№ 573
гр. Бургас, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203610 по описа за 2021 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, чрез
представляващия – *, с посочен съдебен адрес: гр. Карнобат, *, срещу Наказателно
постановление № 250-F591933/23.04.2021 г. , издадено от * – Зам. Директор на ТД на НАП-
Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), на
основание чл.74, ал. 1 от ЗСч, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Фактическата обстановка и извършването на нарушението
не се оспорват, но се въвеждат твърдения за приложимост на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка се
акцентира, че жалбоподателят, чрез свой представител, е опитал да подаде заявлението в
срок, но поради технически проблем не е успял да го стори. Посочва се, че още на
следващия ден – 01.10.2020 г. заявлението е било подадено лично. Изтъква се, че
дружеството е било добросъвестно и по никакъв начин не е целяло нарушаване на закона, а
пропускът е неволен. Поради тази причина, както и с оглед обстоятелството, че досега
търговецът стриктно е изпълнявал задълженията си, се прави искане за квалифициране на
нарушението като „маловажно“ с прилагането на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
1
представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушителят е
имал достатъчно дълъг срок, за да изпълни задължението си, поради което и не следва да се
отчита в негова полза това, че в последния ден е имал технически затруднения. Пледира за
потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 21 – НП е връчено на
представител на дружеството на 09.06.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата на
16.06.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 10.02.2021 г. при извършване на съпоставка чрез програмен продукт „СУП” и
извършена справка в Търговския регистър, св. М.М. – инспектор по приходите при ТД на
НАП Бургас, установила, че дружеството жалбоподател, в качеството му на задължено лице
по чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува годишния си
финансов отчет за 2019 г. в Търговския регистър, в законоустановения срок, а именно до
30.09.2020 г. (след удължаването на срока заради обявеното извънредно положение в
страната) Свидетелката установила, че търговецът е подал ГДД за 2019 г. по чл. 92 ЗКПО на
25.06.2020 г., в която е декларирал, че за 2019 г. е реализирал нетни приходи от 47852,00
лева.
Св. М. преценила, че с горното е допуснато нарушение на чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч,
поради което и на 10.02.2021 г. изпратила покана до търговеца, за явяването му в ТД на
НАП-Бургас, за съставяне на АУАН. На 17.02.2021 г. се явило упълномощено лице, като в
негово присъствие св. М. съставила АУАН с № F591933. Препис от акта бил връчен на
пълномощника, който го подписал и възразил, че е имало технически проблем с подаването
на документите по електронен път, поради което и те са били подадени на следващия ден. В
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не били депозирани.
След връчване на АУАН на 23.04.2021 г. административнонаказващият орган издал и
обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО не
възприел, изложените във възражението по акта доводи, а квалифицирал поведението на
търговеца, като нарушение по чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, поради което и на основание чл. 74, ал. 1
ЗСч му наложил „Имуществена санкция” в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
2
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното
постановление и в АУАН, а пледира единствено за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – зам. директор на
ТД на НАП-Бургас, който към дата 23.04.2021 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от
приложената Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на МФ. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, който
безспорно е компетентно лице по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗСч.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По същество следва да се посочи следното: Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, всички
търговци по смисъла на Търговския закон публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото
събрание на съдружниците или акционерите или съответния орган – чрез заявление за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата
година (за 2020 г. този срок е удължен до 30.09.2020 г. заради обявеното извънредно
положение в страната).
3
Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда, че който е задължен и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лева, а на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните
приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов
отчет, но не по-малко от 200 лева.
В конкретния случай няма спор, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задължението си за публикуване на годишния си финансов отчет за 2019 г. в срок до
30.09.2020 г. Няма спор и че за 2019 г. дружеството е извършвало дейност и е отчело нетни
приходи от 47852,00 лева – т.е. за него е неприложима новата редакция на нормата на чл. 38,
ал. 9, т. 2 (изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година) от ЗСч, с която е
прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност
през отчетния период.
С оглед горното съдът намира, че с бездействието си дружеството формално е
осъществило нарушението по чл. 74, ал.1 ЗСч.
Въпреки това съдът счита, че в случая деянието носи признаците на маловажен
случай по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН.
Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването
му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че
не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му,
на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния
казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във
вр. с чл. 11 ЗАНН.
4
В конкретния случай от нарушението не са могли да възникнат никакви вредни
последици за фиска. Закъснението е минимално – само 1 ден и нарушението е отстранено от
жалбоподателя по негова собствена инициатива и то много преди да бъде инициирана
проверка и да се състави АУАН. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал
други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа
противоправна проява. Изтъкнатата причина – технически проблем се възприема от
настоящия състав като такава, която обективно е възпрепятствала подаването на
заявлението. Вярно е че задълженото лице е имало много време, през което да организира
изпълнението на задължението си, но е вярно също така, че щом законът предвижда
определен срок за извършване на дадено действие – същото може да бъде извършено
законосъобразно през цялото време на срока, без да се тълкува във вреда на лицето, това че
е решило да действа в последния момент.
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност
и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение
с останалите нарушения от този вид и сочат маловажност на случая на административно
нарушение.
С оглед горното съдът счита, че в конкретния случай наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им (и не е
представил доказателства реално да е сторил такива), поради което и съдът не може
служебно да се произнесе по въпроса.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 250-F591933/23.04.2021 г., издадено от * –
Зам. Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството, на основание чл.74, ал. 1 от ЗСч, на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6