№ 23
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Константина Христова
при участието на секретаря ПЕНКА АНГ. ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100601880 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.02.2021г.,постановена по нчхд № 8117/19г. на СРС,НО,94 състав е
признал подсъдимата В. Ф. В. за виновна в извършване на престъпления по чл.182 ал.2
вр.чл.26 ал.1 от НК ,поради което и на осн.чл.78а от НК я е освободил от наказателна
отговорност й и е наложил административно наказание –глоба в размер на 3000лв. В тежест
на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски.
Против присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимата, с
която се оспорва правилността на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и
постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на подсъдимата.
Пред въззивния съд подсъдимата поддържа подадената жалба. Твърди, че
първоинстанционният съд превратно е тълкувал събрания доказателствен материал, поради
което е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Посочва, че постановеното
решение е формално, изтъквайки интереса на детето М. и неговото нежелание да се вижда с
биологичния си баща. Излага доводи, въз основа на които счита изложеният доказателствен
анализ в мотивите към постановената присъда за неправилен, поради което моли за отмяна
на присъдата и за признаването ѝ за невиновна.
В открито съдебно заседание частният тъжител Б. не се явява, представлява се от адв.
М., който оспорва подадената жалба. Застъпва становище за правилност на атакуваната
присъда, за което излага своите съображения. Моли присъдата да бъде потвърдена. Моли да
му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.
В правото си на последна дума подсъдимата В. твърди, че повдигнатото спрямо нея
1
обвинение е с цел същата да бъде подложена на тормоз, а не в интерес на детето.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, подадена от
подсъдимата, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.
314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че
не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техния анализ е приел от
фактическа страна, следното:
Подсъдимата В. Ф. В. е родена на ****г. в гр. София, българка, български гражданин,
неосъждана, омъжена, с висше образование, трудово ангажирана, с адрес гр. София, ул.
****, ЕГН **********.
Преди 2017г. частният тъжител Н.Б. и подсъдимата В.В. живеели в условията на
съпружеско съжителство. През време на съвместното им съжителство, на 25.06.2013г., се
родило общото им дете – М.Н. Б.. През времето на общото им съжителство, детето М.
изградило емоционална връзка и с двамата си родители, като разпознавало и назовавало
тъжителя Н.Б. като свой баща.
Впоследствие отношенията между подсъдимата и частния тъжител се влошили и през
2017г. двамата се разделили. След фактическата им раздяла детето М. останало да живее със
своята майка подсъдимата В.В. на адрес гр. София, ул. „****. Междувременно подсъдимата
В. започнала да поддържа отношения със свидетеля Х.Т.. През месец април 2017г. той
заживял с нея и детето М. на адреса в гр. София, на ул. „****, а на 16.07.2017г. двамата
сключили граждански брак.
Непосредствено след раздялата на подсъдимата В. и тъжителят Б. отношенията им с
детето не били уредени със съдебен акт. Преди месец ноември 2017г. частният тъжител Н.Б.
регулярно вземал при себе си детето М., като в някои от случаите двамата посещавали
свидетелката С. Б.а, майка на частния тъжител, в дома в гр. Нова Загора. Между двамата
родители съществувала уговорка, че на рождения ден на всеки от двамата родители детето
М. ще е при другия родител.
В един от случаите след престой в дома на баба си в гр. Нова Загора М. се върнал
късо подстриган, след което демонстрирал страх от подстригване, което наложило
консултации с психолог. Горното станало част от основанията за влошаване на отношенията
между родителите му. Детето споделило с майка си и свидетеля Т. и че през време на
престоя си в гр. Нова Загора неговата баба – свидетелката С. Б.а, го е удряла по дупето,
което също станало част от причините за влошените отношения между подсъдимата и
частния тъжител.
За последното детето М. било при баща си и роднините си по бащина линия на
12.11.2017г., след която дата двамата родители предприели действия да уредят отношенията
си относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му по реда на чл. 127 ал. 1 СК, като изготвили споразумение
и го представили пред районния съд, за да бъде одобрено. По съвет на процесуалния си
представител, за да избегне допълнително влошаване на отношенията и ескалиране на
конфликти с подсъдимата, частният тъжител Н. Б. преустановил срещите си с детето до
одобряване от съда на споразумението. В този период тъжителят продължавал да се
интересува от сина си, като се обаждал на учителките в детската градина, но не контактувал
с майката на детето си.
2
Образувано било гражданско дело № 7633/2018г. по описа на CPC, III ГО, 83 състав.
С решение № 396071/27.04.2018г., влязло в сила на 27.04.2018 г., съдът утвърдил
постигнатото между подсъдимата В. Ф. В. и частния тъжител Н.Б. споразумение по чл. 127
ал. 1 СК със следните параметри: местоживеенето на детето М. Б. било определено при
неговата майка – подсъдимата В. Ф. В., на която било предоставено и упражняването на
родителските права. Бил определен режим на лични отношения на детето М. с неговия баща
– частния тъжител Н.Б., който до навършване на седемгодишна възраст на детето, бил както
следва: бащата следвало да взема детето всяка нечетна седмица от годината за уикенда с
преспиване от 09.00 часа в събота до понеделник сутринта, когато бащата трябвало да води
детето на детска градина. Било определено и че през лятото бащата има право да взема сина
си за 30 дни, който период не съвпада с годишния отпуск на майката и който период по
преценка на родителите можело да се ползва на два пъти по 15 дни или на три пъти по десет
дни. Било определено, че при осъществяване режима на лични контакти бащата ще взема и
води детето до и от дома на майката. Със съдебното решение било постановено, че и
двамата родители присъстват на рождения ден на детето. В съдебното решение било
посочено още, че когато извънкласни ангажименти на детето съвпадат с определения режим
на лични отношения, родителите се споразумяват ангажиментите на детето да са е
предимство, като след това пропуснатите дни за лични контакти на бащата се компенсират в
друго време.
Още в деня на обявяване на съдебното решение тъжителят Н.Б. се уведомил за
постановяването му и на 28.04.2018г. /събота/ сутринта в 09.00 часа отишъл със своята
майка – свидетелката С. Б.а, на адреса на подсъдимата в гр. София, ул. „****. Свидетелят
Х.Т., подсъдимата и детето М. били на терасата на дома си и частният тъжител казал, че е
дошъл, за да му бъде предадено детето. Подсъдимата отказала да му предаде детето М., тъй
като не била уведомена за съдебното решение.
На 12.05.2018г. /събота/ тъжителят отново отишъл до дома на подсъдимата, за да му
бъде предадено детето М. съгласно определения режим на лични отношения. На тази датата
детето отново не му било предадено, тъй като подсъдимата, детето М., свидетелят Х.Т. и
техни семейни приятели били извън град София по повод предстоящия, на 14.05., рожден
ден на свидетеля Х.Т..
Междувременно на 16.05.2018г. препис от решението по гражданско дело №
7633/2018г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав, бил връчен на процесуалния представител на
подсъдимата - адв. М..
В този период подсъдимата се опитвала да се свърже с тъжителя, за да му заяви, че
непредаването от нейна страна на детето се дължи на преценката , че тъжителят Б. твърде
дълго е отсъствал от живота на сина си, както и че преди срещите тъжителят следва да
разполага с предоставена от нея информация за здравословното и емоционално състояние на
М..
На 26.05.2018г. /събота/ в 09.00 часа тъжителят Н.Б. пак отишъл на адреса на
подсъдимата, за да поиска да му бъде предадено детето, но подсъдимата В.В. отново не му
предала детето за осъществяване режима на лични отношения.
От 09.06.2018г. в галерията, която притежавала подсъдимата В., в гр. София, на ул.
„****, започнали да се провеждат детски четения, чието провеждане било оповестено в
социалната мрежа „Фейсбук“. Подсъдимата била поканила деца от детската градина на М.,
както и свои семейни приятели с деца. На 09.06.2018г. /събота/ частният тъжител Б.,
придружаван от свидетелката С. Б.а, отново отишл на адреса на подсъдимата съгласно
определения в съдебното решение режим на лични отношения. Тъжителят звъннал по
3
телефона на подсъдимата, но тя не отговорила. Докато били пред входа, частният тъжител и
свидетелката С. Б.а видели как подсъдимата, свидетелят Х.Т. и М. Б. напускат дома си. На
тази дата детето М. отново не било предадено на баща си за осъществяване режима на
лични отношения.
На 23.06.2018г. детето М. отново било ангажирано с провежданите детски четения в
галерията на ул. „****. На 23.06.2018г. /събота/ в 09.00 часа частният тъжител Н.Б. и
свидетелката С. Б.а отново отишли на адреса на подсъдимата, придружавани от двама
служители на СДВР. Тъжителят звъннал по телефона на подсъдимата, тя не отговорила, а
вместо това изпратила кратко текстово съобщение, че е в отпуск и не му предала детето.
На 25.06.2018г. детето М. Б. имало рожден ден, като празникът на детето се
провеждал в детската градина – „Приказка без край“. Тъжителят бил купил подарък на сина
си, като същевременно се усъмнил в казаното от подсъдимата, че е в отпуск и помолил
свидетелката С. Б.а да посети детската градина и да занесе подаръка. Тъжителят не могъл да
посети сам детската градина, тъй като бил на работа. Свидетелката Б.а се видяла с детето,
предала му подаръка, дала му да разговаря по телефона с баща си, след което си тръгнала.
На 07.07.2018г. /събота/ в 09.00 часа тъжителят Б. отново отишъл на адреса на
подсъдимата, за да поиска да му бъде предадено детето. Към тази дата подсъдимата
ползвала платения си годишен отпуск и се намирала със съпруга си детето М. в град
Брацигово, където живеели родителите на свидетеля Т.. На 07.07.2018г. подсъдимата В.
отново не предала детето М. на бащата за осъществяване режима му на лични отношения.
На 21.07.2018г. /събота/ в 09.00 часа тъжителят Н.Б. отново отишъл на адреса на
подсъдимата съгласно постигнатото споразумение, за да вземе сина си, но подсъдимата В.В.
не му предала детето. Към тази дата подсъдимата все още се намирала в град Брацигово
заедно със съпруга си и детето М..
На 26.07.2018г. в дома на подсъдимата била извършена взломна кражба. До
премахване на следите от взломяването и за преодоляване на психологическата травма
детето М. било оставено при родителите на свидетеля Т. в град Брацигово.
През месец август 2018г. подсъдимата В. била служебно ангажирана във връзка със
създаването на филм, част от сцените на който се заснемали в Родопите. В тази връзка
подсъдимата В., свидетелят Х.Т. и детето М. се намирали във вила в Родопите, собственост
на родителите на свидетеля Т..
На 04.08.2018г. /събота/ в 09.00 часа тъжителят Н.Б. отново посетил адреса на
подсъдимата, за да му бъде предадено детето М., съгласно определения режим на лични
отношения, но детето и майка му не били на адреса и детето не било предадено на
тъжителя.
След като подсъдимата, детето и свидетелят Т. се завърнали в град София преди
01.09.2018г., М. се разболял от настинка.
На 01.09.2018г. /събота/ в 09.00 часа тъжителят отново отишъл на адреса на
подсъдимата, за да му бъде предадено детето М. по изпълнение на определения режим на
лични отношения, но детето отново не му било предадено.
На 15.09.2018г. /събота/ в 09.00 часа тъжителят Н.Б. отново посетил адреса на
подсъдимата, за да поиска детето М. да му бъде предадено съгласно определения режим на
лични отношения. На тази дата тъжителят имал рожден ден. Към 15.09.2018г. детето М.
било в дома си все още с настинка, като майката отново не предала детето на бащата.
4
Съгласно изготвената по отношение на детето М. СПЕ към датата на експертното
изследване у детето М. съществува сериозно психическо напрежение от потенциална среща
с биологичния му баща, което е резултат от напрежението между майката, бащата и
актуалния партньор на майката, както и на дългия период от време, в който срещи между М.
и баща му не са били провеждани, като не може да се определи точния момент, в който
детето М. е започнало да изпитва тревога от потенциална среща с баща си. Според вещото
лице към момента на изследването провеждането на срещи между бащата и детето ще е
силно затруднено и срещите следва да са част от терапевтична програма, в която да са
ангажирани всички възрастни, както и да бъдат водени и супервизирани от терапевт.
Въззивният съд споделя изцяло фактическата обстановка, установена от
първоинстанционния съд, тъй като същата е изградена въз основа на правилен анализ на
всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. При
установяване на правно-релевантните факти контролираната инстанция не е възприела
превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика, каквито доводи се
навеждат от защитата. Гласните доказателствени средства са разгледани по отделно и
съвкупно, достигайки до извод за тяхната еднопосочност, последователност и логичност.
Контролът за достоверност на гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите Т. и Б.а и обясненията на подсъдимата В., е осъществен както при съпоставка
по между им, така и при съпоставка с писмените доказателства и доказателствени средства
и с изготвената по делото съдебнопсихологична експертиза. Първоинстанционният съд е
констатирал несъществени противоречия в събрания доказателствен материал, които са
били надлежно преодолени, като по отношение на обстоятелствата, относими към главния
предмет на доказване, доказателствената съвкупност е еднопосочна и категорична.
Въззивният съд не констатира каквито и да е нарушения при интерпретацията на
доказателствата по делото, които биха могли да доведат до накърняване на вътрешното
убеждение. Напротив, районният съд правилно е анализирал доказателствения материал, с
който задълбочен и прецизен анализ настоящата инстанция напълно се солидаризира,
поради което не необходимо същият да бъде преповтарян.
Без да бъдат повтаряни изводите на СРС, въззивният съд намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията, изложени от подсъдимата В., както и в съответствие със
законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в
цялост, да посочи следното:
Събраната доказателствена маса, позволява формирането на категорични и
несъмнени изводи относно авторството на престъплението и вината на извършителя.
Престъпното бездействие на подсъдимата В. се установява по безспорен начин не само от
показанията на свидетелите Т. и Б.а, но не се оспорва и от самата нея. Обосновано първата
инстанция се е доверила, както на показанията на свидетелката С. Б.а, така и на свидетеля
Х.Т., въпреки че и двамата са заинтересовани от изхода на делото поради роднинските им
връзки съответно с тъжителя и подсъдимата. Въпреки това, споделеното от свидетелите е
логическо последователно и нетенденциозно, като и двамата назовават конкретни дати, на
които частният тъжител Б. съгласно определения режим на лични отношения от съда е
посещавал дома, в който живеели Х.Т., подсъдимата В. и детето М., за да бъде предаден
синът му. Свидетелят Т. е категоричен, че тъжителят Б. е дошъл за първи път на 28.04.2018
г., след одобряване на постигнатото споразумение относно упражняване на родителските
права и режима на лични контакти на другия родител с детето, след която дата той е идвал
на всеки две седмици, за да получи детето М.. Както Б.а, така и Т. са еднопосочни, че на
нито една от датите, инкриминирани с тъжбата, на които съгласно утвърденото от съда
споразумение детето М. е следвало да бъде предавано от подсъдимата В. на биологичния си
баща тъжителя Н.Б., предаване не е било реализирано. Неизпълнение на съдебното решение
5
се потвърждава и от подсъдимата В. в нейните обясненията, които въпреки тяхната
двойствена природа правилно са ценени като годно доказателствено средство, намиращи
подкрепа в доказателствената съвкупност и неопровергаващи се от нея.
На следващо място, районният съд прецизно и внимателно е изследвал поведението
на подсъдимата В. за всяка една от инкриминираните дати, обосновавайки имало ли е
обективна невъзможност за предаване на детето М. или не, както и дали изложените от нея
причини за неспазване на решението на съда са основателни. Пред въззивния съд
подсъдимата В. продължава да поддържа тезата за обективна невъзможност да предаде
детето си на тъжителя Б. на инкриминираните дати. Основните доводи в тази насока,
изложени от нея, са свързани с поведението на частния тъжител Б. – продължителното му
отсъствие от живота на М. и проявена незаинтересованост към здравословното и
емоционално състояние на детето, както и към неговите интереси. Пред въззивния съд
подсъдимата В. възразява, че и самото дете М. не е изразявало желание да се среща с
тъжителя Б.. Изложените причини, включително отказът на М. да се вижда с биологичния си
баща, са подробно разгледани от районния съд, който обосновано е приел, че същите не
могат да бъдат основание да не бъде спазвано постигнатото между двамата родители и
утвърдено от съда споразумение. Въззивният съд напълно се солидаризира с изводите на
първата инстанция, че от доказателствения материал не се установява частният тъжител Б.
да не е имал родителски капацитет да се грижи за детето, нито да е бил до такава степен
дезинтересиран от живота на М., както се твърди от свидетеля Т. и от подсъдимата В.. В
тази връзка въззивният съд напълно се доверява на показанията на свидетелката Б.а, която е
категорична, че не само тя, но и тъжителят Б. са се интересували от състоянието на детето
М., но не чрез майка му, а чрез учителките в детската градина. Споделеното от нея намира
подкрепа в докладна справка от ДГ № 191 „Приказка без край“ от 27.02.2020 г., в която се
съдържа информация, че бащата е посещавал 2-3 пъти детската градина, за да получава
информация за детето си от учителките. Показанията на Б.а намират подкрепа и в
споделеното от свидетеля Т., който твърди, че 3 дни преди разпита му, проведен на
02.03.2020 г., тъжителят Б. се е обаждал в детската градина, за да получи информация
относно сина си, т.е. тъжителят продължава и към настоящия момент да се интересува от
детето си. По-нататък за интерес от страна на тъжителя Б. спрямо сина му М. говори
обстоятелството, че същият се е информирал за решението на съда, с което е било одобрено
споразумението, още в деня на постановяването му, поради което и на следващия ден
отишъл на адреса, на който живеел М. заедно с подсъдимата, за да поиска синът му да му
бъде предаден. Продължителните опити на Б. да реализира личните си контакти с детето М.
също потвърждават неговото желание да продължи връзката с него, да я затвърди, като по
време на тези контакти същият би имал възможността и да узнае повече за интересите на
детето. Ето защо, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на подсъдимата
относно дезинтересованост на тъжителя Б., тъй като той не се информирал за детето си чрез
нея, а чрез учителките в детската градина и то не регулярно. Не следва да бъде подминаван
и фактът, че отношенията между подсъдимата и тъжителя към инкриминирания период са
били влошени, като те двамата не са комуникирали свободно, каквато информация се
съдържа във всички гласни доказателствени средства. Напрежението в тяхното общуване не
само че се е отразило върху психическото състояние на детето М., но е обусловило избора
на тъжителя Б. да се информира за сина си не чрез подсъдимата, а по алтернативни пътища,
каквито са учителките в детската градина.
На следващо място, не могат да бъдат споделени възраженията на подсъдимата, че с
постановената присъда и изготвените мотиви към нея не са съобразени интересите на детето
М.. Вещото лице разяснява в съдебно заседание, че в семейството на М. се говори за
биологичния му баща, т.е. фигурата на бащата съществува, но поради липса на срещи с него
се поражда конфликт и напрежение у детето. От една страна, той знае за неговото
6
съществуване, но от друга – детето е в невъзможност да се срещне с него, причините за
което не са били обяснени адекватно и съобразно неговата възраст. По-нататък вещото лице
обяснява, че предвид възрастта на М. той е зависим от хората, които се грижат за него.
Акцентира, че детето преди да изпълни голяма част от пробите по време на експертното
изследване поглежда към подсъдимата, търсейки нейното одобрение. Посочва, че това
поведение може да се интерпретира по два основни начина – като очаквано за възрастта, от
една страна, а от друга – поради факта, че подсъдимата е основният грижещ се за него
родител. Въз основа на това експертът прави извод, че подсъдимата е важна личност за М.,
тя е тази, която основно въвежда рамките и правилата, което неминуемо оказва влияние
върху начина, по който детето разбира и интерпретира нещата. Значението и фигурната на
майката за детето М., разгледано съвкупно с влошените отношения между подсъдимата и
тъжителя Б. и нереализираните срещи между детето М. и биологичния му баща за
продължителен период, какъвто е налице към момента, обуславят и нежеланието на детето
да се вижда с тъжителя Б.. Привързаността на М. към майка му, която е напълно разбираема
и обяснима предвид факта, че тя е родителят, упражняващ родителски права и полагащ
постоянни грижи за него, и нежеланието му да я нарани по някакъв начин, осъзнавайки че тя
не е в добри отношения с биологичния му баща, са пореден аргумент за отказа на М. да се
вижда с него. Следва обаче да се акцентира, че посочените експертни изводи касаят
актуалното емоционално състояние на М.. Съгласно експертизата М. е в ситуация на
преживяване на емоционална криза, свързана с раздялата на родителите, както и в конфликт
на лоялност да избира в любовта си към един от двамата родители. Поведението на М., е
проекция именно на тази ситуацията, в която се намира детето се намира към момента на
изготвяне на експертизата. Въпреки това заключението на СПЕ е категорично, че времето от
раждането на детето М. до фактическата раздяла на родителите е било достатъчно, за да се
постави началото на ефективна емоционална връзка М. и биологичните му родители, която е
била поддържана и след това. Поради това експертът е категоричен, че преустановяването
на срещите с М. в период от 6 месеца – от ноември 2017 г. до април 2018 г., в които е имало
телефонни разговори между тъжителят Б. и детето М., макар и не регулярни, са поддържали
фигурата на бащата жива. С оглед данните по делото вещото лице е категоричен, че
периодът от 6-те месеца не е решаващ за констатираното в момента нежелание на дето да се
вижда с бащата, а е могло по-лесно – в емоционален и психологичен план, да се проведат
срещите между тях. В действителност експертът заявява, че поради липсата на срещи между
бащата и детето, то може или да има, или да няма остра реакция, но е категоричен, че към
месец април 2018 г. детето е имало готовност да се вижда с бащата и да поддържа връзка с
него.
Гореизложеното води до извод, че към 28.04.2018 г. детето М. не е бил подложен на
такова сериозно психическо напрежение от потенциална среща с биологичния му баща,
каквото е налице към момента на изготвяне на експертизата. Според СПЕ напрежението и
отказът на М. да се среща с тъжителя Б. е породен от актуалния конфликт между
биологичните родители на М., дългото време /не се има предвид 6-те месеца/, в което не са
били осъществявани срещи между двамата, както и осъзнавайки отношението на майка си
към подобни срещи. Поради това към инкриминирания период подсъдимата В. не е имала
основателна причина да не предава детето М. на биологичния му баща поради твърдените от
нея незаинтересованост на тъжителя Б. и отказ на детето. Напротив, към този момент
възстановяването на контактите с биологичния баща е било постижимо, без да се създава
емоционално и психическо напрежение у детето М., като единствено при самостоятелните
срещи между баща и дете би се развил целият потенциал на техните отношения, така че да
се положи основата на пълноценна духовна и емоционална връзка помежду им.
Подсъдимата В. като родителя, който непосредствено отглежда детето, е трябвало активно
да съдейства при изграждане на връзката между баща и син. Доводите , че подготовката за
подобни срещи към инкриминирания период е трябвало да става и с участието на тъжителя,
7
са неоснователни. Намиране на общо решение чрез взаимни разговор е най-подходящият
развой на събитията, но основано върху подсъдимата е падало задължението да подготви
сина си за срещите с биологичния си баща, тъй като тя е полагала постоянни грижи за него.
Обстоятелството, че подсъдимата едва на 16.05.2018 г. е узнала за утвърждаване на
споразумението, не изключва задължението да подготви сина си за тях и да подсигури и
запази връзката баща-син. Макар и невлязло в сила преди 27.04.2018 г., споразумението е
било подписано от подсъдимата В. и входирано в съда. Тя е осъзнавала какво е
съдържанието и е изразила съгласие с постигнатите договорености относно упражняването
на родителски права и личните отношения на Н.Б. с М., поради което подготовките и
разговорите с детето за подобни срещи с бащата е могло да се осъществят дори на по-ранен
етап.
На следващо място, като неоснователни следва да се разглеждат възраженията на
подсъдимата, че същата е посочила обективни причини, поради които на инкриминираните
дати тя е била възпрепятствана да предаде М. на тъжителя Н.Б.. За датата 26.05.2018 г.
подсъдимата не посочва обективна причина, поради която не е предала М.. Такава, както
правилно е посочил районният съд, не се установява и от останалия доказателствен
материал. Подсъдимата твърди единствено, че не е предала детето, тъй като преди
инкриминирания ден не е коментирала състоянието на М. и неговите интереси с Н.Б.. Както
бе отбелязано по-горе, тъжителят Б. макар и да не се е осведомявал от подсъдимата за
състоянието на детето си, той го е правел чрез учителките от детската градина. Наведените
доводи от подсъдимата, че в интерес на детето е било срещите с Н.Б. да се осъществят не
изведнъж, а при предварителна подготовка на детето М., като му се даде логично обяснение
за ситуацията, също не са основателна причина да не предаде детето. В действителност
детето М. е трябвало да бъде подготвено за тези срещи, но като родител упражняващ
родителските права спрямо М., именно подсъдимата е трябвало да подготви сина си за
предстоящите срещи, давайки му логично и достъпно за неговата възраст обяснение, защо
съответните уикенди ще прекарва време с баща си без нейно присъствие.
По-нататък относно датите през юни месец 2018 г. – 09.06 и 23.06, подсъдимата В.
изтъква извънкласните занимания на детето М., организирани в управляваната от нея
галерия, като обективна причина за непредаване на детето. Несъмнено, както посочва
районният съд, подобни занимания са от изключително значение за емоционалното и
интелектуално развитие на детето, но също толкова важни са и регулярните срещи с
биологичния баща. От показанията на Т. и обясненията на В., намиращи подкрепа в
приобщените извадки от социалната мрежа „Фейсбук“, се установява, че през целия месец
юни се провеждали подобни детски четения. За провеждането им обаче тъжителят не е бил
информиран надлежно, както се твърди от подсъдимата. Създаването на събитие,
респективно обявяването на детските занимания в социалната мрежа „Фейсбук“ не може да
се отъждестви с довеждане до знанието на частния тъжител относно тяхното организиране и
участието на М. в тях. Това е така, тъй като от една страна не се установява, дали частният
тъжител притежава профил във въпросната социална мрежа, по които начин да има достъп
до обявяваните там събития, а от друга – в социалната мрежа не се обявява присъствието на
конкретни деца. Заниманията са били доброволни, поради което няма как тъжителят да е
знаел, че точно в дните, определени за лични контакти между него и сина му, М. ще вземе
участие в организираните от подсъдимата детски четения. Ненадлежното уведомяване на
тъжителя го възпрепятства да организира времето си, така че евентуално и той да вземе
участие в заниманията заедно с детето М., дори и самият физически достъп до тези събития
да не е бил ограничен.
На следващо място, видно от извлеченията от социалната мрежа „Фейсбук“ всяка
събота на месец юли /четири на брой за месеца/, били организирани въпросните детски
8
четения и образователните занимания след тях, а съгласно одобреното споразумение
тъжителят Б. е имал право да вземе детето и да прекара време с него в два от тях.
Следователно напълно възможно е било съчетаването, както на осъществяването на личните
контакти на детето М. с частния тъжител Н.Б. с предаването на детето на 09.06 и на 23.09,
така и участието на детето в детските четения, организирани в галерията, управлявана от
подсъдимата и находяща се на „****, гр. София, в другите два уикенда. Интересът на детето
изисква не само развитието му интелектуално чрез подобни извънкласни дейности,
образователни игри и занимания, но и съхраняване и поддържане на връзката и контакта с
биологичния му баща Н.Б., чрез което се осигурява емоционалното съзряване на детето и
поддържане на психическото му здраве. В тази връзка районният съд напълно обосновано е
отбелязал още, че одобреното от съда споразумение предвижда, че когато времето за лични
контакти на бащата е ограничено, респективно е пропусната някоя от срещите поради
участие на дето в извънкласни занимания, то тя се компенсира в друг ден. Подобна
компенсация в случая не е била осъществена, като не са били предприети и действия от
подсъдимата в подобна насока.
Гореизложеното идва да мотивира неоснователност на изложените пред настоящият
съд доводи, че тези събития били организирани вследствие на екипна работа, поради което
неправилно районният съд приел, че подсъдимата би могла да влияе върху датите, когато се
провеждали детските четения. Несъмнено като собственик на галерията подсъдимата е
имала подобна възможност. Но дори и да се приеме, че в конкретния случай тя не могла да
влияе върху датите, приоритизирането на подобни занимания за сметка на личните контакти
с биологичния баща, при положение, че е било възможно тяхното съчетаване, и без
съответните дни да бъдат компенсирани, не могат да бъдат възприети като обективна
причина, възпрепятстваща предаването на детето.
По отношение на следващите две дати през месец юли 2018 г. подсъдимата В. отново
не посочва конкретна обективна причина, обуславяща невъзможност, да предаде детето М.
на биологичния му баща тъжителя Б.. Същата твърди единствено, че от 07.07. отново се
опитвала да разговаря с тъжителя по повод нуждите и интересите на детето, но това не се
реализирало, както и че към този момент тя е ползвала платения си годишен отпуск. От
събрания доказателствен материал се установява, че през месец юли, в съботите – 07.07. и
21.07, отредени за осъществяване на режима на лични контакти на тъжителя Б. с детето М.,
последното се е намирало извън гр. София – в гр. Брацигово, в който период подсъдимата
ползвала платения си годишен отпуск. Използването на платен годишен отпуск от родителя,
упражняващ родителски права, не представлява обективна причина, за да не бъде спазван
утвърдения от съда режим на лични контакти с другия родител. В съдебното решение, с
което се одобрява постигнатото споразумение, не е прието, че бащата не упражнява личните
си отношения с детето през периода на платен годишен отпуск на майката, поради което
последната е длъжна да спазва утвърдения режим.
Не могат да бъдат споделени доводите, че е било налице обективна причина за
непредаване на детето М. и на 04.08.2018 г. поради заснемане на филм в планина Родопи,
където освен подсъдимата били синът М. и свидетеля Т.. Служебните задължения на
родителя, упражняващ родителски права, не мога да накърняват и ограничават времето, през
което другият родител има право да осъществява лични контакти с детето. Като основателна
причина за неизпълнение на предаването е посочено, че през този месец и детската градина
не е работила, което обаче не съответства на приобщената служебна бележка от детска
градина „Приказка без край“. Видно от нея детското заведение не е работело единствено
през месец юли, докато през август месец детето М. е отсъствало през целия месец /18 дни/,
които отсъствия са извинени служебно.
Не се установява обективна невъзможност да бъде предадено детето М. и за датите
9
01.09.2018 г. и 15.09.2018 г.. Подсъдимата твърди, че през периода 01-15.09 М. е бил болен,
което твърдение не намира подкрепа в служебната бележка от детската градина. В същия
период детето не е посещавало детското заведение, като отсъствията му не са били
извинявани чрез медицинска бележка /както в други случаи/, а служебно. Дори и детето да е
било настинало, както посочва и първата инстанция, другият родител също може да полага
грижи за здравословното му състояние. Не на последно място подсъдимата твърди, че на
15.09.2018 г. тъжителят е имал рожден ден, а двамата с него са имали устна договорка преди
споразумението в деня на рождения ден на един от родителите, детето да бъде при другия
родител. Подобни уговори автоматично се дерогират с влизане в сила на одобреното от съда
споразумение, което не предвижда подобни условия.
Ето защо и въззивният съд намира доводите, изложени пред него от подсъдимата, за
обективна невъзможност на инкриминираните дати да бъде предаден синът М. на
биологичния му баща – тъжителя Н.Б. за неоснователни.
Не могат да бъдат споделени и следващите възраженията на подсъдимата относно
кога са започнали интимните отношения между нея и свидетеля Т. – дали това е както е
приел съда през месец април 2017 г. или след като подсъдимата е била годеница на Т., т.е.
след април месец 2017 г. Така посоченото обстоятелство се намира извън предмета на
доказване, като включването му във фактическата обстановка е с цел изясняване на
отношенията между подсъдимата и частния тъжител преди инкриминираното време.
Независимо от това безспорен факт е, че подсъдимата и свидетелят Т. са започнали да се
виждат още през април месец 2017 г., като сключили брак на 16.07.2017 г. – видно от
справка НБД „Население“.
Въззивният съд не споделя възраженията на подсъдимата и досежно посещенията на
детето М. в гр. Нова Загора и отношенията с баба му – свидетелката С. Б.а. Относно
посочените обстоятелства районният съд се е доверил на споделеното от свидетелката Б.а, а
не на твърденията на подсъдимата. По-нататък за да приеме, че свидетелката е баба на
детето М., районният съд не се е позовал на представената частна експертиза, както твърди
подсъдимата. Посоченото обстоятелство произтича от роднинските връзки между Б.а и М. и
не са необходими специални знания, за да бъде установен този факт. Самата частна
експертиза, представена от защитата, не е залегнала в мотивите на съд, тъй като правилно е
преценено, че същата не е изготвена по реда и правилата на НПК, поради което не е и
приета като доказателство. В допълнение следва да се посочи, че дори и евентуално същата
да бъде приета и ценена като писмено доказателство, то тя би била необоснована, доколкото
е изготвена единствено, въз основа на данни, предоставени ѝ от едната страна.
Не могат да бъдат споделени и доводите на подсъдимата, че районният съд е приел за
маловажни травмата, причинена на М., вследствие на късото му подстригване и ударите по
дупето от свидетелката Б.а. СРС е разгледал същите във връзка с влошаване на отношенията
между подсъдимата В. и тъжителя Б., като в нито един момент не обсъждал дали същите са
маловажни или не. От друга страна, тези обстоятелства също не могат да бъдат основателна
причина да бъде отказано на бащата Б. да осъществява лични контакти със сина си в
съответствие с влязлото в сила споразумение. От доказателствения материал не се
установява тъжителят или свидетелката Б.а да са поставяли в опасност живота и развитието
на М.. Липсват данни, въз основа на които да се направи заключение, че тъжителят не е имал
родителския капацитет да се грижи за детето си или че по някакъв начин ще засегне
личността, здравето, възпитанието или имуществото му, въз основа на което подсъдимата да
откаже да му предаде детето. Не се установява той да се е и дезинтересирал от сина си М..
Дори напротив – тъжителят Б. е бил постоянен в желанието си да осъществява срещи и да
поддържа контакт с детето си, за което говорят постоянните и системни опити да осъществи
личните си контакти в съответствие със сключеното споразумение.
10
С оглед на всичко изложено въззивният съд намира, че фактическите и
доказателствени изводи на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на
поведението на подсъдимата, а оттам и правната оценка на действията се явяват
обосновани от информационното съдържание на гласните доказателствени средства и
другите доказателства, а възраженията на подсъдимата в тази насока следва да се разглеждат
като неоснователни.
На база така събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд
е стигнал до единствено верния извод, че с поведението си подсъдимата В. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.182, ал.2 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК.
В конкретния случай доказателствената съвкупност по делото категорично и
безсъмнено обезпечава единствения възможен и правилен извод, че подсъдимата В. на
датите на 26.05.2018г., на 09.06.2018г., на 23.06.2018г., на 07.07.2018г., на 21.07.2018г., на
04.08.2018г., на 01.09.2018г., както и на 15.09.2018г. не е изпълнила съдебно решение №
396071/27.04.2018г., постановено по гр. дело № 7633/2018г. по описа на СРС, ГО, 83 състав,
с което е определен режим на упражняването на лични контакти на бащата – частния
тъжител Н.Б. с малолетното дете – М.Н. Б..
Изпълнителното деяние подсъдимата В. е осъществила чрез бездействие –
непредаване на детето М. на тъжителя Б. на горепосочените дати, въпреки че последният в
съответствие със съдебното решение № 396071/27.04.2018г., постановено по гр. дело №
7633/2018г. по описа на СРС, ГО, 83 състав е посещавал дома , находящ се на ул. „****, гр.
София. За нито една от инкриминираните дати не е налице обективна невъзможност за
подсъдимата да предаде детето, за което въззивният съд изложи своите съображения.
Престъплението, за което подсъдимата е предадена на съд, е на просто извършване,
като с отказа да бъде предадено детето М. на тъжителя Б. същото е довършено. Не се
изисква настъпването на вредоносни последици, но въпреки това следва да се споделят
мотивите на районния съд и в тази част. Напълно обосновано въз основа на изготвената
СПЕ е прието, че в конкретния случай е налице сериозно психическо напрежение от
потенциална среща на М. с биологичния му баща, породено от непровеждане на личните
срещи с тъжителя Б. и от актуалния конфликт между биологичните му родители, което може
да бъде преодоляно единствено след намеса на специализирана помощ.
От субективна страна, подсъдимата В. е осъществила състава при формата на вината
пряк умисъл. Същата се е запознала с решението на гражданския съд на 16.05.2018 г.,
препис от което е получила чрез адв. М., след която дата тя е осъзнавала, че непредаването
на М. е в нарушение на същото. Поради това на всяка една от инкриминираните дати тя
съзнателно е отказвала да предаде детето на биологичния му баща, въпреки че поведението
ѝ е било в нарушение на съдебното решение.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че са налице предпоставките на чл.
26, ал. 1 от НК – осемте деяния са извършени през непродължителни периоди от време –
почти всички са през около две седмици, при една и съща обстановка – тъжителят всеки път
е посещавал домашния адрес на подсъдимата, но последната не е предавала детето М. по
различни причини, неизключващи вината , и при еднородност на вината – всичките деяния
са извършени при пряк умисъл, при които обстоятелства последващите деяния се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Обосновано подсъдимата В. е била оправдана да е извършила вмененото деяние за
датите – 28.04.2018г., 12.05.2018г. и 25.06.2018 г.. По отношение на първите две дати –
11
28.04.2018г. и 12.05.2018г. правилно е прието, че липсва елемент от субективната страна на
деянието. Към този момент подсъдимата В. не е била запозната с постановеното съдебно
решение, с което е одобрено постигнатото споразумение по упражняване на родителски
права и режим на лични отношение с другия родител. В тази връзка правилно е прието, че
препис от решенето е получено чрез адв. М. на 16.05.2018 г.. Поради това отказът на
подсъдимата да предаде детето на тези две дати е продиктуван не от желание да не спазва
решението, а от незнание на елемент от обективната страна на деянието, за което не може да
бъде ангажирана наказателната ѝ отговорност.
Не може да бъде субсумирано под състава на чл. 182, ал.2 от НК поведението на
подсъдимата и на рождения ден на детето М. – 25.06.2018 г. Не се доказва тя да е осуетила
изпълнението на съдебното решение, възпрепятствайки тъжителя да присъства на
тържеството на сина си. От доказателствената съвкупност се установява, че на 25.06.2018 г.
– по повод рождения ден на М. е имало тържество в ДГ 191 „Приказка без край“, като
тъжителят не е бил възпрепятстван от подсъдимата да отиде, а от лични негови
ангажименти, доколкото майка му – свидетелката Б. е посетила детето и му е дала подарък.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на възражения относно оправдателния
диспозитив на присъдата въззивната инстанция не намира за необходимо да преповтаря
задълбочения анализ на районния съд в тази част.
Относно вида и размера на наказанието въззивният съд намира за правилни изводите
на контролираната инстанция за наличието на предпоставките и отсъствието на пречките,
визирани в чл. 78а, ал.1 и ал. 7 от НК, поради което наказателната отговорност на
подсъдимата В. е заменена с административно-наказателна.
За разлика от районния съд обаче настоящата инстанция счита, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства – мотивът на подсъдимата В. да не изпълнява съдебното
решение, която е била убедена, че действа в интерес на детето М.. Като отегчаващи такива
правилно са били взети предвид броя на деянията – осем, като от влизане в сила на
съдебното решение № 396071/27.04.2018г., постановено по гр. дело № 7633/2018г. по описа
на СРС, ГО, 83 състав, подсъдимата в продължение на близо пет месеца не е допускала
тъжителя Б. да се среща със сина си. Същата не е предприела и действия по компенсиране
на пропуснатите срещи между тъжителя и детето М.. Въпреки убеждението на , че тя е
действала в интерес на детето, на практика в резултат на неосъществените срещи с
биологичния му баща в продължителен период от време са настъпили вредни последици за
М. – напрежение и тревога от евентуална среща с тъжителя, непреодолими без
специализирана помощ. Ето защо, макар и въззивният съд да отчете и смекчаващи вината
обстоятелства, налице е превес на отегчаващите такива, които обуславят справедливост на
определения от първоинстанционния съд наказание „глоба“ в размер от 3000 лева. Така
индивидуализирано наказанието ще мотивира за в бъдеще подсъдимата В. да спазва
постановените съдебни решения.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимата В..
Що се отнася до направеното искане от повереника на тъжителя да му бъдат присъдени
разноските, произнасяне дължи първоинстанционният съд, доколкото настоящото решение е
окончателно и би се накърнило правото на страните да обжалват същото в случай, че
останат недоволни от него.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна. Въз основа на изложеното и с
12
оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна и като такава
следва да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, а определеното наказание е справедливо.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т. 1 от НПК Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.02.2021г.,постановена по нчхд № 8117/19г. на
СРС,НО,94 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13