№ 353
гр. Габрово, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210100228 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Производството е образувано по искова молба, вх. № 961/11.02.2022 г., уточнена
с молба, вх. № 1371/01.03.2022 г. на Р. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
„*********” № 100, с която срещу Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„********” № 38, вх. А, ет. 5, ап. 15, е предявен иск за установяване съществуването на
вземане от ответника за сумата 2184,80 лева, дължима въз основа на сключено по гр.
дело № 2761/2015 г. по описа на РС Габрово споразумение, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане на
вземането, за която сума в производството по частно гр. дело № 2062/2021 г. на РС
Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че бракът с ответника бил прекратен, на основание чл. 50 СК,
със съдебно решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр. дело № 2761/2015 г. по описа на РС
Габрово, с което било утвърдено сключеното между страните споразумение, в което
било уговорено, че бащата на детето ще заплаща таксите за всички извънучебни
занимания на роденото от брака дете Т. Т. К. - изучаване на чужд език, спорт, частни
уроци и др. След сключване на посоченото споразумението ищцата заплатила такси за
извънучебни занимания на детето в размер на 2184,80 лева, като въпреки
многократните й настоявания, ответникът отказвал доброволно да заплати
горепосочените суми, за което се задължил с подписването на споразумението за
прекратяване на брака. Поради изложеното, за ищцата бил налице правен интерес от
предявяването на иск за установяване съществуването на претендираната сума.
В депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответникът оспорва предявения
иск и моли да бъдат отхвърлен. Твърди, че в рамките на бракоразводния процес ищцата
била внесла промени в споразумението, без знанието на ответника, като последният не
бил дал съгласие по отношение на процесната т. 4, както и т. 5 от споразумението.
Счита, че процесната клауза от споразумението е нищожна поради противоречие със
закона, тъй като задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие лице
1
възниквало и за двамата родители, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК. Също
така уговорка, съгласно която само единият родител да заплаща всички извънкласни
занимания на детето била нищожна поради накърняване на добрите нрави. Ответникът
освен издръжка на детето заплащал и консумативите на жилището, в което живеят
ищцата и детето им, сметките за телефон на детето и тренировки по плуване,
екипировка, лагери и участие в състезания, като предоставял средства за дрехи, обувки
и учебници. Отделно от горното оспорва ищцата да е заплатила процесните суми,
включително и не бил давал съгласие за участие на детето в летен лагер за деца. При
условията на евентуалност в случай, че съдът приеме иска за основателен счита, че
следва да се признае дължимост на половината от претендираните суми, а другата
половина да остане за сметка на ищеца.
С протоколно определение от 23.06.2022 г., на основание чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение в петитума на предявения иск чрез намаление на размера му,
като същият се счита предявен за сумата от 1160 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 2184,80 лева производството е прекратено, поради отказ от иска, на
основание чл. 233 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните и видно от решение № 3 от 19.01.2016 г.
постановено по гр. дело № 2761/2015 г. по описа на РС-Габрово е прекратен брака,
сключен с Акт за граждански брак № 3203/01.08.2002 г. на район „Красно село“,
Столична Община, област София, между Т. Н. К., ЕГН ********** и Р. П. К., ЕГН
**********, чрез развод по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.
С решението е утвърдено постигнатото между молителите споразумение по чл.
51 СК, като в т. 4 от същото е уговорено, че бащата Т. Н. К., ЕГН **********, ще
заплаща на малолетното си дете Т. Т. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Р. П. К., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 150
лева, считано от 01.01.2016 г. до настъпване на законните основания за изменение или
прекратяване на задължението. В споразумението молителите изразили съгласие, че
таксите за всички извънучебни занимания на детето /изучаване на чужд език, спорт,
частни занимания и др./ ще бъдат заплатени от бащата Т. Н. К., ЕГН **********.
Представени са приходна квитанция за внесен в полза на ПК „Левски” Габрово
членски внос за месец 02.2021 г. в размер на 80 лв., служебна бележка за заплатени
тренировки по таекуондо за периода месец 01.2017 г. – месец 05.2017 г. в размер на
400 лева, договор и вносни бележки за заплатена такса за участие на детето Т. Т. К. в
летен лагер за деца, провеждан от Образователен център „Адванс” в размер на 680 лева
или съдът приема, че са представени доказателства за извършени разходи за
извънучилищни занимания за Т.К. в общ размер от 1160 лева, съответен на изменения
размер на исковата претенция.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля Веселин Найденов Трифонов, които обаче не следва да се обсъждат, тъй
като не установяват факти от предмета на доказване.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
По отношение на предявения установителен иск с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
2
Основателността на иск за установяване съществуването на оспорено с
възражение правно задължение, за което кредиторът е снабден със заповед за
изпълнение, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което да е
задължението за заплащане на претендираната парична сума, настъпила изискуемост
на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата
на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията, основана на чл.
422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното право на
вземане за сумата 1160 лева, възникнало от сключено по гр. дело № 2761/2015 г. по
описа на РС-Габрово споразумение. По отношение на неизпълнението, което по своята
същност е отрицателен факт – липса на дължимо поведение, достатъчно е твърдението
на ищеца, като ответната страна следва да докаже опровергаващия го положителен
факт – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани доказателства, съдът приема
посоченият елемент от основанието на иска за доказан.
Ответникът не твърди да е изпълнил задължението си, валидността на което
оспорва, поради нищожност на правопораждащия го факт (споразумение), обоснована
с противоречие на закона и добрите нрави.
Тези правоизключващи възражения са неоснователни.
Вземането, чието съществуване се претендира да бъде установено има за
правопораждащ го факт сключено споразумение по чл. 51 СК, което е утвърдено от
съда, постановил прекратяването на брака. В Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018
г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК на ВКС е разяснен по задължителен за съдилищата
начин въпроса за същността на споразумението, с което се уреждат последиците от
прекратяване на брачното правоотношение, поради което се налага възпроизвеждане
на дадените разяснения в съществената им част.
Утвърденото от бракоразводния съд споразумение между съпрузите относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
както и относно имуществените отношения, ползването на семейното жилище,
издръжката между тях и фамилното име, е уредено като необходимо условие за
допускане на развод по взаимно съгласие – чл. 51 СК. Включването на имуществените
отношения към минимално необходимото съдържание на споразумението сочи целта
на законодателя - по договорен път да бъдат уредени всички последици от развода,
както в отношенията между родители и деца, така и в отношенията между съпрузите. В
брачния процес съдът има задължението да провери, дали споразумението на
съпрузите урежда всички предвидени в закона въпроси и следи за интересите на
децата. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени,
законът задължава съдът да даде срок за изправяне на недостатъците. Неизпълнението
на указанията има за последица отхвърляне на молбата за развод по взаимно съгласие.
Споразумението, което съпрузите представят пред бракоразводния съд, е с
договорен характер. Разнородният характер на въпросите, които задължително
съпрузите следва да уредят в брачния процес, предопределя различната правна
природа на отделните негови части.
В частта относно упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата споразумението е израз на правомощието на родителите като
носители на родителските права и задължения сами да определят след развода при кого
3
от тях да живеят децата, на кого се предоставя упражняването на родителските права,
начинът и формата на осъществяване на личните отношения и размерът на дължимата
от всеки родител издръжка. Поради естеството на отношенията, които регулира, тази
част от споразумението не може да има характер на спогодба по чл. 365 ЗЗД.
Задължението на съда да го утвърди провежда висшия интерес на децата (чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето).
В частта относно имуществените отношения между самите съпрузи
споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от
развода с цел да се избегнат възможни бъдещи спорове. В рамките на свободата на
договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите имат правото да уредят материално-правните
последици от прекратяване на брака поради развод помежду си, включително като
един от тях поема задължение спрямо другия да заплаща определени разходи, свързани
с отглеждането, възпитанието и образованието на родено от брака дете. В тези случаи
доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за
спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда права и задължения за страните по
спогодбата.
В правомощията на съда при утвърждаване на споразумението в брачния процес е
да провери, дали то съдържа уговорки относно всички последици от развода и дали в
частта откъм имуществените последици то противоречи на закона и на добрите нрави.
Съдът няма задължението да провери дали съгласуваното волеизявление на съпрузите
включва взаимни отстъпки и дали интересите им са добре защитени. Мотивите, поради
които страните са уредили по един или друг начин имуществените си отношения за
след развода, не подлежат на проверка от съда. Съдът не може да откаже да утвърди
споразумението и поради това, че в частта за имуществените последици от развода то
не отговаря на действителното правно положение или накърнява интересите на единия
съпруг, нито да го измени или да го замести със свои разпореждания.
При действието на СК от 2009 г. във всяко производство по развод уреждането на
имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент на
споразумението. То няма за цел да уреди изчерпателно всички последици от развода, а
само някои от тях. При това законодателно разрешение съпрузите могат да не включат
в споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги включат, в
тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД.
Няма никакво съмнение, че съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. От друга страна , разпоредбата на чл. 122, ал. 1
и ал. 2 СК предвижда, че носител на родителски права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител и родителите имат равни права и
задължения, независимо дали са в брак.
Посочената уредба касае обаче задълженията на всеки родител спрямо
ненавършилото пълнолетие дете. Последното е кредитор на вземането за издръжка и
спрямо детето всеки родител е задължено лице. Във вътрешните отношенията на
задължените лица, в качеството им на родители, няма пречка да бъде уговорено нещо
различно, което би съставлявало съдебна спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, но
такова споразумение няма никакво действие по отношение на кредитора на
издръжката, а това е Т. Т. К..
4
С оглед изложеното е напълно допустимо общо задължените да престират
средства за покриване нуждите на детето задължени лица (родителите) да се
споразумеят във вътрешните им отношения само един от тях да покрива разходите за
извънучебни дейности, като това споразумение поражда действие между родителите и
по никакъв начин не засяга правата на детето. Това означава, че постигнатата спогодба
разходите за извънучилищни мероприятия да се покриват само от ответника Т. Н. К. не
противоречи на императивни норми на закона и поражда правни последици само
между сключилите споразумението лица – страни в настоящото производство.
Все на база свободата на договаряне по отношение на имуществените последици
от прекратяването на брака и възможността, произтичаща от автономията на волята,
един от родителите да се задължи да поема целия обем разходи, извършвани за
отглеждането на детето, се налага извод, че споразумението по чл. 51 СК няма
основание да се приеме и за противоречащо на добрите нрави.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с
правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора. Тези правила имат неформален
характер, като неписани такива, но които наред с правните норми регулират
обществените отношения. След като носителите на общото задължение да задоволяват
основните нужди на тяхното дете, във вътрешните си отношения могат да постигат
съгласие за различно участие в понасянето на тези разходи, включително и като
единият от родителите приеме да изпълнява задължението на другия по отношение на
детето, то сключването на съдебна спогодба в тази насока не противоречи на добрите
нрави. Тя касае отношения между родителите, като никой от тях в това си качество не
се нуждае от специална закрила, защото е властен да поема задължения съобразно
свободната си воля. След като единият от родителите е поел задължение спрямо другия
да поеме и неговата част от задължението да задоволява чрез парична престация
нуждите на детето, то това е израз на свободата на договаряне и няма основание да се
счита за невалиден източник на облигационно отношение между Р. П. К. и Т. Н. К..
Често такова споразумение се обуславя от различните материални възможности на
всеки от родителите и сключването му е проява на грижа към по-слабо финансово
обезпечения родител, което напълно съответства на господстващия в обществото
морал.
В обобщение, сключеното споразумение, с което ответникът се е задължил
спрямо ищеца да понася всички разходи, свързани с определени нужди на общото им
дете, е действително, не нарушава повелителни правни норми и не противоречи на
добрите нрави.
В производството ищецът Р. П. К. е доказала да е сторила разходи за извънкласни
занимания на Т. Т. К. в общ размер от 1160 лева, тъй като именно ищецът разполага в
свое държане с разписките, доказващи извършените плащания. В този смисъл, след
като доказателствата за извършени плащания се представят от Р. П. К., то следва да се
приеме, че именно последната е осъществила плащанията, срещу които е получила и
съответните разписки, които ги удостоверяват. Това означава, че същата е изпълнила
задължението си спрямо детето Т. Т. К., което изпълнение обаче във вътрешните
отношения с другия родител е било дължимо от него. Затова сторените разноски
следва да бъдат възстановени на платеца Р. П. К. в изпълнение на сключеното валидно
споразумение между страните.
За този извод е без значение какви разходи на ищеца и роденото от прекратения
5
брак дете покрива фактически ответникът, тъй като нито се твърди, нито се установява
това да съставлява даване вместо изпълнение и кредиторът Р. П. К. да се е съгласила да
приеме с погасителен ефект нещо различно от уговореното в постигнатото
споразумение.
Налага се извод, че в правната сфера на ищеца е възникнало вземане за сумата
1160 лева – извършени разходи за извънучилищни дейности на Т. Т. К., които Т. Н. К.
се е съгласил единствен да покрива и това вземане не е погасено чрез плащане или
друг способ, съответно искът за установяване на съществуването му е основателен и
следва да бъде уважен.
Приетата за дължима от ответника сума 1160 лева, следва да се заплати заедно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по повод на което е било образувано частно гр. дело №
2062/2021 г. на РС Габрово – 06.12.2021 г. до окончателното плащане – аргумент от
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът доказва извършени за исковото производство разноски в общ размер от
543.70 лева, формиран от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съответно за производството по частно гр. дело № 2062/2021 г. на РС Габрово –
разноски в общ размер от 343.70 лева. При съобразяване, че по отношение частта от
претенцията, за която е обективиран отказ от иска, доколкото той не е мотивиран от
процесуалното поведение на ответника, разноските следва да се понесат от ищеца, то в
полза на Р. П. К. следва да се присъдят разноски от 182.48 лева за заповедното
производство и 288.67 лева – за исковото такова, съответни на уважената част от иска.
Ответникът доказва извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева, от които има право на присъждане на сумата 234.53 лева в приложение на
чл. 78, ал. 4 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Р. П. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, бул. „*********” № 100, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********” №
38, вх. А, ет. 5, ап. 15, дължи, въз основа на споразумение по чл. 51 СК, одобрено със
съдебно решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр. дело № 2761/2015 г. по описа на РС
Габрово, сумата 1160 (хиляда сто и шестдесет) лева, ведно със законната лихва,
считано от 06.12.2021 г. до окончателното й погасяване, за която сума в
производството по частно гр. дело № 2062/2021 г. на РС Габрово, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********” № 38,
вх. А, ет. 5, ап. 15, да заплати на Р. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
„*********” № 100, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 288,67 лева (двеста
6
осемдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки) - разноски за исковото
производство и сумата 182,48 лева (сто осемдесет и два лева и четиридесет и осем
стотинки) – разноски за производството по частно гр. дело № 2062/2021 г. на РС-
Габрово.
ОСЪЖДА Р. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*********” № 100,
да заплати на Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********” № 38, вх.
А, ет. 5, ап. 15, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата 234,53 лева (двеста тридесет и
четири лева и петдесет и три стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7