№ 4714
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Гражданско дело №
20231110135469 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
При условията на пасивно субективно съединяване са предявени осъдителни искове с
правно основание по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за осъждането на
ответниците, при условията на солидарност, за сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на
правото й за разглеждане и решаване на т. д. № ../2014 г. по описа на СГС, VI – 22 с-в, в
разумен срок, ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на
дълга.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
02.09.2014 г. подала искова молба в Софийски градски съд, въз основа на която било
образувано т. д. № ../2014 г., приключило с влязъл в сила съдебен акт на 11.01.2023 г., като
общата продължителност на производството възлизала на осем години, четири месеца и
десет дни. В тази връзка, на 19.01.2023 г. подала заявление с вх. № РС-23-25/19.01.2023 г. до
Инспектората към Висшия съдебен съвет с искане за заплащане на обезщетение поради
нарушаване на правото й за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. От получено
писмо с изх. № 94-Е-47/23/25.05.2023 г. от Министъра на правосъдието установила, че
искането й било оставено без уважение. Твърди, че и трите съдебни инстанции са допуснали
нарушения, последица от които е накърняването на правото й за разглеждане и решаване на
1
делото в разумен срок. Излага аргументи в подкрепа на извършените от ответниците
нарушения в хода на производството. Поддържа, че в резултат на забавеното правосъдие е
претърпяла изключителни душевни болки и страдания, преживян стрес и депресия,
неспособност за работа и загуба на зъби, като до настоящия момент изпитвала чувство за
несправедливост и безправност. В тази връзка, моли съда да осъди ответниците, при
условията на солидарност, за изплащането на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащането на дълга. Моли съда да присъди в полза на процесуалния й
представител адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказаната
безплатна правна помощ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Софийски градски съд е подал отговор на
исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове, като оспорва
твърдението на ищцата относно забавено разглеждане и решаване на т. д. № ../2014 г. по
описа на СГС, VI – 22 с-в, ведно с производствата по инстанционен контрол. Навежда
доводи за извършени от ищцата нередовни процесуални действия, обусловили висящността
на производството в продължение на една година, пет месеца и три дни. Релевира
възражение по чл. 5 ЗОДОВ, като сочи че държавата, чрез своите процесуални
субституенти, не отговаря за забавяния, които се дължат на поведението на страната.
Твърди, че по молба на ищцата с вх. № 139761 от 02.11.2016 г., с протоколно определение от
16.11.2016 г., производството по делото е било спряно до 14.11.2018 г., като времето през
което производството е било спряно поради наличие на преюдициален спор не следва да се
включва в общата му продължителност. Излага аргументи относно наличието пандемична
обстановка в страната в рамките на част от процесния период, което обстоятелство е
повлияло върху срока за разглеждането и решаването на съдебните производства.
Поддържа, че делото е разгледано в разумни и кратки срокове от трите съдебни инстанции,
като в случай че бъде установено наличието на известно забавяне в хода на
първоинстанционното производство, счита че същото е било компенсирано от горните
инстанции. Оспорва наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди, както и
твърдението, че същите са в пряка причинно – следствена връзка с продължителността на
производството. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен. Моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Софийски апелативен съд е подал отговор на
исковата молба. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва
твърдението, че необходимостта от постановяване на съдебно решение по реда на чл. 247
ГПК е удължила периода за разглеждане на в. т. д. № 158/2021 г. по описа на САС, както и
общия период за разглеждане на т. д. № ../2014 г. Излага аргументи в подкрепа на взетото
становище за неоснователност на твърденията на ищцата. Отбелязва, че вредите настъпили
от неправилни или недопустими съдебни актове не подлежат на обезщетяване по реда на чл.
2б ЗОДОВ. Поддържа, че всяка от трите съдебни инстанции се е съобразила с
2
инструктивните срокове, регламентирани в ГПК, като е съобразила интересите на страните
и правилното разглеждане и решаване на делото. Твърди, че съгласно трайната съдебна
практика по чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС, дори в случаите на констатирана забава в отделна част
от производството, ако общата му продължителност не е прекомерна, то не е налице
нарушение на изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Отбелязва,
че следва да бъде взет предвид и периодът от време, който по смисъла на чл. 329, ал. 1 ЗСВ
представлява съдебна ваканция. Посочва, че от общия срок, в рамките на който е протекло
производството, следва да се приспадне период с продължителност от две години, в рамките
на които по искане на ищцата делото е било спряно поради наличието на две на брой
преюдициални производства. Оспорва твърдението на ищцата, че продължителността на
делото е обусловила настъпването на описаните неимуществени вреди. Моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, сочи че
със своите процесуални действия ищцата е допринесла за забавянето на производство и
настъпилите вреди, поради което на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, размерът на
претендираното обезщетение следва да бъде намален. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Върховен касационен съд е подал отговор на
исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че
процесното т. д. №../2014 г. по описа на СГС се характеризирало със значителна фактическа
и правна сложност, която била обусловена освен от предмета на спора, така и от
процесуалното поведение на ищцата. Навежда доводи в подкрепа на твърдението за
неоснователност на предявените искове. Сочи, че въпреки наличието на известна забава при
постановяването на първоинстанционното решение, въззивната и касационната инстанции
са компенсирали срочното приключване на делото. Твърди, че следва да бъде съобразено
наличието на редица обективни фактори, които са допринесли за общата продължителност
на производството. Поддържа, че производството пред касационната инстанция е
приключило изцяло в рамките на разумния срок, поради което липсва съпричиняване от
страна на ВКС на вредоносния резултат. Счита твърденията на ищцата относно
претърпените неимуществени вреди за недоказани по безспорен начин, като обръща
внимание, че производството не е било от съществен интерес съгласно критериите на ЕСПЧ.
Твърди, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен и има за цел
неоснователното обогатяване на ищцата. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира разноски.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ „Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията“, а съгласно ал. 2 на
същия „Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като
3
съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора“.
С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие.
С нея се предвижда като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Следва да се има предвид
обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална
дефиниция относно понятието „разумен срок“ при разглеждане на едно производство пред
съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е
конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на
чл. 2, ал.2 критерии, посочени по-горе.
Така за ангажиране отговорността на ответниците за вреди по иск при настоящата
квалификация е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки – че е претърпял твърдените в исковата молба вреди, както и че тези вреди са
в причинна връзка с поведението на ответника, изразяващо се в нарушаване правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, параграф 1 от
Конвенцията.
По делото е приложено в цялост т. д. № ../2014 г. по описа на СГС, VI – 22 с-в.
По делото е разпитан свидетелят М., съпруг на ищцата, относно претърпени от
последната неимуществени вреди.
По делото не е спорно, че ищцата Е. К. е страна по т. д. № ../2014 г. по описа на СГС,
както и че същото е образувано на 02.09.2014 г.
При внимателно и задълбочено хронологично анализиране на т. д. № ../2024 г. по
описа на СГС настоящият съдебен състав достига до извод, че като цяло не се констатира
неправомерно поведение на компетентните държавни органи, участвали в производството,
което да е довело до неоснователно забавяне на гражданското производство.
Действително има известно основание да се приеме, че първоначалното произнасяне
по исковата молба едва на 29.01.2015 г. е забавено, но като се вземе предвид
общоизвестните обстоятелства по натовареността на съдиите при ответника СГС, както и
че по коледните празници и по време на ежегодната инвентаризация, продължаваща до
около 20.01. на следващата година, съдът не заседава, настоящият съдебен състав намира, че
забавянето не е съществено и следва да се преценява с оглед и останалите обстоятелства по
делото.
Последвала е молба на ищцата от 16.02.2015 г. за освобождаване от такси и разноски,
във връзка с която има произнасяне на съдията докладчик още на следващия ден-
4
17.02.2015 г. с разпореждане, с което са дадени указания във връзка със събиране на
информация за имущественото състояние на молителката ищца. В този смисъл невярно е
твърдението в исковата молба, че произнасяне по искането по чл. 83 ГПК, обективирано в
молба от 16 02.2015 г., имало едва на 04.05.2015 г.
Следва да се има предвид, че разпореждането на съдията докладчик от 04.05.2015 г.,
с което е оставено без уважение частично искането за освобождаване от внасяне на
държавна такса е връчено на процесуален представител на Е. К. на 15.05.2015 г., след което
същата не е предприела никакви действия и инициативи по делото в продължение на 9
месеца, до 15.02.2016 г.- когато е внесла определената й държавна такса. На 24.02.2016 г.
съдът е изпратил препис от исковата молба на ответника.
На следващо място следва да се вземе предвид, че на 04.05.2016 г. е постъпила
допълнителна искова молба от ищцата, което е довело до нова размяна на книжа, респ.
съгласно разпореждане от 14.05.2016 г. за връчване препис на ответника на дата 15.06.2016
г. Срокът за отговор на същия е изтекъл на 29.06.2016 г. и още на 02.08. съдът е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, произнасяйки се по доказателствените
искания. Като се вземе предвид съдебната ваканция, продължаваща до 01.09, съгласно чл.
329 ЗСВ, в чиито изключения процесното производство не попада, съдът намира, че няма
забавяне при насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2016 г.
По- нататък производството е било утежнено от няколко обстоятелства, които следва
да се вземат предвид: спиране на делото за период от около 2 години по искане на самата
ищца Е. К. /делото е възобновено с определение от 14.11.2018 г. и е насрочено за 1912.2018
г./; изготвяне на заключение по съдебно-икономическа експертиза /във връзка с което
делото е било отлагано няколко пъти- 22.02.2019 г., 11.04.2019 г., 13.06.2019 г., 16.10.2019
г., 29.11.2019 г., 28.02.2020 г., 29.05.2020 г., 15.07.2020 г., поради издаване на съдебно
удостоверение, замяна на вещите лица/, изготвяне на повторно заключение по инициатива
и на самия процесуален представител на ищцата Е. К.. Следва да се вземе предвид и
обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение
върху цялата територия на Република България и решение за удължаване на срока на
обявеното извънредно положение Народното събрание по предложение на Министерския
съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19 до 13 май 2020 г.
Всички изброени представляват обективни обстоятелства, за които съдът няма как да
предвиди и предотврати, напротив- настоящият съдебен състав намира, че от страна на
съдията докладчик по т. д. №../2014 г. са взети своевременно мерки и предприети съответни
процесуални действия за отстраняване негативните последици от настъпването на
посочените независещи от страните в процеса събития.
Освен всичко посочено следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав
делото се характеризира с висока степен на фактическа и правна сложност.
С оглед всичко посочено съдът счита, че не е налице необосновано забавяне, тъй като
5
има своевременни произнасяния на съдията докладчик и своевременно администриране на
делото. Така общо продължилото 6 години и 4 месеца 12 дни производство пред СГС, с
оглед настъпилите усложнения, някои от които предизвикани дори от самата ищца, не
нарушава правилото за разглеждане на дело в разумен срок, според настоящия съдебен
състав.
По отношение на останалите двама ответници, като взе предвид продължителността
на производствата пред тях, както и предвидените в ГПК срокове, дори само за размяна а
книжа по делата, съдът намира, че същите са разгледани в разумен срок. Отделно от това
ищецът не доказа твърденията си, от които да произтича солидарна отговорност межди
настоящите ответници.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени от Е. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... срещу
Софийски градски съд, Софийски Апелативен Съд, Върховен Касационен съд, тримата с
адрес: гр. София, .., искове с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за осъждане да й заплатят
солидарно сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото й за разглеждане и решаване на
т. д. № ../2014 г. по описа на СГС, VI – 22 с-в, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от
27.06.2023 г. до окончателното изплащане на дълга.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6