Мотиви
към присъда от 24.01.2019 г. по НОХД № 1918/2018 г. по описа на СГС, НО, 25 с-в
С
обвинителен акт, внесен за разглеждане в Софийски градски съд по реда на чл.
247, ал. 1, т. 1 от НПК, Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение
срещу Г.Г.К. и Ц.Г.Н. за това, че на 07.04.2017 г.
около 22.50 в гр. София, ул. ********, в съучастие като съизвършители запалили с горима
течност – бензин имущество на значителна
стойност - три броя лекотоварни автомобили, както следва: автомобил марка
„Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № *******, собственост на „И.0.“ ЕООД с управител
А.Г.Г. с пазарна стойност на щетата 1395.00лв,
автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № *******, собственост на „А.В.Е.И.П.“
ЕООД с управител В.А.З. с пазарна стойностна щетата 5 500 лв. и автомобил
марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******, собственост на фирма „И.7“
ЕООД, с управител А.А.К. с пазарна стойност на щетата
в размер на 5 500 лв., като имало опасност пожарът да се разпростре върху съседно
паркираните автомобили, автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *******,
собственост на СД „В.и Сие“ с управител Н.В.А.,
автомобил марка „Пежо“ с рег. № *******, собственост на С.К.А.и автомобил марка
„Ивеко“ с рег. № *******, собственост „И.7“ ЕООД, с
управител А.А.К., като в резултат на престъплението
са последвали значителни вреди в общ размер на 12 395 лв. /дванадесет
хиляди триста и деветдесет и пет лева/.
В
разпоредително заседание, проведено на 17.05.2018 г. са приети за съвместно
разглеждане предявеният солидарно от управителя на „И.7“ ЕООД чрез неговия
управител А.А.К. граждански иск срещу подсъдимите Г.К.Г.
и Ц.Г.Н. за нанесени имуществени вреди, в резултат на извършено престъпление по
чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.2 вр.
ал.1 вр. чл.20,ал.1 от НК, в размер на 5 500.00 (пет
хиляди и петстотин) лева, ведно със законната лихва от датата на
инкриминираното деяние 07.04.2017 г. и предявеният солидарно от управителя на „И.0.“ ЕООД А.Г.Г. граждански иск срещу подсъдимите Г.К.Г. и Ц.Г.Н. за
нанесени имуществени вреди, в резултат на извършено престъпление по чл. 330, ал.
3 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 20, ал. 1 от НК в размер на 1 395.00 (хиляда
триста деветдесет и пет) лева, ведно със законната лихва от датата на
инкриминираното деяние 07.04.2017 г., като „И.7“ ЕООД и „И.0.“ ЕООД са
конституирани като граждански ищци.
В
хода на съдебното следствие, по искане на прокурора е допуснато изменение на
обвинението по отношение на подсъдимите Н. и К., касаещо
индивидуализиране на горимата течност, посочена в
обвинителния акт, като да се счита, че същата вместо бензин е нафта и минерални
масла.
В
хода на съдебните прения прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение и счита, че в хода на съдебното следствие са
събрани достатъчно доказателства, които от обективна и субективна страна водят
до извода, че подсъдимите са осъществили вменения им престъпен състав. Представителят на СГП прави обстоен
анализ на гласните доказателствени средства, като
намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Р.Б. и Н. от
досъдебното производство, които се подкрепят от заявеното от свидетелите К. и В.Б..
Счита, че деянието е извършено с пряк умисъл, като пледира съдът да признае
двамата подсъдими за виновни по повдигнатото им обвинение и ги осъди на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, като с оглед чистото
съдебно минало на подсъдимия Н., счита, че са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието по реда
на чл.66 от НК за срок от пет години.
Повереникът на гражданските ищци – адв. С., намира, че в съдебното дирене по
безспорен начин се доказа както вината на двамата подсъдими от обективен и субективен характер, така и
размера на щетите, претендирани с предявените искове.
Подкрепя казаното от прокурора, като счита изложената от подсъдимите защитна
теза за нелогична и разминаваща се с доказателствата по делото. Моли съда да
уважи изцяло предявените граждански искове като доказани по основание и размер
и да осъди подсъдимите да заплатят солидарно на „И.7“ ЕООД и „И.0.“ ЕООД претендираните суми, ведно със законната лихва върху главницата за
имуществените вреди също за времето от 07.04.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата и направените от двамата управители разноски по делото.
Защитникът на
подсъдимия Ц.Н. – адв. А.,
намира обвинението за недоказано, като посочва събраната по делото доказателствена съвкупност не съдържа преки доказателства, от които да може
да се направи несъмнения извод, че двамата подсъдими са извършили
престъплението, в което са обвинени. Защитникът изтъква, че липсват свидетели
очевидци на това подсъдимите да са влезли в обекта и да са отишли на паркинга,
където е извършен палежът, няма свидетели или улики, които да свидетелстват за
това, че същите са осъществили палежа, нито такива, които да свързват
подсъдимите със запалителни вещества, от което защитникът намира за безспорно
установено единствено обстоятелството, че подсъдимите са се намирали в близост
до осъществения палеж. С оглед аргументиране на тезата, защитата прави обстоен
анализ на показанията на свидетеля В.Б., като намира, че същите не доказват авторството
на деянието от подсъдимите, тъй като свидетелят заявява, че предполага, че това
са лицата,, които е видял да слизат от автомобила . Оспорва извършените от
свидетеля разпознавания и счита, че макар на същите да е придаден вид на
законосъобразно проведени, те не са такива, поради което моли съда да не
кредитира протоколите от тях. Защитата посочва разминавания в показанията на
свидетелите Р.Б. и М.Н., които твърди, че са вследствие на оказан върху тях
натиск в хода на досъдебното производство и пледира, че следва да бъде кредитирано
заявеното от свидетелите пред съда. Защитата навежда за тенденциозност на
воденото досъдебно производство, с отчитане ефективна борба срещу палежите от
органите на МВР. В заключение счита, че по делото не са събрани доказателства,
които на първо място да са улики, годни да обосноват подобен тип престъпна
дейност, още повече да сочат по несъмнен начин, че те са извършителите. Моли
съда да признае подсъдимите за невиновни и да ги оправдае по така повдигнато
обвинение, като отхвърли и предявените граждански искове.
Служебният защитник на
подсъдимия Г.К. – адв. И.,
счита, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, с оглед на
което пледира за оправдателна присъда по отношение на подсъдимия К.. Пледира,
че налични по делото доказателства са единствено косвени, като голяма част от
тях са силно компрометирани, поради което не би следвало да бъдат въобще
включени в доказателствената маса. Освен липсата на
категорични доказателства, защитникът изтъква и липсата на определен мотив,
който да е предизвикал евентуалното участие на подсъдимите в подобен палеж. Посочва
възможности до мястото на палежа да се проникне от места, където няма камери,
като намира работата на полицията в първоначалния момент за недобре свършена. В
заключение смята, че обвинението не е доказано по несъмнен начин така, както
изисква законът, не е извършено деянието от подсъдимите, не е доказано
авторството, поради което на основание чл. 304 от НПК моли съда да признае
подсъдимите за невинни, да ги оправдае по повдигнатото им обвинение и да
отхвърли предявените искове от гражданските ищци.
Подсъдимият Г.К.
дава обяснения, в които твърди, че с подсъдимия Н. се срещнали да пият бира,
когато неустановено по делото лице, негов познат, му се обадил с молба да му
продаде домашна ракия. Тъй като К. нямал ракия двамата с Н. взели ракия от
бащата на последния и се срещнали с купувача. Избрали именно това място, тъй
като било затънтено и имало паркинг с автомобили. В близост до мястото на
срещата ги закарал свидетелят Р.Б.. Видели спрян автомобил от другата страна на
кафето и помислили, че с него е дошъл купувачът. Подсъдимите слезли, дали на
човека две туби по 5 литра ракия и се върнали. След като извършили размяната,
двамата подсъдими се качили в автомобила на свидетеля, който ги върнал обратно
до мястото, откъдето ги бил взел, дали му пари за гориво за автомобила и се
прибрали в дома на К., където пили по още една бира. На следващия ден бил
задържан, като полицейските служители го биели и го изнудвали да даде неверни обяснения.
В хода по същество подсъдимият К.
потвърждава казаното от защитника си и иска от съда да бъде оправдан. В
последната си дума твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан, като насочва
вниманието към подадените от него и приложени по делото жалби назад във времето
срещу служители на 09 РУ-СДВР..
В
обясненията си подсъдимият Ц.Н.
заявява, че във въпросния ден след работа отишъл на гости на Г.К. да пият бира.
Докато били заедно непознато за Н. лице се обадило на К. и поискало да си
купи домашна ракия. Двамата подсъдими
отишли до дома на Н., откъдето взели ракия в две туби. Обадили се на свидетеля Р.Б.,
който ги закарал до мястото на срещата – нещо като паркинг близо до завод. Там
двамата подсъдими се срещнали с човека, дали му тубите и се върнали обратно в
колата. Докато на мястото не забелязали нищо – нито пожар, нито гърмежи. На
прибиране минали през бензиностанция Петрол, свидетелят Б. заредил гориво и ги
прибрал в дома на К.. На следващия ден подсъдимият Н. отишъл на работа и
веднага след като се прибрал, бил задържан и тормозен в следствения арест. В
своя защита подсъдимият Н. поддържа
казаното от адвоката си и иска да бъде оправдан. В предоставеното му право на
последна дума заявява, че е невинен и моли за оправдателна присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като взе предвид становищата на страните и съобрази събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият
Г.Г.К. е
роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, със
средно образование, охранител, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият
Ц.Г.Н. е роден на *** ***, българин,
с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование,
продавач-консултант, живущ ***9, ЕГН **********.
Г.К.
и Ц.Н. били приятели. На 07.04.2017 вечерта двамата били заедно.
Около
21:30 ч. подсъдимият Н. се обадил на свидетеля Р.Б., за да го помоли да го
закара заедно с К.до място, намиращо се в близост до ж.к. Люлин, като обяснил, че имат да свършат
някаква работа, след което да ги върне обратно. По това време свидетелят Р.Б. ***
заедно с приятелката си – свидетелката М.Н.. Р.Б. се съгласил и двамата със
свидетелката Н. отишли на обръщалото на 310 в Люлин 5 около 22:00 – 22:10 часа,
за да се срещнат с подсъдимите.
Свидетелят
Р.Б. управлявал л.а. „Хонда Сивик“
с ДК № ******, собственост на св. Н.А., който не използвал автомобила и не знаел
нищо за местонахождението му, нито за лицето, което го управлява. Р.Б. позвънил
на подсъдимия Н. и му казал, че ги чака. Скоро след това двамата подсъдими
дошли, като носили две туби от минерална вода, пълни с тъмна течност, от които
се носела миризма на нафта, помолили свидетеля да отвори багажника, за да ги
оставят и той го направил без да слиза от автомобила. След като се качили,
двамата подсъдими упътвали свидетеля Б. накъде да се отправи, като след
„Сливница“ на единия светофар, му казали да продължи да кара, на „Ломско шосе“
да завие и малко след една бензиностанция да спре, да обърне и да ги изчака.
След като спрял пред портала на базата на фирма „Г.Х“, подсъдимите слезли,
извадили тубите от багажника и продължили надолу по улицата.
От
приближаването на автомобила на св.Р.Б. се
разлаяли кучетата, охраняващи базата на „Г.Х“, находяща
се на адрес Обеско шосе № 10, което привлякло
вниманието на охранителя на фирмата – св. В.Б.. Свидетелят излязъл навън и видял
как двамата подсъдими слизат от автомобила, носейки туба и се отправят към
другите складове, намиращи се в посока Обеля. Веднага след това се прибрал
навътре.
Около
22:50 ч. двамата подсъдими стигнали до база на ул. „*******, в която били
паркирани автомобили, измежду които такива собственост на „И.7“ ЕООД, „И.0.“
ЕООД, „А.В.Е.И.П.“ ЕООД, СД „В.и с-ие“ и на С.К.А.. Там разлели, намиращата се в носените
от тях туби, нафта върху предните части на паркираните автомобили- автомобил
марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № *******, собственост на „И.0.“ ЕООД,
автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № *******, собственост на „А.В.Е.И.П.“
ЕООД и автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******, собственост
на фирма „И.7“ ЕООД и ги запалили чрез източник с открито пламъчно
горене. Възпламеняването на горими елементи от
оборудването на трите лекотоварните автомобили, от въздействието на разлята и
запалена горима течност предизвикало пожар, при който
били причинени щети в общ размер на 12 395 лв. В близост до горелите
автомобили е имало паркирани и други автомобили „Мерцедес“ с ДК № *******,
„Пежо“ с ДК № *******, „Ивеко“ с ДК № ******* , по
които е констатирано наличие на нафта и минерално масло по гумите и джантите
им, за които е съществувала опасност за разпространение на пожара върху други
обекти и имоти.
Същевременно
свидетелят В.Б. чул силен гърмеж и след като излязъл навън, видял пламъци,
пушек и черен дим. Чули се още два гърмежа, свидетелят видял двамата подсъдими да
се движат в посока към автомобила, управляван от св. Р.Б., с който пристигнали
и да се качват обратно в него. Свидетелят В.Б. запомнил номера на автомобила,
след което отишъл до мястото на
взривовете, видял трите горящи буса, както и пристигналите
на мястото пожарни и полицейски автомобили.
Придвижването
на двамата подсъдими към склада, в който бил извършен палежът, било заснето на
охранителните камери и наблюдавано от охранителя на намиращия се срещу
местопроизшествието склад на „М.Т.“ ООД,с адрес
Обелско шосе № 7 – свидетелят Д.К.. Около
23:00 часа свидетелят видял на камерите двама мъже, единият от които носел туба
с нещо тъмно, да минават отпред. Минути след това пламнали бусовете
и двете лица били заснети да се отдалечават от мястото на пожара. Свидетелят
подал сигнал на тел. 112.
След
като запалили паркираните моторни превозни средства двамата подсъдими, вече без
да носят тубите с течност, се върнали до автомобила, в който ги чакали
свидетелите Р.Б. и М.Н.. Подсъдимите се качили и автомобилът потеглил в посока
Люлин. По пътя водачът спрял на малка ГАЗ станция в близост до бензиностанция
„Петрол“ в „Люлин – 5“, за да зареди гориво, за което подсъдимите му дали
сумата от 10 лв. След това Р.Б. ги оставил на обръщалото на 310 в ж.к Люлин 5,
откъдето ги бил взел, преди това .
По доказателствата:
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал както следва: обясненията на
подсъдимите Г.К. и Ц.Н.; показанията на свидетелите Р.Б., М.Н., В.Б., Д.К. /депозирани
непосредствено пред съда и тези приобщените
на основание чл. 281, ал. 4 от НПК, по отношение на свидетелите Р.Б. и М.Н. и
показанията им, дадени по реда на чл.223 от НПК, приобщени на основание
чл.281,ал.1, т.1 ит.2 от НПК/; показанията на
свидетеля Н.А., приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 5 от НПК; показанията на свидетелите А.К., А.Г., В.З., Г.Л. и Б.К.; заключенията
на извършените дактилоскопна експертиза /л. 159 –
161, т. 1 ДП/, физикохимична експертиза /л. 162 – 165 т. 1 ДП/, видеотехническа експертиза /л. 171 - 173, т. 1 ДП/,
оценителна автотехническа експертиза /л. 205 - 207,
т. 1 ДП/, пожаро-техническа експертиза /л. 210, т. 1
ДП/ и съдебно-графическа експертиза /л. 231/; протоколи от извършените
процесуално следствени действия; справки за съдимост на подсъдимите и писмени
доказателства от досъдебното производство.
След
анализ на доказателствата по делото по отношение на фактите относими
към предмета до доказване на делото, съдът намира, че същите обосновават категоричен
извод за виновността на подсъдимите Н. и К. в извършването на инкриминираното
деяние.
По
делото липсва спор относно настъпването на съставомерния
резултат – пожарът на 3 бр. лекотоварни автомобили: автомобил марка „Пежо“,
модел „Боксер“ с рег. № *******, автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег.
№ *******, и автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******,
причините за настъпването му, датата, часа и конкретния механизъм на
запалването на МПС.
Времето
и мястото на палежа се установяват от показанията на свидетелите В.Б., Д.К. и А.Г.,
които пряко са възприели горящите автомобили, както и от казаното от А.К.,
който е пристигнал на мястото в малко по-късен момент, когато пламъците вече са
били потушени. Обстоятелството, че са обгорели посочените лекотоварни
автомобили се установява и от протокол за оглед на местопроизшествие от
08.04.2017 г., като в него подробно са описани причинените по автомобилите
поражения, възприети и от свидетелите Г. и К..
Съдът
кредитира като обективни, подробни, компетентно изготвени и в пълнота
отговарящи на въпросите за причините и механизма на пожара заключенията на
приетите физикохимична и пожаро-техническа
експертизи. Така от заключението на физикохимичната експертиза се установява,
че по марлените тампони с обтривки,
иззети до трите автомобила са налични следи от нафта и минерално масло, а заключението
на пожаро-техническата експертиза изяснява механизма
и причината за възникването на пожара, а именно: наличието на три отделни
огнища на пожара,а именно предните части на трите автомобила, като
едновременното им запалване е предизвикано от източник с открито пламъчно горене. Като източник на пожара и причина за
констатираните и описани реално причинени поражения експертът сочи възпламеняването
на горими елементи от оборудването и на съседно
паркираните автомобили под въздействието на разлята и запалена горима течност, което кореспондира със заключението на
физикохимичната експертиза относно намерените по автомобилите следи от вещество.
От заключението на пожаро-техническата експертиза се доказа
и реално съществуващата опасност за разпространение на пожара върху други
обекти и имоти.
Не
се констатираха противоречия в доказателствените
материали и относно присъствието на двамата подсъдими в района на складовата
база, като освен свидетелите Р.Б. и М.Н., самите подсъдими потвърждават в
совите обяснения, че в посоченото в обвинителния акт време са се намирали в
ж.к. Обеля, в близост до складови помещения. Обстоятелството, че управляваният
от Р.Б. автомобил е спрял до склада, охраняван от свидетеля В.Б., с адрес Обелско шосе № 10, се потвърждава от заявеното от
последния, който е успял да види и запомни регистрационния номер на автомобила.
Свидетелят В.Б. излага данни за спирането и престоя на автомобила до оградата,
идентични с казаното от свидетелите Р.Б. и М.Н., в хода на разпитите им, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
Фактите,
касаещи съдебното минало на подсъдимите съдът установи от приложените по делото
справки за съдимост.
Основните
спорни обстоятелства по делото касаят вида на течността в бутилките, носени от
подсъдимите; дали подсъдимите са влезли в обекта и са отишли на паркинга,
където са се намирали инкриминираните автомобили и дали те са извършили палежа,
като съпричастността на К. и Н. към инкриминираното деяние се оспорва от
защитата им.
От
показанията на свидетелите В.Б. и Д.К. се установява, че непосредствено преди запалването
на леките автомобили две лица, едното от които носещо туба или куфар, са преминали
покрай охраняваните от тях складове и се отправили в посока склада, в който е
станал пожарът. Налице е пълно съответствие в заявеното от тях относно
посоката, от която са дошли и към която са се отправили, от което следва
единствен възможен извод за идентичност на наблюдаваните от тях лица в
последователни моменти. Според съда двамата свидетели логично и последователно
излагат непосредствено възприетите от тях обстоятелства. Доколкото и двамата са
възприели движението на лицата във връзка с изпълнение на служебните си
задължения, липсват съмнения за възможната им заинтересованост от изхода на
делото. Несъществените различия в обема на предоставената от двамата свидетели
информация се дължи на местоположението на двамата свидетели и това, че
свидетелят К. е наблюдавал лицата на екрана на охранителните камери, а
свидетелят Б. ги е възприел пряко, вкл. и връщането им обратно към автомобила,
поради което обективно е могъл да възприеме по-голям обем информация.
Обстоятелството,
че двете лица са се отправили към склада, се потвърждава от заключението на
приетата видео-техническа експертиза, в която са изследвани видеофайлове от
охранителната система на „М.Т.“ ООД. От него се установява, че едното от лицата
носи в ръцете си два неустановени обекта, като след изчезването му от обхвата
на камерите се наблюдава движение от левия край на кадъра към десния, където го
напуска, на силует на лице, без да носи обемисти обекти в ръцете си. После се
наблюдава връщане на лицето към левия край на кадъра, непосредствено след което
се появява силен светлинен отблясък, следван от забързано отдалечаването на
силует на лице в посока десния край. Експертизата е извършена върху обект,
надлежно приобщен към доказателствената съвкупност с
протокол за доброволно предаване от 10.04.2017 г. Вещото лице е отговорило
пълно, ясно и точно на поставените му въпроси, поради което съдът се доверява
на заключението му. Не се установяват следи от намеса върху записаната върху
изследваното устройство информация, поради което съдът го ползва при формиране
на изводите си. Предвид съответствието на заснетото на видеозаписите с показанията
на свидетелите охранители, съдът кредитира заявеното от последните.
За
да достигне до извод, че въпросните лица са двамата подсъдими, съдът взе
предвид извършените от свидетелите В.Б. и М.Н. разпознавания, както и показанията
на свидетеля Р.Б.. На първо място, следва да бъде отбелязано, че показанията на
свидетеля В.Б. съвпадат изцяло със заявеното от свидетелката Н. за мястото на
спиране на автомобила, разположението на лицата вътре и за охранител, който се
е доближил до него, за да огледа, поради което за съда липсват съмнения относно
това, че наблюдаваните от свидетеля В.Б. лица са същите, които са слезли от
управлявания от Р.Б. автомобил.
В
хода на извършените в досъдебното производство разпознавания свидетелката Н. е
посочила подсъдимия К. като лицето, седящо на предната дясна седалка в
автомобила, а подсъдимия Н. – като човекът, който е стоял до нея на задната
седалка на автомобила. Направените от свидетелката Н. разпознавания не се
оспорват от защитата. При преценката им съдът намира, че същите са проведени по
реда и при спазване на изискванията на НПК, поради което протоколите от тях са
годни доказателствени средства.
Предвид
оспорването от страна на защитата на извършените от свидетеля В.Б.
разпознавания и в отговор на възраженията, същите следва да бъдат подложени на
задълбочен анализ.
Неоснователни
са доводите на защитника, че разпознаванията са извършени без разпознаващото
лице да е посочило характерни особености на лицата, свързани с индивидуални
белези в лицата им. Видно от приобщения протокол за разпит на свидетеля В. Б.,
същият посочва характеризиращи белези на лицата – ръст, телосложение, форма на
лицето, дължина на косата и категорично заявява, че ако види лицата, може да ги
разпознае. Предвид декларирания отказ на двамата подсъдими да участват в
разпознаване, са били налице предпоставките да бъде извършено такова по снимки.
Действително в съдебна зала свидетелят заявява, че няма сигурност дали това са
лицата, които е разпознал тогава, което съдът си обяснява с изминалия период от
време, от повече от година и нормалния физиологичен процес на забравяне. Не без
значение е и обстоятелството, че посочените от В. Б. разминавания се отнасят до
съотношението ръст-тегло на разпознаваните лица, което е напълно възможно да се
промени и за по-кратко време от изминалото между инкриминираната дата и разпита
на свидетеля пред съда. Същевременно в разпита си пред съда свидетелят
потвърждава, че в хода на процесуално-следственото действие е разпознал лицата,
които е видял след взрива и за които мисли, че са слезли от автомобила преди
това. След предявяване на протоколите за разпознаване, свидетелят потвърждава,
че подписите са негови, като помни, че разпозната снимка е била № 3 / албум към
разпознаване л.82, том1 от ДП/ и към момента на извършване на действието е бил
сигурен, че това са лицата.
Неоснователни
са възраженията на защитата за опороченост на извършените разпознавания, поради допуснати
процесуални нарушения.
От
показанията на поемното лице К. се потвърждава, че
същият е присъствал на разпознаване в 09-РУ-СДВР, в което мъж е разпознавал
лица по снимки. Независимо, че другото поемно лице –
свидетелят Л., не си спомня да е участвал в подобно действие, от заключението
на приетата съдебно-графическа експертиза се установи, че подписите, положени
за Г.Л. в графи „Поемни лица: 1….“ и върху бялото
поле под текста на първа страница след обозначението „1/“ от представените два броя Протокол за
разпознаване на лица и предмети от 09.04.2017 г., по ДП № 670/2017 г. на 09
РУ-СДВР / л.81,83 ,том 1 на ДП/, са положени от Г.Л.Л..
За да се довери на заключението на вещото лице и да не кредитира заявеното от
свидетеля Л., съдът взе предвид, че показанията на последния са изключително
хаотични по повод посещенията му в полицейското управление, като в тях се
съдържа информация за задържания на самия Л., както и за участието му в
разпознавания като свидетел и като лице, съпоставимо за разпознаване, наред с
разпознаваното лице. Показанията на свидетеля се характеризират с принципна
насоченост, като липсва конкретен спомен за броя разпознавания, на които е присъствал,
както и за качеството, в което е участвал в тях. Обстоятелството, че свидетелят
К. също не си спомня, в стаята да е присъствало друго поемно
лице, не променят крайния извод на съда за законосъобразно провеждане на
действието, тъй като самият свидетел признава, че не му е било много ясно каква
роля има всеки от присъстващите в стаята. Независимо, че свидетелят е бивш
служител на МВР, същият е работил само „в техниката“ и не е бил запознат с понятията,
свързани с разследването, както и с необходимостта да следи за присъствието на
други участници. Доколкото от заявеното от К. се установи, че той самият е
влязъл в сградата на районното полицейско управление без да бъде записан, съдът
намира за логично в деловодната система и в книгите за пропускане на лица в
сградата на 09 РУ-СДВР да не се установява свидетелят Л. да е бил задържан или
да е посетил районното управление на датата на разпознаването, предвид данните
да е бил придружен от полицейски служители. От друга страна заключението на СГЕ
е изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите знания в областта на
криминалистиката, компетентно, обективно и обосновано, поради което съдът
приема, че е спазено изискването разпознаването да е проведено в присъствието
на две поемни лица.
Макар,
да не си спомня за присъствието на другото поемно
лице в стаята и да е с убеждението, че е бил извикан само, за да стои и да
удостовери, че „такова мероприятие е проведено“, показанията на свидетеля К. позволяват
да се установи начинът на провеждане на разпознаването – на разпознаващия били
показвани снимки на хора, паспортен формат, като разследващият орган го питал
дали разпознава някой. През това време са били оформяни документите, на които
след това свидетелят се е подписал. К. е категоричен, че не е възприел някой да
е показвал на разпознаващото лице коя снимка да избере, но е останал с
впечатление, че лицето е разпознало някого от снимките. Обстоятелството, че
свидетелят описва разпознаващия като „момче“, въпреки това, че последният е с
около 10 години по-възрастен от него, съдът отдава отново на немарливото
отношение на поемното лице към задълженията му, както
и на недостатъчната му наблюдателност към конкретното действие с оглед обстоятелството,
че свидетелят е бил разсеян от срещи с бивши свои колеги. Свидетелят, обаче, е
категоричен, че не му е направило впечатление разпознаването да е водено
преднамерено, нито да е имало брутални или манипулативни действия, което води
съдът до формиране на извод за законосъобразно проведено процесуално-следствено
действие.
Изложеното
дава основание на съдът да приеме, че двамата подсъдими са лицата, които са
изминали разстоянието от паркирания автомобил на свидетеля Р.Б., покрай
охраняваните от свидетелите В.Б. и Д.К. складове в посока базата, в която е бил
предизвикан пожарът и които са били заснети от охранителните камери на
намиращия се срещу местопроизшествието склад.
Липсва
спор относно обстоятелството, че на отиване към складовата база подсъдимите са
носили у себе си две туби от минерална вода, пълни с тъмна течност. В тази насока са както заключението на
изготвената видеотехническа експертиза, показанията на свидетелите Р.Б., В.Б., Н. и К.,
така и обясненията на двамата подсъдими. По отношение на вида на течността,
намираща се в бутилките обаче са налице съществени противоречия в показанията
на свидетелите Р.Б. и Н., депозирани в съдебната и в досъдебната фаза, които
оформят двете диаметрално противоположни версии на обвинението и защитата и
налагат подробното им обсъждане.
В
досъдебното производство, съгласно приобщените разпити по реда на чл.281,ал.1,
т. и т.2 от НПК и този на Р.Б., приобщен по чл.281,ал.4 НПК, двамата свидетели са
категорични, че след като подсъдимите поставили носените от тях туби в
багажника на автомобила, са усетили миризма на нефтен продукт, за вида на който
свидетелката Н. се колебае между бензин и нафта, а свидетелят Р.Б. категорично
заявява, че е нафта. Пред съда и двамата
свидетели променят позициите си като Н. твърди, че е миришело на престоял
алкохол, а Р.Б. отрича да е имало миризма.
Съдът
кредитира заявеното от двамата свидетели при разпитите им в досъдебното
производство, тъй като то е ясно, логично и последователно. Прави впечатление,
че изложените от Н. и Б. тогава факти и обстоятелства не само са взаимно
кореспондиращи си, но и са лишени от вътрешни противоречия. Налице е пълно съответствие между твърденията
на свидетелите пред разследващия орган / разпит на Б., приобщен по чл.281,ал.4 вр.а 1. от НПК/ и в разпитите им по реда на чл. 223 от НПК
пред съдия, поради което съдът не споделя възраженията на защитата за оказано в
онзи момент въздействие върху свидетелите и самоволно записване на факти от
страна на разследващите органи, още по –малко в протоколите, изготвени от съда
за проведените разпити по реда на чл.223 от НПК .
За
да не кредитира заявеното от свидетелите Б. и Н. в съдебно заседание,
настоящият състав взе предвид множеството констатирани в показанията им противоречия.
В хода на двата проведени разпита на свидетеля Б., същият многократно променя
позицията си по отношение на наличието или липсата на миризма в автомобила, вида
ѝ, както и възможния ѝ произход. Свидетелят отрича първоначално
заявеното, че след поставяне на тубите в багажника в автомобила е замирисало на
нафта, като същевременно по време на преобладаващата част от разпита си не
отстъпва от това, че е усещал тази миризма. В опит да обясни показанията си от
досъдебното производство свидетелят Б. изразява предположения за възможни други
източници на миризмата на нафта, които са лишени от житейска логика –
отрязаната две седмици по-рано бутилка, която е използвал за фуния за преливане
на гориво и намиращата се наблизо бензиностанция, още повече при субективната
увереност на свидетеля, че добре разпознава разликата между мириса на нафта и на
бензин (с какъвто се захранва управляваният от него автомобил). Нелогично е и
първоначално свидетелят да твърди, че не е имало никаква миризма, а при
допълнителния си разпит пред съда да се опитва да обясни откъде му е „смърдяло“
на нещо, като несъзнателно използваният от свидетеля глагол означава издаване на
силна неприятна миризма; зловоние. Първоначалните му твърдения в съдебно заседание за липса на миризма коренно
се разминават и с казаното от свидетелката Н., която пред съда подкрепя
версията на подсъдимите за мирис на престоял алкохол.
При
преценката на достоверността на заявеното от свидетелите в съдебната фаза не
следва да бъдат игнорирани и данните за опит за въздействие върху свидетеля Р.Б.,
обективирани в жалба от А.К. до СРП и показанията му
в настоящото производство. Независимо от това, че проверката по преписката е
приключила с отказ да се образува досъдебно производство, изложеното от
свидетеля К., преценено в съвкупност с рязката промяна на показанията на
свидетелите Б. и Н. в подкрепа на защитната теза, внася основателни съмнения в
достоверността на казаното от тях при провеждане на съдебното следствие. В
същото време не се установиха твърдените от защитата заплахи и натиск върху
свидетелите от страна на разследващите органи, поради което съдът намира, че
именно показанията им от досъдебното производство, дадени по реда на чл.223 от НПК отразяват вярно фактите от обективната действителност.
Съдът
възприе като компетентно и обосновано заключението на физико-химичната
експертиза. Макар, че вещото лице не е констатирало наличие на нефтопродукти и
летливи леснозапалими вещества по обтривките, иззети
от ръцете на Г.К., Р.Й. и Ц.Н., не може да се игнорира обстоятелството, че
изследваните обекти са иззети при освидетелстването на лицата на следващия ден,
като преди това последните са имали възможността да се почистят и да сменят
дрехите си. Предвид изминалия период от време между инкриминираното деяние и
освидетелстването на лицата /около 24 часа/ и множеството доказателства, които
сочат към авторството на палежа от подсъдимите, съдът намира за неоснователни
възраженията на защитата за опровергаване на обвинителната теза чрез
експертизата.
Съгласно
заключението на дактилоскопната експертиза по
изследваните обекти – пластмасово шише (туба) с надпис „ИРИС антифриз“, лист за
ножовка и пластмасов съд с надпис „PLATIN HCO“ не са проявени и открити годни дактилоскопни следи. Доколкото изследваните обекти са
иззети от багажника на автомобила на свидетеля Р.Б. с протокол за оглед на
веществени доказателства от 08.04.2017 г. /л. 77, т. 1 от ДП/, а не намерени на
местопроизшествието, както твърди защитникът на подсъдимия Н., е лесно обяснима
липсата на доказателства, които да ги свързват с подсъдимите. Поради това съдът
кредитира заключението на експертизата, като го ползва единствено за проверка
на достоверността на показанията на свидетеля Б..
От
заключението на приетата оценителна автотехническа
експертиза се установи пазарната стойност на причинените щети към момента на
извършване на деянието както следва: 1. по лекотоварен автомобил „Пежо Боксер“
с рег. № ******* - 5 500 лв.; 2. по лекотоварен автомобил „Ситроен
Джъмпер“ с рег. № ******* - 5 500 лв. и 3. по лекотоварен автомобил „Пежо
Боксер“ с рег. № ******* - 1 395 лв.
Съдът
се довери на показанията на свидетелите А.К., А.Г. и В.З. – управители на
ощетените юридически лица, като съобрази обстоятелството, че в тях не се
съдържат факти, пряко свързани с осъществяването на инкриминираното деяние, а
се отнасят до състоянието на автомобилите и складовата база.
Като
достоверни и добросъвестно изложени съдът прие показанията на свидетеля Н.А.,
касаещи собствеността върху автомобила, с който подсъдимите са се придвижили до
местопроизшествието, като намира същите за кореспондиращи със заявеното от
свидетеля Р.Б. и писмените доказателства по делото.
Съдът
изгради фактическите изводи и въз основа на приобщените по делото по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства.
Съдът
прецени обясненията дадени от подсъдимите с оглед естеството им на важно доказателствено средство, както и на средство за защита и
им даде вяра в частта им относно срещата със свидетеля Р.Б., пътуването до
Обеля, връщането към Люлин и последвалите им задържания и претърсвания на
жилищата им. За тези обстоятелства обясненията на двамата подсъдими се
подкрепят от другите доказателства и не са налице съществени противоречия. Касателно спорните по делото обстоятелства, съдът прие
обясненията на двамата подсъдими като изградена защитна версия, тъй като се
опровергават от кредитираните доказателства. В показанията си от досъдебното
производство свидетелката Н. излага данни за паркирано в близост до мястото, на
което са спрели, такси, но в нито един момент не потвърждава двамата подсъдими
да са отишли към него и да са се срещнали с човек там. Същевременно се
установи, че К. и Н. са преминали покрай свидетеля В.Б. и са били заснети от
камерите на склада, охраняван от свидетеля Д.К., поради което не може да бъде
споделено твърдението им, че са се срещнали с човека в паркирания до кафенето
автомобил.
Като
реализация на правото на защита съдът приема и обясненията на подсъдимите в
частта, отнасяща се за течността в бутилките. Твърденията за това, че са носили
анасонова ракия, намират частична подкрепа единствено в депозираните в хода на
съдебното следствие показания на свидетелите Р.Б. и Н., които бяха приети за
недостоверни по изложените по-горе съображения. В частта, в която подсъдимият К.
описва лицето, на което твърди да е продал ракия, съдът намира обясненията му за
недостоверни. Прави впечатление за нелогичността на заявеното от К., че е търсил
купувача на „ракията“, за да свидетелства по делото в кварталната кръчма, като в
същото време, в обясненията си съобщава, че няколкократно са водили телефонни
разговори във връзка с продажбата на ракия, поради което следва подсъдимият да
е имал телефонния му номер. Освен това съдът намира за нелогично съществуването
на такъв свидетел, който следва да осигури алиби на подсъдимите за извършеното
деяние, да се споменава едва в края на съдебното следствие, при това, когато
вече не може да бъде разпитан, тъй като се твърди да е починал.
Не
могат да бъдат възприети като достоверни твърденията за тенденциозно водено
разследване и обясненията, отнасящи се до поведението на водещите разследването,
нанесени на двамата подсъдими побои и оказана им принуда да свидетелстват един
срещу друг, тъй като липсват доказателства за причинени им телесни увреждания. Съставените
по реда на НПК протоколи от осъществените действия по разследването, които
съгласно чл. 131 от НПК са доказателствени средства
за реда, по който са извършени, опровергават възраженията на подсъдимия К. за
проведено от лицата, срещу които е подавал жалби, поради което съдът намира
последните за неоснователни.
Съдът
изразява съгласие със защитника на подсъдимия Н. относно наличието единствено
на косвени доказателства за съпричастността на двамата подсъдими в извършването
на палежа. Според константната практика на ВКС обаче поначало косвените
доказателства са процесуално допустими и не съществува пречка съдът да се основе
единствено на косвени доказателства, когато в своята съвкупност те водят до
единствено възможния и несъмнен извод относно съществените факти и
обстоятелства по делото /Решение № 361 от 6.10.2011 г. на ВКС по н. д. №
1782/2011 г., II н. о., НК/. В конкретния случай косвените доказателства изграждат
ясна и хармонична система, като не оставят никакво съмнение за съпричастността
на двамата подсъдими в извършване на инкриминираното деяние. При съпоставката
на показанията на свидетелите Р.Б., М.Н., В.Б. и Д.К. не оставя поле за
съмнение, че във времето, в което са били извън автомобила, двамата подсъдими
са преминали покрай свидетелите охранители и са били заснети от камерите на „М.Т.“
ООД. Видно от заключението на видео-техническата експертиза след излизането им
от кадър, е заснет силен светлинен отблясък, последван от силует, отдалечаващ
се в обратна посока. Времетраенето на заснетите действия, изцяло съвпада с
времето, през което свидетелите Р. Б. и Н. са били сами в автомобила, както и с
промеждутъка от време между отиването и връщането на подсъдимите, забелязан от
свидетеля В.Б.. Поредността и времетраенето на
събитията съвпадат изцяло с възприятията на свидетеля Венчан Б., поради което
не са налице съмнения и за тези обстоятелства. Липсват преки доказателства,
които да опровергават или да внасят съмнение в кредитираните от съда улики. Обясненията
на двамата подсъдими, в които отричат участието си, не намериха подкрепа в други
доказателствени материали. Не са налице и данни,
които да сочат, че по инкриминираното време в района на складовата база е имало
други лица, които биха могли да извършат престъпното деяние. Поради това съдът
приема за несъмнено установено авторството на престъплението от двамата
подсъдими.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка въз основа на доказателствата по
делото, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимите Г.Г.К.
и Ц.Г.Н. са осъществили престъплението, за които спрямо тях прокуратурата е
повдигнала обвинение.
Установява
се от обективна страна, че на 07.04.2017 г. около 22.50 в гр. София, ул. *******подсъдимите
К. и Н., в условията на съучастие като съизвършители,
запалили с горима течност – нафта и минерални масла
имущество на значителна стойност - три броя лекотоварни автомобили, както
следва: автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № *******, собственост на
„И.0.“ ЕООД с управител А.Г.Г. с пазарна стойност на
щетата 1395.00лв, автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № *******,
собственост на „А.В.Е.И.П.“ ЕООД с управител В.А.З. с пазарна стойностна щетата
5 500лв и автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № *******,
собственост на фирма „И.7“ ЕООД, с управител А.А.К. с
пазарна стойност на щетата в размер на 5 500 лв., като е имало опасност
пожарът да се разпростре върху съседно паркираните автомобили, автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № *******, собственост на СД „ В.и С-ие“
с управител Н.В.А., автомобил марка „Пежо“ с рег. № *******, собственост на С.К.А.и
автомобил марка „Ивеко“ с рег. № *******, собственост
„И.7 „ ЕООД, с управител А.А.К. и в резултат на
престъплението са последвали значителни вреди в общ размер на 12 395 лв.
/дванадесет хиляди триста и деветдесет и пет лева /.
С
действията си по подпалването на л.а „Пежо Боксер“ с рег. № *******, л.а.
„Ситроен Джъмпер“ с рег. № ******* и л.а. „Пежо Боксер“ с рег. № ******* (чрез
заливането им с леснозапалима течност – нафта и минерални масла и последващото им запалване от източник с открито пламъчно горене) подсъдимите К. и Н. са осъществили от
обективна страна изпълнителното деяние, тъй като са запалили имущество, чиято
стойност е значителна с оглед размера на причинените щети. В резултат на действията
на подсъдимите в предните части на превозните средства, се възпламенили горими елементи от оборудването на трите лекотоварни
автомобила, с което бил причинен предвиденият в закона съставомерен
резултат.
Съдът
намира, че е налице квалифициращия състав на деянието като по-тежко
престъпление, тъй като е съществувала опасност пожарът да се разпростре върху
паркираните в съседство л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******, л.а. „Пежо“ с рег. № *******
и л.а. „Ивеко“ с рег. № *******. По техните гуми и
джанти, както и по настилката около автомобилите е било констатирано наличието
на нафта и минерално масло, като по случайно стечение на обстоятелствата
пожарът не се е разпространил върху застрашените автомобили.
От
обективна страна е налице и квалифициращото деянието обстоятелство от деянието
да са последвали значителни вреди. Установи се, че размерът на щетите,
изразяващи се в опожареното имущество, надвишава в около 27 пъти стойността на
установената МРЗ към инкриминирания период, която към датата на деянието е 460
лв. Не без значение за оценката на вредите е и обстоятелството, че извършеното
от подсъдимите посегателство е довело до пълна невъзможност две от горелите
превозни средства да бъдат използвани по предназначение и до необходимост от
извършване на значителен ремонт на
третото.
Палежът
е бил осъществен съвместно от двамата подсъдими Г.К. и Ц.Н. в съучастие под формата на съизвършителство
(чл. 20, ал. 2 НК). От обстоятелствата, че отиват заедно на
местопроизшествието, набавянето и пренасянето до там на запалителната течност,
разпръскването ѝ по инкриминираните превозни средства, предизвикване на
пожара и отдалечаването от горящите автомобили следва безспорния извод, че
действията им са били насочени към осъществяване на престъплението, както и че
всеки със своите действия е допринесъл за настъпването на престъпния резултат,
поради което съдът счете, че подсъдимите са действали при условията на
съучастие, като съизвършители.
От
субективна страна подсъдимите К. и Н. са осъществили деянието виновно, с пряк
умисъл. Те са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и са искали
тяхното настъпване. По отношение на квалифициращите деянието обстоятелства,
наличието на разлята запалителна течност и по съседните автомобили сочи, че
подсъдимите не само са допускали, но и са искали разрастването на пожара върху
другите превозни средства със значителна стойност, целейки тяхното увреждане. Подсъдимите
са действали и при общност на умисъла - всеки от тях е съзнавал участието на
другия в изпълнителното деяние и пряко го е целял.
По вида и размера на
наказанието:
За
извършеното престъпление по чл. чл. 330,
ал. 3, вр. чл. 330, ал. 2, т. 2, вр.
чл. 330, ал. 1 от НК предвиденото в закона наказание е "лишаване от
свобода" от три до дванадесет години.
Съдът,
с оглед с принципа за индивидуализация на наказанието, съдържанието на което се
изразява в съблюдаване на мярата за използваната наказателна принуда, предвид
изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за
постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, намира, че по отношение на двамата
подсъдими наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК,
тъй като установи наличието по делото на многобройни смекчаващи обстоятелства.
При
индивидуализацията на наказанията на Г.К. и Ц.Н., като отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими съдът съобрази конкретните
особености на деянието - предварително планирано, осъществено в условията на съизвършителство, обосноваващо по-високата степен на
обществена опасност, както на самото деяние, така и на неговите извършители.
Наказанието
на подсъдимия Г.К. съдът определи като взе предвид и данните за личността му,
от които е видно, че същият е няколкократно осъждан – все за престъпления,
свързани с наркотични вещества. От влизане в сила на присъдите спрямо него обаче
е изминал значителен период от време без подсъдимия да е извършил други
противообществени прояви. Добрите характеристични данни за подсъдимия К. - липсата
на последващи криминални регистрации, наличието на
трудова заетост, коректното му процесуално поведение и младата му възраст,
съдът намира че обосновават по-ниска степен на обществена опасност на
конкретния деец. Всичко това формира извод, че най-лекото предвидено в закона
наказание, а именно „лишаване от свобода“ три години, е несъразмерно тежко по
отношение на подсъдимия К., поради което съдът определи на основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК наказание „лишаване от свобод“ в
размер близък до минималния, а именно за срок от една година, като намери
същото за справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца.
Съобразявайки
факта на предходната съдимост на подсъдимия К., съдът намери, че не са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изтърпяването на
наложеното наказание, поради което същото следва да бъде изтърпяно ефективно,
при първоначален „общ“ режим, доколкото не са налице някои от предпоставките на
чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС.
От
така определеното наказание следва да бъде приспаднато на основание чл. 59, ал.
1 и ал. 2 от НК времето, през което подсъдимият Г.К. е бил задържан под стража,
считано от 08.04.2017 г. до 12.12.2017 г.
По
отношение на подсъдимия Ц.Н. съдът не констатира наличието на други отегчаващи
отговорността обстоятелства освен изброените по-горе. Като смекчаващи такива
настоящият състав отчете чистото му съдебно минало, изградените му трудови
навици, добрите характеристични данни, коректното му процесуално поведение и
младата му възраст, сочещи на силно занижена обществена опасност на дееца.
Съобразявайки конкретната фактическа обстановка и отчитайки целите на закона,
съдът, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наложи на подсъдимия Н.
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като прецени, че същото
би оказало необходимото превъзпитателно и предупредително въздействие върху
подсъдимия и членовете на обществото.
Съдът
намери, че са налице основанията за отлагане на изпълнението на така наложеното
на подсъдимата наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Наложено е наказание под три години лишаване от свобода, подсъдимият не е
осъждан на наказание лишаване от свобода, като за превъзпитанието и поправяне
му не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода. Изхождайки от тези обстоятелства, настоящият съдебен състав отложи
изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" на подсъдимия Ц.Н.
за изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.
В
случай на привеждане в изпълнение на наложеното на подсъдимия Н. наказание
следва да бъде приспаднато на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК времето,
през което подсъдимият Ц.Н. е бил задържан под стража и с мярка за неотклонение
„Домашен арест“, считано от 08.04.2017 г. до 17.11.2017 г.
По гражданския иск:
С
оглед на изложеното за наличие на извършено престъпление са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на
подсъдимите за извършения от тях деликт по отношение
на гражданските ищци.
Съдът
счете, че предявените от „И.7“ ЕООД и „И.0.“ ЕООД граждански искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за претърпени от тях имуществени вреди в размер на
съответно 5500 лв. и 1395 лв., са доказани по основание. Деянието на подсъдимите
Г.К. и Ц.Н. е противоправно и виновно. На
гражданските ищци са причинени имуществени вреди, които са в пряка причинна
връзка с извършеното от подсъдимите деяние. От заключението на приетата
оценителна автотехническа експертиза се установи
размерът на претърпените от гражданските ищци вреди, доказващ основателността
на исковете в пълен размер.
Съдът
присъди и законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на деянието –
07.04.2017 г. до окончателното им изплащане.
По разноските:
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимите Г.Г.К. и Ц.Г.Н. да заплатят разноските по
делото, както следва: всеки един от тях по сметка СГС сумата от 40 лв. разходи,
направени в съдебно производство и в полза на държавата по 178,84 лв. разноски,
направени в досъдебното производство.
Съдът
осъди подсъдимите Г.Г.К. и Ц.Г.Н., да заплатят
солидарно 4% държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в
размер на 275,80 лв. /двеста
седемнадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ по сметка на СГС.
Съдът
осъди подсъдимите да заплатят и по 5 /пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителни листове.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия
при СГС: