Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

                                                           

                                                                                                

                                          гр.ЛОВЕЧ ..........................2020 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:    

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар ДАНИЕЛА КИРОВА,като разгледа докладваното от съдия Константинова в.гр. дело № 218 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 138 от 30.12.2019 година, постановено по гр.дело № 13 по описа за 2019 година, Луковитският районен съд е отхвърлил поради недоказаност предявените по реда на чл.415, ал.1,т.3 ГПК от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* , с адрес гр.***, срещу ответниците К.Н.П., ЕГН ********** *** и П.Н.В., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, за заплащане в условията на разделност от всяка от ответниците, на сумата 1517.98 лева, представляващи половината от задължението на наследодателя им Б. К. Р. по Договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2014 година.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Банка ДСК” ЕАД, с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът излага подробно фактическата обстановка във връзка с отпуснатия кредит, неговото обслужване, обявяването му за предсрочно изискуем. Твърди, че банката е изпълнила задължението си да предостави кредит в размер на 2650 лева на кредитополучателя, който е починал, поради което е уведомила наследниците с писма и покана за доброволно изпълнение на задължението на наследодателя. Счита, че ответниците, съгласно чл.53 ЗН, отговарят за задължението съобразно дяловете си, които получават от наследството на Б. К. Р.- по ½ ид.част. Не приема съжденията на съда, че длъжниците не са надлежно уведомени относно настъпилата предсрочна изискуемост. Акцентира, че на 21 и 22.11 2018 г. ответниците са уведомени за упражнено от банката право да направи кредита предсрочно изискуем на 22.11.2018 година.

Моли да бъде отменено изцяло решението на Луковитския районен съд и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите.

В съдебно заседание „Банка ДСК” ЕАД  се представлява от юриск.В.Т., която поддържа жалбата.

Въззиваемите са изразили съгласие да плащат кредита, но не знаят неговия размер.

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване е спазен.

 Решението на Луковитския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита че е и правилно.

Ищецът „Банка ДСК” ЕАД е предявил срещу ответниците К.Н.П. и П.Н.В., осъдителен иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ал.1,т.3 от ГПК и с правно основание чл.240 ЗЗД, чл.9 ЗПК, чл.86 ЗЗД и чл.60, ал.1 ЗН, за вземане, поради отказ на съда да издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 754/2018 година по описа на Луковитския районен съд и изпълнителен лист.

От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 21.01.2014 г. в гр.Луковит е подписан договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Банка ДСК”ЕАД е предоставила на Б. К. Р.- кредитополучател потребителски кредит в размер на 2650 лева, който следва да издължи на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва, съгласно погасителен план и годишната такса за управление и обслужване. Падежната дата е 7-мо число на месеца.

 В т.19 и т.20 от Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление са уговорени условията, при които банката може да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Вземането на банката е обезпечено чрез сключването на договор за поръчителство и договор за залог на вземане по трудово правоотношение или пенсия.

От удостоверение за наследници Изх.№ 27/17.07.2017 г. на Кметството с.Д., се установява, че Б. К. Р. е починала на 07.12.2016 г. и оставила за свои наследници дъщерите си К.Н.П.  и П.Н.В., ответници по делото.

Кредиторът изпратил до К.Н.П.  покана- уведомление, с което я уведомил, че към  01.10.2018 г. задължението по договора е в размер на 2889.30 лева и я кани да изпълни в едноседмичен срок, след което ще обяви кредита за предсрочно изискуем. До ответника П.В. е изпратено уведомление, че поради забава в погасяване на задължението от наследодателя Б. Р., отпуснатия в размер на 2650.00 лева кредит е обявен за предсрочно изискуем. Уведомленията са получени от наследниците съответно на 05. и 21.11.2018 година.

На 28.11.2018 г. ищецът е подал до Луковитския районен съд заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 срещу ответниците, основано на извлечение от счетоводни книги към 27.11.2018 г. и посочения договор за кредит за текущо потребление.Сезираният съд отхвърлил заявлението на банката поради нередовност на представеното извлечение от счетоводни книги и разпореждането е влязло в сила на 21.12.2018 година.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че сумата по кредита е усвоена еднократно на 22.01.2014 г. по банкова сметка, ***.С част от нея е рефинансиран предишен кредит.Погасяването на кредита е ставало на вноски от по 42.67 лева, като първата е била на 07.02.2014 г. , а последната- на 07.12.2016 г. Просрочията в погасяването са настъпили на 07.01.2017 г., което довело до предсрочната изискуемост. Към датата на подаване на исковата молба- 28.11.2018 г. задължението включва: 2 206.92 лева главница; 640.14 лева възнаградителна лихва за периода 07.12.2016 г. – 21.11.2018 г.; 34.18 лева обезщетение за забава за периода от 14.01.2017 г. до 21.11.2018 г.; 4.29 лв. , 41.69 лв. и 44.14 лева начислени законни лихви за периода 21.11.2018 г.- 28.11.2018 г. Към датата на подаване на исковата молба размерът на главницата и възнаградителната лихва е същия, а този на лихвите е съответно 34.18 и 33.72 лева за периода от 22.11.2018 г. до 15.01.2019 г. Посочено е, че към датата на подаване на исковата молба броят на падежиралите непогасени вноски е 25 бр. в размер на 1 066.75 лева. Към датата на смъртта на Б. К. размерът на дълга е: 2 214.61 лв. главница и 1 637.67 лв. възнаградителна лихва за периода от 07.01.2017 г. до 07.01.2024 година.

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.415,ал.3 ГПК Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Тъй като договорът за заем за потребление е реален, той се  счита за сключен от момента, в който заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя.

Според разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.Ищецът, твърдейки изгодни за себе си правни последици,следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за тяхното несъмнено осъществяване в обективната действителност, т.е. в негова тежест е да докаже, че вземането му съществува и е в размера, за който е предявен иска.Ответниците следва да докажат фактите, които погасяват, изключват или унищожават вземането.

Ищецът е представил доказателства за сключването на договор за кредит с наследодателката на ответниците, като ответниците не са оспорили неговата валидност. Не се спори по делото, че Б. Р. е усвоила изцяло предоставения ѝ потребителски кредит и че до датата на смъртта си е плащала месечните си вноски, като не е допускала просрочие.

Според приетото от ВКС в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.В настоящия случай кредитополучателят Б. Р. не е в забава по отношение плащането на вноските по кредита, а наследниците ѝ не са канени да изпълнят задължението на наследодателя си, за да се счита, че са изпаднали в забава.

В решението си Луковитският районен съд се е позовал на Решение № 63 от 29.07.29019 година на ВКС по т.д.№ 1528/2018 г., ІІ т.о., ТК, в което се анализират подобни заемни правоотношения по повод договор за кредит, сключен с банка и които се споделят от настоящия въззивен състав. В решението на върховната инстанция се приема, че „Договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него. Той запазва действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници. Поради това предвидената в разпоредбата на чл.84, ал.1,изр.2 ЗЗД покана се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, които наследниците не знаят. При наличие на знание за задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно договорните клаузи.“

Видно е от приложените по делото покани, че ищецът е поискал от всеки наследник плащане на различни по размер суми, като не е съобразена и разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН, т.е. че всеки наследник отговаря до размера на своята наследствена част от наследството. Има неяснота относно начина на формиране на общия размер на задължението, което се търси от двамата наследници. Следва да се съобрази, че експертизата е направена по документи, предоставени от ищеца, а в молба с Вх.№ 2947/3.07.2019 г. до РС Луковит ищецът е посочил изрично, че към договора не е представен погасителен план, защото няма изготвен такъв. Това е в несъответствие с условията на договора – т.5, според които плащането на вноските ще се извършва  съгласно погасителен план (Приложение 1) и че погасителният план съдържа и информация за общата сума, дължима от кредитополучателя.

Правилно районният съд е приел, че исковата молба не може да изпълни функциите на покана по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД, тъй като в нея няма конкретика относно падежиралите към подаването ѝ вноски и липсва съществен елемент от договора на кредит- погасителният план. В съдебно заседание ответницата К.Н.П. е изразила съгласие да поеме плащането на задълженията на своята наследодателка, но пълномощникът на ищеца е отказал сключването на съдебна спогодба, а само извънсъдебна такава и то при издаден изпълнителен лист.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло становището на районния съд, който е приел, че правоприемниците на наследодателя – потребител, не са надлежно уведомени за размера на задължението на своя наследодател и не са изпаднали в забава, което да представлява основание за банката да упражни преобразуващото си право и да търси изпълнение преди изтичане на срока на договора- 2024 година. Липсата на погасителен план към договора не позволява и на съда да определи какъв е точният размер на задължението на потребителя-  по какъв начин е формиран размерът на главницата, възнаградителната лихва и правилно ли е изчислена лихвата за забава.

Поради съвпадане на мотивите на настоящата въззивна инстанция с тези на Луковитския районен съд, решението му следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към неговите мотиви.

Въззиваемите не са направили разноски по делото и такива не им се дължат.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

                                             

                                          Р   Е   Ш   И :

           

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 138 от 30.12.2019 година, постановено по гр.дело № 13 по описа за 2019 година на Луковитския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: