Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град
София, ….11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 17120/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
396011 от 27.04.2018 г., постановено по гр. д. № 17402/2017 г. на СРС, I ГО, 42
състав е уважен предявеният от В.Д.Д. срещу „Г.П.“ ООД осъдителен иск с правна
квалификация чл. 92 ЗЗД за сумата от 2140 евро, представляваща неустойка за забава
в изпълнение на задълженията на ответника по предварителен договор за
покупко-продажба от 25.11.2015 г. за периода 01.05.2016 г. – 30.11.2016 г. Ответникът
е осъден за разноски съобразно изхода на спора. Решението е постановено при
участие на „Ч.Р.Б.“ АД и А.Н.П. – трети лица помагачи на страната на ответника.
Недоволен от
постановеното решение ответникът е подал въззивна жалба от 08.06.2018 г., в
която счита решението за неправилно и необосновано. Пред първоинстанционния съд
претенцията на ищеца била за неустойка за забавено изпълнение на задължението на
„Г.П.“ ООД да предаде самостоятелния обект, предмет договора от 25.11.2015 г.,
представляващ офис с площ от 44,40 кв.м., находящ се на партерния етаж на
сграда, разположена в УПИ I-418, 419,420, с разрешение за ползване – Акт обр. 16 в предвидения в чл.
6.4. от договора срок – до 30.04.2016 г. В чл. 13 от договора страните уговорили,
че при спиране на строителството поради причини, за които продавачът нямал
вина, срокът по чл. 6.4. се продължавал автоматично с периода на спирането. Целта
на тази уговорка между страните била именно предпазване на „Г.П.“ ООД от
неблагоприятните последици от евентуалната забава на трети лица. Определянето
на първоначалния срок за предаване на обекта също било съобразено с поведението
на трети за правоотношението лица, чието поведение е нямало как да бъде предвидено,
поради което ответникът е действал добросъвестно при сключването на договора. Забавата
в издаване на разрешение за ползване се дължала именно на бездействието на
такива лица - А.Н.П. и „Ч.Р.Б.“ АД. Със заповед на директора на дирекция „Общински
строителен контрол“, влязла в сила на 01.12.2015 г., А.П. бил задължен в срок
до 15.12.2015 г. да премахне незаконно изградената от него ограда, попадаща
изцяло в границите на УПИ – I-418, 419, 420. Наличието на тази ограда възпрепятствало извършването от
страна на ответника на необходими за издаване на разрешение за строеж дейности
в посочения поземлен имот. Бездействието на П. да премахне оградата наложило
принудителното ѝ събаряне от общината, което било
осъществено едва на 07.10.2016 г. Другата причина за забавянето представлявало
поведението на „Ч.Р.Б.“ АД, което не изпълнило в срок задължението си по чл.
10, ал. 3 от договора с ответника да изгради съоръжения за присъединяване към
електрическата мрежа в срок до 29.03.2016 г. (8 месеца след издаване на
разрешение за строеж на съоръженията на 29.07.2015 г.)
Удостоверението за въвеждане в експлоатация на изградените съоръжения било
издадено едва на 27.10.2016 г., т.е. почти 7 месеца след изтичане на посочения
в договора срок. Без това удостоверение също било невъзможно да се издаде разрешение
за ползване на сградата. От своя страна „Г.П.“ ООД своевременно представило
цялата проектна документация за изграждане на съоръженията. Строежът започнал едва
през месец февруари 2016 г. - три месеца след откриване на строителната
площадка на 03.11.2015 г., като съгласно съставения от техническия ръководител
на проекта план-график, съоръженията е следвало да бъдат изградени за 26
календарни дни. На 29.06.2016 г. бил издаден Акт обр. 15 за приемане на
годността на строежа, което било повече от три месеца след завършването му.
Поддържа, че при липса на описаните пречки, създадени от трети лица и довели до
спиране на строителството, би изпълнил в срок задълженията си по предварителния
договор. По този начин липсвало виновно неизпълнение на договорните му задължения,
което обуславяло неоснователността на претенцията на ищеца за неустойка за
забава.
От страна на ищеца и на третите лица
помагачи не са постъпили отговори на въззивната жалба на ответника в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 27.12.2018 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя
във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със събраните по
делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението на районния съд за валидно, в обжалваните части и
допустимо. Относно правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата,
по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да уважи предявения осъдителен
иск, районният съд е приел, че между страните по спора е налице правоотношение по
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.11.2015 г., по което ответникът
се задължил да изгради сграда и да прехвърли на ищеца собствеността върху обект
от нея срещу продажна цена, която била заплатена от ищеца. Ответникът следвало да
предаде обекта с Акт обр. 16 в срок до 30.04.2016 г., като в чл. 10 от договора
била уговорена неустойка за забавено изпълнение на това задължение в размер от
10 евро за всеки ден забава. Разрешението за ползване било издадено седем
месеца след уговорения срок - на 30.11.2016 г., поради което решаващият състав
приел, че „Г.П.“ ООД допуснал неточно изпълнение във времево отношение на
задължението си по договора и дължал на
ищеца неустойка за периода на забавата си. Ответникът не можел да се освободи
от задължението си за заплащане на неустойка, тъй като по делото не било
доказано наличието на форсмажорни или други обстоятелства, изключващи
договорната му отговорност, по-конкретно неизпълнение на задължения на трети за
договора лица. По отношение на поведението на „Ч.Р.Б.“ АД съдът приел, че
ответникът не можел да се позовава на допуснато неточно изпълнение по друго
правоотношение, за да се освободи от договорната си отговорност, като в същото
време не бил изпълнил и насрещните си задължения по договора с
електроразпределителното дружество. По отношение на А.П. посочил, че ответникът
е знаел за изградената в имота ограда преди сключване на предварителния договор,
поради което не могъл да се позовава на това обстоятелство за да обоснове собствената
си забава да снабди сградата с акт обр. 16 в посочения в договора срок.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
В случая на 25.11.2015 г. между
страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот и строителство, който има комплексен характер - съдържа елементи, както на
изработката по чл. 258 - чл. 269 ЗЗД - в частта, в която ответникът е поел
задължението за извърши строителство на конкретен обект в напълно завършен вид
- до степен годна за обитаване и ползване, срещу заплащане на възнаграждение,
така и на предварителен договор за покупко-продажба - в частта, в която е поето
задължение от ответника да продаде на ищеца процесния апартамент. Този
ненаименован от закона договор, за който липсва специална уредба, се подчинява
на общите разпоредби на ЗЗД /правилата на договора за изработка и на
предварителния договор /. Въз основа на преценката на доказателствата, съдът
приема за установено, че страните са сключили валидно договора и са обвързани
от уговорките по него. За ответника е възникнало задължението да извърши
строителството на процесния обект, съобразно уговорените степен на завършеност
и срок, съответно да изгради сградата с разрешение за ползване – Акт обр. 16 до
30.04.2016 г. (чл. 6.4.) и да бъде сключен окончателния договор за
покупко-продажба в срок от десет дни от представяне на разрешението (чл. 3).
Срочното изпълнение на задължението на ответника да предаде обекта, предмет на
договора, с разрешение за ползване и да прехвърли правото на собственост върху
същия е било обезпечено с клаузата на чл. 10 от договора, съгласно която при
забава същият дължи на купувача обезщетение в размер от 10 евро за всеки
просрочен ден, но за не повече от девет календарни месеца от деня на изпадането
в забава, т.е. между страните е налице уговорена клауза за неустойка за забава
в изпълнение на посоченото задължение. Разрешението за ползване е било издадено
на 30.11.2016 г., следователно посочената в договора забава е налице.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. 3а да възникне
правото на ищеца да претендира уговорената неустойка в сочения размер, следва
да са налице предпоставките по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, а именно неустойката да е
уговорена писмено, да е настъпило предвиденото в договора основание за нейното
плащане, като същата трябва да отговаря на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Тези обстоятелства в случая са налице.
