Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 22.3.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на тридесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10220 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 вр. чл. 101 ЗЗД и чл. 93,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предявен от М.И.П. срещу “А.К.”
ООД и В.С.К..
Ищцата твърди, че на
07.09.2017 г. е сключила с “А.К.” ООД предварителен договор за продажба и строителство
на недвижим имот и анекс за апартамент № 2 и гараж № 2 находящи се на адрес:
гр. София ул. “*********със задължение за дружеството да изгради и прехвърли на
ищцата собствеността на посочените недвижими имоти при продажна цена 73500 евро
с ДДС за апартамента и 14900 евро с ДДС за гаража. Страните са постигнали
съгласие сума в размер на 4420 лв. да бъде заплатена като задатък към датата на
подписване на договора, а останалата сума от 83980 евро да се разсрочи на
вноски. Твърди се ищцата да е заплатила на ответното дружество сума в общ
размер от 81408 евро. Ответното дружество
поело задължение да не прехвърля имотите на трети лица и да не ги
обременява с вещни тежести, върху тях да няма учредени или запазени вещни права
на трети лица и да не са предмет на съдебни спорове. Страните се съгласили, че
при неизпълнение на поетите от ответника задължения ищцата има право да развали
договора без да дава допълнителен срок за изпълнение, като получи заплатените
суми, а задатъка - в двоен размер. Ищцата установила, че на 18.10.2018 г.
гаражът е продаден на трето лице, както и че на 11.02.2018 г. апартаментът е
възбранен като обезпечение на бъдещ иск на трето лице срещу ответното
дружество. С декларация от 19.07.2019 г. В.К., в качеството си на управител на
ответното дружество, признал горните факти и се задължил да отговаря солидарно
за задълженията на дружеството към М.П., които произтичали от нарушаване на
задълженията му по договора. Поради неизпълнение на договора чрез исковата
молба М.П. отправила до “А.К.” ООД изявление за едностранно разваляне на
договора поради нарушение на чл 1.1. и чл. 1.8. Претендира осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД сумата от 81408 евро - главница, представляваща заплатени от М.П.
суми на основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 2 от договора и на основание чл. 93, ал.
2 ЗЗД сумата от 4420 евро - задатък, ведно със законната лихва, считано от
датата на получаване на исковата молба от ответниците до окончателното
изплащане на претендираните суми.
В отговор на исковата
молба ответникът “А.К.” ООД не оспорва сключването на предварителен договор за
строителство и продажба на недвижим имот. Твърди, че ищцата не е изпълнила
задължението за заплащане на задатъка и остатъка от продажната цена, тъй като
сумите е следвало да се заплащат по договорен от страните начин - по банков
път. Поради неизпълнение на това задължение ответникът е продал гараж № 2 на
18.10.2018 г. Не се оспорва вписването на обезпечителна възбрана върху
апартамента, предмет на договора за продажба. Твърди В.К. в лично качество да е
получил сума в общ размер 81408 евро. Дружеството се представлявало от двама
управители заедно, считано от 16.03.2018 г. Разписките от 20.04.2019 г. и
01.05.2019 г., както и декларацията от 19.07.2019 г. не можели да ангажират
дружеството чрез изявление само на единия от управителите. Разписките не били
издадени от името на В.К. в качеството му на управител на дружеството, нямало
положен печат. Декларацията на В.К. от 16.03.2018 г. не можела да ангажира
дружеството, тъй като нямало подпис на другия управител. Ответникът твърди
договорът за продажба на недвижимите имоти да съставлявал търговска сделка,
като липсвало решение на едноличния собственик на капитала за сключването й. С
отговора на исковата молба се твърди дружеството да прави изявление за
разваляне на договора поради неизпълнение от страна на купувача на задължението
му да заплати договорената цена на дружеството. Разписките касаели
правоотношение между М.П. и В.К. в качеството му на физическо лице.
Представената по делото декларация не била подписана от В.К. в качеството му на
управител. Твърди представеният по делото анекс да е антидатиран. Моли искът да
бъде отхвърлен.
