РЕШЕНИЕ
Номер 433/11.07. Година 2018 Град Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На единадесети юли Година 2018 В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
КОТЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
Секретар Наташа
Динева
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 01072 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалван е електронен фиш /ЕФ/, серия К, № 1194813 на Главна дирекция “Национална полиция” /ГД “НП”/, гр.София, с който на Д.М.Д., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв /сто лева/ на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 10.09.2015 г. в района на тунел Голямо Бучино, общ. Перник при управление на лек автомобил “Сеат Алхамбра” с рег. № ********по Автомагистрала Люлин.
Жалбоподателят Д.М.Д. по изложени в жалбата доводи от процесуалния й
представител, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Акцентира, че не е
следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя
посредством облекчената процедура чрез издаване на ЕФ, а е трябвало наказанието
за това нарушение да се наложи чрез съставяне на акт за установяване на
административно нарушение по реда на ЗАНН и да се издаде наказателно
постановление. Счита, че средството, с което е било установено нарушението не отговаря на визираното в закона понятие за
автоматизирано техническо средство, както и че е изтекла абсолютната
погасителна давност, което препятства
реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Жалбоподателят не участва лично или чрез свой процесуален представител в
съдебното производство.
Въззиваемата страна ГД “НП”, гр. София – редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 10.09.2015 г. по АМ Люлин, в посока от гр. София към гр. Перник, пътувал лек автомобил “Сеат Алхамбра” с рег. № ********. В 10:51 часа, в района на тунел “Голямо Бучино”, намиращ се на територията на общ.Перник, колата преминала през обсега на монтираното автоматизирано техническо средство ЗМ “Система за измерване на средна скорост”, с № 388, извършващо контрол на скоростта на движещите се превозни средства. Същото фиксирало стойност на движение 109 км/ч, при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства е установено,
че цитираният лек автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост
на Д.М.Д., с ЕГН **********. За
констатираното нарушение против нея е издаден от ГД “НП”, гр.София процесния електронен фиш серия К, №
1194813, като за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2,
т.3 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 100 лв /сто
лева/.
Процесният ЕФ
е връчен на жалбоподателя на 28.12.2017 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че жалбоподателя е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство ЗМ “Система за измерване на средна скорост”, с № 388, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно автомобила на Д..
Писмените доказателства по делото - удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064 от 01.09.2014 г. /със срок на валидност до 01.09.2016 г./ на Българския институт по метрология, ведно с приложението към него, както и протокол за проверка № 388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел “ИТСИ” при ГД “Мерки и измервателни уреди” доказват, че ЗМ “Система за измерване на средна скорост” е средство за измерване – скоростомер, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5064 и към 10.09.2015 г. системата е била трайно монтирана в района на 3-ти тунел на АМ Люлин, посока от гр. София към гр. Перник. Същата се състои от камери, разположени в началото и в края на две контролни точки – базово разстояние, като скоростомерът за средна скорост “измерва средната скорост на МПС чрез измерване времето за преминаване на базовото разстояние на участъка от пътя, като средната скорост е изчислената скорост, получена чрез разделяне на разстоянието между двете контролни точки на измереното време, за което МПС преминава между тях”, т.е. касае се за стационарно автоматично техническо средство, което функционира автоматично, без намеса на човешки фактор и с което може да се установи и заснеме нарушение, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, като същевременно същото е било и технически изправно.
Съдът прие за доказано, че в района на нарушението е било въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и че преди първата контролна точка на системата за измерване на средна скоростта е била монтирана табела /радар/, обозначаваща извършващият се контрол на скоростта на движещите се превозни средства, предвид приетите като писмени доказателства схема на организация на движението в района на тунел Голямо Бучино /посока от София към гр. Перник/, протокол от 05.06.2015 г. за извършен монтаж на пътен знак Е-24 на АМ Люлин, 3-ти тунел, в посока гр. Перник, ведно с протокол за тези констатации и писмо изх. № 33-00-269/18.04.2012 г. на Агенция “Пътна инфраструктура”.
Съдът кредитира като писмени доказателства по делото заповеди №№ І-з 305/04.02.2011 г./ведно с приложен към нея образец на ЕФ/, Із-1745/28.08.2012 г., Із-1741/28.08.2012 г., 8121з-47/16.01.2015 г., 8121з-48/16.01.2015 г. и 8121з-745/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, разпечатка от ”ЗМ Система за измерване на средна скорост”-снимка, заповед № РД-11-343/29.03.2012 г., писмо изх. № 24-00-1004/22.11.2011 г. на Агенция “Пътна инфраструктура”, разрешение за ползване № СТ-05-491/13.05.2011 г. на ДНСК и разписка за връчване на процесния ЕФ.
От правна страна:
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал.4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ. В тази насока настоящият състав отбелязва, че възможността за упражняване на съдебен контрол за спазване на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН не е преклудирана от липсата на дата на издаване на ЕФ, тъй като началният момент, от който същите се изчисляват е датата на извършване на нарушението съобразно изготвения видеоклип, а последващата такава се установява от датата на уведомлението за издадения ЕФ.
Липсват правни основания, подкрепящи изложената в жалбата теза на жалбоподателя, че в процесния ЕФ е следвало да бъде упоменат служителя, извършил заснемането, тъй като обжалвания документ не е приравнен от законодателя на акт за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗАНН реквизити, които в случая са налице. Същевременно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което и съдът прие за неотносими развитите в тази насока доводи от жалбоподателя.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Описано е мястото на нарушението, като са посочени данни за наименованието на пътя, пътния участък, който е бил обхванат от стационарното техническо средство ЗМ “Система за измерване на средна скорост”, с № 388, посоката на движение /от гр. София към гр. Перник/, като същевременно мястото е било предварително обозначено, с оглед чл. 165, ал.2, т.7 от ЗДвП, посредством указателна табела Т17 “RADAR”, с огледи кредитираните писмени доказателства - схема на организация на движението в района на тунел Голямо Бучино /посока от София към гр. Перник/ и протокол от 05.06.2015 г. за извършен монтаж на пътен знак Е-24 на АМ Люлин, 3-ти тунел, в посока гр. Перник, ведно с протокол за тези констатации, поради което и са голословни твърденията, изложени в жалбата за нарушение на горепосочената разпоредба. Не е спорно, че техническото средство, с което е установено нарушението е от одобрен тип и е било в съответствие с метрологичните изисквания, съобразно представените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства.
В ЕФ е визирана нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка за позициониран знак В26, разрешаващ скорост до 80 км/ч., преди обхвата на стационарното техническо средство за измерване, поради което и липсата на изрично вписване на това ограничение, както и че същото е въведено посредством посочения по-горе пътен знак не води до отмяна на процесния фиш, тъй като не рефлектира както върху правната квалификация на нарушението, така и на правото на защита на наказаното лице.
Скоростта на
движение на автомобила е установена безспорно, предвид техническите характеристика на системата за скорост, тъй като
посочената скорост на движение от 109 км/ч е именно “наказуемата” след
приспаднат толеранс /разпечатка от ”ЗМ Система за измерване на средна
скорост”-снимка, приложена на л.13/.
С оглед
изложеното съдът счита, че законосъобразно и обосновано отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
По
вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган е установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2 от ЗДвП. Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер /в шест отделни точки/, в зависимост от превишената стойност на скоростта. Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 100 лева, каквато е била и наложена на К.Д.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Несподеляеми са аргументите, изложени в жалбата за изтекла давност, която препятства възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на Д.М.Д.. Съображенията са следните:
В ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение – чл.34 от ЗАНН /за същата съдът изложи по-горе мотиви, че не е налице, предвид непредвиждането в чл. 189, ал.4 от ЗДвП като задължително условие посочването на датата на издаване на ЕФ, поради което и регламентираните срокове по чл. 34 от ЗАНН, които са относими за съставянето на акт за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно постановление не касаят ЕФ, още повече, че нормата на чл. 189, ал.14 от ЗДвП не съдържа препращане към ЗАНН по отношение на процедурата по съставянето на последния/, и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция –чл.82 от ЗАНН. Позоваването от жалбоподателя на последната е некоректно, тъй като изпълнителната давност предполага влязъл в сила ЕФ, какъвто не е статута на обжалвания акт, поради което и срока по чл. 82, ал.1, б.”а” от ЗАНН не е започнал да тече. Същевременно в чл.11 от ЗАНН е предвидено субсидиарно прилагане на общата част на Наказателния кодекс /НК/ относно обстоятелства, изключващи отговорността, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Такъв характер безспорно има и абсолютната погасителна давност за реализиране на отговорността. В конкретния случай процесното нарушение е наказуемо с административно наказание глоба, поради което и наказателното преследване за него се изключва, поради настъпила абсолютна погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, която препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /в какъвто смисъл е Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС/, ако е изтекъл срок от четири години и шест месеца, с оглед чл. 81, ал.3, вр. с 80 ал.1 т.5 от НК / ред. ДВ, бр.26/2010 г./, считано от неговото извършване. След като нарушението е извършено на 10.09.2015 г., то този срок не е изтекъл преди постановяване на настоящето решение.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не е
допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради
което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 1194813 на Главна дирекция “Национална полиция”, гр.София, с който на Д.М.Д., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв /сто лева/ на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 10.09.2015 г. в района на тунел Голямо Бучино, общ. Перник при управление на лек автомобил “Сеат Алхамбра” с рег. № ********по Автомагистрала Люлин.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