаче не отчела по надлежния ред на управителя на дружеството
получената сума от св. К., а ги задържала за себе си.
На 27.06.2013 г. в гр. София свидетелят К.Т.К. посетил отново офиса на дружеството
„М.” ЕООД, находящ се в гр. София, ул. *******, като поводът за посещението му бил
сключване на договор за индивидуално пътуване в чужбина на неговия приятел Б.А.В.. В
офиса на дружеството се видял отново с подс. М. Д. С., като св. К.Т.К. сключил Договор за
индивидуално пътуване № *********/27.06.2013 г. от името на Б.А.В. за избраната от
свидетеля В. дестинация. След сключването му, св. К. предал в брой сумата от 150 лева на
подс. С., която сума му била предоставена от свидетеля Б.А.В., като същата представлявала
авансово плащане по сключения договор, за което подсъдимата издала разписка. Същия ден
подс. С. следвало да извърши отчет на получените пари от св. К., които били за
индивидуалното пътуване на свидетеля В., и да ги предаде на управителя на дружеството на
адреса на последното в гр. София, ул. *******. Подс. С. обаче не отчела по надлежния ред
на управителя на дружеството получената сума от свидетеля К., а ги задържала за себе си.
На 31.07.2013 г. в гр. София свидетелят К.Т.К. посетил за пореден път офиса на
дружеството „М.” ЕООД, находящ се в гр. София, ул. *******, като поводът за посещението
бил сключване на договор за индивидуално пътуване в чужбина на неговия приятел С.Г.Л..
В офиса на дружеството се видял отново с подс. М. Д. С., като св. К.Т.К. сключил Договор за
индивидуално пътуване № *********/31.07.2013 г. от името на С.Г.Л. за избраната от
свидетеля Л. дестинация. След сключването му, св. К. предал в брой сумата от 415 лева на
подс. С., която сума му била предоставена от св. С.Г.Л., като същата представлявала
авансово плащане по сключения договор, за което подсъдимата издала разписка. Същия ден
подс. С. следвало да извърши отчет на получените пари от свидетеля К., които били за
индивидуалното пътуване на свидетеля Л., и да ги предаде на управителя на дружеството,
който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул. *******. На неустановена дата
през месец август 2013 г. в гр. София свидетелят К.Т.К. посетил отново офиса на
дружеството „М.” ЕООД, находящ се в гр. София, ул. *******, като поводът за посещението
бил доплащане по сключен договор за индивидуално пътуване в чужбина на неговия
приятел - свидетеля С.Г.Л.. В офиса на дружеството се намирала отново подс. М. Д. С., като
свидетелят К.Т.К. доплатил сумата от 415 лева, която сума му била предоставена от
свидетеля С.Г.Л. по договор за индивидуално пътуване № *********/31.07.2013 г. от името
на С.Г.Л. за избраната от свидетеля Л. дестинация. За извършеното плащане подсъдимата С.
издала разписка. Същия ден подс. С. следвало да извърши отчет на получените пари от
свидетеля К., които били за индивидуалното пътуване на свидетеля Л., и да ги предаде на
управителя на дружеството, който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул.
*******. Общо дължимата сума по договора била 830 лева, като на неустановена дата и по
неустановен начин, по посочения договор била внесена и осчетоводена единствено сумата
от 760 лева, като от предоставените на подс. С. парични суми по Договор за индивидуално
пътуване № 515/31.07.2013 г. не била отчетена на управителя на дружеството сума в общ
размер на 70 лева.
7
На неустановена дата през месец август 2013 г. в гр. София свидетелят К.Т.К. посетил
отново офиса на дружеството „М.” ЕООД, находящ се в гр. София, ул. *******, като
поводът за посещението бил доплащане по сключения договор за индивидуално пътуване в
чужбина на негова позната свидетелката С.П.П.. В офиса на дружеството се намирала
отново подс. М. Д. С., като св. К.Т.К. доплатил сумата от 296 лева на подс. С., която сума му
била предоставена от свидетелката С.П. по договор за индивидуално пътуване №
*********/26.06.2013 г. от името на С.П. за избраната от свидетелката П. дестинация. За
извършеното плащане подсъдимата С. издала разписка. Същия ден подс. С. следвало да
извърши отчет на получените пари от св. К., които били за индивидуалното пътуване на
свидетелката П., и да ги предаде на управителя на дружеството, който се намирал на адреса
на дружеството в гр. София, ул. *******. Подс. С. не отчела по надлежния ред на
управителя на дружеството получената сума от свидетеля К., а ги задържала за себе си.
На неустановена дата през месец август 2013 г. в гр. София свидетелят К.Т.К. посетил
отново офиса на дружеството „М.” ЕООД, находящ се в гр. София, ул. *******, като
поводът за посещението бил доплащане по сключен договор за индивидуално пътуване в
чужбина от името на съпругата му Н.Б.К.. В офиса на дружеството се намирала отново подс.
М. Д. С., като свидетелят К.Т.К. доплатил сумата от 375 лева, която сума му била
предоставена от свидетелката Н.Б.К. по договор за индивидуално пътуване №
*********/25.06.2013 г. от името на Н.Б.К. за избраната от тях дестинация. За извършеното
плащане подсъдимата С. издала разписка. Същия ден подс. С. следвало да извърши отчет на
получените пари от свидетеля К. и да ги предаде на управителя на дружеството, който се
намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул. *******. Подс. С. обаче не отчела по
надлежния ред на управителя на дружеството получената сума от свидетеля К., а ги
задържала за себе си.
На неустановена дата през месец август 2013 г. в гр. София свидетелят К.Т.К. посетил
за пореден път офиса на дружеството „М.” ЕООД, находящ се в гр. София, ул. *******, като
поводът за посещението бил доплащане по сключения договор за индивидуално пътуване в
чужбина на неговия приятел - свидетеля Б.А.В.. В офиса на дружеството се намирала отново
подс. М. Д. С., като св. К.Т.К. доплатил сумата от 148 лева на подс. С., която сума му била
предоставена от свидетеля Б.А.В. по договор за индивидуално пътуване №
*********/27.06.2013 г. от името на Б.А.В. за избраната от свидетеля В. дестинация. За
извършеното плащане подсъдимата С. издала разписка. Същия ден подс. С. следвало да
извърши отчет на получените пари от свидетеля К., които били за индивидуалното пътуване
на свидетеля В. и да ги предаде на управителя на дружеството, който се намирал на адреса
на дружеството в гр. София, ул. *******. Подс. С. не отчела по надлежния ред на
управителя на дружеството получената сума от свидетеля К., а ги задържала за себе си.
На 07.08.2013 г. в гр. София свидетелката Е.В.А. посетила офиса на дружеството
„М.”, находящ се в гр. София, ул. *******, като поводът за посещението й бил сключване на
договор за индивидуално пътуване в чужбина. В офиса на дружеството се намирала подс. М.
Д. С., като двете обсъдили офертите на дружеството и свидетелката Е.В.А. сключила
Договор за индивидуално пътуване № *********/07.08.2013 г. за избраната от нея
дестинация. След сключването му, свидетелката А. предала в брой сумата от 500 лева на
подс. С., което представлявало авансово плащане по сключения договор, за което
подсъдимата издала разписка. Същия ден подс. С. следвало да извърши отчет на получените
пари от свидетелката А. и да ги предаде на управителя на дружеството, който се намирал на
адреса на дружеството в гр. София, ул. *******. На неустановена дата през месец август
2013 г. в гр. София свидетелката Е.В.А. посетила отново офиса на дружеството „М.” ЕООД,
като поводът за посещението й бил доплащане по сключения договор за индивидуално
пътуване в чужбина. В офиса на дружеството се намирала отново подс. М. Д. С., като св.
Е.В.А. доплатила сумата от 947 лева на подс. С. по договора за индивидуално пътуване №
*********/07.08.2013 г. за избраната от нея дестинация. За извършеното плащане
подсъдимата С. издала разписка. Същия ден подс. С. следвало да извърши отчет на
получените пари от свидетелката А., които били за индивидуалното пътуване на
свидетелката А., и да ги предаде на управителя на дружеството, който се намирал на адреса
на дружеството в гр. София, ул. *******. На 28.08.2013 г. в гр. София свидетелката Е.В.А.
посетила отново офиса на дружеството „М.” ЕООД, като поводът за посещението бил
сключване на анекс към сключения помежду им договор за индивидуално пътуване в
8
чужбина. В офиса на дружеството се намирала подс. М. Д. С., като св. Е.В.А. сключила
анекс към Договор за индивидуално пътуване № *********/07.08.2013 г. за избраната от нея
дестинация. След сключването му, св. А. предала в брой сумата от 35.20 лева на подс. С.,
която сума представлявала доплащане по сключения анекс, за което подсъдимата издала
разписка. Същия ден подс. С. следвало да извърши отчет на получените пари от
свидетелката А. и да ги предаде на управителя на дружеството, който се намирал на адреса
на дружеството в гр. София, ул. *******. Общо дължимата сума по договора била 1482.20
лева (1447 лева по договор и 35.20 лева по анекса от 28.08.2013 г.), като на неустановена
дата и по неустановен начин по посочения договор била внесена и осчетоводена единствено
сумата от 400 лева, като от предоставените на подс. С. парични суми по Договор за
индивидуално пътуване № 519/07.08.2013 г. и анекс към него не била отчетена на
управителя на дружеството сума в общ размер на 1082.20 лева.
На 26.08.2013 г. в гр. София свидетелката Т.Н.К. се свързала по телефона с
представител на „М.” ЕООД, като разговаряла с подс. М. Д. С.. Поводът за телефонния
разговор бил получаване на оферта за индивидуално пътуване в чужбина. Свидетелката К. и
подс. С. обсъдили офертите на дружеството и свидетелката К. се спряла на конкретна
оферта, но понеже нямала възможност да излиза от работното си място, помолила подс. С.
да посети офиса й на адрес гр. София, ул. *******. Същия ден подс. С. посетила
свидетелката К. в горепосочения офис, където свидетелката Т.Н.К. сключила Договор за
индивидуално пътуване № *********/26.08.2013 г. за избраната от нея дестинация. След
сключването му, св. К. предала в брой сумата от 1244 лева на подс. С., което представлявало
авансово плащане по договора, за което подсъдимата издала разписка. Същия ден подс. С.
следвало да извърши отчет на получените пари от свидетелката К. и да ги предаде на
управителя на дружеството, който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул.
*******. На неустановена дата през месец септември 2013 г. в гр. София свидетелката Т.Н.К.
посетила отново офиса на дружеството „М.” ЕООД, находящ се в гр. София, ул. *******,
като поводът за посещението й бил доплащане по сключения договор за индивидуално
пътуване в чужбина. В офиса на дружеството се намирала поде. М. Д. С., като св.Т.Н.К.
доплатила сумата от 1244 лева на подс. С. по договор за индивидуално пътуване №
*********/26.08.2013 г. за избраната от нея дестинация. За извършеното плащане подс. С.
издала разписка. Същия ден подс. С. следвало да извърши отчет на получените пари от
свидетелката К., които били за индивидуалното пътуване на свидетелката К., и да ги предаде
на управителя на дружеството, който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул.
*******. Общо дължимата сума по договора била 2488 лева, като на неустановена дата и по
неустановен начин по посочения договор била внесена и осчетоводена единствено сумата от
614 лева, като от предоставените на подс. С. парични суми по Договор за индивидуално
пътуване № 543/26.08.2013 г. не била отчетена на управителя на дружеството сума в общ
размер на 1874 лева.
На 01.09.2013 г. в гр. София свидетелят П.Н.П. посетил офиса на дружеството „М.”
ЕООД, находящ се в гр. София, ул. *******, като поводът за посещението му бил сключване
на договор за индивидуално пътуване в чужбина. В офиса на дружеството се намирала подс.
М. Д. С., като двамата обсъдили офертите на дружеството и св. П.Н.П. сключил Договор за
индивидуално пътуване № *********/01.09.2013 г. за избраната от него дестинация. След
сключването му, св. П. предал в брой сумата от 2050 лева на подс. С., като същата
представлявала плащане по договора, за което подсъдимата издала разписка. Същия ден
подс. С. следвало да извърши отчет на получените пари от свидетеля П. и да ги предаде на
управителя на дружеството, който се намирал на адреса на дружеството в гр. София, ул.
*******. Подс. С. обаче не отчела в същия ден по надлежния ред на управителя на
дружеството 40 лева от така получената сума от свидетеля П., а ги задържала за себе си. От
общо дължимата сума по договора в размер на 2050 лева на неустановена дата и по
неустановен начин била внесена и осчетоводена единствено сумата от 2010 лева, като от
предоставената на подс. С. парична сума по Договор за индивидуално пътуване №
552/01.09.2013 г. не била отчетена на управителя на дружеството сума в общ размер на 40
лева.
Горепосочените суми, собственост на „М.“ ЕООД, които били предадени на подс. С. и
не били отчетени от нея в деня на получаването им на управителя на дружеството, били
похарчени от подсъдимата по неустановен по делото начин в своя полза.
9
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно
обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният
съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а
други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимата,
поради което първата инстанция отговорно е изпълнила задълженията си.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на
доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата. Когато и доколкото
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този
смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да
отговори изчерпателно на възраженията на защитата.
Правилно и с основание първостепенният съдебен състав е поставил в основата на
изводите си по фактите показанията на свидетелката М. А., която в качеството си на
собственик и управител на "М." ЕООД, е била напълно запозната с дейността, реда и начина
на осъществяване, а също и с организацията на работа, създадена във фирмата, занимаваща
се с туристическа дейност. Макар и да се предполага, че показанията на тази свидетелка
могат да бъдат преднамерени, с оглед евентуалната им заинтересованост от крайния изход
на делото, преценени по отделно и след съпоставянето им с останалите гласни и писмени
доказателства по делото, се достига до извод, че нейните показания следва да бъдат ценени с
доверие, тъй като са съответни на показанията на останалите свидетели С.П., Б. В., Г.Б., К.
К., Н.К., Е. А., П.П., С. Л., Т. К. и С. В.-Я., както и на писмените доказателства по делото.
Изложеното от свидетелката А. намира опора и в заключенията на съдебно-счетоводната
експертиза и заключенията по трите допълнителни тройни съдебно-счетоводни експертизи,
приети с доверие от първия съд, поради което и този съдебен състав прецени показанията на
А. и като правдиви и като източник на доказателства за фактите и обстоятелствата, които се
установяват от тях. Действително в показанията на тази свидетелка се наблюдават някои
несъответствия с тези, дадени от нея по време на досъдебното производство и тези в
съдебно заседание пред първата инстанция, но това се дължи на изминалият дълъг период
от време от извършването на деянието , поради което и правилно първият съд е отстранил
тези неясноти като е приложил института на чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК.От
показанията на св. А., както и от наличните по делото ксерокопия на трудов договор от
20.06.2012 г. и длъжностна характеристика към него, се установяват задълженията и
правомощията на М. С., които били свързани основно със задължения да отговаря за
набиране и връзки с клиенти на дружеството, желаещи да ползват услугите и продуктите,
предлагани от „М.“ ЕООД, да сключва договори с клиенти, като имала задължение в края на
всеки работен ден да изготвя и предоставя на управителя писмен отчет за сключените
договори, както да издава касови бонове от името на дружеството при плащане в брой,
извършавани от клиенти, като в края на всеки работен ден следвало да изготвя писмен отчет
за получените суми, да отчита и предава същите на управителя на „М.“ ЕООД,
Тук е мястото да се изтъкне, че от изложеното се установява и обстоятелството, че
подсъдимата е изпълнявала материално-отчетнически функции, респ. че е имала качеството
10
на "длъжностно лице", което се подкрепя и от приложените писмени и гласни доказателства.
Точният обем на задълженията и правомощията на подсъдимата във фирма „М.“ се
установява от посочените по-горе пълномощни, трудов договор и допълнение към него,
длъжностната характеристика и останалите писмени документи, поради което и не остава
място за съмнение, че М. С. е била запозната със съдържанието на тези документи, тъй като
от самото си встъпване в длъжност и в продължение на цялата си трудова дейност е
изпълнявала посочените функции.
В подкрепа на изложеното са и заключенията на допълнителната ССчЕ, от която по
несъмнен начин се установяват следните неотчетени суми по процесиите 8 броя договори за
индивидуално пътуване - 1600 лева по договор № 400/13.05.2013 г., представляваща
авансово плащане от 13.05.2013 г. от св. Б. (при платени е банков превод 1528 лева, явяващи
се доплащане по същия договор); 645 лева по договор № 473/25.06.2013 г. (при платени и
внесени по каса на дружеството от поде. С. 100 лева на 24.07.2013 г.); 496 лева по договор №
474/26.06.2013 г. (при платени и внесени по каса на дружеството от поде. С. 100 лева на
24.07.2013 г.); 198 лева по договор № 476/27.06.2013 г. (при платени и внесени по каса на
дружеството от подс. С. 100 лева на 24.07.2013 г.); 70 лева по договор № 515/31.07.2013 г.
(при платени от неустановено лице и на неустановена дата 760 лева); 1082.20 лева по
договор № 519/07.08.2013 г. (при платени от неустановено лице и на неустановена дата 400
лева); 1874 лева по договор № 543/26.08.2013 г. (при платени от неустановено лице и на
неустановена дата 614 лева) и 40 лева по договор № 552/01.09.2013 г. (при платени от
неустановено лице и на неустановена дата 2010 лева). По отношение на осчетоводеното
плащане на сумата от 2010 лева от общо дължимата сума от 2050 лева, заплатена от св. П. на
01.09.2013 г. по договор за индивидуално пътуване № 552/01.09.2013 г., вещото лице е
посочило, че има две плащания по банковата сметка на дружеството от 16.09.2013 г., едното
в размер на 1000 лева с основание плащане по договор № 552 и второто - в размер на 1700
лева с основание плащане по договори № 472, 475 и 552. Вещото лице обаче не е
категорично каква точно сума е погасена по процесния договор № 552/01.09.2013 г. с
второто плащане от 1700 лева, доколкото в самото плащане като основание са посочени три
различни договора за индивидуално пътуване. Всички тези доказателства с необходимата
категоричност установяват, че подсъдимата е била наясно с възложените функции на
материално-отговорно лице и е изпълнявала същите.
При така установената фактология въз основа на горния анализ на доказателствата,
първостепенният съд напълно правилно е приел, че подсъдимата М. С. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Въззивната инстанция също намира, че към инкриминирания времеви период М. С. е
имала качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б. " от НК - работела е по
трудово правоотношение с "М." ЕООД /по трудов договор от 20.06.2012 г./. Макар и с този
трудов договор да е била назначена на длъжност "управител на туристическа агенция", от
длъжностната характеристика, с която тя се е запознала, става ясно че е било възложено
функции по пазене и управление на чуждото имущество , както и да сключва договори с
клиенти, като имала задължение в края на всеки работен ден да изготвя и предоставя на
управителя писмен отчет за сключените договори, както да издава касови бонове от името
на дружеството при плащане в брой, извършавани от клиенти, като в края на всеки работен
ден следвало да изготвя писмен отчет за получените суми, да отчита и предава същите на
управителя на „М.“ ЕООД. От така установената хронология на изпълняваните от
подсъдимата задължения в процесната фирма „М.“ ЕООД в гр. София, безспорно се
установява, че по силата на служебните си задължения, възложени изрично от търговеца с
пълномощни и със самия трудов договор, тя е имала функции, свързани с пазене на
имущество.
От обективна страна - в периода от 13.05.2013 г. до 01.09.2013 г. в гр. София,
подсъдимата е задържала и взела за себе си и разходвала за свои лични нужди суми в общ
размер 3279 лева, получени за сключване на договори за туристически услуги, собственост
на фирма „М.“ ЕООД, достъп до които е имала в качеството си на материално отговорно
лице във връзка със заеманата длъжност " управител на туристическа агенция " във фирмата.
Като не е отчела тези суми, а ги е задържала за себе си, подсъдимата противозаконно ги е
присвоила. Със задържането на инкриминираната обща сума, подсъдимата е осъществила
11
фактическо разпореждане с нея в свой интерес, тъй като не е имала право да я задържи за
себе си, а е имала задължение да я отчете в касата на ЕООД, което не е сторила.
Напълно коректно първият съд е приел, че с действията си по задържане на
инкриминираната сума пари и неотчитането в касата на търговеца, от обективна страна,
подсъдимата е обективирала и промяната в намерението си спрямо нея - да я свои
противозаконно, като се разпореди с тези пари като със свои, което е и сторила, като не ги е
отчела, а ги е задържала за себе си.
Въззивният съд също намира, че са налице всички предпоставки на чл. 26, ал. 1 НК,
доколкото присвоителните деяния са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща фактическа обстановка, осъществяват от обективна и субективна страна
състав на едно и също престъпление - по чл. 201 НК, извършени са при една и съща форма
на вината, поради което действията на С. се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предходните, с оглед на което правилно районният съд е приел, че се касае
за едно продължавано престъпление.
От субективна страна - деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината -
пряк умисъл. С. е съзнавала, че държи чужди вещи - пари, които са собственост на "М."
ЕООД, знаела е, че има задължение да ги пази и управлява, съзнавала е, че има задължение
да ги отчита в цялост, съзнавала е и размера на инкриминираните парични средства. Била е
наясно, че като не ги отчете в касата на търговеца и ги задържи за себе, извършва
противозаконно разпореждане с инкриминираните средства, тъй като това разпореждане
надхвърля правомощията, предоставени по силата на изпълняваното от нея длъжност в
качеството на материално отговорно лице. Нещо повече, подсъдимата е желаела и е целяла
именно това - да се разпореди противозаконно с инкриминираните парични средства в свой
интерес, което е и сторила, като не ги отчела и ги задържала за себе си.
Законосъобразно СРС в обжалваната присъда е приел, че с горното подсъдимата М.
С. е осъществила състава на престъплението по чл. 201, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, както от
обективна, така от субективна страна. Отделните елементи на състава на престъплението от
обективна и субективна страна са детайлно коментирани от първоинстанционния съд в
мотивите на обжалвания съдебен акт, като въззивната инстанция се присъединява към този
анализ
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно го е
определил при условията на чл. 55 от НК, като въззивният съд се солидаризира с отчетените
от първия съдебен състав смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Районният съд
при отмерване на наказанието правилно е дал превес на чистото съдебно минало на
подсъдимата към момента на извършване на деянието, влошеното здравословно състояние и
дългия период, изминал от извършване на деянието, което въпреки размера на присвоената
сума, му е дало основание да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, като
замени наказанието лишаване от свобода с пробация. Определяйки вида и
продължителността на пробационните мерки първоинстанционният съд е наложил
справедливо наказание, а именно: „ПРОБАЦИЯ“, включващо следните пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца, с
периодичност 2 пъти седмично; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 1 година и 6 месеца.
Законосъобразно на следващо място първоинстанционният съд е съобразил с оглед
данните за съдимостта на лицето, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 НК за определяне на общо наказание измежду наказанията, наложени на подсъдимата по
НОХД № 77/2015 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав, НОХД № 17379/2017 г. по описа на
СРС, НО, 100-ен състав и по настоящото дело, тъй като деянията по същите са извършени
12
преди да е налице влязла в сила присъда по което и да е от тях. Законосъобразно е
определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 4
/четири/ години.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд по отношение приложения
институт на погасителна давност в частта за гражданския иск, като правилно същият е бил
отхвърлен. Пет годишната погасителна давност по смисъла на чл. 110, вр. чл. 114, ал. 3 ЗЗД е
отпочнала да тече в края на месец септември 2013 година, докато гражданският иск е
предявен в съдебно заседание на 13.01.2022 година. В този смисъл законосъобразно СРС е
отхвърлил изцяло предявения на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от „М.“ ЕООД срещу подс. М.
Д. С. граждански иск за сумата от 10089.20 лева (десет хиляди осемдесет и девет лева и
двадесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
извършване на инкриминираните с обвинителния акт деяния, ведно със законната лихва от
30.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата поради изтекла погасителна давност.
При този изход на делото, законосъобразно, в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК, в
тежест на подсъдимата са присъдени и направените по делото разноски.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.11.2023 г., постановена по НОХД № 14171/2021 г., по
описа на СРС, НО,96-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13