Решение по дело №1423/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 октомври 2023 г.
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20237180701423
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1861

 

 

гр. Пловдив, 30.10.2023 год.

 

Административен съдПловдив, XXХI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                            СВЕТОМИР БАБАКОВ

                                               

при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД №  1423  по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на Дирекция „Обслужване“ ТД на НАП Пловдив срещу решение № 730/28.04.2023г. на ПРС, постановено по АНД №2110/2023 г.

Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Твърди се, че, противно на приетото от ПРС, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати СПН, а дори и да са допуснати нарушения на процесуалните правила, то те не са от категорията на съществените така че да доведат до отмяна на НП.

Касаторът не е съгласен и с констатацията, че процесното наказателно постановление за нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, се явява незаконосъобразно и поради нарушение на императивната норма на чл.18 от ЗАНН.

Иска се отмяна на решението и потвърждаване изцяло на НП.

Претендира се юрисконсултско възнагражение.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, чрез адв.А., взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Претендира се адвокатско  възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е решение № 730 от 28.04.2023 г. по АНД № 20235330202110 по описа за 2023 г. на ПРС, с което е отменено НП № 688345-F642961/26.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „Вагос“ ЕООД, ЕИК ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл.125, ал.3 от ЗДДС.

Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован извод относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Правилно е прието, че, при незаконосъобразност на спирането по чл.43, ал.6 от ЗАНН, поради липса на проведено щателно издирване, следва да се приеме, че не е спряла да тече давността по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на НП, съответно издаването му почти година след съставянето на АУАН се явява незаконосъобразно и представлява самостоятелно основание за отмяната му.

Тази  инстанция не споделя доводите по касационната жалба, че АНО е компетентния орган да спре АНП. Правомощието на наказващия орган да се произнесе по преписката възниква едва след получаването й по реда на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. В последната разпоредба ясно е посочено, че наказващият орган се произнася след като АУАН е връчен на нарушителя. Този извод следва и от правилото по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, съгласно което ако установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя. Следователно процесуалният закон ясно е очертал правомощията на наказващия орган и начина, по който той е трябвало да процедира, когато е получил неподписания АУАН. Правомощията на органите на държавно управление не могат да се тълкуват разширително и да се извеждат по тълкувателен път. Липсата на предметна компетентност влече незаконосъобразност на извършеното действие. Затова, когато наказващият орган е получил неподписания и непредявен на нарушителя АУАН, той е трябвало да го върне на актосъставителя, който при преценка за наличието на предпоставките за това е могъл законосъобразно да спре производството. Вместо това наказващият орган е надхвърлил законово очертаните граници на правомощията си по служба при издаването на процесното разпореждане за спиране на производството, поради което то е незаконосъобразно като издадено от некомпетентен орган.

Касационната инстанция счита, че и другият извод на ПРС за допуснато СПН в хода на АНП, като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за целта, е  правилен.В тази връзка е необходимо да се посочи, че действително по АНП са налице четири броя покани за съставяне на АУАН, но не може да се приеме, че същите са надлежно връчени, за да се приеме,че АУАН законосъобразно е съставен в отсъствие на нарушителя.

Законосъобразен е и изводът на ПРС, че при санкциониране на дееца за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС е допуснато нарушение на материалния закон. Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС.    Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.Или иначе казано, правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай, заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето, като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Т. е., подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. В случая се касае за нарушение на материалния закон и по-конкретно на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която за едно нарушение се налага едно наказание. Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете наказателни постановления, доколкото е налице нарушение при описанието на деянието, независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните произнасяния по тях. Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem, а касае грешното и непълно описание на изпълнителното деяние и в този смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое от тях е влязло в сила.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора на ответната страна се следват сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които са претендирани към минималния размер, от 360 лева с ДДС.

           Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХХI ви касационен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 730 от 28.04.2023г. по АНД № 20235330202110 по описа за 2023 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ВАГОС“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 360 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. За касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                  2.