Р Е Ш Е Н И Е № 809
град Бургас, 16.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И.Г. и в присъствието
на прокурора Андрей Червеняков, като изслуша докладваното от съдия Русева КАНД
№ 720/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Джейелпи” ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Крайезерна” 159, представлявано от управителя Д.И.Л., против Решение №
246/16.03.2022 г., постановено по анд № 4437/2021 г. по описа на РС Бургас, с
което е потвърдено наказателно постановление № 591618-F612417/17.08.2021
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на
НАП, с което на касатора, на осн.чл.185, ал.2 вр.чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-18/2006г. на Министерство на финансите.
Касаторът твърди, че обжалваното
решение е неправилно и иска да бъде отменено, като се отмени издаденото наказателно
постановление. Сочи, че е неправилен изводът на съда, че оборотът от продажбите
в проверявания обект „ЗИА” следва да се облага с 20 % ДДС, а не с 9 % ДДС, като
изтъква, че в пекарната се предоставя възможност на клиентите да консумират
закупените храни и напитки, и в тази връзка в стопанисвания от дружеството
обект са разположени съоръжения и се предоставят услуги, които позволяват
консумация на място на храни и напитки при желание от страна на клиента. Цитира
се практика на ВАС – Решение № 10585/19.10.2021 г. по адм.д. № 3550/2021 г. по
описа на ВАС, където се разяснява и тълкува понятието „ресторантьорски и
кетъринг услуги” и се приема, че следва да се разграничават хипотезите на
доставка на стока – храна /в който случай данъчната ставка е 20%/, от
хипотезата на доставка на услуга – ресторантьорска или кетърингова /в които
случаи данъчната ставка е 9 %/. Посочва се, че в това решение на ВАС е прието с
оглед практиката на СЕС, че за да се касае за ресторантьорски услуги, които
следва да се облагат с данъчна ставка от 9 % по чл. 66, ал.2, т.3 ЗДДС, то
следва да се установи, че на място в обекта са били предоставени достатъчно
помощни услуги, за да може покупката да се консумира непосредствено – обособен
кът, разполагащ с барплот, почистване и отсервиране след консумация,
климатизация и т.н., т.е. комплекс от предоставени услуги, като доставката на
храна не е единствен компонент.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител. Не сочи нови доказателства и не претендира
разноски.
Ответникът по касация – ЦУ на НАП, офис
Бургас, оспорва в писмен отговор касационната жалба като неоснователна и моли
решението на РС да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноски за
касационната инстанция.
Представителят на Прокуратурата счита,
че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
„Джейелпи“ ЕООД е санкционирано за
това, че при извършена проверка на 30.04.2021 г. в 13.50 ч. на търговски обект
по смисъла на §1, т.41 от ДР ЗДДС – пекарна „ЗИА” в гр. Бургас, ул.
„Демокрация” № 68, стопанисван от касатора, е констатирано, че дружеството, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не
регистрира всяка извършвана продажба на стоки според вида на същата в данъчната
група, която изисква закона – в случая в данъчна група „Б” на ФУ, с което е
допуснато нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от наредбата. Посочено е в
обстоятелствената част на НП, че от изведения от фискалното устройство в обекта
дневен отчет за 30.04.2021 г. са установени извършени продажби на стойност
778,21 лв. в данъчна група „Г“ с 9% ДДС, като е цитирана и конкретна продажба –
на баничка на стойност 1,09 лв., документирана с ФБ № 0138952 0239/30.04.2021
г., заведена в група „Г“, докато същата е следвало да бъде отчетена в група „Б“
и да се обложи с 20 % ДДС.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че АУАН и НП са съставени в преклузивните срокове и от компетентни лица,
и че не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила,
регламентирани в ЗАНН, както и нарушение на материалния закон. Според съда
нарушението е изцяло доказано доказано, защото са установени всички негови
обективни елементи, и е възприето, че защитната теза на касатора, изложена в
хода на производството, не е подкрепена с надлежни доказателства. Съдът е
приел, че е правилна и посочената санкционна норма на чл. 185, ал.2 ЗДДС, воден
от дадената правна квалификация на нарушението по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/2006г., както и че санкцията е в законоустановения минимален размер и не
може да бъде намалена. Изложил е и съображения за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или
услуга по данъчни групи според вида на продажбите:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
По делото е безспорно, че
дружеството-касатор е лице по чл.3 от наредбата, което има задължението по чл.
27, ал.1 от наредбата да регистрира всяка продажба в съответната група за
облагане с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗДДС, данъчната ставка е 20 на сто за облагаеми доставки, каквито са продажбите
на стоки, а съгласно чл.66, ал.2, т.3 ЗДДС /ред.ДВ бр.104/2020 г., в сила от
01.12.2020 г. до 31.12.2021 г./, ставката е 9 % за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена
храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага
за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128. По смисъла на
§1, т.61 ДР на ЗДДС /ред.ДВ бр.104/2020 г., в сила от 01.12.2020 г. до
31.12.2021 г./, "Ресторантьорски и кетъринг
услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011
г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка
върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и
други подобни.
Според чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за
прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата
система на данъка върху добавената стойност,
ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в
доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за
консумация от човека, придружени от
достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено.
Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно
цяло, в което услугите играят по-голяма
роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на
доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на
доставчика. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и
на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други
помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга
по смисъла на параграф 1 от регламента.
В случая по преписката е представено
писмено обяснение от страна на Д.П.И.– пълномощник на дружеството-касатор,
дадено в хода на проверката, в което лицето е обяснило по какъв критерий
продадените стоки се отразяват във ФУ с данъчна ставка 9% и 20 %, а именно –
всички стоки като мляко, напитки, бутилирани и др.доставяни в обекта и
реализирани без преработка, се маркират в група „Б“, а продукти, които се
доставят в обекта замразени и дообработвани и които се изпичат на място, вкл.
напитки като кафе, чай, изцеждани на място свежи сокове, се маркират в група
„Г“. Т.е. подходът на търговеца изначално не е обвързан от преценката /респ. от
получавана от клиента информация/ дали продадената стока ще се консумира на
място, или не, а от това какъв вид стока се продава. Само в случай на
консумация на продадената стока на място, обаче, би могло да се предположи и
предоставянето на допълнителни услуги измежду изброените в обхвата на чл.6 от
Регламента, които следва и реално да са били ползвани. Такива факти не се
доказват по делото от страна на касатора.
На следващо място, недоказано остава и
твърдението, че изобщо в обекта на проверката, а именно – пекарна „ЗИА“, са
налице такива допълнителни услуги, които биха могли да бъдат предоставени на
клиентите при желание от тяхна страна. Не се доказва по никакъв начин
твърдението, че в стопанисвания от дружеството обект са разположени съоръжения
и се предоставят услуги, които позволяват консумация на място на храни и
напитки при желание от страна на клиента - обособен кът, разполагащ с барплот,
почистване и отсервиране след консумация, климатизация и т.н., Наличието на
подобни съоръжения и допълнителни услуги не е общоизвестен факт и следва
надлежно да бъде доказан от страната, която го твърди, но такива доказателства
по делото липсват.
Не на последно място следва да се има
предвид и факта, че на дата 30.04.2021 г. дружеството е регистрирало по данъчна
ставка 9% стоки на стойност 778,21 лв., при реализиран дневен оборот за тази
дата в размер на 911,78 лв., видно от разпечатания по преписката дневен отчет
на фискалното устройство, т.е. налага се извод, че почти всички продадени стоки
са били заведени в група „Г“ като ресторантьорска услуга, което не е житейски
логично и което не кореспондира с категоризацията и функционирането на обекта
като пекарна, а не като ресторант.
С оглед на горните мотиви, касационната
инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС
Бургас е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид
претенцията на ответника за присъждане на разноски, на осн.чл.63д, ал.4 вр.ал.1 ЗАНН вр.чл.228 АПК вр.чл.143, ал.3 АПК, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на ответника по касация сумата от 100 лв. разноски по делото за
настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1-во АПК, Административен съд Бургас, ХV състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 246/16.03.2022 г., постановено по анд № 4437/2021 г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА „Джейелпи”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Крайезерна” 159, представлявано от управителя Д.И.Л., да заплати на Национална
агенция за приходите – София сумата от 100
лв. разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.