Решение по дело №82/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…92/11.03.2020г.,гр.Пазарджик

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в открито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година,в състав: 

Председател:Мина Трънджиева

членове:Красимир Ненчев

 Мариана Димитрова

с участието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №82 по описа на съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1336 постановено на 10.10.2019г. по гр.дело № 2220 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г., съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Д.С.Р., ЕГН ********** *** не дължи на И.Б.Р., ЕГН ********** *** сумата от 1 264 лв., представляваща съдебни разноски по в.гр.д. № 582/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 31/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, поради извършено от ищеца извънсъдебно прихващане.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.

Решението се обжалва от И.Р.-ответница в първоинстанционото производство с въззивна жалба подадена от пълномощника й –адв. Г. с изложени в същата твърдения за порочност на решението. Твърди,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че може да бъде извършено извънсъдебно прихващане, тъй като двете вземания са предмет на принудително събиране при различни ЧСИ. Ако събирането на двете вземания е предоставено на един съдебен изпълнител, единствено той би могъл да допусне компенсация. Освен това ,жалбоподателката твърди,че т.нар. изявление за прихващане не е надлежно отправено от ищеца, съответно не е получено от нея,поради което няма как да  има за своя последица валиден погасителен ефект.Искането е решението да бъде отменено като неправилно, а искът като неоснователен се отхвърли от въззивната инстанция.

         В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.С.Р., с изложени подробни съображения за нейната неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт, обсъди направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията на другата страна и събраните пред първата инстанция доказателства, прие за установено следното:

Въззивната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Относимите обстоятелства са следните:

Няма спор по делото,че с Решение ,постановено по гр.дело № 3607/2017 г. по описа на ПРС и Решение № 370 постановено по в.гр.дело № 582/2018г. по описа на ПОС е осъдена И.Р. да заплати на Д.Р. следните суми : 1998,00 лева-обезщетение по чл.45 от ЗЗД,ведно със законната лихва,считано от 20.04.2017г. до окончателното изплащане;346,98 лева-съдебно-деловодни разноски. Също така е осъден Д.Р. да заплати на И.Р. сумата в размер на 1264 лева-представляваща съдебно-деловодни разноски.

Няма спор също така,че въз основа на издадения в полза на Д.Р. и срещу И.Р. изпълнителен лист за посочените по-горе суми е образувано изпълнително дело № 115/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов.

С молбата за образуване на изпълнителното дело Д.Р. е направил изявление, че прихваща вземането на И.Р. в размер на 1 264 лв. за съдебни разноски с насрещното си вземане от нея в размер на 1 998 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, до размера на по-малкото от двете.

Няма спор също така,че изявлението за прихващане е връчено на жалбоподателката в настоящото производство Р. на 22.02.2019 г., с поканата за доброволно изпълнение,видно и от известие за доставка.

За събиране на вземането си от Д.Р. жалбоподателката се е снабдила с изпълнителен лист, въз основа на който на 18.02.2019 г. е образувано изпълнително дело № 31/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски.По искане на ответницата в хода на това изпълнително дело е наложен запор върху вземанията на ищеца по изпълнително дело № 115/2019 г. и изпълнително дело № 118/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов, и е наложена възбрана върху земеделски земи, притежавани от ищеца.

Със съобщение от 12.03.2019 г., по изпълнително дело № 115/2019 г. по описа на ЧСИ Харалампи Пилафов, е уведомен ЧСИ Георги Тарльовски, че Д.С.Р. е направил изявление за прихващане на сумата от 1 264 лв. с дължимата му от И.Б.Р. сума в размер на 1 998 лв. до размера на по-малката от двете, а изявлението за прихващане е връчено на И.Б.Р. на 22.02.2019 г.

С молба от 14.03.2019 г. Д.С.Р. е поискал от ЧСИ Георги Тарльовски да признае извършеното прихващане на сумата от 1 264 лв., но с разпореждане от 05.04.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да признае погасителния ефект.

При така установеното от фактическа страна, в мотивите на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел,че вземанията на страните подлежат на прихващане ,тъй като са парични, насрещни, ищецът е кредитор на ответницата и ответницата е кредитор на ищеца, ликвидни, установени са с влязло в сила съдебно решение, и изискуеми, тъй като подлежат на изпълнение. В този смисъл вземанията са безспорни и определени по размер. Съдът е приел,че ищецът е направил волеизявление за прихващане на дължимата от него на ответницата сума в размер на 1 264 лв. с дължимата му от ответницата сума от 1 998 лв. до размера на по-малката от тях. Изявлението изразява ясно и недвусмислено волята на ищеца за извършване на прихващане на конкретно посочени и индивидуализирани насрещни вземания на страните,и редовно връчено на другата страна,т.е съдът е приел,че е налице валидно извършено от ищеца изявление за прихващане, в което надлежно е обективирана волята му за материалноправно прихващане с насрещно, ликвидно и изискуемо парично вземане на ответницата до размера на по-малкото от тях, и като такова е породило правните си последици.

Решението на първоинстанционния съд е валидно,допустимо и правилно,като при постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.

Съдът е сезиран с отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Предпоставки за допустимостта на този иск са наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и изпълнителен процес, предвид което и с оглед твърденията в исковата молба, предявеният иск е допустим. За уважаване на иска е необходимо да се установи наличие на настъпил след издаването на решението факт, който да опровергава установената със съдебния акт дължимост на вземането, т.е. че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства след съдебното му установяване,но имащи правно значение за неговото съществуване - изключват, унищожават или погасяват спорното право.

В конкретният казус въпросът е произвело ли е действие изявлението за прихващане направено от длъжника и настъпило ли е погасяване на правото на вземане на взискателя И.Р. ?

Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103,ал.1 от ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания/задължения; вземанията да са насрещни,двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане- както е в настоящият случай.

Безспорно се установи по делото,че са налице две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания между Д.Р. от една страна и И.Р.-от друга страна,възникнали на едно и също основание – постановените решения по гр.дело № 3607/2017 г. по описа на ПРС и по в.гр.дело № 582/2018г. по описа на ПОС.Снабдяването с изпълнителен лист и образуването на изпълнително производство не е обуславящо за възникване на правото на прихващане и да са налице, както жалбоподателката твърди образувани изпълнителни дела при един съдебен изпълнител и едва тогава да се извърши прихващане. В случая ,Д.Р. се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело по-рано от И.Р.,както и е заявил прихващане на задължението си към последната. При положение, че се установи надлежното уведомяване на И.Р. чрез поканата за доброволно изпълнение за прихващането ,съдът приема,че същото е законосъобразно ,тъй като са налице ликвидни и изискуеми вземания на двамата взискатели към този момент. Както се посочи,съобразно чл.104 от ЗЗД  прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата, каквото се установи, че е направено с молбата за образуване на изпълнителното дело и връчената ПДИ, поради което настоящият съдебен състав приема, че прихващането е надлежно упражнено и е налице.Констатирайки наличието на това прихващане, ЧСИ Тарльовски е следвало да прекрати по-късно образуваното изп.дело,тъй като длъжникът вече няма задължение-същото е погасено чрез прихващане. В практиката на ВКС, обобщена в опр. по т.д. №1725/14 г. на първо т.о., непротиворечиво се приема, че при заявление за прихващане по изп.дело съдебният изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно действие, а може само да констатира наличие на компенсационни изявления. Ако счете, че е налице конекситет и пораждат погасителен ефект, той следва да прекрати производството по делото на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.

По изложените съображения ,настоящият съдебен състав приема,че искът по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на задължението-погасено чрез изявление за прихващане е основателен и следва да се уважи.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.

 В полза на ответника следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 600,00 лева-възнаграждение за адвокат,съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

Р     Е      Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1336 постановено на 10.10.2019г. по гр.дело № 2220 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.

ОСЪЖДА И.Б.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.Р., ЕГН ********** *** сумата в размер на 600,00 /шестстотин/ лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.ІІ от ГПК.

 

 

 

         Председател:

членове: 1.

 

                2.