Основният спорен между страните
въпрос е свързан с това дали забавата се дължи на обстоятелства, които не могат
да бъдат вменени във вина на ответника /невъзможност за изпълнение - чл. 81,
ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 306 ТЗ/. Според чл. 81, ал. 1 ЗЗД, длъжникът не отговаря,
ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина.
По силата на законовата презумпция
по чл. 81, ал. 1 ЗЗД вината на изпадналия в забава длъжник се предполага, като
именно последният следва да докаже обстоятелствата във връзка с твърдяната
обективна невъзможност за изпълнение. Ответникът твърди обективна невъзможност
за изпълнение на задължението си в срок поради забавяне на електрифицирането на
имота и необходимостта от премахване на изградена от трето лице ограда в същия
имот. „Г.П.“ ООД е
търговец, който упражнява по занятие строителна дейност и следва да изпълнява
задълженията си с грижата на добрия търговец, т.е. да притежава онези умения и
качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър
търговец от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията към
добрия търговец са завишени, в сравнение с тези към добрия стопанин по чл. 63,
ал. 2 ЗЗД , именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече
знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие и работи
срещу печалба и на свой риск. Той носи отговорността при по-строги условия
отколкото нетърговеца - законът е по-строг към него, отколкото към другите
длъжници. Следователно при сключване на предварителния договор с В.Д.Д.
ответникът е следвало да е запознат със законовата регламентация на строителството
на сгради, като особен вид дейност, в т.ч. начина на извършване на отделните
строителни дейности, необходимите разрешения, процедури по започване и приемане
на извършената строителна работа, както и с правилата за въвеждане на обекта в
експлоатация чрез свързването на вътрешните инсталации и уредби на строежа с общите
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. От друга страна договорът за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на обекта, предмет на предварителния договор
от 25.11.2015 г., е бил
сключен преди това - на 07.04.2015 г., т.е. към сключването на предварителния
договор ответникът е бил запознат и с конкретните действия, които следва да
извърши за да бъде осъществено присъединяването на посочения обект към
разпределителната електрическа мрежа. От представените по делото от писмени
доказателства от третото лице – помагач „Ч.Р.Б.“ АД се установява, че „Г.П.“
ООД е допуснало пропуски в изпълнение на задълженията си договора да представи
разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване и да учреди сервитутни
права, както и задължението си по чл. 177, ал. 1 ЗУТ да представи пред органа,
издал разрешението за строеж, посочените в разпоредбата документи. Тези
пропуски са довели до забавяне в изграждането на тези съоръжения и до издаване
на удостоверение за въвеждане в експлоатация на кабелното ел. захранване на
обекта едва на 27.10.2016 г. Поради
изложеното следва да се приеме, че поведението на строителя е станало причина
за неколкократното удължаване на сроковете за присъединяване към
електропреносната мрежа.
Основателно е и съображението на
районния съд, че дори и при наличие на действия или бездействия на трети лица,
които са довели до забавяне в завършване на строителството, те не представляват
обективна пречка за ответника да изпълни задълженията си за снабдяване на
обекта с разрешение за ползване и акт обр. 16. Осъществяването на действия или
неизпълнението на задължения на третите лица към строителя е основание за
ангажиране на регресната им отговорност за вреди към него вследствие на
настъпилата забава. Именно поради тази причина по искане на ответника с
определение на районния съд от 03.11.2017 г. в производството са конституирани
третите лица помагачи.
Поради съвпадане на крайните изводи
на първата и на въззивната инстанция решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК.
При този изход на спора на въззивника
не следва да се присъждат разноски.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 396011 от 27.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 17402/2017 г. на СРС, I ГО, 42 състав.
Решението е постановено при
участието на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ******** и А.Н.П., ЕГН, ********** – трети лица помагачи на страната
на „Г.П.“ ООД, ЕИК ***********.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.