Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
27.02.2019 г., гр. Варна
в името на народа
Варненският
апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и втори февруари
през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина
Димитрова
Ангелина Лазарова
секретар Соня Дичева
прокурор Станислав Андонов,
като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова
ВНОХД №50 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция
е образувано по жалба на адв. С.В., като защитник на С.Н.С., подсъдим по нохд № 233/18г. по описа на Добрички окръжен съд, против
присъдата, постановена от същия съд на 09.11.2018г., с която подс. С. е признат
за виновен за деяние по чл.199 ал.2 т.2пр.1
вр.чл.198 ал.1 НК и му е наложено наказание от осемнадесет години
лишаване от свобода при строг режим. В жалбата на подсъдимия се навеждат основания за необоснованост, неправилно
приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
Прави се искане присъдата да бъде изменена като подсъдимият бъде признат за
виновен за по-леко наказуемо престъпление и бъде намален размера на наложеното
наказание.
Представителят на апелативната
прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и
липсата на основания за намаление размера на наказанието.
Въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима.
Въззивната инстанция, като разгледа
становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло,
на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна
следното:
С присъда от 09.11.2018г., постановена
по нохд № 233/2018г. Добричкият окръжен съд е признал
подсъдимия С.Н.С. за виновен в това, че на 12.08.2017г. в с.Росица обл. Добрич отнел чужди
движими вещи, от владението на С. П. В. на стойност 7,35лв, без негово
съгласие, с намерение да ги присвои като е употребил за това сила и грабежът е
бил придружен с опит за убийство на пострадалия като на основание чл.199 ал.2
т.2 пр.2 вр.чл.198 ал.1 и чл.54а НК му е определил наказание от осемнадесет
години лишаване от свобода при строг
режим. Зачел е времето през което е бил задържан по мярка за неотклонение. Осъдил
е подсъдимия да заплати на гр. ищец С.П.П. сумата от 2 400лв. и на гр. ищец И.В.М. сумата от 3 799,26лв.
имуществени вреди, както и разноски в размер общо на 500лв. Осъдил го е да
заплати съответните такси и разноски. Произнесъл се е и по веществените
доказателства.
За да стигне до този извод съдът е
приел за установено от фактическа страна следното:
Подс. С. живеел в дома на майка си в
с.Росица, не учи, не работи, регистриран за дребни кражби и блудствени
действия в ДПС, осъждан като непълнолетен за кражба със споразумение от
04.04.2017г.
В същото село живеел и пострадалият С. В.,
на 79 години като се грижел сам за себе си и за стопанството си.
На 11.08.17г. подс. С. излязъл сутринта
от дома си и от магазина в центъра на селото си купил 2л. бутилка бира, която
седнал да пие пред кметството. По-късно помогнал на свой познат да натовари
бали като отново бил почерпен с бира. Около 18ч. подсъдимия си купил още две
2л. бутилки бира като седнал да пие пред магазина. Към него се присъединили
свид. Никола Иванов и Антон В., като последния почерпил компанията с две
бутилки водка от по 200мл. След като изпили водката двамата свидетели се
преместили на друга маса, а към подсъдимия се присъединил свид. Й. В. като
двамата продължили да пият бира. След известно време се наложило да си тръгнал
понеже влезли в пререкание с друг човек. Подс. С. решил да си отмъсти за това,
че се наложило да си тръгнат и се обадил на тел. 112 за да съобщи за нарушаване
на обществения ред.
Докато допивали бирата си, подс. С.
заявил на свид. В., че искал да отмъсти и на постр. С. В., тъй като последния
бил отказал да му даде цигари, заявил, че тъй като през деня В. трябвало да е
получил пенсията си, щял да влезе в жилището му, да го пребие и да му вземе парите.
Подс. С. и свид.В. тръгнали към дома на постр. В.
като по пътя срещнали свид. А.И.. Като разбрал намерението на подсъдимия
свидетеля отначало се опитал да разубеди подс. С., но след това също тръгнал с
тях. Като стигнали до дома на пострадалия двамата свидетели В. и И. отказали да участват и останали отвън, а подс. С.
прескочил оградата като търсел място от където да проникне в къщата. Видял, че
един от прозорците светел и че постр. В. бил все още буден. Докато наблюдавал,
подсъдимия се спънал и чувайки шума отвън постр. В. излязъл да види какво
става. Подсъдимия се скрил до оградата и след като не видял нищо пострадалия се
прибрал в къщата. След това подсъдимия се приближил и влязъл през незаключената
входна врата в антрето. Постр. В. усетил чуждото
присъствие, но докато стане да провери какво става подс. С. излязъл и се върнал
на улицата при приятелите си. След това взел тениската на свид. В. за да
прикрие лицето си и се върнал обратно, влязъл в жилището като бил пресрещнат от
пострадалия, който му нанесъл няколко удара със сопа. Подсъдимия отново
побягнал навън и разказал какво се е случило като заявил, че се връща обратно
за да довърши замисленото. Взел от улицата един прът от липа, върнал се обратно
в къщата като влязъл в антрето, където бил пресрещнат отново от стопанина,
който успял да му нанесе удар със сопата по лицето. Разярен, подсъдимия свалил
тениската от лицето си и започнал да нанася множество удари с юмруци по главата
и лицето на пострадалия и да го избутва към стаята, успял да изтръгне сопата и
да я захвърли под леглото. Продължил да нанася удари с пръта, който носел. В
един момент пострадалия паднал на земята като се ударил в шкафа, а подсъдимия
продължил да му нанася удари с юмруци и ритници, докато пострадалия изпаднал в
безпомощно състояние. Подс. С. претърсил стаята но не открил пари, взел от
масата две кутии /едната наполовина пълна/ с цигари и се върнал при приятелите
си. Похвалил се със случилото се и ги поканил да влязат и видят как е подредил
стареца. Свид.В. се притеснил, че там е останала
тениската му е се върнал с подсъдимия в къщата. Докато вземал тениската си от
антрето забелязал пострадалия да лежи неподвижен и окървавен на земята без
признаци че е в съзнание. Докато подс. С. отново претърсвал къщата за пари,
свид. В. излязъл навън и се върнал при свид. И.. Малко след това и подсъдимия
се присъединил към тях като ги почерпил с откраднатите цигари след което се
разотишли.
Около 06.00ч. пострадалият бил открит
от брат си, свид. В. П.,неконтактен, в безпомощно и
неадекватно състояние, окървавен на пода в жилището си. След пристигане на
полицейските служители и медицински екип, постр. В. бил откаран в МБАЛ Добрич и
настанен в много тежко състояние първоначално в отделение по анестезиология и
реанимация, а след това и в отделение по Неврохирургия. След изписването му от
болницата бил настанен в хоспис, тъй като не бил в състояние да се грижи за
себе си.
До приключване на ДП, на 10.05.18г.
същия починал без наличие на причинно следствена връзка с претърпения инцидент.
От изготвената СМЕ се установява, че в
резултат на нанесения побой постр. В. е получил сътресение на мозъка,
черепно-мозъчна травма – контузия на главата, дифузна травма на мозъка,
контузия на мозъка, счупване на дясна яблъчна кост, разкъсно-контузни рани на меките черепни обвивки вдясно,
челно-теменно, кръвонасядания на клепача на дясно
око, дясно слепоочие, областта пред и зад дясна ушна мида, дясна половина на носа,
на шията, дясна ключица, дясна лопатъчна област, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания
и ожулвания по гръбна повърхност на дланите, гърба на пръстите на двете ръце,
добрите крайници. Уврежданията н областта на главата са получени в резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да се получат в резултат на
удари с юмруци, ритници, както и с представените веществени доказателства –
дървен сап с дължина 115 см. и дървен кол, с дължина 125 см. Ударите са били
повече от десет и са нанасяни отдясно наляво, със значителна сила, като могат
да бъда и наслагващи се. По-голяма част от ударите са нанесени, когато
пострадалият е бил на пода, най-вероятно на лявата си страна. Изпитвал е
значителна по интензитет болка и страдание, осъзнавал е извършващото се и се е
опитвал да се предпази с ръце. След постепенната проява на травмените
увреждания е изпаднал в безпомощно състояние. В резултат на нанесените удари са
били засегнати жизненоважни органи, като основната травма, получена в резултат
на нанесените удари в областта на главата е дифузната травма на мозъка.
Настъпването на смъртен изход в следствие на причинената ЧМТ и развитието на
мозъчен оток е била абсолютно реална, дори и при условията на хоспитализация и
би настъпила, ако той не е бил
своевременно настанен в лечебно заведение и не му е била оказана навременна
високо специализирана медицинска помощ.
Дифузната травма на мозъка, с прояви на
задълбочаващ се мозъчен оток и дълбоко разстройство на дишането са обусловили
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Пострадалия
първоначално е бил в сомнолентно състояние, което в
последствие се е задълбочило и е довело до изпадане в кома, която би довела до
смърт, ако не е било проведено адекватно лечение.
От изготвената ДНК експертиза е видно,
че по представените веществени доказателства – дървен прът, дъска, къси дънкови
панталони, черна тениска, червена тениска, синьо яке, спортни обувки е
установено наличие на кръв с пълно съответствие на ДНК профила на постр. В..
От изготвената СППЕ на пострадалия В.
се установява, че към момента на изследването е страдал от Ограничен амнестичен синдром, развил се като последица от преживяната
ЧМТ, изразяващ се в нарушение на паметта за близки или отдалечени минали
събития, ограничена възможност за заучаване на нов материал, ретроградна и антероградна амнезия, дезориентация във времето, конфабулации, които заместват паметовите
празнини, което състояние покрива критериите за продължително разстройство на
съзнанието. Към датата на извършване на деянието е разбирал свойството и
значенето на извършеното спрямо него до момента на нанасянето на травмата, като
след този момент е бил възпрепятстван да възприема правилно и точно факти и
обстоятелства, имащи значение за делото, както и да ги запаметява и
възпроизвежда по достоверен начин.
По делото е изготвена и СППЕ на
подсъдимия С., от която е видно, че към момента на извършване на деянието
същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Към датата на деяние е достигнал психическа зрялост, позволяваща
му да оценява обществената опасност на извършеното. Психично здрав и в
състояние да участва в наказателното производство, да дава обяснения, както и
да носи наказателна отговорност.
От назначената оценъчна експертиза се
установява стойността на отнетата вещ 7,35лв.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства.
По жалбата:
Твърди се, че липсвали безспорни
доказателства подсъдимия да е извършил престъплението, в което е обвинен, както
и че липсвали доказателства да е налице умисъл за извършване на грабеж,
придружен с опит за убийство. Липсвала предварителна подготовка, запознаване с
мястото, където живее пострадалия, навиците му. Тези твърдения са абсолютно
несъстоятелни, тъй като пострадалия живее в това село от дълги години. Известен
е домът му, както и с какво се занимава. На видно място е било обявено и в кой
ден се раздават пенсиите на жителите в селото. Не е необходимо същия да е бил
следен денонощно за да се установяват навиците му, както и кога получава
пенсията си. Подсъдимият С. няма обвинение за предумисъл, за да се твърди, че
липсвала предварителна подготовка за извършване на деянието. В случая по
отношение на грабежа е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е имал ясното
съзнание, че прониква в къщата за да открадне каквото намери. Без значение е
размера на отнетото имущество. Само по една случайност, този ден пострадалия не
си е бил взел пенсията- липса на достатъчно пари в пощенския клон.
Никакво отношение към деянието няма
позвъняването на тел. 112 от страна на подсъдимия. То е било в един предходен
момент и е имало за цел да развали празненството в заведението в селото.
Несъстоятелно е твърдението на
защитата, че се касаело до случайно деяние. Когато тръгваш целенасочено към
дома на пострадалия, когато заявяваш на приятелите си, че искаш да му отмъстиш,
че не ти е дал цигари и че искаш да го пребиеш и му вземеш парите – за какво
случайно деяние може да се говори. Подсъдимия е влизал неколкократно в дома на
пострадалия, след като е бил гонен от там – взема тениска за да прикрие лицето
си, за да не бъде разпознат, взема кол /прът/ от улицата, след като е видял, че
пострадалия защитава себе си и имота си. При всички тези действия, да се
твърди, че е налице случайно деяние е нелепо.
По отношение умисъла за причиняване
смърт на пострадалия:
За умисъла на дееца се съди както по
броя и силата на нанесените удари, така и по предмета /оръдието/ с който се
нанасят тези удари, мястото по тялото, където се нанасят тези удари.
Подсъдимият е нанасял множество удари не само с носената от него пръчка, но и с
юмруци и ритници, ударите са нанасяни предимно в главата и лицето. За да се счупи
яблъчната кост е необходима значителна сила на
нанесения удар. Ударите в окосмената част на главата най-вероятно са били
наслагвани, като някои от тях могат и да не оставят следи. Пострадалият е
получил ЧМТ с оток на мозъка. Опасността на живота на пострадалия е била
реална.
Не може да се твърди, че е налице
причиняване на съответна телесна повреда и че липсва умисъл за причиняване на
смърт. Не може да се твърди, че подсъдимият е очаквал някакъв друг резултат
пребивайки 79 годишен старец, нанасяйки множество силни удари в главата му,
събаряйки го на земята и продължавайки да го бие с пръта, ритници и юмруци. Ако
е имал намерение само да сломи съпротивата му, за да може да го ограби, тогава
е било достатъчно само да го обезоръжи и да преустанови нападението, след като
пострадалия е паднал на земята. Точно обратното, значителният брой удари са
нанесени след като пострадалия е бил на земята, паднал на лявата си страна.
Всички удари са в дясната част на главата и тялото му. Множество са и защитните
рани по ръцете му, с които е предпазвал главата си.
Що се касае до възражението, че
пострадалия сам бил казал, че е нападнат и бит от три лица, то следва да се има
предвид заключението на СППЕ. Пострадалият е открит на сутринта, няколко часа
след нанесения побой, в неадекватно състояние и същия не е могъл правилно да
пресъздава събитията.
В този смисъл и окръжният съд е изложил
подробни съображения, които се споделят и от настоящата инстанция.
Налице е деяние по чл.199 ал.2 т.2 пр.2
вр.чл.198 ал.1 НК, извършено безпричинно, с проявена бруталност и ожесточение.
След деянието подсъдимият е демонстрирал самодоволството си от извършеното
канейки приятелите си да видят какво е направил. Действал е при пряк умисъл
като е целял настъпването на противоправния резултат
Твърди се, че съдът не е обсъдил всички
смекчаващи отговорността обстоятелства и ако беше сторил това щеше да определи
по нисък размер на наказанието.
При определяне размера на наказанието
окръжният съд е посочил и обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Отчел е особено високата степен на обществена опасност на този
род деяния, извършвани спрямо беззащитни възрастни хора. Отчетени са
изключително тежките последици за жертвата, изключителната жестокост и
безспорно мъчителния начин на извършване. Този възрастен човек, който се е
грижел сам за себе си, за стопанството си, отглеждал е животни, след деянието е
бил настанен в хоспис без всякаква възможност сам да се обслужва. Подсъдимият С.
е осъждан, макар и като непълнолетен. Известен е бил със своите
противообществени прояви. Особено характерна е нагласата и готовността му да
отнеме живот, срещу незначителна имотна облага. Шокиращо е отношението на този
вид млади хора към неприкосновеността и живота на беззащитни и възрастни хора.
Те сякаш считат, че имуществото на такива беззащитни хора им се полага и са
готови да си го вземат независимо, от това какво причиняват на набелязаните си
жертви.
Не са налице никакви смекчаващи
обстоятелства. Съдът не е определил максималния размер на наказанието лишаване
от свобода очевидно поради недовършеността на деянието.
При тези обстоятелства, съдът даже е
проявил прекомерно снизхождение, но поради липса на протест това не може да
бъде поправено.
Очевидно, въпреки предходното осъждане, подс. С. не е коригирал
поведението си. Наложените до този момент наказания не са изиграли никаква
възпираща и предупреждаваща роля.
При така отчетените обстоятелства както
и особено високата степен на обществената опасност на деянието и завишената
такава на дееца съдът е определи наказание под предвидения максимум на
наказанието лишаване от свобода, по най-леката алтернатива. В този смисъл няма
основания за намаление на същото.
Други нарушения, които да водят до
отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени,
поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъдата от 09.11.2018г. на Добричкия окръжен съд,
постановена по нохд №233/2018г. по отношение на
подсъдимия С.Н.С. с ЕГ№ **********.
Решението подлежи на касационна жалба
или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на
основание чл.340 ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.