№ 3274
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
Членове:Костадин Б. Иванов
Анна Д. Дъбова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330111572 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 5 АПК.
Образувано е по жалба вх. № 54772/05.07.2022 г. на ***** М. О. против
Разпореждане № 14912/29.06.2022 г., постановено по гр.д. № 5410/2022 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, по силата на което на жалбоподателя е
наложена глоба от 1 100 лв. на основание чл. 304, ал. 1 АПК за неизпълнение
на задължение, произтичащо от Определение № 7132/07.07.2022 г. по гр.д. №
5960/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
В жалбата са изложени твърдения за нищожност на постановеното
разпореждане, доколкото в случая разпоредбата на чл. 304 АПК е
неприложима с оглед обстоятелството, че последната визира неизпълнение на
съдебен акт по административно дело. Твърди се, че в Закона за частните
съдебни изпълнители е предвиден изричен ред за ангажиране на
имуществената отговорност на частните съдебни изпълнители, който
изключва реда по АПК, приложим единствено по отношение на длъжностни
лица, упражняващи административна дейност. Сочи, че е недопустимо по
този ред да се налагат наказания на длъжностни лица, назначени от
1
Министъра на правосъдието, като в случая длъжникът по изпълнителното
производство е сезирал КЧСИ и Министерството на правосъдието с искане за
образуване на дисциплинарно производство по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ,
като е постъпило становище от КЧСИ, в което е посочено, че няма основание
за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител.
Сочи, че от страна на длъжника не е депозирана жалба до Окръжен съд –
Пловдив за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Излага
подробни съображения за действията, осъществени в хода на изпълнителното
производство, като счита, че не е допуснато нарушение.
В срок е постъпил отговор на жалбата от длъжника „Домейн Трейдинг“
ООД, в който се излагат подробни съображения за нейната неоснователност.
Посочено е, че частният съдебен изпълнител представлява административен
орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК във вр. с § 1, т. 11 от ДР на Закона
за електронното управление и по отношение на него е приложим реда,
установен в чл. 304 АПК. Изложено е, че административно-наказателната
отговорност по чл. 304 АПК, имуществената отговорност по чл. 74 ЗЧСИ и
дисциплинарната отговорност по чл. 67 и сл. ЗЧСИ са самостоятелни и
независими юридически отговорности, които могат да бъдат реализирани
едновременно. Твърди, че изложените в жалбата обстоятелства относно
действията, осъществени в хода на изпълнителното производство, не налагат
извод за изпълнение на съдебното определение, във връзка с което е
ирелевантно дали е налице правен спор относно собствеността на
запорираните вещи. В този смисъл излага твърдения, че такъв правен спор не
е налице, поради което съдебният изпълнител не е изпълнил задълженията си
по отношение на определението на съда, с което обезпечителната мярка е
заменена. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
жалбата.
Районен съд - Пловдив, като обсъди данните по делото и доводите на
страните, намира следното:
Жалбата е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 306,
ал. 5 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна,
по следните съображения:
С Определение № 7132/07.07.2020 г. по ч.гр.д. № 5960/2020 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, 17 граждански състав, влязло в законна сила на
03.09.2020 г., е допусната замяна на обезпечителната мярка „запор на
подробно изброени вещи“ със залог в пари за сумата 48 073, 80 лв. С
2
Определение № 26380/21.10.2021 г. по гр.д. № 5960/2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, 17 граждански състав, постановено в производство по
тълкуване на Определение № 7132/07.07.2020 г., е прието, че „съгласно чл.
398, ал. 3 ГПК запорът на движимите вещи, собственост на „Домейн
Трейдинг“ ООД, наложен с Определение № 5389/03.06.2020 г. и предмет на
опис и запор съгласно Протокол за опис на движимо имущество от 04.06.2020
г. по ***** по описа на ЧСИ М. О. с рег.№ 758 от КЧСИ, се счита за отменен
по силата на закона /ex lege/, при което няма правно основание за
задържането им, освен ако не се задържат на друго основание.“
С обжалваното разпореждане председателят на Районен съд - Пловдив е
приел, че ***** М. О. е осъществила състава на административно нарушение
по чл. 304, ал. 1 АПК, поради което е наложено административно наказание.
В мотивите на разпореждането е посочено, че ***** М. О. не е
изпълнила задълженията си, произтичащи от Определение № 7132/07.07.2020
г. по гр.д.№ 5960/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, 17 граждански
състав, влязло в законна сила на 03.09.2020 г., а именно - да предаде
описаните с протокол от 04.06.2020 г. по изп.дело № 329/2020 г. по описа на
ЧСИ О., рег. № 758 на КЧСИ, движими вещи, предвид замяната на
обезпечителната мярка.
Съдът намира, че разпореждането е незаконосъобразно и следва да се
отмени, а искането за налагане на глоба по чл. 304 АПК, следва да се
отхвърли.
Нормата на чл. 304 АПК съдържа състав на административно
нарушение, според който длъжностно лице, което не изпълни задължение,
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по Дял пети от
АПК, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.
За да се реализира административно-наказателната отговорност по чл.
304 АПК е необходимо кумулативното наличие на всички елементи, визирани
във фактическия състав на разпоредбата. От обективна страна, необходимо е
установяване на задължение, което следва да произтича пряко от съдебен акт,
постановен в административно производство, който е окончателен и е влязъл
в сила.
Основният нормативен акт, установяващ административно-
производствени правила, е Административно процесуалния кодекс. Той се
прилага за административните производства пред всички органи на
Република България, доколкото със закон не е установено друго - чл. 2, ал. 1
АПК. Разпоредбата на чл. 304 АПК следва да бъде обсъждана в контекста на
процесуалния закон, поради което правото за налагане на глоба възниква
единствено по отношение на органите, осъществяващи административна
дейност във връзка с неизпълнение на задължение, произтичащо от съдебен
акт – с предмет спор, определен в чл. 1 АПК. Правото за налагане на глоба по
реда на чл. 304 АПК за извършени административни нарушения е свързано с
3
дейността на административните съдилища и администрацията. Следователно
за да възникне първата предпоставка от фактическия състав на посочената
разпоредба следва да е налице произтичащо от съдебен акт, постановен в
административно производство, конкретно задължение за административен
орган, възлагащо извършване на конкретно действие, респ. бездействие.
В случая твърденият за неизпълнен акт на съда е постановен в
производство по замяна на допуснато обезпечение по реда на чл. 398, ал. 2
ГПК. Посоченото производство не е с административен характер, поради
което следва да се приеме, че не е осъществена първата материалноправна
предпоставка за ангажиране отговорността на жалбоподателя. Както в АПК,
така и в ГПК липсва препращаща норма за прилагане на процедурата по чл.
306 АПК за налагане на административно наказание на длъжностно лице при
неизпълнение на съдебен акт, постановен от граждански съд в исково или
охранително производство. Последното е аргумент, че при неизпълнение на
задължения на частни съдебни изпълнители, се прилагат специалните норми
на чл. 67 и сл. ЗЧСИ, предвиждащи възможност за налагане на имуществена
санкция на ***** за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от
закона. Наистина в посочените разпоредби е предвидено налагане на
имуществена санкция на частните съдебни изпълнители чрез ангажиране на
тяхната дисциплинарна отговорност, което не изключва ангажиране и на
административно-наказателна отговорност, когато са налице предпоставките
за това. В случая, както вече бе посочено, разпоредбата на чл. 304 АПК не
намира приложение при неизпълнение на съдебни актове, постановени по
гражданскоправен ред.
