РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Велико Търново, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:ЯВОР ДАНАИЛОВ
Илина Гачева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500219 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.344, ал.1 ГПК.
Предмет на подадената от Г.Ц. Г. - Ш. с ЕГН **********, от ЕТ “П.К.М.” с
ЕИК ........, от Г. И. Г. с ЕГН **********, както и от Е. Н. С. с ЕГН
**********, чрез пълномощника им адв. П.С. И. - ВТАК, въззивна жалба, е
Решение № 1392/09.12.2021г. по гр.д. № 1562/2018г. по описа на РС- В. Т., с
което първоинстанционният съд на основание чл.344, ал.1 ГПК, е допуснал
съдебна делба между съделителите Н. П. Б. с ЕГН **********, С. С. С. с
ЕГН **********, Г. А. Б. с ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „Г. Г. Б.“,
ЕИК ........., И. Н. Ц. с ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „И. И. Н.“, ЕИК
............. В. В. И. с ЕГН **********, „А.” ЕООД, ЕИК ........., М. М. М. с ЕГН
**********, Р. П. Ш. с ЕГН **********, К. М. М. с ЕГН **********, в
качеството й на ЕТ „П.К.М.“, ЕИК ............, Г.Ц.Г. - Ш. с ЕГН **********, Л.
М. Ч. с ЕГН **********, А. М.Ч. с ЕГН **********, Г. И. Г. с ЕГН
**********, Е. Н. С. с ЕГН ********** и Община В. Т. – гр. В. Т., пл. „М. Б.”
№ ..., на поземлен имот с идентификатор 10447.515.7346 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. В. Т., одобрени със Заповед №РД-18-86
от 19.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. В.
Т., ж.к. „Б.”, ул. „Г. И.” № ..., с площ 2126 кв. м, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – комплексно
застрояване, със стар идентификатор - 10447.515.23 и 10447.515.24, с номер
по предходен план – квартал 336, парцел X, при съседни поземлени имоти с
идентификатори - 10447.515.25, 10447.515.134, 10447.515.92 и 10447.515.576,
1
при следните квоти: 193,27/2126 идеални части за Н. П. Б.; 226,49/2126
идеални части за С. С. С.; 166,67/2126 идеални части за Г. А. Б., в качеството
й на ЕТ „Г. Г. Б.“, ЕИК .........; 140,06/2126 идеални части за И. Н. Ц., в
качеството й на ЕТ „И. И. Н.“, ЕИК ..........; 193,27/2126 идеални части за В. В.
И.; 193,27/2126 идеални части за „А.” ЕООД; 166,67/2126 идеални части за М.
М. М.; 219,88/2126 идеални части за Р. П. Ш.; 193,27/2126 идеални части за К.
М. М., в качеството й на ЕТ „П.К.М.“, ЕИК ........; 166,67/2126 идеални части
за Г.Ц.Г. – Ш.; 68,27/2126 идеални части за Л. М. Ч.; 41,67/2126 идеални
части за А. М. Ч.; 109,94/2126 идеални части за Г. И. Г.; 20/2126 идеални
части за Е. Н. С. и 26,6/2126 идеални части за Община В. Т.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно
решение, поради неправилност. Поддържа се, че процесният поземлен имот,
делбата на който се иска, се явява неделим по своята правна същност, поради
това, че представлява обща част, тъй като всеки един от съсобствениците на
поземления имот /терена/ притежава право на собственост върху отделните
постройки, разположени в границите на същия поземлен имот и като такъв
последният притежава обслужващ постройките характер, което изключва
самостоятелното му предназначение, а оттам и извършването на делбата му.
Излагат се и допълващи съображения относно приложимостта на пар. 184,
ал.1 от ПЗР на ЗУТ, влязъл в сила от 22.07.2003г., като са наведени твърдения
за това, че находящите се в процесния поземлен имот постройки макар и
незаконни, подлежат на узаконяване, т.к. обстоятелството, че същите
съставляват незаконни строежи не променя предназначението, което
притежава теренът, върху който същите са били изградени, а именно такова
на обща част, обуславящо недопустимостта на делбата му, съобразно
императивната разпоредба на чл.38, ал.3 ЗС.
С постъпила допълнителна молба от 11.01.2022г., подадена от процесуалния
представител на въззивните жалбоподатели, е отправено волеизявление от
името и за сметка на Г.Ц.Г. - Ш. с ЕГН **********, ЕТ “П.К.М.” с ЕИК ..........
и Е. Н. С. с ЕГН **********, с което същите оттеглят в цялост подадената от
тяхно име въззивна жалба, по см. на чл.264, ал.1 ГПК.
Препис от жалбата е редовно връчен на ответниците, които в
законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез своя
пълномощник и процесуален представител - адв. Ц. Й. - ВТАК, са подали
писмен отговор.
Въззиваемите излагат съображения за неоснователност на подадената
въззивна жалба, като считат, че първоинстанционният съдебен акт следва да
бъде изцяло потвърден като правилен. Тези изводи на въззиваемите са
подкрепени с доводи, касаещи доказателствен анализ на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, в т.ч. експертното
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза като по
съществото си, същите възпроизвеждат фактическите и правни изводи, до
които е достигнал и първоинстанционният съд.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно
2
заседание - страните, чрез своите процесуални представители, поддържат
изцяло доводите си, изложени във въззивната жалба, съответно в отговора на
въззивната жалба.
Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед надлежното упражняване
на правото на отказ от въззивно обжалване от страна на въззивните
жалбоподатели Г.Ц.Г. - Ш. с ЕГН **********, ЕТ “П.К.М.” с ЕИК ........ и Е.
Н. С. с ЕГН **********, то въззивното производство следва да бъде
прекратено спрямо същите в качеството им на жалбоподатели, като с оглед
особеностите на първоинстанционното производство, както и с оглед на това,
че се явяват необходими и задължителни другари, същите участват в
производството по въззивно обжалване, но в процесуалното положение на
ответници по подадената въззивна жалба.
В тази своя част, настоящото съдебно решение притежава характера на
определение по см. на 274, ал.1, т.1 вр. ал.2 ГПК, като подлежи на
самостоятелно обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - В. Т., по реда
на Глава XXI от ГПК.
С оглед на гореизложеното предмет на произнасяне в настоящото
производство остава подадената от Г. И. Г. с ЕГН **********, въззивна жалба
срещу горепосоченото първоинстанционно съдебно решение.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
съображения, както и с оглед становищата на страните, заявени в хода на
проведеното открито съдебно заседание, настоящата съдебна инстанция
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо,
тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
По същество, постановеното първоинстанционно решение по допускане на
делбата на процесния недвижим имот, ведно с находящите се в него
постройки, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено в цялост.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният поземлен имот
първоначално е представлявал частна общинска собственост на Община В. Т.,
като в резултат на осъществените универсални и частни правоприемства, е
станал съсобствен между страните по настоящото производство.
Първоинстанционният съд, е осъществил правилен и последователен анализ
на събраните писмени доказателства, сред които отделните титули за правото
на собственост на всеки от съделителите, в т.ч. доказателствата за настъпили
универсални правоприемства: след настъпилата смърт на един от
съделителите и приемането под опис на неговото наследство, както
доказателствата за поемане на търговската дейност на починал ЕТ,
притежаващ идеални части от правото на собственост в качеството си на
3
физическо лице, но и в търговското си качество. Въз основа на анализа на
тези доказателства, първоинстанционният съд е изложил своите фактически
констатации, които настоящата съдебна инстанция намира за правилни и
законосъобразни, като изцяло ги споделя и не намира за нужно същите да
бъдат подробно възпроизведени в настоящия съдебен акт, поради което и на
основание чл. 272 ГПК, изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съдебен акт в тази негова част.
Логически и правно обосновано, първоинстанционният съд е определил
правното основание за възникване на правото на собственост по отношение
на всеки един отделните съсобственици на поземления имот /терена/, и на
това основание правилно е изчислил квотите на всеки един от тях в
процесната имуществена общност /делбена маса/, като е приел, че не всеки от
съсобствениците, притежаващи съответните идеални части от правото на
собственост върху терена, притежава право на собственост върху някоя от
постройките, находящи се в същия.
Правилни са и осъществените на основание приетите за установени факти,
правни изводи по отношение на намиращите се в поземления имот общо
тринадесет на брой постройки /павилиони/, като за да обоснове своите правни
и фактически изводи, първоинстанционният съд се е позовал изцяло на
изготвеното и прието без възражение от страните, експертно заключение по
назначената съдебно - техническа експертиза. Видно от същото, както
правилно съдът е приел, в рамките на процесния поземлен имот са изградени
общо тринадесет на брой постройки /павилиони тип “П.”/. Същите са били
монтирани на основание издадени Разрешения за строеж от 1991г., на Гл.
архитект на Община В. Т., като към момента на поставянето си, същите са
отговаряли на действащите разпоредби, тъй като са притежавали статут на
“временни постройки” и по см. на чл.120, ал.4 ППЗТСУ /отм./, е следвало да
съществуват до реализирането на подробен устройствен план /ПУП/.
Съгласно приетият ПУП на гр. В. Т., в процесния поземлен имот е отреден за
търговия и услуги и в се предвиждат нови обществено-обслужващи сгради.
Към част от павилионите /конкретно посочени от вещото лице по номера/,
били изградени масивни пристройки /тухлени стени и метални конструкции/,
поради което тези павилиони се явяват трайно прикрепени към терена и не
могат да бъдат отделени от същия без да се разрушат, т.е. за изграждането на
същите е било необходимо издаването на съответната строителна
документация, посочена подробно от вещото лице, каквато строителна
документация липсва, т.к. тези павилиони не са отговаряли на действащите
строителни и градоустройствени разпоредби нито към момента на
осъщественото пристрояване, нито понастоящем и като такива се явяват
изцяло незаконни. Незаконни строежи се явяват и павилионите, които макар и
да не са трайно прикрепени към терена и са отговаряли на изискването за
“временни постройки” към момента на поставянето си в поземления имот на
основание чл.120, ал.4 ППЗТСУ /отм./, подлежат на премахване след влизане
в сила на ПУП, който предвижда друг тип застрояване в имота.
В тази връзка като изцяло неоснователни следва да се отхвърлят
възраженията, наведени във въззивната жалба, относно обстоятелството, че
4
постройките, находящи се в процесния поземлен имот, макар и незаконни, са
узаконими. По делото липсват каквито и да било доказателства за
предприемане на предвидената в пар. 184, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, влязъл в сила
от 22.07.2003г., процедура по узаконяване. Съгласно ал.2 на същия параграф,
е предвиден шест месечен срок от влизане на закона в сила, в който срок по
инициатива на собственика е предвидена правната възможност за провеждане
на такава процедура. В настоящата хипотеза от събраните по делото писмени
доказателства не може да се изведе заключението, че такава процедура
реално е била проведена, като при непровеждането й в предвидения срок
следва санкцията предвидена в пар. 184, ал.12 от ПЗР на ЗУТ вр. чл.225 ЗУТ,
а именно същите подлежат на премахване като незаконно строителство.
Всички тези обстоятелства обуславят неоснователността на правните
доводи, изложени във въззивната жалба, а именно, че процесният поземлен
имот представлява обща част и на това основание с оглед императивната
разпоредба на чл.38, ал.3 ЗС, е недопустимо допускането подялбата на същия.
Предвид изхода от настоящото производство, за въззиваемите възниква
правото на разноски, но с оглед липсата на изрично искане в този смисъл,
настоящата съдебна инстанция намира, че не дължи произнасяне по
тях.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание оттегляне на подадената въззивна жалба,
производството по настоящото дело по отношение на Г.Ц.Г.Ш. с ЕГН
**********, на ЕТ “П.К.М.” с ЕИК .......... и на Е. Н. С. с ЕГН **********,
в качеството им на въззивни жалбоподатели по същото.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1392/09.12.2021г. по гр.д. № 1562/2018г. по описа на РС- В. Т., с което
първоинстанционният съд на основание чл.344, ал.1 ГПК, е допуснал
съдебна делба между съделителите Н. П. Б. с ЕГН **********, С. С. С. с
ЕГН **********, Г. А. Б. с ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „Г. Г. Б.“,
ЕИК ............, И. Н. Ц. с ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „И. И. Н.“,
ЕИК ......., В. В. И. с ЕГН **********, „А.” ЕООД, ЕИК ........, М. М. М. с ЕГН
**********, Р. П. Ш. с ЕГН **********, К. М. М. с ЕГН **********, в
качеството й на ЕТ „П.К.М.“, ЕИК ..........., Г.Ц.Г.Ш. с ЕГН **********, Л. М.
Ч. с ЕГН **********, А. М.Ч. с ЕГН **********, Г. И. Г. с ЕГН **********,
Е. Н. С. с ЕГН ********** и Община В. Т. – гр. В. Т., пл. „М. Б.” № ...., на
поземлен имот с идентификатор 10447.515.7346 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В. Т., одобрени със Заповед №РД-18-86 от
19.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. В. Т.,
ж.к. „Б.”, ул. „Г. И.” № ...., с площ 2126 кв. м, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – комплексно
застрояване, със стар идентификатор - 10447.515.23 и 10447.515.24, с номер
5
по предходен план – квартал 336, парцел X, при съседни поземлени имоти с
идентификатори - 10447.515.25, 10447.515.134, 10447.515.92 и 10447.515.576,
при следните квоти: 193,27/2126 идеални части за Н. П. Б.; 226,49/2126
идеални части за С. С. С.; 166,67/2126 идеални части за Г. А. Б., в качеството
й на ЕТ „Г. Г. Б.“, ЕИК .........; 140,06/2126 идеални части за И. Н. Ц., в
качеството й на ЕТ „И. И. Н.“, ЕИК .........; 193,27/2126 идеални части за В. В.
И.; 193,27/2126 идеални части за „А.” ЕООД; 166,67/2126 идеални части за М.
М. М.; 219,88/2126 идеални части за Р. П. Ш.; 193,27/2126 идеални части за К.
М. М., в качеството й на ЕТ „П.К.М.“, ЕИК ........; 166,67/2126 идеални части
за Г.Ц.Г.Ш.; 68,27/2126 идеални части за Л. М. Ч.; 41,67/2126 идеални части
за А. М. Ч.; 109,94/2126 идеални части за Г. И. Г.; 20/2126 идеални части за Е.
Н. С. и 26,6/2126 идеални части за Община В. Т.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и на касационните
основания по чл.281 ГПК, пред Върховния касационен съд на Република
България, в едномесечен срок от връчването му на страната, имаща правен
интерес да обжалва.
В прекратителната си част, настоящото съдебно решение притежава характера
на определение по см. на 274, ал.1, т.1 вр. ал.2 ГПК, като подлежи на
самостоятелно обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - В. Т., по реда
на Глава XXI от ГПК.
Препис от настоящото съдебно решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6