РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Ямбол, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я. П. С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Гражданско дело №
20232330101544 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., срещу П. С. Г. от гр. Я. с която се иска съдът да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите 4707, 41лв. главница ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК - от 21.02.2023 г. до плащането на сумата, 1411,69 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 20.04.2019 год. до 20.07.2022 год., 1282, 62
лв. лихва за забава за периода 20.02.2020 г. до 17.02.2023 год. с изключение на
периода 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год. Претендират се и разноски в
настоящото и в заповедното производство.
Ищецът твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС срещу ответника.
Заповедта е връчена на П. Г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Заповедният съд е дал указания на заявителя, да предяви установителни
искове срещу длъжника в 1-месечен срок, считано от получаване на
съобщението, като „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подал в срок
настоящата искова молба срещу ответника
В срока за отговор по чл.131 от ГПС особения представител на
ответника е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва по
основание и размер исковете. Навежда възражения наличие на неравноправна
клауза по отношение на ответника, тъй като в полза на кредитора са
уговорени едновременно договорна възнаградителна лихва и обезщетение,
което също има възнаградителен характер, а не компенсационен. Ответникът
1
твърди, че не е бил надлежно уведомен за цесията, с всички произтичащи от
това правни последици. Моли, за отхвърляне на исковете, като неоснователни
и недоказани.
Ямболският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани, предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
Съображенията за това са следните:
От приложеното ЧГД № *** г., по описа на ЯРС, се установява, че в
полза на ищеца е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е осъден да плати на ищеца
следните суми: 4707,41 лв. – неплатена главница ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.02.2023 г. до окончателното и изплащане
задължението и 1411,69 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
20.04.2019 г. до 20.07.2022 год. и 1615, 06 лв. лихва за забава за периода от
21.04.2019 год. до 17.02.2023 год., ДТ в размер на 154, 68 лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е дадена
възможност да предяви искове за установяване на вземането си в едномесечен
срок от получаване на съобщението, което му е връчено на 05.06.2023 г. и на
16.06.2023 г. е подадена настоящата искова молба. Поради гореизложеното,
настоящото производство се явява допустимо.
От приетия по делото Договор за потребителски кредит от ***год. се
установява, че кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е предоставил
на длъжника П. С. Г. - ответник в настоящото производство потребителски
кредит в размер на 6000 лв. Договорена била такса ангажимент 210 лв.,
месечна погасителна вноска от 182,39 лв. лихвен процент 16,70 и годишен
процент на разходите 19,97 %. Така, общият размер на дължимата сума по
договора била в размер на 10943, 40 лв., като срокът на договора бил 60
месечни плащания. Ответникът е преустановил плащанията по кредита, като
падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 20.04.2019 год.. А
крайният срок на договора е уговорен да настъпи на 20.07.2022 г.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019
год., се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“
/в качеството на цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД /в качеството на
цесионер/, са сключили договор, с който цедентът прехвърля възмездно на
цесионера вземания, произтичащи от договори за заем, описани в
Приложение № 1 към договора. От писмено потвърждение от 05.03.2020 год.,
изд. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е видно, че
вземането на цедента по процесния договор за кредит, е включено в предмета
на договора за цесия от 19.08.2019 г. С пълномощно № *** цедентът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е упълномощил „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, да уведомява длъжниците за сключения Договор за
цесия от 19.08.2019г. Било е изпратено от цесионера Уведомление от
2
15.06.2023г. до ответника П. С. Г. за извършеното прехвърляне на вземания,
което е останало невръчено, защото от приложеното известие за доставяне на
л.28 се установява, че пратката е била върната на подателя, тъй-като
адресатът се е преместил на друг адрес.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява,
че усвоеният паричен кредит по процесния договор е в размер на 6000 лв.,
като първата частично неплатена месечна вноска е с падеж 20.04.2019 год.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК размерът на
неплатената главница е 4707,41 лв. , законната лихва за периода от 20.04.2019
год. до 20.07.2022 год. е 1411,69 лв. и лихвата за забава за претендирания
период от 20.02.2020 год. до 17.02.2023 год. е 915,88 лв. Съдът кредитира
заключението по експертизата като пълно, обективно и неоспорено от
страните. От ответника не са ангажираха доказателства за погасяване на
дълга, както и не са направени твърдения в посочения смисъл.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.86 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД.
По делото безспорно е установено, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България“ и ответника са сключили Договор за потребителски
паричен кредит от 11.07.2017 г. Постигането на съгласие между страните,
относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане,
както и предаването на сумата в държане на ответника по делото се
установяват по несъмнен и категоричен начин - ответникът е декларирал, че
с подписването на договора е получил сумата по кредита. Същото се
установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Длъжникът преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена
вноска настъпила на 20.04.2019 г., вследствие на което изпадал в забава и му
било начислявано обезщетение (лихва за забава) в размер на законната лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 20.07.2022г., с което
станал изискуем целият неизплатен остатък от главницата, като било
дължимо и обезщетението за забава (лихва за забава) от момента на
изпадането на длъжника в забава. Основателността на обуславящата искова
претенция за непогасена главница, предпоставя основателност и на
претенцията за обезщетение за забава в размер законната лихва /мораторна
лихва/, върху претендираната главница. Акцесорния иск е с правно основание
чл. 86 ЗЗД. Няма спор, че ответникът е спрял плащанията по договора от
20.04.2019 год., когато е като падежът на първата неплатена вноска.Лихвата
за забава се претендира от 20.02.2020 год. до 17.02.2023 год. От
заключението на счетоводната експертиза, се установява, че лихвата за забава
върху неизплатения остатък от главницата, за този период е в размер на
915,88 лв. до която сума искът следва да се уважи.
От заключението на счетоводната експертиза, се установява, че
законната лихва за периода от 20.04.2019 год. д 20.07.2022 год. е в размер на
1411,69 лв.
Относно, възражението на ответника за наличието на неравноправна
3
клауза предвидена в чл.5 от Общите условия към договора за кредит.
В настоящия случай говорим за лихва която се урежда в чл.86 ЗЗД –
мораторна лихва която се дължи при забава на парични задължения, и също
така за договорна лихва по чл.240 ал.2 ЗЗД – лихвата която се уговаря при
паричен заем. Лихвата от една страна представлява цена при ползване на
парични средства предоставени в заем, т.е. тя е възнаграждение за ползването
на тези пари , освен това лихва се нарича от ЗЗД и санкцията под формата на
обезщетение, която санкция се налага при забавено изпълнение на парично
задължение. В случая става въпрос за две различни лихви върху главницата, а
не за лихва върху лихва, поради което договорените лихви по чл.86 от ЗЗД и
чл.240 от ЗЗД не представляват неравноправна клауза.
Относно, възражението на ответника, че не е редовно уведомен за
цесията, съдът намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането не допуска това. Предишният кредитор
/цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
По делото е представено пълномощно от първоначалния кредитор с което
упълномощава цесионера да уведомява длъжниците за сключения договор за
прехвърляне на вземанията. Налице е и уведомление от цесионера до
длъжника П. С. Г. за извършеното прехвърляне на вземането, но то не е било
връчено, поради това, че Г. е променила адреса си, видно от върнатото
известие за доставяне. Видно от върнатото съобщение с което е изпратен
препис от исковата молба на ответника , лицето не живее на посочения адрес.
Направена е служебната справка от НБД от която се установява, че
ответникът не е променял адресната си регистрация от 2006г. до сега.
Съобразно, съдебната практика, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента Уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея и съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД.
В случая, действието по формалното получаване на книжата по делото,
респ. на уведомлението за прехвърляне на вземанията на ищеца е извършено
от назначения особен представител на ответника.
С оглед изхода на делото и на основание с чл.78 ал.1 от ГПК,
ответникът, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски -държавна такса в размер на 141,39 лева , 300.00 лв. –
депозит за вещо лице ; 1040, 17 лв. – депозит за особен представител на
ответника ; юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, или общо сумата
от 1531, 56 лв. както и направените разноски по ч. гр. д. № *** г. по описа на
ЯРС в размер на 204,58 лв.
Предвид изложеното, ЯРС
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. С. Г., ЕГН: ********** дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. , ул.”***
сумата от 4707,14 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2023 год. до
окончателно изплащане на сумата, 1411, 69 лв. договорна вазнаградителна лихва за периода
от 20.04.2019 год. до 20.07.2022 год. и сумата от 915,88 лв. лихва за забава за периода от
20.02.2020 год. до 17.02.2023 год. за които е издадена Заповед за изпълнение № *** год. по
ч.гр.д. № ***г. на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, срещу П.
С. Г., ЕГН: ********** иск да бъде прието за установено, че дължи лихва за забава за
разликата от уважения размер от 915,88 лв. до предявения размер от 1282, 62 лв.
ОСЪЖДА П. С. Г., ЕГН: ********** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, ЕИК ***,гр. С. направените по делото разноски в размер на 1531,56 лв. и разноските,
направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ *** год. по описа на ЯРС в размер на
204,58 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните пред ЯОС.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5