Разпоредбите на АПК /чл. 302, чл. 303, чл. 304 и чл. 305 АПК/ са
специални и техен предмет са обществените отношения, свързани с
нарушаване на установения административен режим в АПК. От
систематичното място на чл. 304 и чл. 306 АПК следва, че административно-
наказателната отговорност за неизпълнение на съдебен акт по чл. 304 АПК, е
предвидена за неизпълнение на съдебни актове, постановени в
административно производство по реда на АПК, а не в производство,
развиващо се по реда на Гражданския процесуален кодекс, какъвто е
настоящия случай.
В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена
с Определение № 67 от 01.02.2017 г. по ч. т. д. № 1798/2016 г., Т. К., І т. о. на
ВКС, Определение № 422 от 16.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1475/2008 г., V г. о. на
ВКС.
В този смисъл е и практиката на Окръжен съд – Пловдив – така
Определение № 2442/09.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2547/2013 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив.
На следващо място следва да се посочи, че от субективна страна, за да е
приложима разпоредбата на чл. 304 АПК, длъжностното лице, носещо
административно-наказателна отговорност следва да се обхванато от
4
субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт, т.е. да е
адресат на съдебното произнасяне, на което пряко е вменено изпълнението на
посоченото в него задължение. От процесуална гледна точка това означава,
че длъжностното лице, в това му качество, трябва да е било страна в процеса.
В този смисъл е практиката на Върховния административен съд,
обективирана в Решение № 13356 от 15.10.2013 г. по адм. д. № 12995/2013 г.,
VІІ отд. на ВАС, Решение № 6423 от 08.05.2012 г. по адм. д. № 3365/2012 г.,
ІІІ отд. на ВАС, Решение № 8130 от 07.06.2012 г. по адм. д. № 5034/2012 г.,
ІІІ отд. на ВАС, и Решение № 8130 от 07.06.2012 г. по адм. д. № 5034/2012 г.,
ІІІ отд. на ВАС. За да достигне до този правен извод съдът съобрази и
теорията, установена в разработения труд „Систематичен коментар на
Административно-наказателния кодекс“, Издателство „Труд и Право“, 2013
г., (стр. 1 570 ).
В конкретния случай, производството пред Районен съд - Пловдив е
образувано по молба на „Кепитал Инвест Пловдив“ ООД против „Домейн
Трейдинг“ ООД с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, което е
уважено и впоследствие заменено по реда на чл. 398, ал. 2 ГПК по молба на
длъжника. Това са и страните по развилото се производство пред Районен съд
– Пловдив. Съдебният изпълнител е адресат на акта, доколкото последният
налага допуснатата от съда обезпечителна мярка, но не е бил страна в
развилото се производство, поради което и при съобразяване на цитираната
практика на Върховния административен съд, по отношение на него не може
да бъде наложена глоба по посочения ред.
По изложените съображения, не са налице елементите, включени във
фактическия състав на нормата на чл. 304, ал. 1 АПК от обективна и
субективна страна, за ангажиране на административно-наказателнатата
отговорност на жалбоподателя чрез налагане на глоба. Предвид така
изложеното не следва да се пристъпва към изследване на конкретното
поведение на частния съдебен изпълнител във връзка с изпълнение на
определението на съда, с което е допусната замяна на обезпечителна мярка,
като е отменен наложеният запор на движими вещи на длъжника „Домейн
Трейдинг“ ООД
Обжалваното разпореждане следва да се отмени, а искането за налагане
на глоба по чл. 304 АПК, следва да се отхвърли.
Така мотивиран и на основание чл. 306, ал. 6 АПК, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 14912/29.06.2022 г., постановено по гр.д. №
5410/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, по силата на което на *****
М. О. е наложена глоба от 1 100 лв. на основание чл. 304, ал. 1 АПК за
5
неизпълнение на задължение, произтичащо от Определение №
7132/07.07.2022 г. по гр.д. № 5960/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искане вх. № 29668 от 13.04.2022 г. на „Домейн
Трейдинг“ ООД, ЕИК *********, за налагане на глоба по реда на чл. 304
АПК на ***** М. О. за неизпълнение на задължение, произтичащо от
Определение № 7132/07.07.2022 г. по гр.д. № 5960/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6