Определение по дело №468/2018 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 124
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 9 април 2020 г.)
Съдия: Стоян Ангелов Момов
Дело: 20183610200468
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер 124                                     Година 2019                             Град Велики Преслав

Районен съд – Велики Преслав                                                              трети  състав

На 27 (двадесет и седми) декември                                                        Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

             Председател Стоян Момов

                                                                      Съдебни заседатели Ю.В.

                                                                                                            Т.Д.

Секретар Марияна В.,

Прокурор Калоян Вълков,

като разгледа докладваното от съдия  Момов

частно наказателно дело номер 468 по описа за 2018 година,

въз основа на закона и данните по делото, на основание чл. 436, ал. 1 от НПК,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ  МОЛБАТА ЗА РЕАБИЛИТАЦИЯ на основание чл. 87 от НК, на М.М.М., роден на *** г. в гр. Велики Преслав, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, с основно образование, неженен, с ЕГН **********, осъждан, по осъждането му с присъда № 104/1996 г., постановена по НОХД № 211/1995 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязла в сила на 12.09.1996 г., изменена по реда на надзора с решение № 138/07.04.1997 г. по дело № 586/1996 г. по описа на ВКС, по осъждането му с присъда № 168/1997 г., постановена по НОХД № 13/1997 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязла в сила на 22.08.1997 г., по осъждането му с определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство № 524/15.11.2002 г., постановено по НОХД № 181/2002 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 15.11.2002 г. и по осъждането му с определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство № 611/27.12.2002 г., постановено по НОХД № 255/2002 г. по описа на ВПРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            РЕАБИЛИТИРА, на основание чл. 87, ал. 1 от НК, М.М.М., роден на *** г. в гр. Велики Преслав, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, с основно образование, неженен, с ЕГН **********, осъждан, по осъждането му с определение за одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното производство № 60/07.08.2014 г., постановено по НОХД № 304/2014 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 07.08.2014 г., с което на основание чл. 354а, ал. 5 вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и чл. 54 от НК, на осъдения М.М.М. е наложено наказание „Глоба” в размер на сто лева, изтърпяно на 12.08.2014 година.

На основание чл. 18, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото определение, препис от него да се изпрати на Бюро съдимост при Районен съд – Велики Преслав за служебно отбелязване на сведението по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/2008 г. ФОДБС в бюлетина за съдимост на М.М.М..

По аргумент от чл. 436, ал. 4 от НПК, при влизане в сила на настоящото определение, препис от него ДА СЕ ИЗПРАТИ на Бюро съдимост при Районен съд – Велики Преслав – за сведение.

Определението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес, по реда на глава двадесет и първа от НПК, пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

                                                                              Районен съдия:

 

Съдебни заседатели: 1.

 

                2.

 

МОТИВИ на определение по чл. 436, ал. 1 от НПК, постановено в публично съдебно заседание на 27.12.2019 г. по ЧНД № 468/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

 

 

            Производство по чл. 434 и сл. от НПК по молба на осъдения М.М.М. за постановяване на реабилитация по чл. 87 от НК, в която се излага, че същият, с присъда № 104/1996 г., постановена по НОХД № 211/1995 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 вр. чл. 63 от НК бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл. 69 вр. чл. 66 от НК, било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години, с присъда № 168/1997 г., постановена по НОХД № 13/1997 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК бил осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл. 69 вр. чл. 66 от НК, било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години, с определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство № 524/15.11.2002 г., постановено по НОХД № 181/2002 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК бил осъден на четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл. 66 от НК, било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години, с определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство № 611/27.12.2002 г., постановено по НОХД № 255/2002 г. по описа на ВПРС, за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 от НК бил осъден на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години  и  с определение за одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното производство № 60/07.08.2014 г., постановено по НОХД № 304/2014 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК бил осъден на глоба в размер на 100 лева.. Твърди, че платил глобата, наложена по последното му осъждане, както и че с престъпленията, за които бил осъден не били причинени имуществени вреди. Твърди също, че след осъжданията си, имал добро поведение. Моли съда да постанови съдебна реабилитация по всички горепосочени осъждания, тъй като били налице и другите предпоставки по чл. 87 от НК.

            Прокурорът, в хода на съдебните прения поддържа, че молбата е допустима и основателна, при което следва да бъде уважена досежно и петте осъждания на молителя.

            В съдебно заседание защитникът и осъденият молят молбата да бъде уважена чрез постановяване на съдебна реабилитация.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира молбата за частично основателна, по следните съображения:

            Видно от приетата като доказателство справка за съдимост № 423/18.12.2019 г., изд. от БС при ВПРС, М. М. е осъждан , както следва:

            1. с присъда № 104/1996 г., постановена по НОХД № 211/1995 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязла в сила на 12.09.1996 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 вр. чл. 63 от НК, извършено на 14/15.08.1995 г. – на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл. 69 вр. чл. 66 от НК, било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години;

            2. с присъда № 168/1997 г., постановена по НОХД № 13/1997 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязла в сила на 22.08.1997 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено от 01.09.1993 г. до 30.09.1993 г. – на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл. 69 вр. чл. 66 от НК, било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години;

            3. с определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство № 524/15.11.2002 г., постановено по НОХД № 181/2002 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 15.11.2002 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, извършено на 21/22.05.2002 г. – на четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл. 66 от НК, било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години;

            4. с определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство № 611/27.12.2002 г., постановено по НОХД № 255/2002 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 27.12.2002 г., за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 от НК, извършено на 08.06.2002 г. – на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години;   и

            5. с определение за одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното производство № 60/07.08.2014 г., постановено по НОХД № 304/2014 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 07.08.2014 г., за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, извършено през месец септември 2013 г. до 23.04.2014 г. – на глоба в размер на 100 лева.

            От данните по справката за съдимост е видно, че престъпленията по първото и второто осъждане, като и по третото и четвъртото осъждания представляват поотделно две групи множество престъпления по смисъла на чл. 25, ал. 1 от НК.

            След отбелязване на изпълнението на 12.08.2014 г. на последно наложеното наказание (глоба), не са регистрирани по реда на Наредба № 8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост влезли в сила съдебни актове за извършени престъпления.

Като доказателства по делото са приобщени удостоверения, изд. от ШОП и ВПРП, характеристика на М. М., съставена от Г. Б. – Кмет на Кметство **, общ. **,, събрани са гласни доказателства – на свид. О.Х.А., от които се установява, че след изтърпяване на последно наложеното наказание и понастоящем, М. М. няма установени по надлежния ред извършени престъпления и други укорими от обществения морал или санкционирани от закона прояви, като напротив, полага непосредствени грижи за семейството си, демонстрира скромност, отзивчивост и трудолюбие.

От приложените по делото материали по НОХД № 13/1997 г. по описа на ВПРС не се установява, като в настоящото производство не се представят доказателства, че причинените с престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК имуществени вреди в размер на 13537 лв. (неденом.) са възстановени.

            Предвид така установеното от фактическа страна съдът приема, че в конкретния случай не са налице всички кумулативно предвидени в закона условия за постановяване на реабилитация по първите две осъждания, установени в горепосочените четири съдебни актове. Според разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК, всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание не е извършил друго престъпление, ако е имал добро поведение и е възстановил причинените имуществени вреди. Тоест, първото кумулативно изискуемо от закона условие за постановяване на съдебна реабилитация е изтичане на определен със закона 3-годишен срок, който започва да тече от датата на изтърпяване на наложеното наказание. В случаите на наложено наказание лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК (какъвто е и настоящият), определеният в чл. 87, ал. 1 от НК срок започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК. В този смисъл е и трайната безпротиворечива съдебна практика, основана на разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 от НК чрез прилагането на аналогията на закона (съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА) при тълкуването на чл. 87, ал. 1 от НК.

            В настоящата хипотеза срокът по чл. 66, ал. 1 от НК, определен със съдебния акт по НОХД № 13/1997 г. по описа на ВПРС е изтекъл на 22.08.2000 г. (включително и за осъждането по НОХД № 211/1995 г.), а срокът по чл. 87, ал. 1 от НК спрямо него – на 22.08.2003 г., като в този срок (преди изтичането му), на 21/22.05.2002 г. и на 08.06.2002 г., осъденият е извършил други умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода (тези, установени със съдебните актове по НОХД № 181/2002 г. и НОХД № 255/2002 г.).

            Изпитателният срок, определен със съдебния акт по НОХД № 255/2002 г. по описа на ВПРС е изтекъл на 27.12.2005 г. (включително и за осъждането по НОХД № 181/2002 г.), а срокът по чл. 87, ал. 1 от НК спрямо него – на 27.12.2008 г., като в този срок осъденият не е извършвал други умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода, но преди датата на постановяване на настоящото определение – 27.12.2019 г., от мес. .09.2013 г., до 23.04.2014 г., М. М. извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, за което е осъден по НОХД № 304/2014 г. на ВПРС.

            Предвид изложеното дотук, съдът прие, че молбата на осъдения М.М. в тази й част се явява неоснователна и като такава я остави без уважение – поради липса на едната от кумулативно изискуемите по чл. 87, ал. 1 от НК предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация, а именно, поради неизтичане на 3-годишния срок, считано от изтичане на срока на наложеното наказание (досежно осъждането с първите два акта), съотв., поради липса на добро поведение, досежно второто осъждане (установено с трития и четвъртия окончателни съдебни актове).

            При преценка на основателността на молбата в частта й относно последното осъждане на молителя – на глоба, по НОХД № 304/2014 г. на ВПРС съдът съобрази горепосочените установени по делото обстоятелства и констатира, че считано от датата на изтърпяване на това наказание – 12.08.2014 г., са налице всички приложими спрямо престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК предпоставки по чл. 87, ал. 1 и 3 от НК, поради което реабилитира М.М. за това му осъждане.

На основание чл. 18, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, съдът постанови препис на настоящото определение да се изпрати на Бюро съдимост при Районен съд – Велики Преслав за служебно отбелязване на сведението по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/2008 г. ФОДБС в бюлетина за съдимост на М.М.М. – в 7-дневен срок от влизането му в сила.

            По аргумент от чл. 436, ал. 4 от НПК, съдът постанови препис на настоящото определение да се изпрати на Бюро съдимост при Районен съд – Велики Преслав – за сведение (за служебно отбелязване на обстоятелството, че молбата за реабилитация по настоящото производство не е уважена частично).

            По изложените съображения, съдът постанови определението си.

 

 

                                                                                  Районен  съдия: