Р
Е Ш Е
Н И Е № 52
гр. Пловдив 13.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр.
д. №1570 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение №1728/08.05.2019г.
на Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с. постановено по гр. д. № 7980/2018г.,
с което се ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
4, против К.Р.С., ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.240, ал.1 и 2 чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че К.Р.С. дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1912,19 лева – главница, дължима
по договор за паричен заем № 2702199/ 13.12.2016 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземанията, по който са прехвърлени на 01.07.2017 г. с
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /
цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто
правоприемник е кредиторът; сумата 267,68 лева
– договорна лихва за периода от 10.01.2017 г. до 19.09.2017 г.; 1317,13лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
10.01.2017 г. до 19.09.2017 г., 132,95лв. – лихва за забава за
периода 11.01.2017 г. – 06.02.2018 г., 45лв. – такса разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението –
06.02.2018 г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1238/ 08.02.2018 г. по ч. гр. д. № 1997 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с., като неоснователни.
Жалбоподателят
„Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* моли съда да отмени решението на
районния съд, като претендира разноски.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна.
Предвид доказателствата съдът
установи следното:
От приложеното ч.гр.д. №
1997/2018 г. на ПРС, ІІІ гр. с. се установява, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК следните суми: 1912,19 лева –
главница, дължима по договор за паричен заем № 2702199/ 13.12.2016 г., сключен
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията, по който са прехвърлени на 01.07.2017
г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто
правоприемник е кредиторът; сумата 267,68 лева
– договорна лихва за периода от 10.01.2017 г. до 19.09.2017 г.; 1317,13лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
10.01.2017 г. до 19.09.2017 г., 132,95лв. – лихва за забава за
периода 11.01.2017 г. – 06.02.2018 г., 45лв. – такса разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението –
06.02.2018 г., до окончателното
изплащане, както и 123,50лв. - разноските по заповедното производство.
Връчването на заповедта е извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и затова
заявителят е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От представения препис от
договор се установява, че на 13.12.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, като
кредитор и С., като заемател е сключен договор за паричен заем № 2702199, по
силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отпуснал на С. паричен заем в размер
на 2000 лв., за срок от 40 седмици. Заемателят се задължил да възстанови
получения заем, ведно с дължимата договорна уговорени в чл. 2 и чл. 3 от
договора.
Оособения представител на заемополучателя
е оспорил подписа положен от К.Р.С., но това оспорване не бе доказано предвид
заключението съдебно – графическа експертиза, от чието заключение се
установява, че подписа в процесиня договор за заемател /възложител/ е изпълнен
от К. Р. С..
С рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. заемодателят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е продал на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането си по договора за паричен заем от 13.12.16г.
Спорът пред въззивната инстанция се концентрира
върху два въпроса: Налице ли е надлежно уведомяване на прехвърленото вземане и налице
ли е представителна власт по отношение на кредитора на лицето подписало
процесния договор за заем в хипотезата на чл. 301 от ТЗ.
Правилно районният съд е посочил
последователната съдебна практика, според която уведомлението до длъжника за
извършената цесия може да се направи и чрез получаване на преписите от
приложенията към исковата молба, както е и в настоящия казус. В този ред на
мисли следва да се има предвид, че няма забрана длъжникът да бъде уведомен чрез
особен представител. Този извод се извлича от разбирането за правната природа
на института на особения представител, прокарано в Решение № 198/18.01.19г. по
т. д. № 193/18г. на I т. о., където е
посочено, че с оглед охраняване интересите на ответника му се назначава особен
представител и връчването на съдебните книжа на особения представител е
надлежно, ако е направено на особения представител и това връчване поражда
свързаните с него правни последици. Ето защо, връчването на уведомлението за извършеното прехвърляне на вземането на особен
-стр.3 от решение по в. гр. д №
1570/19г.по описа на ПдОС-
представител
на длъжника поражда последиците по чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
Следователно, жалбоподателят е надлежния
кредитор на въззиваемата страна.
Относно
приложението на нормата на чл. 301 от ТЗ: Особеният представител на длъжника е
оспорил представителната власт на лицето представлявало дружеството земодател.
От неоспореното заключение на счетоводната експертиза с вещо лице В. се
установява, че е извършено плащане на една вноска на 13.12.16г. в размер на
200лв., с която са погасени неустойка за неизпълнение, договорна лихва и
главница. С тези действия заемодателят е потвърдил извършеното от
представителя, за когото се твърди, че няма представителна власт спрямо
въззивника в какъвто смисъл са и разясненията, дадени в т.2 от ТР №
5/12.12.16г. по тълк. д. № 5/14г. на ОСГТК на ВКС.
От изложеното
дотук и предвид на това, че не се твърди и не се установява С. да е платил
останалите вноски по договора се налага извода, че искът за осъждането му да
заплати оставащата главница и договорна лихва съответно в размери от
1 912.19лв. и 267.68лв. са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно иска
за заплащане на неустойка: Оспорен е неговият размер, като неотговарящ на
действащите правила и норми за определяне на размер и правно основание за
заплащането му.
Така уговорения
размер на неустойката, преценен както с оглед размера на дължимата главница,
така и с оглед вредите за заемодателя, които тя ще обезщетява в резултат на
евентуално неизпълнение от страна на длъжника, очевидно излизат извън нейната
присъща обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Този размер на
неустойката я прави нищожна, защото е уговорена в нарушение на примерно
изброените критерии, на които следва да отговаря обсъжданата клауза в т. 3 от
ТР № 1/15.06.10г. по тълк. д. № 1/2009г. ОСТК на ВКС, поради което такава
неустойка противоречи на добрите нрави.
Отделно от
това не е ясно какви по вид разходи и в какъв размер са направени, за да
претендира такса разходи в размер на 45лв. В т.12 от заявлението е указано, че
тези разходи не може да надхвърлят 45лв., но за да се прецени дали този размер
е доказан следва да се посочат реалните разходи, защото ако те са в по – нисък
размер, то следва да се присъди по ниския размер, което не е сторено. Ето защо
тази претенция остава недоказана по размер и следва да се отхвърли.
Като е
отхвърлил исковете за признаване на установено, че К.С. дължи сумите 1912,19
лева – главница, дължима по договор за паричен заем № 2702199/ 13.12.2016 г.,
сумата 267,68 лева – договорна лихва за
периода от 10.01.2017 г. до 19.09.2017г, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението – 06.02.2018 г., до окончателното изплащане районнят съд е
постановил неправилно решение, което следва се отмени и вместо него се
постанови друго, с което се уважат посочените искове.
В частта, с кото е охъврлил
исковете за пирзнаване за утановено по отношение на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД сумите 1317,13лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 10.01.2017 г. до
19.09.2017 г., 132,95лв. – лихва за забава за периода 11.01.2017 г. – 06.02.2018 г. и
45лв. – такса разходи
решението е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззиваемата
страна следва да заплати сърмерно на уважената част от исковете разноските по
делото, които възлизат на 43.36лв държавна такса за заповедното производство;
29.50лв. юрисконсултско възнаграждение за предстовителство в заповедното
произовдство; 91.85лв. държавна такса за исксовото производство пред районния
съд; 287.92лв. възнаграждение за особен представител в производството пред
районния съд; 206.50лв. юрисконсултско възнаграждение за предстовителство в
производството пред районния съд; 70.80лв. разноски за експертиза; 82.35лв.
държавна такса за въззивно обжалване; 236лв. за особен представител пред
въззивния съд и 206.50лв. юрисконсултско възнаграждение за предстовителство във
въззивното разглеждане на делото, а допълнитете разноски за съдебно графическа
експертиза и държавна такса следва се намалят до размерите от по 29.50лв. за
всяка една от тях, като разноските, напарвени от жалбоподателя съразмерно на
отхвърлената част от исковете не следвад а се присъждат.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1728/08.05.2019г. на Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с.
постановено по гр. д. № 7980/2018г. в частта, с която се отхвърлят предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, против К.Р.С., ЕГН **********,***, обективно съединени искове с
правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240, ал.1 и 2 чл.92 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
К.Р.С. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* следните
суми: 1317,13лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 10.01.2017 г. до 19.09.2017 г. и 132,95лв. – лихва за забава за периода 11.01.2017 г. –
06.02.2018 г., 45лв. – такса разходи дължима
по договор за паричен заем № 2702199/ 13.12.2016 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземанията, по който са прехвърлени на 01.07.2017 г. с
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /
цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто
правоприемник е кредиторът, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1238/ 08.02.2018 г. по ч. гр. д. № 1997 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с., като неоснователни.
ОТМЕНЯ
решение №1728/08.05.2019г. на Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с.
постановено по гр. д. № 7980/2018г., с което се отхвърлят
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, против К.Р.С., ЕГН **********,
-стр.5 от решение по в. гр. д №
1570/19г.по описа на ПдОС-
от ***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.240, ал.1 и 2 чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че К.Р.С. дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1912,19 лева – главница, дължима
по договор за паричен заем № 2702199/ 13.12.2016 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземанията, по който са прехвърлени на 01.07.2017 г. с Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от
16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е
кредиторът; сумата 267,68 лева –
договорна лихва за периода от 10.01.2017 г. до 19.09.2017 г, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението –
06.02.2018 г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1238/ 08.02.2018 г. по ч. гр. д. № 1997 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с., като неоснователни, както и в частта, с която
се осъжда „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен Пловдив
допълнителна държавна такса над размера от 29.50 (двадесети девет лева и
петдесет стотинки) до 50 (петдесет) лева и разноски за съдебно – графическа
експертиза над размера от 29.50 (двадесети девет лева и петдесет стотинки) до 50 (петдесет) лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.Р.С., ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата от 1912,19 лева – главница, дължима по
договор за паричен заем № 2702199/ 13.12.2016 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземанията, по който са прехвърлени на 01.07.2017 г. с
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /
цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто
правоприемник е кредиторът; сумата 267,68 лева
– договорна лихва за периода от 10.01.2017 г. до 19.09.2017 г, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението –
06.02.2018 г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1238/ 08.02.2018 г. по ч. гр. д. № 1997 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА К.Р.С., ЕГН **********,***
да
заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4 сумите: 43.36
(четиридесет и три лева и тридесет и шест стотинки) - държавна такса за заповедното
производство; 29.50 (двадесети девет лева и петдесет стотинки) юрисконсултско
възнаграждение за предстовителство в заповедното произовдство; 91.85
(деветдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) държавна такса за исксовото
производство пред районния съд; 287.92 (двеста осемдесет и седем лева и
девтдесет и две стотинки) възнаграждение за особен
представител
в производството пред районния съд; 70.80 (седемдесет лева и осемдесет
стотинки) разноски за експертиза; 206.50 (двеста и шест лева и петдсет стотинки)
юрисконсултско възнаграждение за представителство в производството пред
районния съд; 82.35 (осемдесет и два лева и тридесет и пет стотинка) държавна
такса за въззивно обжалване; 236 (двеста тридесет и шест лева) за осебен
представител пред въззивния съд и 206.50 (двеста и шест лева и петдсет
стотинки) юрисконсултско възнаграждение за представителство в производството във
въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.