Р Е
Ш Е Н И Е
№
ІV – 17 05.02.2020
г. град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На
двадесети януари, две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Н.ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1875
по описа за 2019 година
Производството
по делото е образувано по повод въззивна жалба на В.Г.И. – ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. Данаил
Костов – АК – Враца, срещу Решение №208/24.10.19г., постановено от Районен съд
Поморие по гр.д.№447/19г., с което е прекратен брака, сключен с акт за
граждански брак №0024/28.05.2005г. съставен в гр.Поморие, между М.М.И. и В.Г.И.,
като е допуснат развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината;
родителските права върху роденото от брака дете Д.В.И., ЕГН ********** са предоставени
на майката – М.М.И.; на бащата В.Г.И. е определен режим на лични отношения с
детето Д.В.И. - всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00 часа сутринта до 18.00ч. без приспиване; един месец през
лятото, когато майката не ползва редовния си платен годишен отпуск; постановено
е по време на Коледните празници на всяка нечетна календарна година детето да
бъде при майката си, а на Новогодишните празници - при баща си и обратно –
всяка четна календарна година по време на Коледа, детето да бъде при баща си, а
на Нова година – при майка си; определено е местоживеенето на детето при майката; бащата В.Г.И. е осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева за детето Д.В.И., чрез неговата майка и законен
представител М.М.И., считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното
прекратяване или изменяне, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска; ползването на семейното жилище, собственост на родителите на съпругата,
състоящо се от две стаи, кухня и тоалетна и баня и тоалетна, находящо се на
приземен етаж в жилищна сграда с адрес ***, е предоставено на съпругата;
постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име – Д.; въззивникът е осъден да заплати държавни такси по сметка на Районен
съд Поморие, в размер на общо 241.60, включваща 201.60лв. - д.т. върху иска за
издръжка и 40.00лв.– д.т. по чл.6 т.2 от Тарифата за д.т.
На
първо място, въззивникът е изразил недоволство от решението в частта, с което е
прекратен брака между съпрузите, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство. Изложил е подробни пунктуални оплаквания:
-
от поведението на съда във връзка с направените от ищцата искания за определяне
на привременни мерки и от процесуалните действия, извършени в публичното
съдебно заседание;
-
по твърденията в исковата молба – досежно посочен инцидент, завършил с обаждане
на тел.112 и депозиране на тъжба до МВР, в следствие на който било иззето
служебното оръжие на въззивника в нарушение на Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В тази връзка са
изложени съображения за недобросъвестно поведение на съпругата, с цел
осигуряване на основание за развод, което съдът следва да обсъди във връзка с
чл.2, 14 и други от СК;
-
по твърденията в исковата молба относно необходимостта от провеждане на
разговор по повод изтеглен заем, са изложени съображения за липса на необходимост
от ремонт на семейното жилище, собственост на родителите на ищцата; възможност
семейството да живее самостоятелно в жилище, което въззивникът има от своите
родители; в тази връзка са изложени оплаквания за липса на мотиви и
необоснованост на съдебния акт;
-
оплаквания са развити за противоречие на обжалваното решение с практиката на
ВКС, в контекста на съдържанието, което според въззивника то следва да съдържа;
според въззивника решението е необосновано – не са изложени съображения относно
възникването и същността на конфликта от 06.06.19г.; относно възникнал скандал
по повод велосипед за детето, закупен с цел манипулация; според въззивника за
направените от съда изводи не са изложени убедителни мотиви – досежно „липса на
доверие и различни приоритети“, „липса на взаимност“, както и досежно
родителските качества на майката – излагат се подробни съображения, че съдът е
направил необосновани изводи относно по-добър родителски капацитет на майката а
е игнорирал качествата на бащата; според въззивника много от въпросите по
делото са останали без отговор в съдебното решение.
На
второ място, ако съдът приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, въззивникът е направил искане да се приеме, че вина за това носи
съпругата. Претендира родителските права над детето да бъдат предоставени на
бащата; на майката да бъде определен режим на лични отношения, съобразно
установената практика; майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка,
съобразно възможностите й; семейното жилище да бъде предоставено на мъжа.
Въззиваемата - ищец М.М.И., чрез
адв. Янева, е представила писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В него е изложила съображения
за потвърждаване на решението. Според въззиваемата, по делото са представени
доказателства за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Освен
скандалът от 06.06.19г., съпрузите не общуват нормално, спят в различни стаи,
съпругът не участва в издръжката на семейството, счупил е колелото, закупено от
съпругата за детето. Изложени са съображения за инцидента, довел до обаждане на
тел.112 и във връзка с искането на въззивника жилището да бъде предоставено на
него. С цитиране са оспорени стила и изразните средства във въззивната жалба.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие не е представила
становище по делото. В първоинстанционното производство е представен социален
доклад, в който са обсъдени данните, предоставени от
двамата съпрузи по отношение на живота на семейството, битовите условия.
Дирекцията не изразява конкретно становище за предоставяне упражняването на
родителските права.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно по
делото и видно от представеното удостоверение за граждански брак, страните са
съпрузи, сключили брак с акт №24/28.05.2005г. на Община Поморие. Не се спори, че
през време на брака, на 17.01.2006г. е родено детето Д.В.И..
Спорът по делото
касае въпроса дали е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения и дали са налице основания за неговото прекратяване.
С предявяване на
иска, ищцата е твърдяла, че от две години, преди предявяване на иска,
отношенията между съпрузите охладнели и брачната връзка била лишена от смисъл.
Изложила е твърдения за конкретен случай от 06.07.2019г., в който по повод
изтеглен от съпругата кредит без съгласие на съпруга, последният направил
скандал, пуснал силно и до късно през нощта музика, което принудило съпругата
да се обади на тел.112.
Ответникът е
оспорил иска за развод. Изложил е съображения, че не е настъпило разстройство
на брачните отношения – същите не са охладнели, а посочения конкретен скандал е
в рамките на нормалните семейни отношения и има временен характер.
С молба от
27.05.19г., ищцата е поискала съдът да определи привременни мерки по отношение
на родителските права над детето Д., поради настъпило
в хода на делото събитие – ответникът счупил колело, закупено от ищцата.
По молбата съдът е
насрочил открито съдебно заседание. В отговор на молбата ответникът е изразил
отрицателно становище и е поискал съдът да не се произнася по този въпрос.
За установяване на
спорните обстоятелства относно настъпилото брачното разстройство, в
първоинстанционното производство са допуснати до разпит свидетелите Н.Г.С. и Д.С.Г. – майка на
ответника. В производството по чл.323 ГПК са разпитани свидетелите П.М. Л. и С.П. Д..
Бургаският окръжен
съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните по делото доказателства становищата на страните и като съобрази
Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Съображенията на първоинстанционния съд въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените във
въззивната жалба съображения следва да се каже: Съобразно разпоредбите на
Семейния кодекс, бракът се сключва по взаимно и изрично съгласие на мъж и жена (чл.5), при равни права
и задължения (чл.13) като отношенията
между страните се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за
семейството, взаимно разбирателство, общи усилия (чл.14
и чл.17) в осигуряване на благополучието на семейството, в
грижа за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата (чл.17). Всеки от
съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен (чл.49, ал.1). Съдът се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите поиска това (чл.49, ал.3).
В настоящия
случай, с исковата молба ищцата е поискала съдът да не се произнася по въпроса
кой от двамата съпрузи носи вина за брачното разстройство. В отговора на
исковата молба, ответникът е оспорил иска и е навел съображения за липса на
дълбоко и непоправимо разстройство. В отговора на исковата молба ответникът не
е заявил искане съдът да се произнесе по въпроса за вината на брачното
разстройство; такова искане не е направено и с насрещен иск по реда на чл.322,
ал.3 ГПК. Поради това и съдът е постановил прекратяване на брака с развод, без
да се произнася по въпроса за вината. След като съдът не е надлежно сезиран,
въззивната инстанция също не следва да се произнася по този въпрос, независимо
че във въззивната жалба е направено такова искане; същото е преклудирано на
осн. чл.133, вр. чл.131 ГПК.
Въззивната инстанция
дължи отговор на въпроса налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, водещо до неговото прекратяване. От събраните доказателства и от
направените от страните изявление следва да се даде положителен отговор на
въпроса. Подаването на исковата молба от ищцата и поддържането и в хода на
делото, в т.ч. и пред въззивната инстанция сочи, че тя не желае брачната връзка
да продължава. И след като тази връзка има доброволен характер, а единият от
съпрузите не желае нейното съществуване, не може да бъде принуден да остане в
нея противно на волята си. На следващо място, изложените от въззивника съждения,
използваните в депозираните отговори и становища чрез процесуалния му
представител груби изразни средства и обиден език, сочат на липса на изискуемото
от закона и добрите нрави уважение към съпругата. А по същество същите
съставляват и изявления за нейно противобрачно поведение, което въззивникът сам
е квалифицирал в т.3 от въззивната жалба като такова, противоречащо на нормите
на СК.
Ето защо, от събраните
в хода на делото доказателства и от процесуалното поведение на страните следва
да се направи извод, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, брачната
връзка е изчерпана от законовото и морално съдържание. Всеки от съпрузите проявява
нетолерантност спрямо другия, изразяваща се във вземане на самостоятелни
решения, без знанието и съгласието на съпруга, в груба и неадекватна реакция
спрямо взетите от другия решения, в липса на уважение и търпимост както един
спрямо друг, така и спрямо роднините на другия, в липса на единомислие по важни
въпроси, напр. къде да живеят съпрузите и какви покупки и разходи следва да
направят за дома и детето.
Поради това
първоинстанционното решение, в частта, с което е допуснат развод е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По въпросите,
касаещи родителската власт над детето Д.,
режима на лични отношения и издръжката за него, следва да се каже: В исковата
молба ищцата е направила искане на нея да се възложи упражняването на
родителските права, на бащата да бъде определен режим на лични отношения; бащата
да бъде осъден да заплаща издръжка за детето. В отговора на исковата молба
ответникът не само че не е направил искания по тези въпроси, но дори не е
заявил позицията си по тях. Не е предявил и насрещни искове на осн. чл.322,
ал.3 ГПК. Искане в тази насока е направено само с отговора на молбата за
привременни мерки по отношение на родителските права, но това искане е
неубедително за съда; същото е по-скоро като контрапункт, като израз на противопоставянето
на предявения иск за развод и молба за привременни мерки, отколкото израз на
искрено желание за упражняване на родителската власт.
В отговора на
исковата молба ответникът не е изложил съображения, не е направил искания и не
е ангажирал доказателства, установяващи на първо място желание да упражнява
родителските права и задължения и на второ място – по-добър родителски
капацитет от този на ищцата. Не е направено искане и във връзка с режима на
лични отношения с детето, при евентуално уважаване на иска за развод. Поради
това и първоинстанционният съд е обсъдил и разгледал само заявените от ищцата
претенции, коментирал е родителския й капацитет и е уважил исковете по
отношение на детето.
С въззивната
жалба, отново и само като противопоставяне на иска за прекратяване на брака са
направени неубедителни и бланкетни искания за предоставяне на родителските
права върху детето на бащата. Предвид обстоятелството, че същите не са
предявени нито със самостоятелен насрещен иск, нито с отговора на исковата
молба, е настъпила преклузия и въззивната инстанция намира, че не следва да ги
обсъжда.
Първоинстанционното
решение в частта, относно родителските права над детето Д., режима на лични отношения на бащата с детето и
издръжката, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, при
споделяне мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК.
Казаното по
отношение на брачния и небрачните претенции, важи и по отношение на акцесорната
претенция за ползване на семейното жилище. И по този въпрос липсва заявено
искане с отговора на исковата молба или със самостоятелна претенция по реда на
чл.322, ал.3 ГПК, поради което нито първоинстанционният, нито въззивният съд
дължат разглеждане на възможността то да се предостави на мъжа. Поради това
първоинстанционното решение и в тази част като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите на съда на осн. чл.272 ГПК.
Въззивният съд не
намира за необходимо да обсъжда изложените във въззивната жалба и писмена
защита съображения, насочени срещу първоинстанционния съдебен състав,
съдържанието на първоинстанционното решение, личността на ищцата и прогнозата
за живота й след прекратяване на брака, които надхвърлят изискването за
добросъвестно упражняване на процесуални права и добрия тон.
Съобразно
разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, предвид това, че съдът не изследва вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, всяка от страните следва да
понесе направените от нея съдебно – деловодни разноски, в това число и тези,
направени в първоинстанционното производство.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№208/24.10.19г., постановено от Районен съд Поморие по гр.д.№447/19г.
Настоящото решение,
в частта относно прекратяване на брака е окончателно и не подлежи на обжалване на
осн. чл.280, ал.2, т.2, вр. чл.322, ал.2 ГПК.
В останалите части
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в 30-дневен срок от
получаване на препис от него от всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.