Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2937
05.08.2015 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично
заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО
АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15884 по описа на съда за 2012 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик на основание договор
***/******** и Протокол за въвод във владение ***/********– неразделна част от
договора, за продажба на общински жилищен имот, сключен на 24.10.2011г. след проведен търг от Община
Пловдив на самостоятелен обект с идентификатор **********по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Пловдив с площ от 23.13 кв.м. и прилежащи части 0,5%
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж с предназначение на
обекта - обекти със специално предназначение, брой нива на обекта ****, находящ
се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор **********с
административен адрес: **********по регулационния план на Трета градска част,
одобрен със Заповед № ***** от 21.06.1984 година, при граници на имота: по
кадастрална карта: на съшия етаж - **********, **********. **********, под
обекта - няма, над обекта - **********.**********, **********.**********, а по
ценообразуване: от север - междублоково пространство, от изток - стълбищна
клетка, от юг – магазини.
Твърди, че с влязло в сила решение постановено по
гр. д. № 59/2009 г. е осъден да предаде на ответниците държането на процесния
имот представляващ партерна боксониера с площ от 15 кв. м. с административен
адрес: **********по сключен помежду им договор за наем от 2001 г. Въз основа на влязлото в сила решение ответниците се
снабдили с изпълнителен лист и образували изп. дело № 9055/2011 г. за предаване
държането на така описания имот на основание, което е отпаднало и претендират
въвод в чужд имот, без да доказват собствеността си. Твърди, че по този начин
ответниците му оспорват правото на
собственост. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на така описания
самостоятелен обект.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответниците Д.А., Ч.К., Л.У., Е.П., А.Л., А.А. и В.К., като всички оспорват
предявеният иск като неоснователен. Постъпил е и отговор от ответника К.
депозиран на 22.02.20013 г. Оспорват правото на собственост на ищеца, респективно
на неговия праводател Община Пловдив, като твърдят те да са собственици на
процесния имот, който отдавали под наем на ищеца. В отговора си ответникът В.К.
прави възражение за нищожност на договора от 24.10.2011г. като сключен с оглед
невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Въз основа на доклад от 15.02.1962 г. на Началника на СУ „Жилищно строителство”-
Пловдив и след проучване на комисия по параграф 138 от ППЗПИНМ се взело решение
за отчуждаване за групово или кооперативно жилищно строителство на съответни
имоти на процесния административен адрес, като собствениците им бъдат
обезщетени с жилища в новия строеж.
След реализацията на строежа, започнат през 1964 г. и завършен през
1966 г., се появили пукнатини от улягане на колоните в западния край на
сградата, като след писмен сигнал на собствениците на апартаменти е бил
изготвен протокол на комисия от 11.03.1968 г., констатирала напукването в
сградата и са били взети решения за укрепването й от западния край. Укрепването
е било реализирано чрез осъществяване на нова стоманенобетонова стена, като са
били изградени рамкови конструкции в пространството на колонадата, с което
колонадата се е превърнала в проход, в последствие затворен с дограма.
По делото са представени две таблици за
ценообразуване – от 25.06.1965г.- първоначалната при започване на строежа (лист
138-140) и от 06.02.1968г.- окончателната при завършване на строежа (лист
144-146). От същите е видно, че ценообразуването е направено общо за двата
жилищни входа. В таблицата са посочени по позиции всички подобекти включени в
ценообразуването на общия обект- стая за портиера, апартаменти 36 бр., един
трафопост и 2 магазин за промишлени стоки. В първоначалната таблица за
ценообразуването на стоежа е посочено „*********, съдържание: портиер, една
стая; 23.13 кв.м без стълбището, 0.50 % ид.ч., строителна стойност 1580 лева”.
В таблиците не е посочено процесното помещение да има отредено право на строеж.
В окончателната таблица за ценообразуването на строежа е посочено същото
описание, като е изменена единствено стойността на обекта, а именно 1405 лева,
като и в нея не е посочено право на строеж за това помещение, което говори, че
за същото няма учредено такова.
През 1994г. са
предприети действия от етажните собственици на жилищната сграда на булевард „**********гр.
П* за узаконяване на осъществено „преустройство на общо помещение в магазин за
търговска дейност, безалкохолни напитки, бира и др.” Изготвената проектна
документация е одобрена на 28.05.1994г. от главния архитект при Осмо кметство-
Община Пловдив. Издаден е акт за узаконяване *****/05.07.1994г. на името на
всички собственици. Обектът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване.
Установява се, че не се съхранява одобрения
инвестиционен проект за обекта. Поради това за неговото съдържание и
предвиждания се съди от наличните по делото таблици за ценообразуване и заключението
на СТЕ. В тази връзка следва да се
съобрази и обстоятелството, че освен описаното по- горе укрепване в западната
част на стоежа (колонадата), няма доказателства за осъществяването на някакво друго
преустройство в сградата след нейното приемане от държавна приемателна комисия,
както в жилищната, така и в обществената част на същата.
Предвид липсата на самостоятелно учредено право на
строеж няма доказателства процесното помещение да е отделено от общото право на
строеж за целия обем на сградата.
От приетата по делото СТЕ се установява, че
процесното помещение не отговаря на изискванията на ЗПИМН и ППЗПИНМ и не
представлява жилище, било то и боксониера. Експертът посочва, че става въпрос
за помещение с друго предназначение- стая за портиера. Съгласно приложената
таблица за предварителното и окончателното ценообразуване на подобектите в сградата
става ясно, че въпросното помещение (стая за портиера) е фигурирало в
строителните книжа. От същата таблица е видно, че на всички собственици е
отстъпено право на строеж за апартаментите, които закупуват. Право на строеж е
отстъпено и за двата търговски обекта и за трафопоста. За процесното помещение
не е отстъпено право на строеж. В експертизата се посочва, че от таблиците за
ценообразуване е видно, че строителната стойност на процесното помещение (стая
на портиера) е разпределена пропорционално на база идеалните части на всички
апартаменти, т.е. съответната стойност на процесното помещение изчислена на
база идеални части на съответното жилище е включена към строителната стойност
на съответното жилище.
От приложената на лист 141 справка на СУ „Жилищно
строителство“ № ***** от 19.02.1998г. е видно, че етажните собственици са
заплатили стойността на обектите и е налице надвнасяне на суми.
За процесния обект е бил съставен акт за частта
общинска собственост № ****** от 05.02.2010г. След това Община Пловдив е
открила тръжна процедура за неговата продажба и на 24.11.2011г. е бил сключен
договор за продажба с дружеството ищец.
Ищецът основава правата си именно на това облигационно
правоотношение, поради което следва да се установи, че праводателят му е бил
собственик, за да може да прехвърли права.
Без
значение в случая е обстоятелството дали за процесния обект има издаден акт за
общинска собственост и дали той е вписан, защото, макар да е официален
документ, актът за общинска собственост няма конститутивно значение и не
създава права, защото правото на собственост се придобива въз основа на
конкретен способ, указан в закон. Тук е налице акт за общинска собственост на терена, върху който
е изградена сградата, доколкото мястото е общинско след извършеното отчуждаване
и трансформирането на държавната собственост в общинска.
Тъй като
помещението се намира в сграда, която представлява етажна собственост, за да се отговори на конкретния
спор за собствеността трябва да се изясни чия е била собствеността върху сградата към
момента на изграждането й, съответно към кой момент е възникнала етажната
собственост и към същия момент какво е съставлявало помещението, което сега представлява спорния обект. От значение
е и въпросът
по какъв начин и между кои субекти се е решавало какво ще бъде предназначението на
общите части. Възможно е по план да им е придадено предназначение, което да
обслужва всички обекти в сградата, но предназначението им да е променено още
при възникване на етажната собственост, а също така и по-късно. Възможно е не
всички обекти в сградата да са реализирани по проект, но въпреки това да са
запазили предназначението си за общо ползване, съответно, независимо от плана,
такова да им е придадено именно с фактическото строителство или по съгласие на
учредителите на етажната собственост.
Съгласно чл. 38 ЗС
общите части са такива, които по естеството или предназначението си служат за
общо ползване. В случая е несъмнено, че спорното помещение не е обща част по
естеството си. Поради това следва да се даде отговор дали представлява обща
част по предназначение. В чл.38, ал.1 ЗС е посочено, че при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общо на всички
собственици е и жилището на портиера и всичко друго, което по предназначение
служи за общо ползване. За общо ползване в сграда в режим на етажна собственост
могат да служат помещения, предназначени за пералня, сушилня, за съхраняване на
детски колички и други помещения, които по предназначение с оглед
предвижданията на инвестиционния проект или по волята на всички собственици на
самостоятелни обекти в сградата следва да бъдат притежавани и използвани общо
при спазване на специалните правила, уреждащи отношенията между притежателите
на самостоятелни обекти по повод тази части от сградата. (Решение № 233 от 27.11.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 195/2012 г., II г. о., ГК)
За да се приеме, че едно помещение
представлява обща част по предназначение е необходимо за него да е налице
подобно предвиждане в инвестиционния проект или решение на всички притежатели
на самостоятелни обекти в сградата. При липса на подобно предвиждане или
решение, доколкото тези части от сградата представляват обособени помещения, а
някои от тях дори отговарят на изискванията за самостоятелен обект на право на
собственост, тези обекти могат да принадлежат на всички етажни собственици, но
при условията на обикновена съсобственост.
В настоящия случай не са налице
доказателства за предвижданията на първоначалния одобрен инвестиционен проект,
въз основа на който е изградена сграда. От писмо изх. № ********* от
18.09.2014г. на Община Пловдив се установява, че такъв не се съхранява в
техническата служба, като са налице данни единствено за проекта за извършеното
допълнително укрепване. Поради това за вида и характера на процесното помещение
следва да се направят изводи от наличната документация във връзка с
ценообразуването и приетата и неоспорена СТЕ. От така събраните докзателства е
видно, че помещението е било отредено за стая на портиера, т.е. при учредяването на етажната
собственост е прието същото да е принадлежност към жилищата на етажните
собственици като строителната му стойност е разпределена между всички етажни
собственици. Предвид това същото
се е явявало обща част на сградата, тъй като е било предназначено да служат за удовлетворяване на
нужди, свързани с поддържането и експлоатацията на сградата, притежавана в
режим на етажна собственост, както и на самостоятелните обекти в нея. Поради
това с възникването на етажната собственост през 1968г. процесният обект е
станал собственост на всички етажни собственици съобразно притежаваните от тях
права от общите части.
Друг би бил изводът ако по делото се установяваше,
че предназначението на обекта е било променено от собственика на сградата преди
възникването на етажната собственост, както е станало след това през 1994г. в
магазин за търговска дейност. Ако промяната на предназначението се установяваше
преди възникването на етажната собственост (докато всички обекти са били
собственост на държавата), то процесното помещение не би представлява обща част
по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като няма да
служи за задоволяването на нуждите на етажната собственост и те не биха се
легитимирали като негови съсобственици. Тази промяна обаче е извършена впоследствие,
а именно през 1994г., при вече възникнала етажна собственост и от самите етажни
собственици. Заради това развитие на обстоятелствата във времето може да се
направи единствено извод, че помещението по общо съгласие на етажните
собственици е престанало да бъде обща част по предназначение и върху него е
възникнала обикновена съсобственост. Трансформацята обаче не води до промяна на
титулярите на правото на собственост и обектът е продължил да бъде в
патримониума на етажните собственици.
Всичко изложено до момента води до извод, че Община
Пловдив не е придобила правото на собственост върху процесния обект и съответно
не е могла да го прехвърли на ищеца. В случая сделката макар да е действителна не
поражда своя транслативен ефект, тъй като никой не може да прехвърли права,
които не притежава. Тя не е нищожна (в какъвто смисъл са възраженията на част
от ответниците) тъй като тази форма на недействителност е налице единствено в
предвидените от закона случаи, сред които не попада продажбата на чужда
вещ.
Обстоятелството дали процесното помещение е можело
да изпълнява функцията на стая за портиера и за двата входа на блока, е без
значение за изхода на делото, тъй като предявените насрещни искове не са приети
и не предмет на разглеждане. Доколкото обаче безспорно се установява, че
предназначението на обекта, към момента на възникване на етажната собственост и
до 1994г., е било стая за портиера и същата е можела да изпълнява тази функция
и да обслужва етажните собственици във входа, в който е изградена, то изводът
за наличието на обща част и възникването на собствеността върху нея не се
променят.
Поради изложеното предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
В полза на Н.И.К. следва да бъде присъдена сумата
от 1404 лева разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Не
следва да се присъжда сумата от 100 лева за адв. възнаграждение тъй като се
отнася за различно производство, както и сумите за копирането на документи,
доколкото последните не са разноски във връзка с воденето на делото.
По отношение на В.К. и Е.П. са представени
доказателства за заплащането на адвокатски възнаграждение в размер по 2500
лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
което следва да бъде разгледано. По смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на
другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските. Според нормата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство по дело с материален интерес над
10 000 лева минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 1145.90
лева. Заплатеното от ответниците възнаграждение е повече от два пъти по-
високо. Съдът обаче не е обвързан от разпоредбата на параграф 2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения предвид разясненията дадени в т. 3 от ТР
№6/2012 на ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че на действителната фактическа и правна
сложност на делото и положените от пълномощниците усилия съответства
възнаграждение в размер не по-висок от по 1200 лева, до който следва да бъдат сведени
оспорените адвокатски хонорари.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фундамент“ ООД,
ЕИК *********, иск за ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Л.Л., Ч.Й.К., М.Г.Б., Е.Н.К., Н.И.К.,
З.А.М., С.И.И., Н.К.Г., Г.Х.П., А.Г.М., Р.С.К., П.М.К.,
Л.Н.У., Л.Х.Р., Л.С.К., Н.А.П., М.Н.Б., Г.Т.Д., Т.В.Т., К.П.К., К.И.И., Д.М.А.,
Е.С.П., М.Т.П.,
В.Г.К., К.К.Б., П.И.В., М.П.К., А. К.Л., А.Г.А., К.Т.Г., Г.Г.К., Р.Т.К., К.И.Б.,
Н.Г.П., А.Я.М., Р.Г. К., К.М.Б., В.С.К.,
Р. П. К., С.Ю.К., И.Г.И., Л.Д.Д.; М.Т.К.; В.К.И.; С.Д.Б. и Г.Д.Б., че „Фундамент“ ООД, ЕИК *********, е
собственик на основание договор за покупко- продажба от № ***********. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**********.********, по кадастралната карата и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № ************* на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. **************** намиращ се в сграда № *,
разположена в поземлен имот **********.**********, с площ от 23.13 кв.м.,
предназначение: обекти със специално предназначение, ведно 0.500 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА
„Фундамент“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на Н.И.К.,
ЕГН **********- управител на етажна собственост с адрес: гр. **************** сумата от 1404 /хиляда четиристотин и четири/
лева разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА
„Фундамент“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на Е.С.П.,
ЕГН **********, сумата от 1200 /хиляда и
двеста/ лева разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА
„Фундамент“ ООД, ЕИК *********, да
заплати на В.С.К., ЕГН **********, сумата
от 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала!
ИТ