Решение по дело №810/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 263
Дата: 27 юни 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Андрей Живков Дечев
Дело: 20241320200810
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Видин, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично при закрити
врати заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
в присъствието на прокурора И. Ат. Ц.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20241320200810 по описа за 2024 година
Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/,
образувано по предложение на РП – Видин за настаняване на задължително
лечение на Ю. М. С., ЕГН: **********, от гр. Видин, ул. „Дунавска“, № 36,
ет. 12, ап. 60.
Представителят на РП - Видин заяви в с.з., че поддържа
предложението за настаняване.
Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице
заяви в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на
освидетелствания.
Освидетелстваното лице заема становище в с.з., че желае да се
лекува.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
В становището си в с.з. д-р В. К. – психиатър, твърди, че
освидетелстваното лице страда от параноидна шизофрения. Не при4ема
поддържаща терапия, близките му са в Италия, многократно е настаняван на
1
лечение, не е критичен към състоянието си с асоциални прояви - чупене на
прозорци на автомобили, на панорамното стъкло на спортната зала и след
множество сигнали е доведен от полицията в ПО при МБАЛ „Св. Петка“ –
Видин АД. Психиатърът д-р В. К. предлага да се назначи стационарна
съдебно – психиатрична експертиза в ДПБ – гара Карлуково.
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. Ю. М. С.,
ЕГН: **********, от гр. Видин, ул. „Дунавска“, № 36, ет. 12, ап. 60, страда от
параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит,
параноидно – халюцинаторен синдром. При него са налице психични увреди
в резултат на психично разстройство, като с това се покриват критериите на
чл. 146, ал. 1, т. 1 от 33. Поради това си разстройство в момента
освидетелстваното лице може да представлява опасност за близките и и за
околните с което се покриват критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това
се предлага да бъде настанен на задължително лечение на основание чл. 162,
ал. 2 от ЗЗ в ДПБ - гара Карлуково /или в стационарни условия/ за срок от
три месеца. Накрая се смята, че при освидетелстваното лице не е налице
способност за изразяване на информирано съгласие за лечение и е
необходимо да се назначи лице от кръга на близките му или служебно лице,
което да изразява информирано съгласие вместо него.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически
увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват
критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето
представлява опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши
престъпление, невъзможността близките му да се грижат за него, липсата на
критичност към заболяването и към лечението му. При освидетелстваното
лице не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е
необходимо да се назначи лице от кръга на близките или служебно такова,
което да дава информирано съгласие вместо него. Освидетелстваното лице е
опасно за себе си и за околните. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ
– Карлуково за срок от три месеца.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно - психиатричната експертиза , която Съдът намира
за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я
2
кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение
на С..
Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително
настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от
заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е
психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции. На
следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето
поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за
близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение и
безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота
на освидетелстваното лице и на околните.
При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва
да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара
Карлуково за срок от три месеца.
По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице
способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е
необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие
вместо него и това лице е именно и това лице е именно Емилия МИ. Орбова –
експерт „Здравеопазване” при Община – гр. Луковит.
Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА освидетелстваното лице Ю. М. С., ЕГН: **********, от
гр. Видин, ул. „Дунавска“, № 36, ет. 12, ап. 60, на задължително лечение в
ДПБ-гара Карлуково, при форма на лечение – стационарна, за срок от ТРИ
месеца, считано от влизане на решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето Емилия МИ. Орбова –
експерт „Здравеопазване” при Община – гр. Луковит, за изразяване на
3
информирано съгласие вместо освидетелстваното лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от
днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по
предложение на РП – Видин за настаняване на задължително лечение на
Юлиан Митков Симеонов, ЕГН: **********, от гр. Видин, ул. „Дунавска“, №
36, ет. 12, ап. 60.
Представителят на РП - Видин заяви в с.з., че поддържа предложението
за настаняване.
Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице
заяви в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на
освидетелствания.
Освидетелстваното лице заема становище в с.з., че желае да се лекува.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
В становището си в с.з. д-р Владимир Кичашки – психиатър, твърди, че
освидетелстваното лице страда от параноидна шизофрения. Не при4ема
поддържаща терапия, близките му са в Италия, многократно е настаняван на
лечение, не е критичен към състоянието си с асоциални прояви - чупене на
прозорци на автомобили, на панорамното стъкло на спортната зала и след
множество сигнали е доведен от полицията в ПО при МБАЛ „Св. Петка“ –
Видин АД. Психиатърът д-р Владимир Кичашки предлага да се назначи
стационарна съдебно – психиатрична експертиза в ДПБ – гара Карлуково.
Видно от заключението на вещите лица д-р Стефанов и д-р Василев,
осв. Юлиан Митков Симеонов, ЕГН: **********, от гр. Видин, ул.
„Дунавска“, № 36, ет. 12, ап. 60, страда от параноидна шизофрения,
епизодично протичане с устойчив дефицит, параноидно – халюцинаторен
синдром. При него са налице психични увреди в резултат на психично
разстройство, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от 33.
Поради това си разстройство в момента освидетелстваното лице може да
представлява опасност за близките и и за околните с което се покриват
критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това се предлага да бъде настанен
на задължително лечение на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ - гара
Карлуково /или в стационарни условия/ за срок от три месеца. Накрая се
смята, че при освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване
на информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назначи лице от
кръга на близките му или служебно лице, което да изразява информирано
съгласие вместо него.
Освидетелстваното лице говори несвързано в с.з. и не заема становище
относно главния факт в процеса - налага ли се задължително лечение.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди
в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл.
146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето представлява
опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление,
невъзможността близките му да се грижат за него, липсата на критичност към
1
заболяването и към лечението му. При освидетелстваното лице не е налице
способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се
назначи лице от кръга на близките или служебно такова, което да дава
информирано съгласие вместо него. Освидетелстваното лице е опасно за себе
си и за околните. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – Карлуково за
срок от три месеца.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно - психиатричната експертиза , която Съдът намира
за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я
кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение
на Симеонов.
Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително
настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от
заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е
психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции. На
следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето
поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за
близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение и
безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота
на освидетелстваното лице и на околните.
При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва
да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара
Карлуково за срок от три месеца.
По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице
способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е
необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие
вместо него и това лице е именно и това лице е именно Емилия Милкова
Орбова – експерт „Здравеопазване” при Община – гр. Луковит.
Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът
Р Е Ш И :

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице Юлиан Митков Симеонов, ЕГН:
**********, от гр. Видин, ул. „Дунавска“, № 36, ет. 12, ап. 60, на
задължително лечение в ДПБ-гара Карлуково, при форма на лечение –
стационарна, за срок от ТРИ месеца, считано от влизане на решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето Емилия Милкова Орбова
2
– експерт „Здравеопазване” при Община – гр. Луковит, за изразяване на
информирано съгласие вместо освидетелстваното лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от
днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

РАЙОНЕН СЪДИЯ :


3