Решение по дело №601/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 240
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева-Запрянова
Дело: 20205140200601
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

06.08.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

 

състав

 

На

01.07.

                                        Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Здравка Запрянова

 

                                                 Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Ралица Димитрова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

Административен характер наказателно

дело номер

601

по описа за

2020

година.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 473028- F509248/ 28.10.2019г., издадено от зам. директор на ТД на НАП- Пловдив, с което на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството е наложена имуществена санкция в размер на 200.00лв. на Райнис Консулт ЕООД- Кърджали, за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който счита, че при издаването на наказателното постановление е допуснато закононарушение, както и че то не е съобразено със съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество настоява, че наказващият орган не е обсъдил чл.28 от ЗАНН за маловажност на случая. Претендира за разноски и счита, че наказващият орган няма право на юрисконсултско възнаграждение, тъй като юрисконсулта е на щатна длъжност в учреждението и обективно органът не е разходвал разноски по настоящото производство.

Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно, законосъобразно и обосновано. В случая нормата на чл.28 от ЗАНН била неприложима, тъй като нарушение не се отличава със степен на обществена опасност различна от типичната за този вид, а то по своя характер е формално и не се изисква настъпването на определен вредоносен резултат. Правилно е определена и санкцията по чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството. Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП- Пловдив, ако потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 21.08.2019г. в НАП било получено писмо с Изх.№ 92-00-2-17/19.08.2019 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията относно търговци, за които не било подадено в срок заявление за обявяване на годишен финансов отчет /ГФО/ за 2018 г. в Търговския регистър. По този повод свидетелят М.Т. в качеството си на инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, Офис Кърджали, извършил проверка на „Райнис Консулт“ ЕООД- Кърджали. В хода на проверката той констатирал, че дружеството жалбоподател не било публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2018г., като не го било заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенция по вписванията в законоустановения срок- до 30 юни на следващата година, в случая до 01.07.2019г., тъй като 30.06.2019г. бил неприсъствен ден. Търговското предприятие извършвало дейност през отчетния период 2018 г., което било видно от подадената в ТД на НАП- Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО. ГФО на дружеството за 2018г. бил заявен за вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията едва на 12.08.2019 г., което било след предвидения срок. По този повод на 24.09.2019 г. свидетелят М.Т. съставил срещу „Райнис Консулт“ ЕООД- Кърджали акт за установяване на административно нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството. Той бил съставен в присъствие на свидетеля З.Т., както и на управителя и представляващ дружеството Е.Р.А., който го подписал и получил без възражение. На 28.10.2019г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.Т. и З.Т., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства; Справки от Търговския регистър; Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО от 27.03.2019 г.; Заповед № ЗМФ-610/ 03.07.2018 г. на МФ; Акт за установяване на административно нарушение от 24.09.2019 г.; Писмо на изпълнителния директор на Агенция по вписванията с Изх.№ 92-00-2-17/19.08.2019 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.  

От правна страна съдът установи следното: Настоящата инстанция следва да разгледа по същество подадената жалба против наказателното постановление, тъй като последното е връчено на 11.05.2020г., а жалбата е подадена до административнонаказващия орган на датата 18.05.2020г., което означава, че е спазен 7- дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните реквизити на ЗАНН, както и връчени. Наказателното постановление е издадено от надлежния орган след законово допустимо упълномощаване. Спазени са всички изискуеми срокове по ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Райнис Консулт“ ЕООД- Кърджали е ангажирана за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството, който текст гласи следното: Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон- чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Санкцията за неспазването на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството е предвидена в чл.74 ал.1 от същия закон, разпореждайки, че който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3 000лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200лв. С акта и наказателното постановление на дружеството жалбоподател е вменено, че не е публикувало ГФО за 2018г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията в законоустановения срок- до 30 юни на следващата година, в процесния случай до 01.07.2019г., доколкото 30.06.2019г. е неработен ден. Посочено е, че нарушението е извършено на 02.07.2019г. в гр.Кърджали. От събраните по делото доказателства се установява, че действително „Райнис консулт“ ЕООД- Кърджали не е публикувало своя ГФО за 2018г. чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър в срок до 1 юли на следващата 2019г. Видно от справка в публичния Търговския регистър, ГФО на дружеството за 2018г. е бил заявен за вписване и представен за обявяване едва на 12.08.2019г. Затова според настоящата инстанция правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Наложеното в случая наказание е в минимален размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН. 

При извършената от съда служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството, както и на санкционната такава- чл.74 ал.1 от ЗСч. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Не са допуснати и твърдените нарушения при връчване на съставения срещу жалбоподателя АУАН. В акта са отразени трите имена и единен граждански номер на лицето, което го е подписало и получило- Е.Р.А. с ЕГН **********. Именно това е лицето, което според данните в Търговския регистър е управител и представляващ дружеството „Райнис Консулт“ ЕООД- Кърджали. Ето защо, според настоящата инстанция не е допуснато каквото и да било нарушение на ЗАНН при връчване на акта. Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената разпоредба. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а и конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Фактът, че били предприети действия по публикуване на ГФО на 12.08.2019 г., е отчетен от наказващия орган, който е наложил имуществена санкция в минималния предвиден размер. Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно този текст заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да му се присъди минимално възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за приходите със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.2 от Закона за Национална агенция за приходите) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Настоящата инстанция не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за недължимост на юрисконсултско възнаграждение поради следното: Самият текст на чл.63 ал.5 от ЗАНН урежда заплащането на юрисконсултското възнаграждение, което се дължи при представителство от юрисконсулт. Не може да се направи разграничение между юридическо лице и държавно учреждение в случая, тъй като страните в съдебното производство са равнопоставени съгласно НПК, макар това да не е така в производството по налагане на административно наказание. Освен това и съдебната практика е константна в това отношение. Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 413104- F439283/ 26.02.2019г., издадено от и.д. зам. директор на ТД на НАП- Пловдив, с което на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството е наложено имуществена санкция в размер на 200.00лв. на К.К.Д. от гр.Кърджали, за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Райнис Консулт“ ЕООД- Кърджали с ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за приходите със седалище град София, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено. 

                                     

 

 

                                                                               Районен съдия: