Р
Е Ш Е
Н И Е № 69
гр. Габрово, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдията И. Димова в.гр.д. № 15 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 348 от 14.10.2019 г.
постановено по гр.д. № 2071/2018 г. по описа на Габровски районен съд е оставен
без уважение предявения иск да бъде признато за установено, че И.А.Б., ЕГН **********,
с настоящ адрес *** дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4: сумата 1 753,33
лв. - главница, ведно със законната лихва от 30.04.2018 г. /датата на
получаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението;
сумата 41,71 лв. - договорна лихва от 07.01.2016 г.-17.03.2016 г. /падеж на
последната погасителна вноска/; сумата 9,00 лв.- такса разходи; сумата 730,03
лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 24.12.2015
г.-17.03.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 400,98 лв. -
обезщетение за забава за периода 11.12.2015 г.-30.04.2018 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2391/04.05.2018 г. по ч.гр.д. № 819/2018
г. на ГРС, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Решението е обжалвано в срок с въззивна
жалба с вх. № 8406 от 05.11.2019 г. /п.кл. от 04.11.2019 г./ от "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Р.. Обжалва
решението, с което е отхвърлен изцяло иска и счита същото за неправилно и
незаконосъобразно.
Счита, че неправилно първоинстанционният
съд е отхвърлил исковата претенция като е приел, че не е налице надлежно
уведомяване на ответника за извършената цесия, предвид че ответникът се
представлява от особен представител, назначен му в исковото производство. Видно
от представените по делото писмени доказателства от страна на ищеца са
изпратени уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията по
договора за кредит на адреса на кредитополучателя, посочен в договора, като
същите са се върнали в цялост с отбелязване върху обратната разписка
"Непотърсена пратка" и "Получателят не е намерен на адреса".
Към исковата молба е представено копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на "Изи Асет Мениджмънт" АД с УПЦ-С-ИАМ/2389133, като е
направено искане за връчването на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Считат, че по този начин надлежно са съобщили на длъжника
за цесията, като се позовават на съдебна практика постановена по реда на чл.
290 от ГПК - Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г., І т.о. и Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/09 г., ІІ т.о. Твърдят, че първоинстанционният
съд не се е съобразил с цитираната съдебна практика.
На следващо място твърдят, че
първоинстанционният съд неоснователно е приел, че цесията не е произвела
действие между длъжника и новия кредитор, поради това, че уведомлението за цесията
не е получено лично от длъжника. За прехвърляне на право по силата на договор
за цесия е достатъчно постигане на съгласие по съществените условия между цедента
и цесионера. Цедираният длъжник не участва в договора и неговото съгласие не е
необходим елемент от договора. Той само бива уведомяван за извършеното
прехвърляне, за да знае кому да престира. Липсата на уведомления не прави
цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор. Счита, че уведомлението не е елемент от договора за прехвърляне
на вземане. Неуведомяването не се отразява на валидността на договора за цесия.
До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена.
Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионеро с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има качеството на
кредитор по отношение на цедирания длъжник.
Счита, че надлежното връчване на ответника,
чрез особения му представител на уведомлението за цесията, като част от
преписката към исковата молба следва да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен за прехвърлянето на неговото задължение. Получаването на уведомлението
в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано /Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г.,
ІІ т.о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г., ІІ т.о. на
ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г., І т.о. на ВКС, Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., І т.о. на ВКС и Решение №
46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г., І т.о. на ВКС/.
Във въззивната жалба се позовава и на
решение № 198 от 18.01.2019 г., І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в който е разгледан института на особения представител и неговите
процесуални права.
Счита, че ищецът е положил дължимата грижа
и е направил всичко зависещо от него относно уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, поради което е неоснователно да търпи
неблагоприятните последици от неполучаването на уведомителните писма за цесията
въпреки добросъвестното си поведение.
Моли да се постанови решение, с което да
се отмени обжалваното решение на Габровски районен съд, като неправилно и
незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на спора. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Чрез молба вх. № 592/13.02.2020 г.
въззивника поддържа въззивната си жалба по съображенията изложени в нея и
претендира разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание се явява процесуалния
представител на въззиваемата страна и взема становище, че оспорва подадената
въззивна жалба.
Габровски окръжен съд, като взе предвид
оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на
страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото
доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е
основателна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл. 269 от ГПК е неправилно по следните съображения:
По делото не е спорно, че по подадено
Заявление вх. № 3462 от 30.04.2018 г. от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД против длъжника И.А.Б. е образувано ч.гр.д. № 819/2018 г. по
описа на Габровски районен съд и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2391 от 04.05.2018 г. с която е разпоредено длъжникът И.А.Б. да
заплати на кредитора "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД сумата от 1735,33
лв. - главница, ведно със законната лихва върху от 30.04.2018 г. /датата на
получаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението; сумата
41,71 - договорна лихва от 07.01.2016 г. до 17.03.2016 г. /падеж на последната
погасителна вноска/; сумата 9,00 лв.- такса разходи; сумата 730,03 - неустойка
за неизпълнеине на договорно задължение за периода 24.12.2015 г. -17.03.2016 г.
/падеж на последната погасителна вноска/; сумата 400,98 лв. - обезщетение за
забава за периода 11.12.2015 г.- 30.04.2018 г. /датата на подаване на
заявлението в съда/; сумата 58,34 лв.- разноски по делото, представляваща
заплатена държавна такса и сумата 100,00 лв.- разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е записано, че вземането
произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен заем,
сключен на 17.09.2015 г. с номер 2389133 между "Изи Асет Мениджмънт"
АД и И.А.Б. /заемополучател/, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на "Изи Асет Мениджмънт" АД в полза на
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ООД, ЕИК *********, понастоящем
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* по силата на
договор за прехвърляне на вземания /цесия/.
С разпореждане № 4270 от 16.08.2018 г.,
съдът е разпоредил на кредитора "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД
да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, тъй като
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК му е връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК по настоящ и постоянен адрес, който съвпада с посочения
в заявлението. След направена справка в ТД на НАП - Велико Търново, офис
Габрово е било установено, че в информационната им система няма данни да
актуален работодател на длъжника. Не е установен друг адрес, на който да бъде
връчена лично заповедта на длъжника.
В указания срок, заявителят е предявил
искова молба по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК с цена на иска 2 917,05
лв.
По делото не е спорно, че между "Изи
Асет Мениджмънт" АД като заемодател и И.А.Б. като заемател е сключен Договор
за паричен заем № 2389133 от 17.09.2015 г., по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя Б. заем в размер на 3 000,00 лв., които последният е
следвало да върне за срок от 26 месеца, на 13 вноски, като са фиксирани датите
на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно: 01.10.2015 г.;
15.10.2015 г.; 29.10.2015 г.; 12.11.2015 г.; 26.11.2015 г.; 10.12.2015 г.;
24.12.2015г.; 07.01.2016 г.; 21.01.2016 г.; 04.02.2016 г.; 18.02.2016 г.;
03.03.2016 г.; 17.03.2016 г. Фиксираният годишен лихвен процент е определен на
35 %. Лихвеният процент на ден, приложим при отказ от договора 0,10%. Общият
размер на всички плащания 3 290, 30 лв. и Годишен процент на разходите /ГПР/-
41,72 %. Размерът на двуседмичната погасителна вноска в лева е 253,10 лв. С
подписването на Договора заемателят е
удостоверил, че е получил изцяло заемната сума.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора,
страните са се съгласили, че при забава в плащането на някоя от погасителните
вноски, заемодателят дължи на заемодателя законна лихва върху забавената сума
за всеки ден забава и заплащането на разходи в размер на 9,00 лв., които ще се
начисляват за всеки следващ 30-дневен период през който има погасителна вноска,
чието заплащане е забавено повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат
повече от 45,00 лв.
Съгласно чл. 10, заемодателят има право по
всяко време да прехвърли правата си по този договор на трето лице.
Видно от представения по делото Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. сключен между
"Изи Асет Мениджмънт" АД и "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ООД, Приложение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД между "Изи Асет Мениджмънт" АД, като Продавач и "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, като Купувач и Приложение № 1 от 01.10.2016 г.,
представляващо неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. е прехвърлено вземането на "Изи Асет
Мениджмънт" АД към И.А.Б. в размер на 2693,66 лв. към 01.10.2016 г.,
включено в списъка под № 1798. Съгласно т. 4.9 от договора продавачът по
цесията се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения
договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване
на съответното Приложение № 1 от Купувача.
Въз основа на посоченото упълномощаване "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД е изготвила уведомително писмо изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2389133 от 05.10.2016 г., адресирано до ответника, в което изрично е
отразено, че кредитодателят е прехвърлил на ищеца вземането си по процесния
договор за паричен заем. От представеното известие за доставяне се установява,
че пратката не е потърсена. От цедента, чрез цесионера е било изпратено
уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2389133 от 05.09.2016 г., адресирано до
ответника, което също не е било получено от него, като в обраната разписка към
товарителница № 67983267 е посочено, че "Получателя живее извън България.
Отказва да получи пратката".
След извършените служебни справки от съда
за постоянния и настоящият адрес на ответника, на който същият не е бил
намерен, съдът е разпоредил да се приложи по делото съобщението до И.А.Б. и е
поискал от Адвокатска колегия - Габрово да му бъде определен адвокат за особен
представител с разпореждане № 1063 от 20.02.2019 г. С Разпореждане № 1266 от
01.03.2019 г. е назначил на ответника за особен представител адв. П. Д. Х. ***,
при възнаграждение в размер на 220,00 лв.
При така установеното от фактическа страна
районният съд е приел, че предявен е иск е с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК и че същият е процесуално допустим, като предявен в законния
едномесечен срок за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, както и правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните.
За установяване на задължението на
ответника към ищеца е назначил съдебно счетоводна експертиза от едно вещо лице,
което е дало заключение по поставените му въпроси, именно:
На ответника И.А.Б. е бил предоставен
кредит по Договор за паричен заем № 2389133 от 17.09.2015 г. по продукт
EasyMаx24, с размер на двуседмичната погасителна вноска в лева 253,10 лв., за
срок от 26 седмици и 13 бр. вноски. Фиксирани са датите на плащане, ГЛП-
35,00%, лихвения процент на ден, приложим при отказ от договора- 0,10%, общият
размер на всички плащания - 3290,30 лв. и ГПР на заема - 41,72 %.
Плащанията, които са направени по кредита
са в размер на 2 175,00 лв. в 9 вноски 17.09.2015 г.-358,00 лв.; 20.10.2015
г.-357,00 лв.;04.11.2015 г.-360,00 лв.; 25.11.2015 г.- 360,00 лв.; 06.01.2016
г.- 180,00 лв.; 29.01.2016 г.-150,00 лв.; 25.02.2016 г.- 150,00 лв.; 31.03.2016
г.-210,00 лв. и на 17.02.2017 г.- 50,00 лв.
В информационната система на кредотодателя
"Изи Асет Мениджмънт" АД и "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с внесените суми са покрити задължения в размер на 2 175,00
лв., от които 1 264,67 - главница, 248,59 лв. - лихва, 625,74 лв.- неустойка и
36,00 лв. - такса разходи /Таблица № 2, стр. 4/. Неустойката в погасителни
вноски № 1-6 е начислена еднократно в размер на 625,74 лв., три дни след
сключване на договора и неизпълнение на задължението за предоставяне на едно от
обезпеченията, съгласно чл. 4, ал.1 и 2 от Договора. Договорната лихва в
погасителни вноски от № 1-8 и 9- частично, обща сума 248,59 лв. Главница в
погасителни вноски от № 1-5 изцяло и вноска № 6 частично, обща сума 1264,67 лв.
Изчислени са разходи в размер на 36,00 лв.
Остатъкът по задължението е в размер на 1 753,33
лв.- главница; 41,71 лв.- договорна лихва; 730,03 лв.-неустойка на основание
чл. 4, ал. 2 от Договора и 9,00 лв.-разходи за събиране на вземането.
Размерът на лихвата за забава, вследствие
забавено плащане по посочения Договор за паричен заем от 18.03.2016 г. /датата
следваща датата на последната погасителна вноска до датата предшестваща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.04.2018 г.,
изчислена върху дължимата главница 1 735,33 лв. е в размер на 372,70 лв. За
периода 11.12.2015 г.- 29.04.2018 г. лихвата за забава върху неизплатената главица
1 735,33 лв. е в размер на 420,00 лв. Лихвите за забава изчислени от датата
следваща датата на падеж на всяка една неизплатена падежирала вноска до
29.04.2018 г. - датата предшестваща подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение върху размера на главницата е в размер на 393,35 лв.
Вещото лице е отговорило и на въпроса
какъв е годишния процент на разходите при отчетените задължения по договора за
главница и договорна лихва. Според изчисленията му, ГПР при отчетени задължения
по договора за главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на
договорна задължение, общото задължение по кредита е 4 646,07 лв., в т.ч.
3000,00 лв.-главница, 290,30 лв.- договорна лихва и 1355,77 лв.- неустойка за неизпълнение
на задължение. Годишният процент на разходите /ГПР/ е посочен в четири
варианта: Вариант № 1 - 41,72%; Вариант № 2 515,67 %, Вариант № 3 -49,15 % и
Вариант № 4 - 543,15%.
Възоснова на събраните доказателства по
делото, първоинстанционният съд е приел, че цесията не е надлежно съобщена на длъжника.
Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера, ще съставлява
надлежно съобщаване за цесията, ако е достигнало до длъжника-ответник, а не до
назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Цесията не е
породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника, доколкото
връчването на особения представител не може да се смята за надлежно
уведомяване.
Настоящият състав не споделя мотивите и
крайния извод на районния съд. Въззивният съд счита за основателно оплакването
във въззивната жалба по отношение на съобщаването на цесията на особения
представител на ответника.
С определение № 274 от 31.05.2018 г. по
т.д. № 193/2018 г., І т.о. на ВКС е допуснато до касационно обжалване въззивно
решение на основание чл. 280, ал.1,т. 3 от ГПК по правния въпрос: Допустимо ли
е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била
обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му
представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК?
С Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г., І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че
в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
От датата на връчване на исковата молба на особения представител, настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, ако се установят в процеса предпоставките
за нейното обявяване.
ВКС се е произнесъл и с Решение № 10 от
25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019, ІІ т.о., с което приема, че изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата
молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба и изявлението
поражда прави последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора
за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем
в исковото производство представлява праворелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК в рамките на
претендиралите суми.
За да бъдат защитени интересите на
ответника в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, законът е предвидил да му бъде
назначен особен представител, което е сторено от първоинстанционния съд.
Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия,
извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3
от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици (в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на
ВКС). Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./.
Следователно от датата на връчване на
исковата молба на особения представител - 08.03.2019 г., ответникът се счита за
надлежно уведомен за цесията, като съдът прима, че уведомяването за цесията е
като уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост. Последиците са едни и
същи, ответникът-длъжник се счита за уведомен.
Действително разглеждания казус касае
осъдителен иск в Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., Іт.о. на
ВКС и разглежда хипотеза за наличие на предсрочна изискуемост, но излаганите в
това решение съображения, съдът приема, че са относими и към настоящия спор по
същество.
В подкрепа на този си извод следва да се
посочи, че не следва кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да
предяви правата по договора за цесия по съдебен ред поради неуспешното
издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за
цесия. В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяване на
длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за
цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати. Длъжникът има интерес да
оспорва уведомяването на цесията тогава, когато не е платил на ненадлежен
кредитор. По делото е представено пълномощно, дадено от законния представител
на дружеството – цедент на дружеството – цесионер за извършване на действия по
уведомяване по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД на длъжниците, нарочно уведомление, с което правата и
законните интереси на длъжника са гарантирани. В конкретния случай от ответника
– длъжник липсват противопоставени твърдения, че до предявяването на иска е
погасил задължението си.
От гореизложеното следва да се приеме, че
няма основание за отхвърляне на предявения установителен иск от страна на ищеца
на основание, че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената
цесия между "Изи Асет Мениджмънт" АД и "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД.
От данните изведени от приетото по делото
заключение на съдебно- икономическа експертиза частично се установява
дължимостта на претендираното от кредитора вземане, съобразно и заявеното от
него в заповедното производство.
С исковата молба ищецът претендира
установяване, наред с главница и лихви, така и на задължение за неустойка за
непредоставяне на обезпечение по договора в размер на 730,03 лева и такса
разходи в размер на 9,00 лв. Настоящият договор за заем е сключен при
действието на Закон за
потребителския кредит /обн. в ДВ, бр. 18/05.03.10 г./ и неговите
императивни правни норми следва да бъдат съобразени служебно от съда, предвид и
указанията, дадени с ТР № 1/09.12.13 г. по т. д. № 1/13 г. на ВКС. Клаузата на
чл. 4 от процесния договор за заем се отнася до поемането на задължение за
осигуряване на поръчителство от трети лица или банкова гаранция, обезпечаващи
плащането на сумата по чл. 2, ал. 1, т. 7 от същия този договор в общ размер на
3290,30 лева.
Въз основа правилото на чл. 20 от ЗЗД
се налага извода, че волята на страните е била да се създаде обезпечение по
главното задължение. Или клаузата за неустойка в този случай не се отнася до
вредите от неизпълнението на главното задължение на заемателя. Вредите от
неизпълнението в срок на задължението за връщане на заема е уредено в договора
за заем самостоятелно. Така в чл. 8, ал. 2 от договора за заем е предвидено плащане
на законна лихва при забава в погасителните вноски. В ал. 2 на чл. 4 е
договорено, че непредоставянето на обещаните поръчителство или банкова гаранция
е източник на парично задължение, фиксирано в размер на 1355,77 лева, начислено
към всяка погасителна вноска в размер на 104,29 лв. В този смисъл
предварителното калкулиране на тази сума и приобщаването й към погасителните
вноски, които според волята на страните се отнасят до редовното изпълнение на
главното задължение по заемното правоотношение, води до значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер съизмерим с
размера на кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на
договаряне при потребителско кредитиране /чл. 19 ЗПК/.
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване
на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в
икономическата тежест от сключената сделка.
На следващо място в
чл. 8, ал. 1 от договора е предвидено задължението за заплащане на сумата до 45,00
лв. при забава в плащането на погасителни вноски за разходи, които заемодателя
ще бъде принуден да направи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на
напомнителни покани и електронни съобщения, посещения на адрес. Видно от тази
уговорка е, че заплащането на тези разходи е уговорено отнапред и изискуемостта
им следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава, без да е
обвързано това с реалното им извършване. С оглед на това следва да се приеме,
че посочената клауза по съществото си съставлява една обезщетителна неустойка
за забава. Същевременно
императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
С оглед на така изложеното и при
съобразяване с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК съдът намира клаузите на чл. 4 и чл. 8, ал. 1 от договора за
нищожни и като такива същите не пораждат права и задължения за страните по
процесното правоотношение. Ето защо недължими се явяват претенциите на ищеца за
неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора в размер на 730,03 лева
и такса разходи в размер на 9,00 лв.
От своя страна дължимото обезщетение за
забава върху главницата за периода 11.12.15 г. /датата следваща последната
погасителна вноска/ до 29.04.2018 г. /датата преди подаване на исковата молба в
съда/ възлиза на 420,00 лв. /л.75 от дело и л.6 от съдебно-счетоводната
експертиза/, като по делото е претендирана сумата от 400,98 лв., която се явява
по-малката от изчислената от вещото лице.
Предвид горното основателна е претенцията
на ищеца за следните суми: 1 735,33 лв. - главница; 41,71 лв. - договорна лихва
и 400,98 лв. - обезщетение за забава за периода 11.12.2015 г.-29.04.2018 г. или
общо дължимата сума е в размер на 2 178,02 лв.
Предвид така изложеното решението на Габровски
районен съд в частта, в която са отхвърлени исковете за 1 735,33 лв. -
главница; 41,71 лв. - договорна лихва и 400,98 лв. - обезщетение за забава за
периода 11.12.2015 г.-29.04.2018 г., като неправилно следва да се отмени, и
съответно да бъдат уважени за тази част. В останалата му обжалвана част
решението като правилно следва да се потвърди, макар и по различни мотиви.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
С оглед изхода от спора, жалбоподателят дължи разноски по делото за възнаграждение за особен представител в размер на 220,00 лв., съобразно отхвърлената част, което не е внесено предварително, поради което следва да бъде осъден да го заплати на особения представител на въззиваемия.
В съответствие с този изход на спора
обжалваното решение следва да се ревизира и по отношение на присъдените на
страните разноски. Искане за разноски е направило само дружеството
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
С оглед разясненията, дадени в т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се
разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по установителния
иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство.
По разноските в производството по ч. гр.
д. № 819/2018 г. на РС – гр. Габрово:
В това производство със заповед № 2391 от
04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на кредитора са присъдени разноски в размер на 158,34 лева, от
които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 58,34 лева държавна такса. С
оглед изхода на производството пред въззивния съд на дружеството следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 158,34 лева.
По разноските в производството по гр. д. №
2071/2018 г. по описа на РС – гр. Габрово:
В това производство ищцовото дружество
претендира разноски в размер на общо 951,07 лева, от които 161,07 лева държавна
такса, 220,00 лева – възнаграждение за вещо лице, 220,00 лева – възнаграждение
за особен представител и 350 лева – юрисконсултско възнаграждение – съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
По отношение на разноските за юрисконсултско възнаграждение настоящият състав
счита, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК, която възлага на съда да определи възнаграждението,
присъждано в полза на юридическо лице, каквото е "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, когато същото е било защитавано от юрисконсулт. В тази
връзка и на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ въззивният съд
определя на процесуалния представител на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
доколкото спорът не представлява фактическа и правна сложност, съобразно
отхвърлената част на иска, юрисконсултското възнаграждение е в размер на 75,00
лв. В тази връзка с оглед изхода на делото пред първоинстанционния съд на
дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 676,07 лева.
По разноските в производството по в. гр.
д. № 15/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Габрово:
В това производство въззиваемото дружество
претендира разноски в размер на 350 лева юрисконсултско възнаграждение. В тази
връзка въззивният съд отново счита, че приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 78, ал. 8
от ГПК. По тези съображения и на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ въззивният съд
определя на процесуалния представител на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
доколкото спорът не представлява фактическа и правна сложност, но съобразно
отхвърлената част от иска се дължат 75,00 лв. Дължат се разноски в размер на 58,34
лв. за внесена държавна такса за въззивната жалба. Ответникът по въззивната
жалба е бил представляван от особен представител, но разноските не са били
внесени предварително от въззивника, поради което същия е осъден да ги заплати
на назначения особен представител с настоящото решение /220,00 лв./ и с оглед
уважаването на въззивната жалба същите следва да се понесат като разноска от
въззиваемия Б., поради което дължимата сума за въззивното производство е в
размер на 353,34 лв. Общият размер на дължимите разноски от ответника са 1187,75
лв.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 2917,05 лв. по гражданско дело и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 348 от 14.10.2019 г. постановено по гр.д. № 2071/2018 г. по описа на Габровски районен съд, В ЧАСТТА в която е оставен без уважение предявения иск да бъде признато за установено, че И.А.Б., ЕГН **********, с настоящ адрес *** дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4: сумата 1753,33 лв. - главница, ведно със законната лихва от 30.04.2018 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението; сумата 41,71 лв. - договорна лихва от 07.01.2016 г.-17.03.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 400,98 лв. - обезщетение за забава за периода 11.12.2015 г.-30.04.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2391/04.05.2018 г. по ч.гр.д. № 819/2018 г. на ГРС, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.Б., с ЕГН **********,***, че дължи на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София., бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. следните суми,
както следва: сумата 1753,33 лв. - представляваща изискуема главница по Договор
за париичен заем № 2389133 от 17.09.2015 г., ведно със законната лихва от
30.04.2018 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на задължението; сумата 41,71 лв. - договорна лихва от 07.01.2016
г.-17.03.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 400,98 лв. -
обезщетение за забава за периода 11.12.2015 г.-30.04.2018 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2391/04.05.2018 г. по ч.гр.д. № 819/2018
г. на ГРС, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА И.А.Б., с ЕГН **********,***
да ЗАПЛАТИ на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София., бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т.
С. и М. Д. Д. съдебно- деловодни разноски в общ размер на 1187,75 лв. /хиляда сто
осемдесет и седем лева и 75 ст./ за всички производства - заповедно,
първоинстанционно и въззивно, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София., бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. да
заплати на адв. П.Д.Х. от Габровска адвокатска колегия сумата от 220,00 лв.. /двеста и двадесет лева/ - адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.