№ 1156
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502231 по описа за 2021 година
при участието на секретар Диана Аначкова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба ответника в първоинстанционното
производство „Бул инс“ АД чрез адв. Я. Д. срещу решение 261453 от 01.03.2021 г. на
Софийски градски съд по гр.д. 5056/2017 г., I гражданско отделение, 5 състав, с което на
всеки от ищците С. Х. М. и К. М. М. са уважени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за сумата над 100 000 лева до присъдените 200 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди във връзка със смъртта на сина им при ПТП от 28.10.2016 г. ведно със законната лихва
от 10.03.2017 г. до плащането.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност поради
несправедливо завишен размер на обезщетенията.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищците чрез адв. Й., в който се поддържа,
че жалбата е бланкетна и неоснователна. Поискано е присъждане на адвокатско
възнаграждение за безплатно предоставена правна помощ.
Въззивната жалба е допустима. Не са направени доказателствени искания от страните и
не са събирани нови доказателства от настоящата инстанция.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявените
до сега позиции.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Решението е влязло в сила в осъдителната си част, в която ответникът е осъден да
заплати по 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците, както и в
частта по обратния иск на ответника срещу третото лице-помагач.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
1
непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната
връзка между деянието на делинквента и травмите на починалия, както и между травмите и
настъпилата смърт, установени с влязла в сила присъда. Не е спорно, че ищците са майка и
баща на починалия вследствие на ПТП и имат право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт. Не е спорно наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и виновния водач , валидна към датата на събитието.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди на майката и бащата на починалия при пътния инцидент.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за
присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
морални болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе
предвид свидетелските показания на И. З. М., снаха на ищците. Тя разказва, че преди
смъртта на съпруга й са живели близо до родителите му и са поне веднъж в месеца през
уикенда прекарвали при тях. Отношенията със сина им М. били близки. След инцидента тя
се преместила с децата при свекър си и свекърва си, защото се притеснява за здравословното
им състояние. Свекърва й приемала антидепресанти две години след инцидента (разпитът е
в с.з. от 05.12.2018 г.), а свекър й има проблеми с диабета и начална фаза на болестта на
Паркинсон. Вече не излизат из града, за да избегнат срещата с хора, които ги прегръщат и
им изказват съболезнования. Сега контактуват само с нея и децата и сестрата на М. и
нейните деца.
Съдът преценява показанията при условията на чл.172 от ГПК, като отчита
роднинската връзка на свидетелката с ищеца, обуславяща заинтересованост от изхода на
делото, но ги кредитира, доколкото същите се основават на непосредствените впечатления
на свидетеля, добити са от редовни контакти в продължителен период след пътния инцидент
.
Обстоятелствата от значение за определяна на обезщетението са следните: налице е
загуба на дете, която без никакво съмнение е непрежалима и непреодолима до края на
земния път на родителите. Следва да се вземе обаче под внимание фактът, че загиналият син
е бил на 38 години със собствено семейство, а ищците са били на 60 и 61 г. и имат утеха от
съвместния живот със снаха си и внуците си, както и от контакта с другото си дете – сестра
на загиналия и нейните деца. Без в никакъв случай да омаловажава скръбта на ищците от
смъртта на сина им, настоящият състав намира, че обезщетението не може да се присъжда,
без да се преценява цялостната обществената и икономическа среда в България. Въззивният
съд намира, че справедливият размер за обезщетение за неимуществени вреди с оглед
съдебната практика по сходни случаи за събития от 2016 г., както и на изложените по-горе
фактори, е 130 000 лева за всеки от ищците.
Това обезщетение е съобразено и с икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, отразена в действащите за периода застрахователни лимити, както
2
и със съдебната практика по сходни случаи.
Въззивната жалба е частично основателна. По изложените съображения
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта между 130 000 лева и 200
000 лева и потвърдено в останалата му обжалвана част. Обезщетението се дължи със
законната лихва от датата, приета от СГС, срещу която няма въззивни доводи – 10.03.2017 г.
до окончателното плащане.
При този изход на спора разноските за първата инстанция следва да се променят, като
решението бъде отменено за разликата над 3594, 50 лева за всеки от ищците или общо 7189
лева, които ответникът е осъден да заплати в полза на процесуалния представител на
ищците на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати държавна такса в полза на СГС над 10 400 лева.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на застрахователното дружество на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в размер на 105 лева съобразно отхвърлената част
от иска (140000/400000х300 лева), формирано от депозит за разпит на свидетел и 3360 лева
адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Последното е определено, като е уважено
възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар – за всеки от исковете
е определено възнаграждение от 4000 лева, съобразно отхвърлената част от исковете
(140000/400000х8000 лева) и са добавени 20 % ДДС.
В полза на въззивния жалбоподател следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК разноски за държавна такса за въззивна жалба в размер на 2800 лева
(140000/20000х4000 лв.), както и адвокатско възнаграждение с включен ДДС в размер на
5040 лв. Последното е определено, като е уважено възражението за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар – за всеки от исковете е определено възнаграждение от
3000 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата (140000/200000х6000 лева) и са добавени
20 % ДДС.
Представляващият ответниците по жалбата е претендирал заплащане на адвокатски
хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, което е мотивирал с близките си отношения със
загиналия и неговите родители. Процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че
не възразява срещу искането за разноски. Съдът намира искането за основателно, като
съобразно отхвърлената част от жалбата в полза на адв. Й. Ц. Й. следва да се присъдят 1059
лева за въззивната инстанция за всеки от ответниците по жалбата (3530х30000/100000).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 261453 от 01.03.2021 г. на Софийски градски съд по гр.д.
5056/2017 г., I гражданско отделение, 5 състав в следните части:
„Бул инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432 от КЗ за разликата от 130000
лв. (сто и тридесет хиляди) до 200000 (двеста хиляди) лв. ведно със законната лихва от
10.03.2017 г. до изплащането им на С. Х. М., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина й М. К. М., настъпила при ПТП на
28.10.2016 г.
„Бул инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432 от КЗ за разликата от 130000
(сто и тридесет хиляди) лв. до 200000 (двеста хиляди) лв. ведно със законната лихва от
10.03.2017 г. до изплащането им на К. М. М., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина му М. К. М., настъпила при ПТП на
28.10.2016 г.
„Бул инс“ АД е осъдено да плати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адв. Й. Ц. Й. от
АК Велико Търново адвокатски хонорар за разликата над 7189 (седем хиляди сто
осемдесет и девет) лева
3
„Бул инс“ АД е осъдено да плати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса по
сметка на СГС за разликата над 10400 (десет хиляди и четиристотин) лева
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Х. М. ЕГН ********** срещу „Бул инс“ АД с ЕИК *********
за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й М. К. М., настъпила при ПТП
на 28.10.2016 г. в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лева, представляващи разликата
между дължимото обезщетение от 130 000 лв. и присъденото от първата инстанция
обезщетение от 200000 лв., ведно със законната лихва от 10.03.2017 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. М. М. ЕГН ********** срещу „Бул инс“ АД с ЕИК
********* за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му М. К. М.,
настъпила при ПТП на 28.10.2016 г. в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лева,
представляващи разликата между дължимото обезщетение от 130 000 лв. и присъденото от
първата инстанция обезщетение от 200000 лв., ведно със законната лихва от 10.03.2017 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Х. М. и К. М. М. на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на „Бул
инс“ АД с ЕИК ********* сумата от 3465 (три хиляди четиристотин шестдесет и пет) лв.
разноски за първата инстанция и сумата от 7840 (седем хиляди осемстотин и четиридесет)
лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД да плати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адв. Й. Ц. Й.
от АК Велико Търново адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 1059
(хиляда петдесет и девет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника - Г. Б. П., ЕГН **********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4