№ 77
гр. Благоевград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно
дело № 20231200600189 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на
частния тъжител по НЧХД № 1151/22г. по описа на РС- Благоевград- А. С. П.
чрез повереника му - адв.Ю. срещу протоколно определение № 2959 от
15.12.2022г., с което производството по делото е прекратено на основание
чл.24,ал.6, във връзка с ал.5,т.1, във връзка с чл.25,ал.1,т.6 от НПК.
В жалбата си адв.Ю. излага подробни съображения за необоснованост и
неправилност на атакуваното определение, сочейки, че срокът за
чл.81,ал.3 НПК за тъжителя е започнал да тече от влизане в сила на
определението на БлРС, с което е потвърдено прокурорското постановление
за спиране на наказателното производство по ДП № 185/21г. на 01 РУ-
Благоевград, а именно от 08.03.2022г., в който смисъл и частната тъжба е
депозирана в срока за това. Ето защо се иска отмяната на обжалваното
определение от въззивната инстанция.
Жалбоподателят П. не се явява пред настоящата инстанция, представлява
1
се от повереника си, който поддържа жалбата и моли определението на БлРС
да бъде отменено и делото върнато на този съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В с.з. подсъдимият Б. не се явява, представлява се от защитника си –адв.Г.,
която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното
определение.
Съдът, след като проучи материалите по делото, както и съобрази
оплакванията на жалбоподателя и доводите на въззиваемия, намира следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата на частния тъжител П. чрез повереника му - адв.Ю., като
подадена в законоустановения 15-дневен срок по чл.319 НПК и от надлежна,
заинтересована страна е допустима. Същата и основателна поради следните
съображения:
С обжалваното протоколно определение № 2959 от 15.12.2022г. е
прекратено наказателното производство по НЧХД № 1151/22г. по описа на
РС-Благоевград на основание чл.24,ал.6, във връзка с ал.5,т.1, във връзка с
чл.25,ал.1,т.6 НПК. За да постанови обжалваното определение районният съд
е приел, че частната тъжба е подадена извън 6-месечния срок от узнаване от
тъжителя на постановлението за спиране на РП-Благоевград, а именно-
18.02.2022г., като тъжбата е подадена на 19.08.2022г., т.е. един ден след срока
за това.
В казуса обаче е било образувано досъдебно производство на 24.05.2021г.
за престъпление по чл.131,ал.1,т.12,пр.1, във връзка с чл.130,ал.1 НК. В хода
на разследването са проведени разпити на свидетели, събрани писмени
доказателства, назначени и изготвени СМЕ на Д. Б. и на А. П., както и
допълнителна такава на последния. С постановление за това от 16.02.2022г.
наблюдаващият ДП прокурор е спрял наказателното производство, като е
приел, че деянията както на П., така и на Б. не осъществяват състав на
чл.131,ал.1,т.12, във връзка с чл.130,ал.1 НК, тъй като не са извършени по
хулигански подбуди, а поради лични мотиви. В този смисъл прокурорът е
счел, че се касае за престъпление/я по чл.130,ал.1 НК, което /които/ се
преследва/т по тъжба на пострадалия и на основание чл.50 НПК, във връзка с
чл.25,ал.1,т.6 НПК –както се посочи- е спрял наказателното производство.
В срока, указан в постановлението и след получаване на известие /на
2
18.02.2022г./ за същото, П. е атакувал пред БлРС постановлението за спиране
и с определение за това от 08.03.2022г. състав на този съд е потвърдил
въпросното постановление. На 19.08.2022г. жалбодателят П. е депозирал в
деловодството на БлРС тъжба срещу Д. Б. за престъпление по чл.130,ал.1 НК,
по която е било образувано НЧХД № 1151/22г., прекратено с определението-
предмет на въззивна проверка.
С оглед така изложената фактология въззивната инстанция не споделя
извода на решаващия съд, че 6-месечния срок по чл.81,ал.3 НПК е започнал
да тече от 18.02.22г. /когато тъжителят е узнал за постановлението на
прокурора за спиране на наказателното производство/ и респ.- е изтекъл на
18.08.2022г. Както се посочи въпросното постановление за спиране подлежи
на обжалване и П. се е възползвал от тази възможност и атакувал
постановлението пред БлРС в законния срок за това. Към този момент за него
е било неизвестно как ще се произнесе съда и дали няма да отмени
постановлението на прокурора. Определението на съда, с което /все пак/ е
потвърдено постановлението за спиране, е влязло в сила на 08.03.2022г. и
именно от този момент за П. реално започва за тече срокът по чл.81,ал.3 НПК
за подаване на тъжба и респ.- изтича на 08.09.2022г., а в казуса тъжбата е
подадена още на 19.02.2022г. Използваният от БлРС /в обжалваното
определение/ формален подход и буквален прочит на разпоредбата на
чл.81,ал.3 НПК обаче – според настоящия въззивен състав- противоречи на
смисъла и духа на закона.
Поради гореизложените съображения прекратителното определение на
БлРС следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 2959 от 15.12.2022г.,
постановено по НЧХД № 1151/2022г. по описа на Районен съд- Благоевград, с
което наказателното производство е прекратено.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Благоевград за продължаване на
3
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4