№ 290
гр. Благоевград, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20241200501304 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 306/26.4.2024 година, постановено по гр.дело № 2361/2023 година по
описа на Районен съд – Благовеград съдът е осъдил „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК * да заплати на „Б.С.“
ООД, ЕИК *, следните суми: - сумата в размер на 5 122.85 лв. с ДДС, представляваща
незаплатена главница по фактура №**********/27.03.2023г., ведно с лихва за забава в
размер на 307.13 лв., начислена за периода от 11.04.2023г. - 02.10.2023г., ведно с лихва за
забава, начислена върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.; - сумата в размер на 2 508.46 лв. с ДДС,
представляваща незаплатена главница по фактура №**********/29.03.2023г., ведно с лихва
за забава в размер на 148.79 лв., начислена за периода от 13.04.2023г. - 02.10.2023г., ведно c
лихва за забава, начислена върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
09.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.; - сумата в размер на 3 106.22
лв. с ДДС, представляваща незаплатена главница по фактура №**********/05.04.2023г.,
ведно с лихва за забава в размер на 177.36 лв., начислена за периода от 20.04.2023г. -
02.10.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 09.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.; - сумата в
размер на 1 307.40 лв. с ДДС, представляваща незаплатена главница по фактура
№**********/11.04.2023г., ведно с лихва за забава в размер на 72.16 лв., начислена за
1
периода от 26.04.2023г. - 02.10.2023г., ведно с лихва за забава, начислена върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 09.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК ответникът – „Т.Р.Г.“ ЕООД, ЕИК * е депозирал жалба с
оплаквания за незаконосъобразност на постановеното от първата инстанция решение.
Твърди се от жалбоподателя, че решението е необосновано и неправилно.
Твърди се, че неправилно с оглед събраните по делото писмени доказателства, вкл. и
прието заключение на ССчЕ, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че от
представените по делото писмени доказателства - 5 бр. фактури и 3 бр. експедиционни
листове, за периода от 27.03.2023 г. до 11.04.2023 г. ищеца и ответното дружество са
сключили договори за покупко-продажба на строителни материали на обща стойност в
размер на 12 061,43 лв. с ДДС, като се установява от експедиционните листове, че ищецът-
продавач "Б.С." ООД, ЕИК: * е предал предмета на продажбите.
Твърди се, че представените по делото доказателства от една страна не са анализирани
отделно и в съвкупност, а от друга са тълкувани превратно.
Твърди се, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото, а
именно, че исковите суми по процесиите фактури са както по доставки на стоки, така и
транспортни услуги. Сочи се, че в процесните фактури е отразено и транспортна услуга -
фактура № **********/27.03.2023г., фактура № **********/29.03.2023г., фактура №
**********/05.04.2023г., фактура № **********/11.04.2023г.
Твърди се, че съдът не е установил правилно предмета на исковата претенция, при
което неправилно е приел, че исковите суми по главниците са свързани единствено с
продажба на стоки.
В жалбата се твърди, че неправилно е прието от съда, че между страните е сключен
договор за търговска продажба по смисъла на чл.318, ал. 1 ТЗ, с продавач ищецът и купувач -
ответното дружество с предмет и цена и падеж на задължението съобразно отразеното във
фактурите.
Твърди се, че са налице твърдения от ищеца, които не са подкрепени с доказателства,
събрани в хода на делото, като по отношение на транспортните услуги липсват не само
доказателства, но и твърдения от ищеца, че е предоставил въпросните услуги.
Твърди се, че не е било доказано и прехвърлянето на собствеността чрез предаването
на вещите на ответника и извършването на транспортната услуга.
Твърди се, че след като фактурите не са осчетоводени в счетоводството на ответното
дружество и не са включени в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, това недвусмислено
води до извода, че ответника не дължи заплащане на исковите суми и се сочи, че след като
стоките, описани във фактурите, не са предадени на купувача, той не е осчетоводил
фактурите.
Твърди се, че при липса на ликвидно и изискуемо задължение, изцяло неоснователна е
2
исковата претенция с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
исковите суми по процесиите фактури, считано от деня на забавата, поради което и в тази си
част решението е неправилно и незаконосъобразно.
С оглед на горното се иска от съда да отмени като необосновано и неправилно
Решение № 306 от 26.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2361/2023г. от Районен съд –
Благоевград, като се претендират разноски.
В срока за отговор въззиваемият ищец е подал отговор на въззивната жалба като я
оспорва. С отговора се завява, че е недопустимо да бъдат разглеждани заявените във
въззивната жалба възражения, които не са били посочени пред първоинстанционния съд,
като се иска от съда да потвърди обжалваното решение и присъди разноски на въззиваемия
ищец.
Съдът като разгледа жалбата и съобрази доводите на страните от една страна, а на
следващо място и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и
обосновава следните фактически констатации и правни изводи:
Въззивният състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона срок.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е осъдителен при правна
квалификация определена правилно от районния съд, с оглед на заявените в исковата молба
факти и обстоятелства, на които се основава същия – твърдения за извършени търговски
продажби по договори за покупко-продажба на строителни материали на обща стойност в
размер на 12 061,43 лв. с ДДС. В този смисъл и с оглед на твърденията заявения осъдителен
иск е с правна квалификация чл.327, ал.1 във връзка с чл.318 от Търговския закон във връзка
с чл.798, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на
процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно, а именно доставката по вид и количество на стоката – строителни
материали. В случай, че се твърди извършването на транспортна услуга, свързана с
търговската продажба по доставка на стоката до купувача, се следва в този смисъл да са
заявени твърдения в исковата молба, като при това на база заявените факти същите ще бъдат
субсумирани под правната квалификация на чл.330, ал.1 от Търговския закон, т.нар.
„дистанционна продажба“, при която между страните и постигната уговорка относно
отговорността за заплащане на разноските за доставката на стоката до мястото на
получаване от купувача, когато то е различно от мястото на предаване на стоката от
продавача.
В казуса с исковата молба ищецът не е твърдял доставката на стоки да е извършено в
3
място на предаването, различно от мястото на получаването, като следва да се посочи, че
въобще в исковата молба липсват твърдения за начина, по който е формирана сумата по
описаните фактури от ищеца. В нито един момент ищецът не е твърдял, че му се дължат
суми за транспортна услуга, свързана с доставката на стоката до купувача.
Следва да се посочи, че съгласно константната съдебна практика – правомощията на
въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото подробно са разяснени в т. 1, т.
2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса е
налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 91/05.11.2020 г. по
гр. д. № 1040/2019 г. на ІІ т. о.; решение № 102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. І г. о.;
решение № 35/13.07.2021 г. по гр. д. № 1783/2020 г., І г. о.; решение № 50194/21.11.2022 г. по
гр. д. № 4738/2021 г. на ІІІ г. о.; решение № 145/05.08.2021 г. по гр. д. № 1178/2020 г. на ІV г.
о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на ІІІ г. о., Решение № 263 от
13.05.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4746/2024 г. и др. В същата е прието, че съгласно
задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС,
запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс (2007 г.)
и доразвити в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната
инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните
чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под
приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, при самостоятелна преценка на
събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, следва да направи свои
фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви свои собствени мотиви,
което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като
съд по съществото на спора. Разяснено е още, че уредбата на второинстанционното
производство като ограничен въззив, свързано с обвързаността на съда от доводите във
въззивната жалба, при проверка правилността на обжалваното решение и ограничаването на
възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства,
не променя основните му характеристики като въззивно.
Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а
решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Съдът е длъжен да обсъди
всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да
разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да
даде отговор на наведените в жалбата оплаквания, отчитайки и обективните ограничения
(преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса;
недопустимост на определени доказателствени средства). Доказателствата при това
следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК
правила на доказване, както и на опитните и логични правила. За да може съдът да даде
защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да
4
възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия
на принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 от ГПК, като
съобразява и законовите ограничения, чрез преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон,
логическите и житейски правила /чл. 12 от ГПК/.
По аргумент от разпоредбата на чл.131 и чл.133 от ГПК, съдебната практика, приема и
се споделя от настоящия съдебен състав, че възраженията на ответника срещу предявения
иск и фактите, на които те се основават, следва да бъдат заявени в срока за отговор на
исковата молба. С изтичане на този срок всички правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения, се преклудират, и не могат да бъдат
въведени по-късно в производството пред първоинстанционния съд, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства – чл. 133 ГПК. Съгласно чл. 147 ГПК до
приключване на съдебното дирене страните могат да навеждат нови обстоятелства и да
представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно, или когато се касае за нововъзникнали обстоятелства. Така е и по аргумент от
разпоредбата на чл.266 от ГПК.
С оглед на горното релевирането за първи с въззивната жалба на възражения относно
недължимост на вземането основани на твърдения за липса на доставка на стоката,
предаването й на купувача, които не са били заявени пред районния съд е недопустимо като
преклудирано. В казуса това е така, доколкото ответникът не е депозирал в срок отговор на
исковата молба, а в проведеното първо по делото съдебно заседание, в която е обявен на
страните доклада по делото по реда на чл.146 от ГПК – ответникът въззивник не е заявил
конкретни възражения, а само бланкетно е отбелязал, че оспорва исковата претенция по
основание и размер и не е заявил възражения срещу доклада по делото.
Предвид на изложеното за настоящия съдебен състав заявените с въззивната жалба за
първи път пред втората инстанция възражения с жалбата: че не е извършена доставка на
стоката, че счетоводството на ищеца не е водено редовно, че лицето, което е посочено като
получател на стоката не е разполагало с представителна власт – са преклудирани и не следва
да бъдат разглеждани от настоящия съд, доколкото видно е, че процесната стока е
достигнала до ответното дружество.
От фактическа страна по делото се установява от анализа на събраните пред районния
съд писмени доказателства и заключението по допуснатата и назначена съдебно –
счетоводна експертиза, че са били издадени следните фактури:
- за сума в размер на 5 122,85лв. с ДДС, представляваща незаплатена главница по
фактура №**********/27.03.2023г.,
- за сума в размер на 2 508,46лв. с ДДС, представляваща незаплатена главница по
фактура №**********/29.03.2023година;
- за сума в размер на 3 106,22лв. с ДДС, представляваща незаплатена главница по
фактура №**********/05.04.2023г. ;
5
- за сумата в размер на 1 307,42 лв. с ДДС, представляваща незаплатена главница по
фактура №**********/11.04.2023г.
От съдържанието на анализираните по делото фактури се установява, че тяхната
стойност е формирана от цената на стока и транспортна услуга, както следва:
- фактура № **********/27.03.2023г. – за продажба на стоки и транспортна услуга с
цена 80,00 лева без ДДС;
- фактура № **********/29.03.2023г. продажба на стоки и транспортна услуга на
стойност 80лв. без ДДС;
- фактура № **********/05.04.2023г. – за продажба на стоки и транспортна услуга на
стойност 80лв. без ДДС;
- фактура № **********/11.04.2023г. стоки и транспортна услуга на стойност 50лв. без
ДДС.
Установява се от настоящия съд и приетото от районния съд, въз основа на анализа на
съдебно – счетоводната експертиза, че процесните фактури не са отразени в счетоводството
на въззивника ответник, като същите не са и били включени в Дневниците по ЗДДС, за
което свидетелства и приетото като писмено доказателство писмо от НАП – лист 43 от
първоинстанционното дело, както и ответникът не е ползвал данъчен кредит за тях.
Доказва се от приетите като писмени доказателства експедиционни листове, че в
същите е посочено като съдържание – продажба на стоки от „Б.С.“ ООД, Пловдив на „Ти –
рекс груп“ ЕООД. От анализа на описаното във фактурите, съдът приема, че мястото на
доставката на тези стоки е в град Благоевград, ж.к.“Еленово“, бл.69, ет.6, ап.4, който адрес е
и адресът на дружеството купувач, регистриран в Търговския регистър като седалище и
адрес на управление на същото.
Установява се, че експедиционните листове и фактурите са подписани от получател на
стоката „Петко Петков“ и „Емил Христов“. По отношение на получателите на стоката в
срока по чл.131 от ГПК не е било релевирано възражение от ответника въззивник, нито в
хода на процеса – не по-късно от първото по делото съдебно заседание е било заявено
оспорване на подписа на тези документи и съответно и не е било открито производство по
чл.193 от ГПК. При това, както вече се посочи, въззивният съд оставя без разглеждане
заявените за първи път с въззивната жалба такива възражения. При това от положените
подписи в експедиционните листове и фактури са налага изводът, че стоката е получена от
лицето, посочено като неин получател – „Т.Р.Г.“ ЕООД.
С доставката на стоката на купувача при неформалния реален договор за покупко –
продажба на стоки е налице завършеност на фактическия състав на търговската сделка, при
което за купувача възниква задължението да изпълни свое основно задължение по
продажбата – да плати цената като насрещна престация на продавача.
Неоснователно се твърди, че непосочването и неосчетоводяването на фактурите в
дневниците по ЗДДС е основание да се приеме, че няма доставка на стока и съответно няма
6
доказателства за договор за продажба на процесните стоки. Посочването на фактурите в
счетоводните записвания на ответника не е свързано с изпълнението на договора, а може да
служи за доказване на извънсъдебното признание на купувача, с което вписване на
фактурите в счетоводството последният потвърждава знанието и съгласието със сделката по
продажба и доставката на стоките. Обратното – неосчетоводяването на фактурите не
изключва доказването на доставка и продажба на стоки по процесните фактури. В този
смисъл е и съдебната практика - Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията Т.К..
Съдебната практика приема, и в светлината на разглеждания казус се споделя и от
настоящия въззивен състав, че: „ Сделка може да бъде сключена както чрез изрични
волеизявления, които могат да бъдат извършени в устна, писмена или квалифицирана
писмена форма, така и чрез конклудентни действия. При сключването на сделка страната
може да действа лично или да бъде представлявана. Когато действащият при сключване на
сделката от чуждо име не е надлежно овластен, в гражданските правоотношения сключената
сделка е висящо недействителна докато ненадлежно представляваният не я потвърди.
Откаже ли ненадлежно представляваният да я потвърди, висящността се прекратява и
сделката не поражда действие за представлявания. Когато ненадлежно представляваният е
търговец, не се изисква изрично потвърждаване, то се счита извършено, ако търговецът не се
противопостави веднага след узнаването, т.е. потвърждаването се счита извършено чрез
бездействие. Този начин на потвърждаване е приложим както когато сделката е сключена
чрез изрични волеизявления на мнимия представител, така и когато тя е сключена чрез
негови конклудентни действия. Фактическите действия на лице без представителна власт,
чрез които се манифестира съгласие, подлежат на потвърждаване от търговеца при
условията на чл. 301 ТЗ.“ – така Решение № 36 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 384/2009
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков.
В казуса както вече се посочи въззивникът ответник е пропуснал срока, в който е
могъл да релевира възражения относно неполучаването на стоката, както и е са
преклудирани възраженията му относно действията на лице без представителна власт и
непотвърждаването им от купувача – поради и това се налага извода от анализа на
неоспорените доказателства в правилния процесуален момент, че стоката е доставена на
купувача – ответник и същият дължи цената й на продавача – въззиваемия ищец. Това е така
доколкото преклудираните възражения са равнозначни на липса на възражения, и при това
като няма възражения за реалната доставка на стоката по вид и количество се следва, че
същата е приета и се дължи плащането й по процесните фактури.
Пак като се съобрази цитираната съдебна практика относно задълженията на въззивния
съд – настоящия съдебен състав следва да разгледа възраженията на въззивника ответник
относно цената на транспортната услуга и нейната дължимост с оглед на постановеното
обжалвано съдебно решение.
Вярно е, че в исковата молба, която е била разгледана от районният съд не е била
заявена претенция за заплащане на доставени транспортни услуги. В исковата молба въобще
7
липсват такива твърдения, както и искане за заплащане на транспортна услуга.
Доколкото съдът дължи произнасяне по заявените от страните твърдения и фактите, на
които се основават исканията им, неправилно районният съд е присъдил сумите по
фактурите в цялост без от тях да изключи калкулираната в стойността им цена на
транспортната услуга.
По аргумент от разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и търсената
защита се определят от страните. Когато ищецът е пропуснал в исковата молба по реда на
чл.127, ал.1, т.4 от ГПК да изложи всички обстоятелства, на които основава иска си и
съответно на тези обстоятелства да заяви искане следва да понесе последиците от
непроизнасянето на съда по такива факти, които въпреки че са установени от
доказателствата по делото са извън предметния обхват на спора. Противното е порок на
съдебния акт, който се явява постановен по непредявено основание и иск или до
произнасяне свръх петитум, което винаги е основание за обезсилване на решението в тази
част. В казуса, районният съд не се е произнесъл по непредявено основание – пред него е
бил заявен иск за заплащане на цена по търговска продажба на стоки – строителни
материали. Включването в цената на стоките на цената на транспортната услуга, която не е
била описана с исковата молба като отделна услуга доставена от продавача по търговската
продажба на купувача, обуславя неправилност на съдебния акт в тази част, с която са
присъдени тези суми.
Вярно е твърдението в жалбата, че доколкото не са били заявени факти с исковата
молба относно извършен в полза на ответника транспорт тези факти и не са били доказани.
С оглед на горното решението на районния съд следва да се потвърди в една част и
отмени в друга както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на
претендираната лихва за забава. Последната следва да се определи от съда по реда на чл.162
от ГПК върху главницата за доставени стоки за периода на забава.
Така въз основа на анализа на доказателствата, събрани с участието на страните, при
липсата на заявени в срок възражения и оспорвания от ответника, съдът приема, че
дължимата стойност на ищеца въззиваем е в размер на цената на доставени на купувача
ответник стоки – строителни материали по неформален договор за търговска продажба в
размер на:
- по фактура № **********/27.03.2023г. – за продажба на стоки – 4189,04 без ДДС,
5026,84 лева с ДДС;
- по фактура № **********/29.03.2023г. - за продажба на стоки – 2010,37 лева без ДДС,
2412,46 лева с ДДС;
- по фактура № **********/05.04.2023г. – за продажба на стоки – 2508,52 без ДДС,
3010,22 лева с ДДС;
- по фактура № **********/11.04.2023г. – за продажба на стоки – 1039,50 лева без ДДС,
1247,40 лева с ДДС.
8
Общия размер на задължението на купувача – въззивник за стойността на доставените
стоки е в размер на 11696,92 лева с ДДС, като в този размер исковата претенция като
доказана по основание и размер следва да се уважи и отхвърли над същия до уважения
размер на главницата от първата инстанция.
Доколкото претенцията за лихва за забава е акцесорна на претенцията за главница, тя
следва главното задължение се следва, че и присъдената от районния съд лихва за забава
следва да се редуцира с оглед размера на приетата от настоящия съд главница.
С оглед на горното и по аргумент от чл.162 от ГПК, съдът приема, че дължимата се
лихва за забава е в размер на:
- по фактура № **********/27.03.2023г. – за продажба на стоки – за главница от
5026,84 лева с ДДС, при забава начислена за периода от 11.04.2023г. - 02.10.2023година -
301,37 лева;
- по фактура № **********/29.03.2023г. - за продажба на стоки – за главница от 2412,46
лева с ДДС, при забава начислена за периода 13.04.2023г. - 02.10.2023година – 143,11 лева;
- по фактура № **********/05.04.2023г. – за продажба на стоки – за главница от
3010,22 лева с ДДС, при забава начислена за периода – от 20.04.2023г. - 02.10.2023 година –
171,87 лева;
- по фактура № **********/11.04.2023г. – за продажба на стоки – за главница от
1247,40 лева с ДДС, при забава начислена за периода – от 26.04.2023г. - 02.10.2023 г. – 68,65
лева, или общото дължимата лихва за забава е в размер на 685,00 лева, като над този размер
до уважения от районния съд решението следва да се отмени.
По разноските
С оглед на приетото от съда се следва на страните да се присъдят разноски съответно
съобразно уважения или отхвърления размер на исковите претенции – така по аргумент от
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
При основателност на исковата претенция за общо 12381,92 лева, който размер
въззивният съд приема за доказан по основание и размер и неоснователност в останалата
част до първоначално предявения от 12044,93 лева за главница и 705,44 лева лихва за забава
– общо 12750,37, т.е. за разликата от общо 368,45 лева – на ищеца се дължат разноски за
производството в първа инстанция в размер на 2883,21 лева, като над този размер искането
за разноски е неоснователно и следва да се коригира и обжалваното решение в частта на
присъдените такива. За въззивното производство на въззиваемия ищец се дължат разноски в
размер на 932,26 лева по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК за уважения размер на иска.
На ответника също се дължат разноски, съобразно отхвърления размер. Така
въззивника ответник е доказал, че е сторил разноски пред първата и въззивната инстанция,
които следва да се редуцират с оглед частичната основателност на въззивната жалба. Пред
районния съд въззивника е сторил разноски в размер на 1080,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, а пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
9
възнаграждение в размер на 880,00 лева и за заплатена държавна такса в размер на 265,90
лева, общо 1145,90 лева. При това му се дължат разноски по правилото на чл.78, ал.3 от ГПК
в размер на 31,22 лева за пред първа инстанция и 33,11 лева за въззивно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, и на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 306/26.4.2024 година, постановено по гр.дело № 2361/2023
година по описа на Районен съд – Благоевград, в частта, с която „Т.Р.Г.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление – град Благоевград, ж.к.“Еленово“, бл.69, ет.6, ап.24,
представлявано от Е.И.Б. е осъдено да заплати на „Б.С.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление – град П., представлявано от управителя Н.Т.А., следните суми:
- сумата в размер на 96,00 лева с ДДС, представляваща част от главница по фактура №
**********/27.03.2023г.,
- сумата от 5,76 лева, представляваща част от лихвата за забава върху главницата по
фактура № **********/27.03.2023 година, начислена за периода от 11.4.20232 година до
2.10.2023 година,
- сумата в размер на 96,00 лева с ДДС, представляваща част от главницата по фактура
№ **********/29.03.2023г.,
- сумата от 5,68 лева, представляваща част от лихва за забава върху главницата по
фактура № **********/29.03.2023 година, начислена за периода от 13.4.2023 година до
2.10.2023 година,
- сумата в размер на 96,00 лева с ДДС, представляваща част от главницата по фактура
№ **********/05.04.2023 година;
- сумата в размер на 5,49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по
фактура № **********/05.04.2023 година, начислена за периода от 20.04.2023г. -
02.10.2023г.,
- сумата в размер на 96,00 лева с ДДС, представляваща част от главницата по фактура
№ **********/11.04.2023г.,
- сумата в размер на 5,30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по
фактура № **********/11.04.2023г., начислена за периода от 26.04.2023г. - 02.10.2023г.,
- както и в частта за присъдените на „Б.С.“ ООД, ЕИК * разноски за пред
първоинстанционния съд над сумата от 2883,21 лева до първоначално присъдените от
2969,01 лева, т.е. за разликата от 85,80 лева.
като вместо това постановява:
10
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Б.С.“ ООД, ЕИК * против „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК * за
осъждането му да заплати следните суми:
- сумата в размер на 96,00 лева с ДДС, представляваща част от главница по фактура №
**********/27.03.2023г.,
- сумата от 5,76 лева, представляваща част от лихвата за забава върху главницата по
фактура № **********/27.03.2023 година, начислена за периода от 11.4.20232 година до
2.10.2023 година,
- сумата в размер на 96,00 лева с ДДС, представляваща част от главницата по фактура
№ **********/29.03.2023г.,
- сумата от 5,68 лева, представляваща част от лихва за забава върху главницата по
фактура № **********/29.03.2023 година, начислена за периода от 13.4.2023 година до
2.10.2023 година,
- сумата в размер на 96,00 лева с ДДС, представляваща част от главницата по фактура
№ **********/05.04.2023 година;
- сумата в размер на 5,49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по
фактура № **********/05.04.2023 година, начислена за периода от 20.04.2023г. -
02.10.2023г.,
- сумата в размер на 96,00 лева с ДДС, представляваща част от главницата по фактура
№ **********/11.04.2023г.,
- сумата в размер на 5,30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по
фактура № **********/11.04.2023г., начислена за периода от 26.04.2023г. - 02.10.2023г.,
- както и в частта, с която „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК * е осъдено да заплати на „Б.С.“
ООД, ЕИК * разноски за пред първоинстанционния съд по гр.дело № 2361/2023 година по
описа на Районен съд – Благовеград за сумата над 2883,21 лева, т.е. за разликата от 85,80
лева,
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК * да заплати на „Б.С.“ ООД, ЕИК *, сторените разноски
пред Окръжен съд – Благоевград по в.гр.дело № 1304/2024 година по описа на Окръжен съд
– Благоевград за въззивно обжалване в размер на 932,26 лева, съобразно уважения размер на
исковата претенция.
ОСЪЖДА „Б.С.“ ООД, ЕИК * да заплита на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК * сумата от 31,22 лева,
представляваща дължими се разноски, съобразно отхвърления размер на исковите
претенции за производството пред районния съд по гр.дело № 2361/2023 година по описа на
Районен съд – Благоевград и да заплати сторените разноски пред Окръжен съд –
Благоевград по в.гр.дело № 1304/2024 година по описа на Окръжен съд – Благоевград за
11
въззивно обжалване в размер на 33,11 лева.
Решението е окончателно – по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Препис да се връчи на страните.
На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а
от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.
По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12