РЕШЕНИЕ
№ 612
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000580 по описа за 2024 година
, взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
адв.А. М. от САК, в качеството му на особен представител на „Лумус“ООД, ЕИК *********,
насочена против Решение № 606/25.04.2024 г., постановено по т.д. № 441/2021 г. по описа на
СГС, ТО, с което по предявени от А. М. Ю. - ЕГН ********** срещу „Лумус“ООД - ЕИК
20223357 с правно основание чл.29, ал.1, пр.трето ЗТРРЮЛНЦ е признато за установено, че
вписаните в ТР по партидата на „Лумус“ООС под № 20210324095538 и 20210401112459
обстоятелства, а именно: промяна в седА.щето и адреса на управление на дружеството -
гр.София, п.к.1220, район „Надежда“, ул.“Митрополит Панарет“ № 12, приемане на нов
съдружник - Д. П., ЕГН ********** и освобождаване като съдружник и управител на Д. И.,
ЕГН **********, както и вписани съдружници - А. Ю. - ЕГН **********, с размер на
дяловото участие 50 лева и Д. П. - ЕГН **********, с размер на дяловото участие 50 лева, са
несъществуващи обстоятелства. Със същото решение ответното дружество е осъдено да
заплати на ищеца сторените от него по делото разноски.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квА.фицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон –
ТЗ; при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и
превратна преценка на приобщените доказателства, а в резултат на последното -
необоснованост.
Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение
и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си
представител, е оспорила развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното
1
решение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран в условието на обективно кумулативно съединяване с искове с
правно основание чл.29, ал.1, пр.трето ЗТРРЮЛНЦ от А. М. Ю. против „Лумус“ ООД,
Твърдяло се е в исковата молба, че с малко преди предявяване на същата ищецът узнал,
че е вписан в ТРС като собственик на 50% от капитала на ответното дружество и като негов
управител.
Твърдяло се е ищецът никога да не е имал намерение и да не е изразявал съгласие под
каквато и да е форма да участва като съдружник в ответното дружество и/или като негов
управител.
По партидата на ответника били извършени две вписвания /след влизане в сила на
прекратителното определение № 1847/31.05.2023 г/.
Относно вписване № 20210324095538 ищецът е поддържал, че не е присъствал и не е
взел участие в проведеното на 12.03.2021 г. Общо събрание на дружеството, както и че
подписът над името му на представените със заявлението документи - Протокол от
12.03.2021 г. и представения дружествен договор от 12.03.2021 г., не са положени от него.
Твърди, че към 12.03.2021 г. притежава нов документ за самоличност (лична карта), издаден
на 16.03.2016 г.
Относно вписване № 20210401112459 поддържа да не е присъствал и да не е взел
участие в проведено на 24.03.2021 г. Общо събрание на дружеството, че подписите над
името му на представените със заявлението Протокол от 24.03.2021 г. и представения
дружествен договор от 24.03.2021 г., както и декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ и декларация
по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не са положени от него. И за това вписване бил релевантен
фактът, че към датата на отразяването му в регистъра е притежавал документ за
самоличност, издаден на 16.03.2016 г.
С оглед на изложеното твърди още на гореспоменатите събрания да не са вземани
решения, а вписванията да касаят невзети решения от общото събрание.
Правният си интерес от предявяване на исковете по чл. 29, ал. 1, пр.трето
ЗТРРЮЛНЦ ищецът обосновава с прякото засягане на правото му на свободно сдружаване
и участие в гражданския и свободния оборот, предвид че не е формирал и изразил воля за
нито едно от вписаните обстоятелства.
Отговор по исковата молба ответното дружество е депозирало чрез особения си
представител. С него се оспорва основателността на предявените искове и се поддържа
изложената в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка не отговаря
на истината.
Поддържа се вписаните обстоятелства, оспорвани чрез предявените искове, да са се
осъществени и да са следствие от законосъобразно проведени общи събрания и взети
решения от органите на дружеството. Твърди се с предявяването на исковете по чл.29, ал.1,
пр.последно ЗТРРЮЛНЦ ищецът да цели заобикаляне процедурата по ликвидация на
дружеството.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за вА.дност и допустимост на
обжалваното решение в неговата цялост, т.к. то се обжалва изцяло, и като прецени доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията
за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Обжалваното решение е вА.дно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
2
съответната писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че при даване отговор на поставения пред
него за разрешаване правен въпрос относно това дА. извършените вписвания в ТР под №№
№ 20120324095538 и 21210401112459 са такива, които касаят несъществуващи
обстоятелства, следва да съобрази даденото разяснение със задължителен и за настоящата
инстанция характер относно това кои обстоятелства са „несъществуващи“ в т.3 от
тълкувателните мотиви на ТР № 1/06.12.2002 г. на ВКС по т.д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС. В
същите понятието „несъществуващо обстоятелство“ е определено като такова относимо
единствено към подлежащите на вписване обстоятелства и е възприето такова вписване да е
нА.це, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало вА.дно. В зависимост от
момента на възникване на обстоятелството са разграничени две хипотези: 1/ липсващото
(невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския
регистър; 2/ вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е
установена нищожността му.
Ищецът-въззиваем поддържа в настоящият казуса да сме изправени пред първата от
посочените хипотези, доколкото се твърди вписаните в ТР обстоятелства с вписвания под №
20120324095538 и 21210401112459 да са такива, касаещи невзети /липсващи/ решения на
орган на дружеството, т.к. общи събрания на съдружниците, на които са взети такива
решения, не са били провеждани - ищецът не е присъствал на подобни, нито е полагал
подписа си в документите, изготвени във връзка с тях.
Настоящата въззивна инстанция изцяло споделя крайният извод на
първоинстанционния съд за доказаност на твърденията на ищеца, респ. - за основателност на
предявения иск, като намира доводите в обратна насока, развити във въззивната жалба, за
несъстоятелни.
Извършената и от настоящия решаващ състав служебна справка по партидата на
дружеството въззивник в ТР установи твърдените в исковата молба обстоятелства да са
вписани в търговския регистър с вписвания именно под №№ 20120324095538 и
21210401112459. С първото от тях на 24.03.2021 г. въз основа на взети решения от общото
събрание на съдружниците Ю. и Д. И. от 12.03.2021 г., е вписана промяна в седА.щето и
адреса на управление на дружеството, а на 01.04.2021 г. въз основа на решение на общото
събрание на същите съдружници от 24.03.2021 г., е вписано приемане на нов съдружник -Д.
П., ЕГН ********** и освобождаване като съдружник и управител на Д. И., ЕГН
**********, вкл. са вписани съдружници А. Ю. - ЕГН **********, с размер на дяловото
участие 50 лева и Д. П. - ЕГН **********, с размер на дяловото участие 50 лева.
Към датите на вземане на двете обсъждани решения според действащия и обявения в
ТР дружествен договор дружеството е имало двама съдружници - Д. И. и А. Ю. с равен брой
дялове, респ. - равен брой гласове за вземане на решенията.
Ангажираните от ищеца-въззиваем доказателства в подкрепа на оспорения от него
факт така вписаните обстоятелства да са възникнА. вА.дно установяват, че въззиваемият А.
М. Ю. е притежавал лична карта с номер и дата на издаване, различни от посочената в
представените декларации пред ТР по повод спорните вписвания /копие от личната карта на
Ю./.
Отделно изслушаната пред първоинстанционния съд съдебнографическа експертиза,
която не се е оспорила от страните и следва да се кредитира като компетентна и
безпристрастна е докладвала, че подписите срещу и над името на А. М. Ю. в представените
пред ТР документи по повод процесните вписвания - Протокол от 12.03.2021 г. от общо
събрание на „Лумус“ ООД, Дружествен договор от 12.03.2021г. на „Лумус“ООД, Протокол
от общо събрание на „Лумус“ООД от 24.03.2021 г., Дружествен договор от 24.03.2021 г. на
„Лумус“ ООД, Декларация по чл.129, ал.2 ТЗ от 24.03.2021 г. и Декларация по чл.13, ал.4
ЗТР, не са положени от лицето, сочено за техен издател - ищеца-въззиваем.
Съвкупният анА.з на гореобсъдените доказателства обосновават еднозначен извод, че
3
въззиваемият Ю. не е подписвал протоколите от ОСС на въззивното дружество от
12.03.2021 г. и 24.03.2021 г., който факт от своя страна предпоставя решенията на тези ОСС
да не са вземани, защото един от двамата съдружници с равни дялове в дружеството не ги е
подписал и поради това - не е спазена установената от дружествения договор форма за
действителността им.
Оплакванията във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд при формиране на
идентичен правен извод, основани на твърденията, че са изследвани само част от
документите по вписването, при това само в частта им, касаеща тезата на ищеца, като са
били игнорирани останА.те документи, са правнонесъстоятелни.
По въпроса относно предмета на доказване в казус като процесния е нА.це
безпротиворечива практика на касационната инстанция, обективирана първоначално в
Решение № 38 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 8/2011 г., I т. о., ТК и последователно
поддържана след това, според която установяване несъществуването на обстоятелство,
подлежащо на вписване в ТР не съставлява установяване/доказване на отрицателен факт, а
се провежда чрез оспорване на материА.зиращите обстоятелството документи, изявления и
др., по реда на процесуалния закон и чрез доказателствата и доказателствените средства,
предвидени в него, съобразно конкретиката на оспорването. Възприема се още, че
обстоятелствата по провеждането на ОС и взетите от него решения се материА.зирани чрез
съставянето на писмен протокол, представляващ частен документ, който в различните си
части може да има правната характеристика на частен свидетелстващ или частен
диспозитивен такъв.
В случая ищецът е оспорил както съдържанието на протокола - факта на
провеждането на ОС, провеждането му именно на тази дата, както и отразеното негово
присъствие на това събрание, в която част документът има характеристиката на
свидетелстващ и твърдението е, че той е неистински, така и автентичността на документа с
твърдение, че не е автор на подписа, посочен като негов, в която част документът има
характеристиката на частен диспозитивен. В хода на производството е ангажирал
доказателства - неоспорената графическа експертиза, че подписът под документа не е негов,
който факт предпоставя да не е присъствал на посочената в документа дата на ОСС на
дружеството, вкл. че решения, отразени като взети на същото, не са взети.
С оборването на истинността и автентичността на протокола, материА.зиращ
провеждането на ОС и решенията му, ищецът е постигнал целта си да обори съществуването
на обстоятелствата, съдържащи се в него и подлежащи на вписване в ТР.
Насрещната страна не е ангажирала каквито и да е доказателства в обратна насока,
като вкл. анА.зът на останА.те приложени документи към заявленията за двете процесни
вписвания не обосновават извод различен от този, че и двете ОСС, на които формално е
придадена форма да са проведени с участието на съдружника А. Ю. и на които се
претендира да са взети решения, чийто обстоятелства подлежат на вписване, не са били
проведени на посочените дати в присъствието на Ю., а от там - че решения на ОСС не са
били вземани.
Документите, касаещи прехвърлянето на дружествени дялове между Д. И. и Д. П.
нямат отношение към предмета на спора така, както се поддържа от особения представител
на въззивното дружество, т.к. по никакъв начин не оборват липсата на верност и
автентичност на протоколите за вземане на решения на ОСС. На отделно основание т.к. към
момента на вземане на процесните решения дружеството е имало двама съдружници с равни
дялове, подписът само единия от тях под документите, удостоверяващи формално
провеждането на ОСС, не предполага действителност на вписаните обстоятелства /както се
поддържа с въззивната жалба/, т.к. единия съдружник сам не може да взема вА.дни решения,
т.к. дяловете помежду им са разделени по равно. Според изричната норма на чл.6.2.1 от
дружествения договор /а и на чл. 136 ТЗ/ ОСС е върховен орган на дружеството и се състои
от всички съдружници, а не само от част от тях.
За изчерпателност във връзка с оплакванията следва да се посочи, че според
отразеното в ТР заявленията по двете процесни вписвания са били подадени от адвокат с
изрично пълномощно. Доколкото до извършване на процесното вписване под №
4
21210401112459 двамата управители Ю. и И. са действА. заедно и по отделно, то всеки един
от тях е можел да упълномощи адвокат за заявяване на посочените като формално взети
решения, въз основа на които ас извършени процесните вписвания.
В обобщение - при установеното по-горе от фактическа страна от цялостни анА.з на
нА.чните доказателства и най-вече на заключението на неоспорената съдебно-графическа
експертиза се налага ищецът-въззиваем да е установил в условието на пълно и главно
доказване твърденията си относно факта, че положения подпис под документите, на които е
придадена форма да изхождат от него, и които са послужили за извършване на процесните
вписвания, не е изпълнен от него.
Следователно и макар да е придаден формално вид на нА.чие на взети решения от
ОСС, на които са присъствА. и двамата съдружници в „Лумус“ООД, доказателствата
установяват ищецът-въззивник да не е формирал и изразил воля за вземането на процесните
такива. Ето защо и последните са „невзети“ - съдружникът Ю. в „Лумус“ООД не е изразил
воля за взимането им.
По изложените съображения като правилно, обжалваното решение следва да се
потвърди изцяло.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 в тежест на въззивника
следва да се поставят сторените от въззиваемата страна разноски по делото пред въззивната
инстанция, изчерпващи се в заплатения депозит за възнаграждение на особения
представител на въззивното дружество в размер на 1 250 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 606/25.04.2024 г., постановено по т.д. №
441/2021 г. по описа на СГС, ТО.
ОСЪЖДА „Лумус“ООД, ЕИК ********* да заплати на А. М. Ю. - ЕГН **********
сумата от 1 250 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при нА.чие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5