В
отговор на исковата молба ответникът В.С.К. посочва, че е извършвал действия по
повод правоотношението с ищцата в качеството си на управител на “А.К.” ООД и не
е поемал задължение в качеството му на физическо лице. Сумата по договора е
следвало да бъде изплатена на вноски по допълнително споразумение между
страните, което не е представено, не може да се направи извод дали сроковете са
спазени и дали ищцата е изправна страна по договора. Наложената обезпечителна
мярка не представлява разпореждане с имота. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
В съдебно заседание страните поддържат изразените тези. Събраните доказателства
анализират в писмени защити.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа страна:
На 07.09.2017 г. “А.К.” ЕООД и М.И.П. са
сключили предварителен договор за строителство и продажба на недвижими имоти:
апартамент № 2 с площ от 65.30 кв. м., находящ се в гр. София, ул. “********в
жилищна сграда с надземни паркоместа и гаражи, която да бъде построена върху
УПИ ХІ в квартал 206А по плана на гр. София, ведно с 2,97% ид. части от общите
части на сградата и правото на строеж върху УПИ, както и гараж № 2 с площ 21,67
кв. м., ведно с 0,93% от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото. Посочено е, че окончателният договор във формата на нотариален акт ще
се сключи след извършване на плащане на последната погасителна вноска от страна
на купувача. Продавачът е поел задължение да не прехвърля и обезпечава имота в
полза на трети лица. Продажната цена на имотите е договорена в размер 73500
евро с ДДС за апартамента и 14900 евро с ДДС за гаража, платима както следва:
1. 4420 евро задатък при подписване на договора, остатък от 83980 евро - по
допълнително споразумение. Прието е, че вноските са дължими по банков път, без
да е посочена сметка, по която сумите да постъпват. Договорени са срокове за
строителство и въвеждане на сградата в експлоатация, след които продавачът
дължи да предаде на купувача владението на имотите. В т. 6.4. е обективирана
договорка продавачът да има право едностранно да развали договора при забавяне
от страна на купувача да извърши което и да е от дължимите плащания за срок
по-дълъг от 30 дни, в който случай задатъкът не подлежи на връщане, а
останалите платени суми се възстановяват на купувача. Съгласно т. 6.5.
купувачът има право да развали договора, ако установи наличието на препятстващи
обстоятелства по смисъла на т. 1.6. - да бъде обявен за окончателен договорът
за продажба по реда на чл. 19 ал. 3 ЗЗД и чл. 297 ГПК и т. 1.7 - сред които и
обременяване на имота с възбрани. На същата дата е сключен и анекс, в който е
изразено съгласие, че купувачът има право да развали договора без да дава
допълнителен срок, ако установи наличието на препятстващи обстоятелства по т.
1.7 и т. 1.8, преди сключване на окончателен договор декларацията по т. 1.7 се
окаже невярна или не изпълни или наруши някое от задълженията си по т. 1.8 от
договора - да не прехвърля имота до нотариално изповядване на сделката, да няма
подписани договори или договори за наем относно продаваемия имот, имотът да не
е е обременен с вещни тежести в това число възбрани, да няма учредени или
запазени вещни права на трети лица или да е предмет на висящ спор или да е
използван по някакъв друг начин за обезпечаване на задължения на продавача или
на трети лица, които биха препятствали нормалното му използване, да не е
заложен по реда на Закон за особените залози.
По делото са приети разписки, подписани от В.К.,
удостоверяващи получаване от М.П. на сумите: на 17.09.2017 г. - 17408 евро,
25.09.2017 г. - 6000 евро, на 7.9.2017 г. - 17408 евро, на 25.9.2017 г. - 6000
евро, на 7.12.2017 г. - 5000 евро, на 12.12.2017 г. - 10000 евро, на 23.1.2018
г. - 5000 евро, на 1.3.2018 г. -
18000 евро или общо 81408 евро. Като основание за получаване на сумите от
отразено “плащане по незав. имот на ул. “********
На 16.03.2018 г. по
партидата на ответното дружество в търговския регистър е вписано, че
дружеството се представлява заедно от В.К. и В. Величков.
На 20.4.2018 г. и на 1.5.2018 В.К. е подписал
разписки, удостоверяващи получени суми съответно 15000 евро - плащане № 7 по
недв.имот на обект “********и 5000 евро - плащане № 8 по обект на ул. “А. ********На
18.10.2018 г. ответното дружество е сключило с трето на спора лице договор за
продажба на гараж № 2, за което е съставен нотариален акт № 92, том VІ, рег. №
10074, дело 872/2018 г. на нотариус Николова.
На 11.02.2019 г. по гр. дело № 1574/2019 г.
на СГС е допуснато обезпечение, с което
е наложена възбрана на апартамент № 2.
В декларация от 19.07.2019 г., изготвена от В.С.К.,
е отразено, че В.К., в качеството му на управител на “А.к.” ООД, е подписал
процесния предварителен договор за продажба на посочените апартамент и гараж,
както и анекс. Посочено е, че в качеството му на управител на “А.К.” ЕООД лично
е получил от М.П. сумите от 81408 евро по предварителния договор, отразена в
разписки. Признато е неизпълнение на задълженията по предварителния договор от
страна на продавача, изразяващо се в продажбата на гараж № 2 и наложена
възбрана върху апартамент № 2 и е поето задължение да отговаря солидарно с
продавача за задълженията на последния по т. 6.5. от договора за строителство.
По делото е приета
Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.К.Й.. Експертът
посочва, че няма счетоводни записвания за получаване на сумите по разписките.
Сумите не са отразени като получени по банков път или внесени на каса на
дружеството от М.П. или В.К.. Не са осчетоводени. При защита на заключението
вещото лице отбелязва, че постъпили суми предполагат издадена фактура за
частично плащане на сделката по предварителния договор и отразяване в
счетоводството по избран от счетоводителя начин - по сметка клиенти или
вземания за бъдещи периоди. При постъпване на парите в касата правилата
предполагат издаден приходен касов ордер.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Е.Е.П.- съпруг на ищцата. Свидетелят
посочва, че от обява на агенция за недвижими имоти “Адрес” разбрали за
предстоящо строителство в гр. София, кв. “Редута”, ул. “Ат. ********Тъй като
строителят все още не бил получил разрешение за строеж решили да оставят “стоп
капаро” в размер на 2000 лв., като това плащане било прието от агенцията. При
сключване на предварителният договор от “Адрес” ги уведомили, че строителят
иска да се заплати като първоначална вноска 20% от стойността на имота. При
плащането лице на име В. се представил като управител на “А.К.”. В. поискал
сумата в брой с обяснение, че спешно му трябвали пари в брой, защото почвал да
разчиства терена и трябвало да плати на бригадата. Няколко дни по-късно
свидетелят минал покрай терена и видял, че бригадата е започнала да разчиства.
Свидетелят сочи, че всички следващи вноски били заплащани по искане на В. на
ръка със същите аргументи - че се чака бригада от кофражисти, бетонджии и т.н.
и трябват пари в брой. В. поискал и последната вноска, но свидетелят сочи, че
решили със съпругата му да се плати при изповядване на сделката пред нотариус
като В. му казал, че това ще стане при акт 14. След като започнало изграждането
на покрива ищцата и свидетелят отново потърсили В., но той вече бил с изключен
телефон, отлагал поради различни причини, накрая изключил телефона за
постоянно. През пролетта на 2019 г. свидетелят посетил обекта и от заварени на
адреса двама души, индентифицирани впоследствие като техническия ръководител на
обекта и В., разбрал, че гаражът е продаден, а апартаментът е запориран.
Провели няколко срещи с В. и срещи с В. и В.. На всички срещи В. уверявал и
свидетелия и В., че има малко забъркана кажа, че му е нужно малко време и ще
излязат от ситуацията, ще оправят нещата. Пред В. се ангажирал и с дата - края
на месец юли или август 2019 г. Свидетелят поискал В. да подпише процесната
декларация и се свързал с адв. Г.. В хода на разпита свидетелят сочи, че е собственик на “Профил груп”,
което дружество имало подписан договор с “А.К.” за изработка на дограма за
сградата, в която се намират процесните гараж и апартамент. Свидетелят сочи, че
служители на дружеството се ангажирали с изпълнението на договора, от името на
дружеството действия извършвала И.Н..
От публично достъпната
информация на Търговски регистър е видно, че “А.К.” ЕООД, ЕИК ********, е
регистрирано като търговско дружество на 12.05.2008 г. като до 16.03.2018 г. за
негов управител е бил вписан В.С.К., който е бил и едноличен собственик на
капитала.
От правна страна:
Законът не допуска
безпричинно разместване на блага, поради което повелява връщане на полученото,
когато причината за това е отпаднала. Съгласно чл.
20а ал. 1 ЗЗД договорът е закон за страните. Поради тази причина правният ред
утвърждава като принцип реалното му изпълнение и лимитативно предвижда
предпоставките за едностранно освобождаване от правната връзка. Договореният,
но непостигнат резултат, обуславя разваляне на договора, който ефект лишава от
причина обусловеното от съгласието разместване на блага. Ето защо и при
предявения иск за връщане на даденото следва да бъде установено получена сума и
отсъствие на причина да бъде задържана от получилия я.
Страните не спорят, че с
процесния договор ответното дружество е поело задължение да изгради
самостоятелна сграда и да прехвърли право на собственост върху обособени в нея
обекти на ищцата срещу задължението й да заплати договорена цена. Ответното
дружество оспорва да е получавало процесните суми, докато ответникът К.
признава, че ги е получил и твърди това да е станало в качеството му на
представляващ дружеството.
Съдът приема, че доколкото
в основата на разместване на благата стои сключеният договор съдържанието на
правоотношението обуславя и решението на повдигнатия спор за получаване на
сумата и идентифицирането на получилия я. В тази насока меродавни са правилата
за приемане на изпълнението. Юридическото лице е неспособно да формира
самостоятелна воля и да я изразява, поради което това се случва чрез установени
в закона органи. По силата на чл. 147 ал. 1 ТЗ едноличният собственик на
капитала формира и изразява волята на дружеството. При тези обстоятелства и до
16.03.2018 г. В.К. се явява законен представител на дружеството. Съгласно чл.
75 ал. 1 ЗЗД изпълнението на паричното задължение, произтичащо от сключения
договор е надлежно, когато е дължимото е дадено на определено от закона лице.
Приемането на изпълнение по договора е правно действие, водещо до погасяване на
задължението. Ето защо и по силата на чл.
36 ал. 2 ЗЗД даденото на представител ангажира с получаването самия
представляван. По тези съображения съдът приема, че платените суми в изпълнение
на поетото с договора парично задължение
чрез В.К. до 01.03.2018 г. включително в общ размер от 61 408 евро са
получени от дружеството.
Без значение в случая
остава, че сумите не са били осчетоводени. Представителството поражда мандатно
правоотношение. Полученото от името на самостоятелния правен субект ангажира
безусловно действащия от чуждо име да го предаде. Понеже правният ред признава
на едноличното дружество с ограничена отговорност правосубектност за В.К. е
възникнало задължение да отчете извършеното и да предаде полученото - чл. 284
ал. 2 ЗЗД. Следователно, с факта на получаване на сумата от В.К. за дружеството
е възникнало вземане срещу него при все, че той е и едноличен собственик на
капитала, поради което и облагодетелстван от полученото е именно
представляваното дружество. Евентуално неизпълнение на задължението да предаде
полученото води до самостоятелно правоотношение между ответното дружество и
ответника.
В тази насока без значение
остава и обстоятелството, че плащането е направено в брой. Съществено в
разменното отношение е преминаване на актива в потримониума на получаващия, а
не начина, по който това е станало. Приетото изпълнение от страна на законния
представител на дружеството, макар и в отклонение на указания в договора, но и
обективно невъзможен начин за изпълнение поради липсата на указана банкова
сметка, ***авляван и представител.
Без значение е и
обстоятелството, че разписките не отразяват изрично извършено действие от чуждо
име - на дружеството. Указаната връзка между получаваните суми за договорения
имот е достатъчно за извод, че касае изпълнението на задължението по сключения
договор с дружеството. Приетото плащане от законния представител на
дружеството в изпълнение на произтичащо
от сключения от името на дружеството договор легитимира В.К. като действащ от
чуждо, а не от свое име.
Печатът е установено в
практиката средство за удостоверяване на представителна власт. Такава необходимост
обаче не съществува, когато представителното правомощие произтича от закона.
Вписаното на 16.03.2018 г.
съвместно представителство по отношение на ответното дружество за всички трети
лица овластен от закона да приема изпълнение са само двамата управители. При
това обстоятелство след 16.03.2018 г. В.К. не се ползва с произтичаща от закона
представителна власт към 20.04.2018 г. и 01.05.2018 г. По силата на чл. 7 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се счита за известно на всички. Вписаната
промяна еднозначно лишава В.К. от възможността самостоятелно да отстоява
интересите на дружеството. Огласяването на това обстоятелство позволява на
ищцата да разбере наложеното ограничение и да осигури надлежно изпълнение.
Затова и в сила е правилото на чл. 75 ал. 1 изр. второ ЗЗД - изпълнението
ангажира кредитора, само ако е било потвърдено или се е възползвал от
изпълнението. Признанието на В.К., в декларацията, а и в рамките на процеса, че
сумите са получени за дружеството не е достатъчно, за да обоснове извод, че
дружеството се е възползвало от получените суми, за да бъде счетено за
обогатило се. Отсъствието на недвусмислени обстоятелства досежно легитимацията
му да представлява дружеството лишава последното и от възможност за претенция по
чл. 75 ал. 2 изр. второ ЗЗД.
Липсващото осчетоводяване
на тези две суми изключва възможността за извод, че те са били отчетени. Не са
ангажирани доказателства, че дружеството се е възползвало от тези суми.
От доказателствата по
делото не е възможен и извод приетото от В.К. изпълнение на паричното
задължение в общ размер от 20 000 евро да е било потвърдено от втория управител
- В. Величков. Показанията на свид. П. позволяват извод, че той е наясно с
развили се отношения между дружеството, представлявано от В.К. и ищцата, но не
се установява знание у него за така приетите плащания.
При тези съображения съдът
приема за доказано, че ответното дружество е получило от ищцата сума в общ
размер от 61408 евро и за недоказано да е получило сумата 20 000 лв.
Не се установява в процеса
причина ответното дружество да задържи така получената сума.
Свободата на договаряне
предпоставя възможност за страните по договора да определят и условия, при
които да се освободят от създадена от тях правна връзка. В случая страните са
договорили възможност ищцата да развали договора, ако установи наличие на
препятстващи обстоятелства по смисъла на т. 1.6. и т. 1.7 от договора.
Българският правов ред утвърждава принцип на реалното изпълнение. Това ще рече,
че макар и свободни да регламентират прекратяването на правната си връзка
следва да бъде отчетено и задължението им да изпълнят поетото с договора
задължение - чл. 20а ал. 1 ЗЗД. В тази насока и нормата на чл. 87 ал. 5 ЗЗД
изключва потестативното право за едностранно прекратяване на правната връзка,
ако неизпълнението е несъществено. При тези съображения настоящият състав
приема, че клаузата на чл. 6.5., на която ищцата основава възможността да
предизвика прекратяване на правната връзка предполага наличие на обстоятелство,
препятстващо реализацията на заявения при сключване на договора интерес - да
бъде придобита собствеността върху необременен от тежести имот.
Освен, че изразената от
името на дружеството воля за сключване на предварителния договор валидно го обвързва
- не касае разпореждане с вещно право, както бе посочено вече при еднолично
дружество с ограничена отговорност волеобразуващия и волеизразяващия орган в
случая са концентрирани в лицето на В.К..
Клаузата на 1.7 сочи на очертан правен статут
на обещаните имоти към датата на сключване на договора. Видно от т. 1.8 от
договора обаче дружеството се е ангажирало и да не създава пречки от идентично
естество и да предотврати опасност от насочване на изпълнение спрямо тези
имоти, каквато произтича от вписана възбрана. Сключеният анекс № 1 утвърждава
произтичащия от самия договор смисъл.
Продаденият гараж № 2 лишава дружеството от
възможността да прехвърли правото на собственост върху този имот на ищцата.
Следователно, установява се юридическа пречка за постигане на заявения при
сключване на договора резултат. Освен, че в случая причината за продажбата няма
значение, твърдяното неизпълнение от страна на ищцата не освобождава
дружеството от поетото задължение, а предполага предхождащо го надлежно упражнено
право за разваляне на договора. Такова дори не се твърди.
Безспорната в процеса вписана възбрана върху
апартамент № 2 създава заявената като нежелана тежест върху имота. По делото
нито се твърди, нито се установяват предприети от страна на дружеството действия
към предотвратяване на такава опасност. Напротив, показанията на свид. П. сочат
на зачетена и от управителя Величков
възможност за пристъпване към изпълнение за задължения на дружеството
именно върху този имот. Макар и възбраната да не препятства продажбата на имота
по силата на предходно вписаната възбрана ищцата дължи да търпи принудителната
му продажба. Освен, че подобно развитие лишава от икономическа изгода
планираната покупка, нежеланието да бъде поет такъв риск изрично е заявено, а
съществуващата вероятност да се случи е договорено основание за едностранно
прекратяване на договора.
Клаузата на чл. 6.5. не
обуславя правомощието за прекъсване на правната връзка от изплащане на цялата
дължима цена, а подобен смисъл не би могло да бъде вложен и по пътя на
тълкуването й. По изложените съображения продаденият обещан на ищцата гараж и
възприетият като възможен за удовлетворяване на задължения на дружеството
апартамент се явяват съществено неизпълнение на поетите задължения. Ето защо и
съществуването на тези обстоятелства към 18.11.2019 г., на която дата
изявлението за упражняване на потестативното право на разваляне е достигнало до
ответното дружество е довело до разваляне на договора. Последващото изявление
от името на дружеството за разваляне на договора е без значение за спора,
поради което и обсъждането му остава безпредметно в рамките на предявения иск
за връщане на даденото поради отпаднало основание.
По изложените съображения
основателен и доказан по основание се явява предявеният иск по чл. 55 ал. 1
предл. трето ЗЗД срещу ответното дружество до сумата 61408 евро. За разликата
искът следва да бъде отхвърлен.
Декларацията на В.С.К. онагледява
изразено съгласие за ангажиране с изпълнението на задълженията на ответното
дружество по т. 6.5. от предварителния договор. Декларацията еднозначно
разграничава изявленията му, касаещи предприети от името на дружеството
действия и личния му ангажимент с изпълнение на паричното задължение, а именно
- да отговаря солидарно с дружеството. Нормата на чл. 101 ЗЗД изрично
регламентира възможност трето на правоотношението лице да встъпи в чужд дълг.
Настоящият състав приема, че изявлението за задължаване е необходимо, но и
достатъчно, за да обвърже третото лице, а законът не предписва форма за обективиране
на визираното съглашение. Показанията на свид. П. категорично потвърждават
изводимото и от съдържанието на декларацията съглашение между В.К. и ищцата при
предпоставките на т. 6.5. от договора да й заплати сумата от 81408 евро при
проявлението на предписаните в договора предпоставки. Ето защо и по силата на
така поетото задължение ответникът К. следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 61408 евро. Нормата на чл. 101 изр. второ ЗЗД предписва солидарна
отговорност между длъжника и встъпилия в неговия дълг.
Съгласно чл. 6 ал. 2 ГПК съдът е
обвързан от търсената в процеса защита, което ще рече - да разгледа заявените
от ищеца обстоятелства и да се произнесе по произтичащото от тях искане. Тъй
като отговорността на В.К. се извежда от поетото чуждо задължение не съществува
процесуална възможност за бъде изследвана неговото задължение, произтичащо от
получените 20 000 евро без да е бил надлежно овластен. При тези съображения
предявения иск в тази му част следва да бъде отхвърлен.
Клаузата на т. 2.1.А от договора
предвижда сумата от 4420 евро като част от общо договорената цена по договора
да служи за задатък. Съгласно чл. 93 ЗЗД задатъкът обезпечава изпълнението на
договора като при неизпълнение получилата сумата страна може да се откаже от
договора и да задържи сумата, а далата задатъка страна - да получи сума в двоен
размер. Следователно законът придава обезщетителна функция на посочения от
страните размер на сумата.
В случая страните изрично
са свързали обезщетителната функция на клаузата за задатък с неизпълнение на
задълженията за въздържане от прехвърляне на правото на собственост на друго
лице и за предприемане на действия по освобождаване от възбрана върху обещаните
имоти. Тези обстоятелства в случая са налице, поради което ответното дружество
дължи освен да възстанови получената сума с придадено й значение на задатък и
да заплати сума в същия размер като обезщетение за неизпълнението. Ето защо
така предявения иск е основателен и доказан в пълен размер.
По силата на встъпването в
дълг ответникът В.К. е обвързан да заплати тази сума, поради което основателен
и доказан се явява и така предявения иск.
Установените парични задължения са
лихвоносни. Законът не определя момента за изпълнението им, поради което и забавата
предполага покана. Съгласно чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на
цялото от когото и да било от солидарните длъжници, но предприетите действия
спрямо единия не ангажират останалите. Ето защо всеки от ответниците изпада в
забава, считано от датата, следваща получената покана - връчения препис от
исковата молба.
По разноските:
Предвид изхода
на спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени доказаните по делото
заплатени разноски от ищцата - държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
от исковете.
Ищцата дължи да възстанови
част от направените от ответниците разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “А.К.” ООД, ЕИК ******** на основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД и В.С.К., ЕГН ********** на основание чл. 101 вр. чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД да заплатят на М.И.П. с адрес по делото: гр. София,
бл. *********при условията на солидарност
сумата 61 408.00 (шестдесет
и едно хиляди четиристотин и осем) евро
- получена сума по договор от 07.09.2017 г., развален на 18.11.2019 г., ведно
със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.11.2019 г. за “А.К.” ООД и считано от 27.11.2019 г.
за В.С.К.
до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 20 000 евро - разлика до пълния предявен
размер.
ОСЪЖДА “А.К.” ООД на основание чл.
93 ЗЗД и В.С.К., ЕГН ********** на основание чл. 101 вр. чл. 93 ЗЗД да заплатят на М.И.П. с адрес по делото: гр. София, бл. *********при условията на солидарност сумата 4420 евро (четири хиляди четиристотин и двадесет) евро -
задатък по договор от 07.09.2017 г., ведно със законната лихва на основание чл.
86 ЗЗД, считано от 19.11.2019 г. за “А.К.” ООД и считано от 27.11.2019 г.
за В.С.К.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК “А.К.” ООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. София,
р-н “Слатина”, ул. “*********ет. 2 и В.С.К., ЕГН ********** ***, р-н “Слатина”, ул. “*********да
заплатят на М.И.П. с адрес по делото: гр. София, бл. *********сумата 5149.48 лв. - разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК М.И.П. с адрес по
делото: гр. София, бл. *********да заплати на “А.К.” ООД, ЕИК ******** с
адрес по делото: гр. София, р-н “Слатина”, ул. “*********ет. 2 сумата 1471.78 лв. - разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК М.И.П. с адрес по
делото: гр. София, бл. *********да заплати на В.С.К., ЕГН ********** ***,
р-н “Слатина”, ул. “*********да заплатят на сумата 349,54
лв. -
разноски пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: