РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. С., 04.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
председателя т. дело № 2622/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
част ІІI, глава XXXII от ГПК.
Производството е образувано
по искове на малолетната С.А.Т., чрез нейната майка и законен представител М.Д.
и непълнолетната А.А.Т., действаща лично и със съгласието на майка си М.Д.,
против „В.2.“ ООД. Всяка от двете ищци претендира заплащане от ответното
дружество припадащата й се част от дружествения дял на починалия им баща А. Т.във
„В.2.“ООД в размер на 47 057.14 лева, както и съответната част от
направена приживе от А. Т.допълнителна парична вноска в ответното дружество,
равняваща се за всяка ищца на 54 916.66 лева (съобразно исковата молба и
уточнителни молби от 18.12.2019 г. и 09.01.2020 г.). Сочат, че до смъртта си
/настъпила на 14.05.2019г./ починалият им наследодател бил съдружник на 50% от
капитала на „В.2.“ООД, като всяка от ищците е наследник на по 1/6 от дела на
баща си или на по 1/12 от капитала.
По делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който се
оспорват предявените искове по основание и допустимост. В тази връзка се
излагат доводи за преждевременното им предявяване, доколкото не е бил изтекъл
едногодишният срок след прекратяване участието на починалия съдружник предвиден
в чл. 29, ал. 3 от Дружествения договор на „В.2.“ООД и в който срок се дължи
изплащането на обезщетението в размер на притежавания от него дружествен дял.
Оспорва починалият съдружник да е направил допълнителни парични вноски в
капитала на дружеството, поради което да се дължи и тяхното връщане. Оспорва
твърденията на ищците, че изготвеният междинен счетоводен баланс на дружеството
е недостоверен.
По делото не е постъпила
допълнителна искова молба в предвидения за това срок, както и отговор по нея.
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното
Удостоверение за наследници издадено от СО, район с. Бистрица, А. А.Т.е починал
на 14.05.2019г., като е оставил наследници по закон – Д.М.Т. – съпруга и пет
ненавършили пълнолетие деца, срещу които и ищците – С.А.Т. и А.А.Т..
Представен е Дружествен
договор на „В.2.“ООД, в който е обективирано съгласието на съдружниците В.С.Н.и
А. А.Т.за учредяване на дружество с ограничена отговорност, както и
разпределяне на дружествените дялове по равно между тях по 25 дяла от общо 50
дяла. В устава е предвидена възможността за увеличение на първоначалния капитал
по решение на общото събрание на съдружниците, както и правото на всеки от тях
да придобие част от увеличението пропорционално на притежавания от него дял. В чл. 29 от Дружествения договор
е установен редът на определяне, изплащане на обезщетението на напускащия
дружеството съдружник, като приложима е балансовата стойност на дружествения
дял, определена към момента на прекратяване на участието му. В ал. 3 е
предвидено изплащането на дължимото обезщетение в брой или по банков път в
рамките на една година след напускането му, като конкретните начин и срок за
това се определят по решение на общото събрание на дружеството.
По делото е представен
счетоводен баланс на „В.“ЕООД към 31.05.2019 г., в който като сума на актива е
записана сума в размер на 1 363 600.95 лв.
Изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не е било оспорено
от страните и от което се установява, че имотите, вписани в Служба по вписванията
– Самоков, а именно поземлен имот, находящ се в с. Ковачевци: имот № 000577, м.
„Алагюзица“, с площ от 1 061 кв.м., ведно със стопанска сграда с площ от
217 кв.м., са заведени в счетоводния баланс към 31.05.2019 г. на дружеството на
стойност от 3660.50 лв. Според отразеното в експертизата, размерът на
направените от А. А.Т.допълнителни парични вноски в дружеството, подлежащи на
връщане на наследниците му, възлизат на 329 500 лв., което е установено от
предоставено от счетоводството на дружеството
извлечение от сметка за извършения паричен превод. Към датата на
изготвяне на счетоводния баланс вноските не са били възстановени, като общият
размер на допълнително направените такива и от двамата съдружници възлиза на
659 000 лв. и са отразени в Баланса към 31.05.2019г. като „задължения,
свързани със съдружниците – допълнителни парични вноски“. Вещото лице е
отразило, че според приложения към делото Баланс на „В.2.“ООД за състоянието
към 31.05.2019г., са посочени притежавани от дружеството земи с обща стойност
7 876.50 лв.
В допълнителното
заключение по ССЕ се сочи, че „учредено право на строеж“ като актив не може да
бъде изпълнен, тъй като с оглед предназначението му е свързан само със
строителството на определен и обект и изграждането на активи. В този смисъл
може да бъда прието единствено като
разход по изграждането на сградата, а не като самостоятелен материален
актив. Според изложеното от вещото лице, сумата на актива на Баланса към
31.05.2019г. възлиза на 1 363 600.95 лв.; сумата на собствения
капитал е в размер на 564 685.57 лв. След увеличението на капитала със
сумата на допълнителните вноски в размер на 659 000 лв., размерът на
собственият капитал се увеличава на 1 223 685.57 лв. Делът на А.Т.от
така определената стойност на капитала възлиза на 611 842.78 лв., а делът
на всеки от ищците наследници на починалия съдружник и равняващ се на 1/6 от
неговия дял, възлиза на 101 973.80 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
В нормата на чл. 125 ТЗ
е уредено прекратяване на участието в дружество с ограничена отговорност, като
в ал. 1 са изброени отделните хипотези за настъпването на този юридически факт,
а в т. 1 е предвидена такава при настъпила смърт на съдружник. Съгласно ал. 3 от
посочената разпоредба, имуществените последици се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
В разпоредбата на чл.
129, ал. 1 ТЗ е предвидено, че дружествените дялове в дружество с ограничена
отговорност може да се прехвърлят на друго трето лице или съдружник, като могат
и да се наследяват.
От представеното по
делото удостоверение за наследници се установи настъпилото универсално
правоприемство при наследяване относно имуществото на починалия А. А.Т., който
е оставил наследници по закон съпруга и пет деца, две от които са ищците в
настоящото производство. С доказването на тези факти се установява и активна
материална легитимация на ищците да предявят исковете предмет на разглеждане в
настоящото производство за осъждане на дружеството ответник да им заплати
припадаща им се съобразно притежаваната от всяка от тях наследствена квота част
от имуществото на дружеството и съобразно притежаваните от техния наследодател
дружествени дялове към момента на настъпването на смъртта му.
Съгласно установения ред
за наследяване в Закона за наследството и приложимия текст на чл. 9, ал. 1,
преживелият съпруг наследява част равна на частта на всяко дете. При това
положение получената в наследство част на всеки от наследниците е равняваща се
на 1/6 от наследствената маса.
При служебно изготвена
справка в публичния ТРРЮЛНЦ при АВ съдът установи, че към момента на
настъпилата смърт на А. Т.– 14.05.2019г., същият е участвал като съдружник в
ответното дружество при притежавани от него дялове равняващи се на 50% от
капитала на дружеството.
В глава V от
Дружествения договор на „В.2.“ООД са установени правилата относно приемането,
напускането и изключването на съдружник и изплащане на обезщетение на
напускащия съдружник – чл. 26 – чл. 29. Установени са и правата и задълженията
при прекратяване на участието в дружеството в хипотезите на чл. 125, ал. 1, т.
1 и ал. 2 ТЗ, като съдът намира същите за неприложими и по отношение на
останалите законоустановени начини за преустановяване на членството, какъвто е
и процесният случай – при настъпила смърт на съдружник. При преценката си съдът
съобрази, че правата и задълженията на съдружника при изключването и
напускането му не се равняват на правните последици настъпващи при прекратяване
на участието му при смърт, поради което счита, че неприложими са и правилата
относно определяне размера на обезщетението, равняващ се на дяловото участие на
съдружника и сроковете за изплащането му в каквато връзка са изложените
възражения от ответника, които счита за неоснователни.
С исковете предмет на разглеждане в настоящото
производство се претендират суми на равностойност на притежаваните от
наследодателя на ищците дружествени дялове при ответника, като е заявено
основание на правото им да ги получат настъпилото правоприемство при
наследяване и което е един от способите, съобразно нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ.
Обезщетението при
напускането на съдружник, макар и равняващо се на притежаваните от напускащия
съдружник дружествени дялове, настоящият съдебен състав намира, че правото му
да го получи възниква за съдружника на друго основание и каквато не е
хипотезата на исковата претенция. Не се твърди, а и не се установява да е била
инициирана и завършена процедура по напускането на наследодателя на ищците в
качеството му на съдружник и възникналото му право на обезщетение, което да е
обект на наследяване.
Наследяването на
съответната част от капитала на дружеството касае преминаването върху
наследниците правото им да получат част от притежаваното от починалия съдружник
имущество като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В този
смисъл при определяне на притежаваната от него част от капитала на дружеството,
релевантна е стойността му по счетоводния баланс към края на месеца, в който се
е осъществил фактът на настъпването на смъртта и възникване правото на
наследяване /31.05.2019 г./, в който
смисъл са и определени стойностите в изслушаната и неоспорена от страните ССЕ.
При изготвяне на заключението са били съобразени релевантните показатели, както
относно наличното бързо ликвидно имущество, така и дълготрайните материални
активи, равняващи се на притежаваните от дружеството недвижими имоти, отчетени
са били и вземанията от трети лица, както и текущите задължения. При това
положение намира, че е била дадена оценка относима и годна да определи
попадащото в наследствената маса имущество, равняващо се на притежаваните от
починалия дружествени дялове и тяхната стойност.
С възникване правото на
наследяване съдът приема, че за ищците е възникнало правото им да получат част
от имуществото, притежавано от съдружника към момента на прекратяване на
участието му.
Възраженията на
ответника, че не е настъпил падежът за плащане на вземанията по предявените
искове съдът намира за неоснователни, по изложените по-горе съображения относно
неприложимост в случая на правилата за определяне на обезщетение при напускане
на съдружник. В допълнение на мотивите, следва да се има предвид, че дори и да
се приеме, че плащането се дължи в срок до една година от прекратяване на
членството, при преценката си съдът дължи да съобрази установеното фактическо
положение относно дължимостта на вземанията към момента на приключване на
устните състезания в приложение чл. 235, ал. 3 ГПК, към който момент този срок
е изтекъл. Настъпването на изискуемост на вземането подлежи на преценка при
разглеждане съществото на спора и основателността на предявените искове, като
не касае тяхната допустимост.
Предвид установеното в
заключението по ССЕ настоящият съдебен състав приема, че всяка от ищците е
придобила при наследяване част от притежавания капитал на починалия съдружник и
равняваща се на 1/6 от сумата от 611 842.78 лв., която възлиза на 101 973.80
лв., за която сума предявеният от всяка от тях иск се явява основателен и следва да бъде изцяло
уважен. В имуществото на дружеството - обект на наследяване попада, както
притежаваният от наследодателят капитал, така и вземането му в размер на
направените от него допълнителни вноски за увеличаване на първоначалния капитал.
С оглед забава в
плащането, дължи се и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците сторените
от тях разноски за производството в общ размер от 10 720 лв. и съобразно
уважената част от исковете, от която сума на всяка от ищците следва да бъдат
присъдени 5360 лв. В този смисъл съдът намира за основателно заявеното от
ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско
възнаграждение. Минималният размер на претендираното адвокатско възнаграждение,
съобразно приложимите норми на Наредба №1/2004 г. и по-конкретно - чл.7, ал. 2,
т. 4, възлиза на сумата от 3569.48 лв. за осъщественото процесуално
представителство в настоящото производство и в размер на сумата 2059.61 лв. за производството по обезпечаване
на бъдещ иск /гр.д.№ 14 698/2019 г. по описа на СГС/ и съобразно чл. 7,
ал. 7 от наредбата, като така посочените суми за хонорар са съобразно чл. 2,
ал. 5 от наредбата. В този смисъл претендираното адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в исковото и обезпечителното
производство в общ размер от 9000 лв. следва да бъде редуцирано до 6000 лв.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетна сметка на СГС
остатъка до пълния размер на дължимата държавна такса за разглеждане на
предявените искове и възлизащ на 4078 лв., с оглед освобождаването на ищците от
заплащането й с разпореждане на съда от
10.01.2020 г.
На ответника не се
дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „В.2.“ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по предявения иск
с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, на А. А.Т., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.Д. и
в качеството й на наследник по закон на починалия А. А.Т., ЕГН **********,
сумата от 101 973.80 лв. – равностойност на дружествения
дял на А. А.Т., ЕГН **********, от капитала на „В.2.“ООД, ЕИК *****, ведно със
законната върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 06.12.2019г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „В.2.“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по
предявения иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, на С.А.Т., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.Д. и в качеството й на
наследник по закон на починалия А. А.Т., ЕГН **********, сумата от 101 973.80 лв. – равностойност на дружествения
дял на А. А.Т., ЕГН **********, от капитала на „В.2.“ООД, ЕИК *****, ведно със
законната върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 06.12.2019г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„В.2.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на А. А.Т., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.Д., и
на С.А.Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител М.Д., сумата от по 5 360 лв. на всяка от тях – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „В.2.“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по бюджетна сметка на Софийски градски съд сумата
от 4078лв. – държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на съобщение за
изготвянето му страните.
СЪДИЯ: