О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МЛ. С. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Недкова
въззивно гражданско дело № 1435
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 266090/16.09.2020 г., подадена от „Електроразпределение
Север“ АД, чрез адв. Веселина Маринова, с искане да бъде изменено в частта за
разноските Решение № 260536/15.09.2020 г. по настоящото дело. Молителят сочи, че върху размера на присъдените в негова полза
разноски за адвокатски възнаграждения, направени за двете инстанции следва да
бъде начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Д.Н.Ц. не изразява становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските
е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба вх. №
19459/06.03.2020г. на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Е, чрез пълномощник срещу Решение № 690 от
14.02.2020г./поправено с Решение №2021/28.05.2020г./, постановено по гр.дело №
14685/2019г. на Районен съд Варна,46 състав, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че Д.Н.Ц. не дължи на въззивника сумата от 3981,29
лева, служебно начислена сума за ел.енергия за периода 09.11.2016г. до
07.06.2019г. за клиентски номер110010985,на основание чл.124, ал.1 ГПК.
С Решение № 260536/15.09.2020 г. съставът на ВОС е отменил обжалвания първоинстанционен съдебен акт
и вместо това е отхвърлил като неоснователен предявения
от Д.Н.Ц.
срещу „Електроразпределение
север“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3981,29 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност
на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул.“Отец Паисий“ № 8 ет.8 ,ап.24 , с аб. №********** и кл. № **********.,
за периода от 09.11.2016г. до 07.06.2019г., за която е издадена фактура №
01059553660/ 08.08.2019г.
В резултат на това произнасяне в полза на „Електроразпределение
север“ АД, ЕИК *********, е присъдена
сумата 780.00 лева, представляваща направени по делото разноски пред първа
инстанция и сумата от 588.39 лева представляваща направени по делото разноски
пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В материалният интерес, който е защитавала ответната
страна (въззивник
в настоящото производство) възлиза на 3981.29 лв.. Възнаграждението за процесуално представителство от един адвокат по
предявения иск, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза
в размер на 510.00 лв., като съдът е преценил, че следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в този размер за въззивна инстанция, а за първа
инстанция – 550.00 лв., съобразно
направените пред двете съдебни инстанции възражения за прекомерност по смисъла
на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
При преценка размера на дължимите разноски, направени
пред ВРС и ВОС, съдът не е съобразил, че ответната страна (въззивна страна в производството пред ВОС) е възложила
процесуалното си представителство по делото на адвокат, който е регистриран по
ЗДДС, поради което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с
начислен ДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР
на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, поради което към присъдените
адвокатски хонорари следва да бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на 110
лв. за първа инстанция и 102 лв. за въззивна инстанция.
Настоящият състав на ВОС приема, че на въззивната страна „Електроразпределение
Север“ АД следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции общ
размер на 1581.65 лв, от които 890 лв., представляваща направени разноски пред
първа инстанция и 691.65 лв., представляваща разноски пред ВОС. С въззивното решение са
присъдени разноски в размер на 1368,39 лева, поради което следва да бъде
присъдена в полза на въззивната страната разликата между пълния размер на
дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 213.26 лв.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението
следва да се измени в частта за разноските.
С изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от
ГПК, Решение № 260536/15.09.2020 г., постановено по в. гр. дело № 1435/2020 г. по описа на ВОС, в частта му
относно разноските:
ОСЪЖДА
Д.Н.Ц., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение
север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Е, допълнитено сума в размер на 213.26 лв. (двеста и
тринадесет лева и 26 ст.), представляваща разликата между присъдените с Решение
№ 260536/15.09.2020 г. разноски в размер на 1368.39 лв. до пълния размер на дължимите такива за
производствата пред ВРС и ВОС 1581.65 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване,
на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.