РЕШЕНИЕ №
1566
гр. Бургас, 20.11.2009
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5445 по описа
за 2009-а год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на Г.С.В.,***, против „...” ЕООД, ЕИК ...,
гр. Б., с която претендира признаване за незаконно на едностранното прекратяване
на трудовото правоотношение между страните поради дисциплинарно уволнение на
ищеца, извършено със Заповед № ... год. на управителя на ответника; отмяна на уволнението
и възстановяване на ищеца на заеманата от него работа – „арматурист”;
претендира присъждане на парично обезщетение за оставане без работа поради незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение в общ размер от 1200 лева, дължимо за 2-месечен
период, считано от датата на уволнението (01.06.2009 год.) – т. е. до 01.08.2009
год., ведно със законната лихва, начиная от забавата за главниците до
окончателното им изплащане; ангажира доказателства.
Исковете са
уточнени в допълнителна писмена молба на ищеца от 10.08.2009 год.
Правните
основания на исковете са чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал.
1; чл. 357, КТ, чл. 86, ЗЗД.
Ответникът
не изразява становище по делото, не ангажира доказателства.
В
проведеното по делото на 16.11.2009 год. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е изразил желанието на доверителя си за
постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 239, ГПК.
Съдът, след
запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от
данните по делото, трудовото правоотношение между страните е възникнало по
силата на Трудов договор № ... год., изменен с допълнително споразумение от
01.01.2007 год.; съглашението е безсрочно, с размер на договореното месечно
възнаграждение на работника от 600 лева. Със Заповед № ... год. на управителя
на ответното ЕООД трудовото правоотношение между страните е прекратено
едностранно от работодателя, а като основание на акта е посочен чл. 330, ал. 2,
т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2, КТ – дисциплинарно уволнение поради
неявяване на работа в два последователни работни дни. Според ищеца, уволнението
е незаконно, тъй като не е допускал нарушения на трудовата дисциплина.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените искове чрез
постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са
указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно
основателни с оглед представените писмени доказателства – трудов договор,
анекс, заповед за прекратяване на трудово правоотношение (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), и пълната липса на доказателства, ангажирани от работодателя в
съответствие с носената от него доказателствена тежест за установяване
законността на уволнението. В този смисъл съдът счита, че са налице условията
за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените обективно
съединени искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК и чл. 193, ал. 2, КТ. С оглед пълнота на изложението съдът отбелязва, че
дисциплинарното уволнение е незаконно и поради пълната липса на мотиви на
заповедта, цялостната необоснованост на избраното от работодателя наказание и
поради неспазеното нормативно изискване на чл. 193, ал. 1, КТ за предварително
изискване на обяснение от наказания работник.
На основание
императива на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ
ответникът следва да заплати на БРС държавна такса в общ размер от 140 лева
върху уважените обективно съединени искове.
Предвид
факта, че решението е постановено на основание чл. 239, ГПК, т. е. то не
подлежи на обжалване, съдът не следва да допуска предварително изпълнение в
частта на съдебния акт за присъждане на парично обезщетение – чл. 242, ГПК.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 239, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. първо, КТ, дисциплинарното
уволнение на Г.С.В., ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 71, вх. 5, ет. 2, ап.
4, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2, КТ
със Заповед № ... год. на управителя на работодателя – „...” ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. Б.
ОТМЕНЯ, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ, КТ, дисциплинарното уволнение на Г.С.В.,
ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 71, вх. 5, ет. 2, ап. 4, извършено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2, КТ със Заповед №
.... год. на управителя на работодателя – „...” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. Б.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Г.С.В., ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 71, вх. 5, ет. 2, ап. 4, на
предишната работа – „арматурист”, шифър по класификатора на длъжностите –
71232001, заемана от ищеца Г.С.В. до незаконното му дисциплинарно уволнение,
извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2, КТ
със Заповед № ..........год. на управителя на работодателя – „...” ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. Б.
ОСЪЖДА ...”
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., на основание чл. 225,
ал. 1, КТ, да заплати на Г.С.В., ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 71, вх. 5, ет.
2, ап. 4, сума в общ размер от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща сбор
от две обезщетения от по 600 лева, дължими за периода 01.06.2009-01.07.2009
год. и 01.07.2009-01.08.2009 год., за оставане през посочения 2-месечен период на
ищеца Г.С.В. без работа в резултат от незаконното му дисциплинарно уволнение,
извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2, КТ
със Заповед № ... год. на управителя на работодателя – „...” ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. Б., ведно със законната лихва върху първото
обезщетение, начиная от 01.07.2009 год., и със законната лихва върху второто
обезщетение, начиная от 01.08.2009 год., до окончателното изплащане на двете
главници.
ОСЪЖДА ...”
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., на основание чл. 78,
ал. 6, ГПК, да заплати на Районен съд-Бургас държавна такса в размер от 140 (сто
и четиридесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване –
чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока
по чл. 240, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов
Вярно с оригинала:Елена Христова