Решение по дело №1044/2019 на Районен съд - Сливен

 

 

  Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 681

 

 

гр. Сливен,  18.06.2019     година

 

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1044 по описа на съда за 2019 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

  Предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК.

Ищецът твърди, че страните били сключили Договор № М4834858 от 09.01.2016 г. и Договор № М5638469 от 21.04.2017 г., които били с рамков характер и имали за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги и продукти. Индивидуалният абонатен номер на ответницата бил *********. Към Договор № М4834858 от 09.01.2016 г. било подписано Приложение № 1 от 09.01.2016 г. и с него бил избран тарифен план Мтел Безкрай 30 2 г. Основен Сим Лято 2015 за телефонен номер **********, като месечната абонаментна такса била 30 лв. с ДДС, а срокът за ползване на услугата бил 24 месеца и изтекъл на 09.01.2018 г. Към този рамков договор било подписано и Приложение № 1 от 13.03.2017 г., с което бил избран тарифен план Мтел безкрай ХL 2017 2 г за телефонен номер **********, като месечната абонаментна такса по този план била 23,99 лв. с ДДС, като срокът на ползване на услугата бил 24 месеца и бил изтичал на 13.03.2019 г. Първата издадена фактура за този номер била № ********* от 20.03.2017 г. за периода от 16.02.2017 г.  до 15.03.2017 г. Към таксата за периода била прибавена и месечната такса за следващия отчетен период, тъй като съгласно т. 22.2 от Общите условия месечната абонаментна такса се била предплащала ежемесечно. В тази връзка в тази фактура били начислени две месечни такси всяка от тях в размер на 22,13 лв. без ДДС и била начислена такса за активиране на услугата в размер на 9,90 лв. Към номера ********** бил сключен и договор за продажба на изплащане от 13.03.2017 г., като по силата на този договор ищецът бил прехвърлил на ответницата собствеността върху телефонен апарат, а тя се била задължила да му заплати уговорената цена на разсрочено плащане на една първоначална и 23 месечни вноски за срок от 23 месеца, всяка в размер на 45,50 лв. По отношение на този рамков договор били начислени и други такси- такса за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лв. и такса за повторно включване при спряна услуга в размер на 1,90 лв. По отношение на Рамковия договор  № М5638469 от 21.04.2017 г. била издадена фактура № ********* от 19.05.2017 г. за период от 16.04.2017 г. до 15.05.2017 г. Към таксата за периода била прибавена и месечната такса за следващия отчетен период, тъй като съгласно т. 22.2 от Общите условия месечната абонаментна такса се била предплащала ежемесечно. В тази връзка в тази фактура били начислени две месечни такси всяка от тях в размер на 15,25 лв. без ДДС и била начислена такса за активиране на услугата в размер на 9,90 лв. Към този договор е подписано Приложение № 1 от 21.04.2017 г. и е избран ценови пакет за мобилен интернет с месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лв. с ДДС. Било сключено Допълнително приложение към това приложение за ползване на допълнителен пакет услуги с месечна такса от 2,99 лв. с ДДС. Били начислени и използваните услуги извън тарифния план според стандартните цени на оператора за съответната услуга. Били приложими ОУ на мобилния оператор и съгласно т. 26.4 от същите той издавал ежемесечно фактури за използваните от клиента услуги, а същият се бил задължил да ги заплаща. Ответницата имала общо незаплатени задължения към ищеца в размер на 1425,33 лв. По Договор № М4834858 от 09.01.2016 г. незаплатените задължения били в размер на 1355,21 лв., а по Договор № М5638469 от 21.04.2017 г. били в общ размер на 70,12 лв. Тези задължения били станали изискуеми в 15 дневен срок от издаването на фактурата съгласно т. 26.5 от ОУ и не били оспорени в срока по т. 26.6 от ОУ. Договорът за продажбата на изплащане се бил прекратявал при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски и се била начислила неустойка за предсрочното прекратяване на договора съгласно т. 54.12 от ОУ. Първата неустойка била в размер на 100 лв.  и се била дължала за прекратяването на Договор № М4834858 от 09.01.2016 г. и за телефонен номер **********, а следващите неустойки за предсрочното прекратяване на останалите договори не надвишавали трикратния размер на месечните абонаментни такси на услугите и били в размер на 59,97 лв. за Договор № М4834858 от 09.01.2016 г. и за телефонен номер ********** и 24,96 лв. за Договор № М5638469 от 21.04.2017 г. и за телефонен номер **********. При предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната се било дължало и част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и пазарните цени на закупените крайни устройства съответстваща на оставащия срок за ползване. В този смисъл били начислени и следните неустойки за отстъпки от цената на крайното закупено устройство- 478,31 лв. по Договор № М4834858 от 09.01.2016 г. и 103,21 лв. по Договор № М5638469 от 21.04.2017 г. Общо начислената неустойка била в размер на 766,45 лв. Дължала се и мораторна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 10.04.2017 г. до 07.11.2018 г. в общ размер на 175, 54 лв..

Ищецът  бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена на ответника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.

Моли да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на мобилния оператор сумата от 2191,78 лв., от които сумата от 1425,33 лв., съставлява незаплатени задължения по процесните договори, а сумата от 766,45 лв., съставлява общ размер на неустойките за предсрочното прекратяване на договорите, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата от 175,54 лв., съставляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 1425,33 лв. за периода от 10.04.2017 г. до 07.11.2018 г.

Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

  В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от пълномощник, но е депозирано становище от процесуалния представител на дружеството, с което се прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.

  Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представил писмен отговор на исковата молба и не е  направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй като видно от представените писмени доказателства, представени с исковата молба са видни договорните отношения между страните – договори за мобилни услуги, договор за продажба на изплащане, изпълнението на задължението  по предоставянето на мобилните услуги и по прехвърляне на собствеността върху телефонния апарат, както по основание и размер на всяко едно вземане. Видно е още незаплатените абонаментни такси,   задължението за неустойка,   прекратяването на договора поради неизпълнението му в посочения срок за доброволно изпълнение, наличието на основание договора да бъде едностранно прекратен от мобилния оператор, както и размерът на претендираната неустойки.

Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответника следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите  претенции на ищеца да се уважат изцяло, като се признае за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6200 по описа на РС-Сливен за 2018 година.

По правилата на процеса на ищеца се следват разноски, изчислени като възлизащи на сумата 139,67 лева, в настоящото исково производство и сумата от 48,35 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р    Е    Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено, че Ж.Я.И., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, както следва:

  - сумата 2 191,78 лева /две хиляди сто деветдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща неизпълнение на договорни задължения по Договор № М4834858 от 09.01.2016 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти /от които 1 355,21 лева - незаплатени суми за ползвани услуги за периода от 20.03.2017 г. до 19.09.2017 г., за които са издадени фактури и 638,28 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договор/ и по Договор № М5638469 от 21.04.2017 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти /от които 70,12 лева - незаплатени суми за ползвани услуги за периода от 19.05.2017 г. до 19.10.2017 г., за които са издадени фактури и 128,17 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договор/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.11.2018 година, до окончателното й изплащане;

          - сумата 175,54 лева /сто седемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 425,33 лева, за периода от 10.04.2017 г. до 07.11.2018 г., за които е издадена заповед № 3585 от 09.11.2018 година за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6200 по описа на РС-Сливен за 2018 година

 

 ОСЪЖДА Ж.Я.И., ЕГН: ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, както следва:

 сумата 139,67 лева, представляваща разноски по делото в исковото производство,  както и

сумата  48,35 лева, съставляваща разноски в заповедното производство.

 

 

 

Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                   

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: