М О Т И В И към присъда № 72 от 27.05.2019 година, постановена по н.ч.х.дело № 1823 на Старозагорския районен съд по описа за 2018 година
Обвиненията против подсъдимия М.М. /М.М./,
роден
на *** ***, Италия, италианец, италиански гражданин, с продължително
пребиваване в Република България, в с.Бенковски, общ. Стара Загора, женен, със
средно образование, пенсионер, неосъждан, с ЛНЧ ********** са за тава, че на
06.01.2018 год., в село Бенковски, обл. Стара Загора, причинил на Р.А.И., с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болки и страдание - престъпление по чл.130, ал.2 от НК и
за това, че на 25.05.2018 год., в град Стара Загора причинил на Р.А.И., с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
При фактическото формулиране на престъпленията и квалификацията на деянията съдът изходи
изцяло от фактите и обстоятелствата, изложени в тъжбата.
Преди даване ход на съдебното следствие - в съдебно заседание на 25.10.2018
год., бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от
тъжителката Р. С. И. против подсъдимия М.М. /М.М./ граждански искове за сумата в
размер от 2000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени
вреди вследствие на причинените болки и страдания на 06.01.2018 год. и за
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди вследствие на нанесената лека телесна повреда на 25.05.2018 год, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумите, а тъжителката Р. С. И. беше конституирана в
качеството на граждански ищец в наказателното производство.
Повереникът на тъжителката И. адв.П.Х. поддържа повдигнатите с тъжбата
обвинения и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание към максималния
размер, без да конкретизира вида му, а гражданските искове – уважени в
претендираните размери, като на тъжителката и граждански ищец бъдат присъдени и
направените от нея разноски по делото.
Тъжителката и граждански ищец Р. С. И. не се явява в проведените съдебни
заседания и не взема становище по повдигнатите с тъжбата обвинения против
подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия М.М. /М.М. адв.И.Ч.
оспорва обвиненията против подсъдимия и пледира подзащитния му да бъде оправдан,
а гражданските искове – отхвърлени.
Подсъдимият М.М. /М.М./ не се
признава за виновен по повдигнатите му обвинения, поддържа пледоарията на
защитника си и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Тъжителката Р. С. И. и подсъдимия М.М. /М.М./ били съпрузи, сключили
граждански брак в Италия и живеели в общо жилище в България, в с.Бенковски,
общ.Стара Загора, собственост на подсъдимия. През съвместния им живот имали
скандали свързани с обиди и заплахи. През последната година отношенията им се
изострили, като последвали раздели и отново събиране в семейното им жилище в
с.Бенковски.
На 06.01.2018 год. в къщата на страните в село Бенковски,
обл.Стара Загора започнал скандал, свързан с получено съобщение подредством ”Скайп”, след което подсъдимия крещейки заявил, че ще прави каквото си иска и
тъжителката следва да си събере багажа и да си тръгва. Същата се опитала да го
успокои, но подсъдимия започнал да я блъска по дясното рамо, при което я съборил
на дивана. Подсъдимият започнал с едната ръка да души тъжителката, а с другата я
удрял навсякъде, предимно по лицето. След като подсъдимия излязъл на двора, тъжителката
взела неговата кола и заминала за град Димитровград. Вследствие на случилото
се, на 09.01.2018 год. посетила съдебен лекар, за което и било изготвено
съдебно медицинско удостовеление на жимо лице № 21/2018 год.
Няколко месеца по-късно, на 25.05.2018 год., около 18,00
часа подсъдимият се намирал в заведение в град Стара Загора с друга жена и след
като тъжителката узнала къде се намира, отишла и тя. Седнала на масата при подсъдимия
и находящата се в заведението жена и се заинтересувала какво смята подсъдимия
да прави занапред с брака им. Подсъдимият и жената намираща се на масата нямали
желание да говорят, поради което подсъдимият платил сметката и тримата напуснали
заведението. Подсъдимият бил паркирал колата си пред заведението и се качил в нея,
но тъжителката настоявала да уточнят отношенията си в брака. Подсъдимият издърпал
тъжителката и я вкарал в колата, вследствие на което тя залитнала и седнала
върху него. Същият я хванал за косата и започнал да я блъска във волана на
колата, започнал да я души и да я удря с юмруци по лицето, поради което се
ударила във вратата на колата. Изблъскал я навън и тя паднала назад извън
колата, на тротоара, перпендикулярно на автомобила, с крака зад предвна лява
гума. Подсъдичмият решил да си тръгне, но тъжителката се изправила, поради
което отново получила удар, тъй като се опитала да вземе ключовета за колата от
таблото. През това време от заведение «Марче» излезли управителката на същото и
свидетелката, с която в този момент пиели кафе и се приближили до страните, опитвайки
се да ги успокоят. След като не постигнали успех, св.М.О. позвънила на тел.112,
съобщила за индидента, а св.М.Ж. взела ключовете на автомобила, които
подсъдимия искал за да приведе същия в движение, а тъжитеката се опитвала да попречи,
поради обстоятелството, че е употребил алкохол. Св.О. установявайки, че спора
между страните няма да приключи без съдействие от оргавите на реда, отново
позвънила на тел.112, прибрала находящата се връзка с ключове на земята в себе
си и изчакали идването на полиция и линейка. На място била извършена проверка
за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия, който резултат бил отрицателен. След
приключването на случая при подсъдимия дошла св.Диана Митева, която се опитала
да го успокои и го откарала до Спешен цетър в град Стара Загора, поради влошено
здравословно състояние.
Изложената фактическа
обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия М.М. /М.М./ и показанията на свидетелите Диана Митева Митева, М.И.Ж.,
М.К.О. и Петя Василева Георгиева, разпитани в хода на съдебното следствие;
съдебно-медицинско
удостоверение № 21/2018 год. от 09.01.2018 год., № 84-І/2018 год. от 26.05.2018 год., № 140/2018 год. от 29.05.2018 год.експертно
психологично становище от 29.06.2018 год., амбулаторен дневник от дежурство,
лист за преглед на пациент в ДКБ/СО и запис от ЕКГ, докладна записка , рег. №
13595/25.05.2018 год., приети като писмени доказателства в хода на съдебното
следствие;
заключението на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни № 168/2019 год., изслушано в съдебно заседание,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно
изготвено и обясненията на експерта при изслушването му.
В случая, доколкото са налице съществени
противоречия между събраните по делото доказателства, съдът намира за
необходимо да обсъди същите поотделно в тази им част.
Спорният момент по делото е дали
подсъдимият М.М. /М.М./ е
нападнал тъжителката Р.И. на 06.01.2018 год., респективно – дали телесното
увреждане на тъжителката е било причинено при нападение от страна на подсъдимия
на тази дата. В тази им част липсват каквито и да са гласни доказателства.
Налице е съдебно медицинско удостоверение на живо лице, удостоверяващо
кръвонасядане по клепачите на лявото око, оток и кръвонасядане по лява скулна
област на лицето, кръвонасядане под брадичката на лицето и оток по дясна лицева
половина.
Нито един от разпитаните свидетели с
показанията си (по същество представляват гласни доказателства) не установява
нито преки, нито косвени доказателства, от които съдът да направи извода, че
подсъдимия е причинил процесното телесно увреждане на тажителката И. на 06.01.2018
год. Дори напротив, свидетелката Митева в показанията си твърди, че след
приключил скандал на 06.01.2018 год. между страните се е свързала последством
”Скайп” с подсъдимия и ”видях, че целия беше издран……Имали са скандал двамата,
като тя го е нападнала…..Мотивът бил ревност. Беше много притеснен,
разтреперан. Оплака се, че не се чувства добре…….Посъветвах го да отиде на
лекар. Той каза, че сега са празниците и не желае. Каза ми ”Не желая да
отсъствам от къщата преди тя да си тръгне””.
На първо място, не са налице съществени противоречия между показанията на
свидетелката, допусната и разпитана по искане на подсъдимия (Митева), от една
страна и възприетата и изложена в хода на съдебното следствие от подсъдимия
версия, от друга страна, в частта им относно причиняване на телесното увреждане
на тъжителката, както и относно обстоятелството по какъв начин е причинено
същото.
В тази връзка от заключението на назначената в хода на съдебното следствие
съдебно-медицинска експертиза, поддържано и в съдебно заседания от експерта се
установява, че от посочената и налична медицинска документация, тъжителката Р.И.
е получила на 06.01.2018 год. кръвонасядане по клепачите на лявото око, оток и
кръвонасядане по лява скулна област на лицето, кръвонасядане под брадичката на
лицето и оток по дясна лицева половина, като описаните травматични увреждания
са от действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и могат да са получени
по начин и време, описан от тъжителката.
В случая съдът кредитира с доверие в тази им част именно показанията на
свидетелката Диана Митева, тъй като същите дават логическо издържано и житейски
правдоподобно обяснение за мотивите, обуславящи последващите действия на
подсъдимия.
От всички тези доказателства, установени с различни доказателствени
средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се направи
единствения възможен извод относно основния факт в настоящото производство –
има ли извършено престъпление на 06.01.2018 год. и най-вече кой е неговият
автор. Телесни увреждания на тъжителката И. безспорно са причинени на
06.01.2018 год., но остана недоказано в настоящото производство от кого.
По отношение на извършеното на 25.0.2018 год. деяние съдът намира за
установено следното:
С влязло в сила решение № 1015 от 08.10.2018 год. по гр.д. № 3081/2018 год.
по описа на РС Стара Загора, влязло в сила на 24.04.2019 год. подсъдимият в
настоящото производство предвид характера на осъществено насилие на 25.05.2018
год., около 18.00 часа в град Стара Загора е бил задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо тъжителката в настоящото производство Р.И.,
както и да не доближава нея, жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на пострадалата за срок от шест месеца. Съдът е приел, че така
постановената мярка, обезпечена със санкцията на чл.21 от ЗЗДН е достатъчна при
конкретните факти събрани по гражданското дело. Налагането на мярка –
отстраняване от общото жилище в с.Бенковски, предвид собствеността на същото,
придобито преди сключването на брака и уговорен режим на разделност при
придобиване на недвижими имоти, съдът е приел за неподходяща и прекомерна, като
предвид липсата на трайно установени връзки в град Стара Загора или в
с.Банковски и обстоятелството, че Р.И. съвсем кратко време е живяла в имота и е
пребивавала повече време в Италия и наличието на изнесен багаж на постоянен
адрес ***, е постановил забрана на подсъдимия да доближава Р.И. на адрес ***.
В случая, доколкото са налице съществени
противоречия между събраните по делото доказателства, съдът не намира, за
необходимо да обсъди същите поотделно в тази им част.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства не позволяват
извеждането на недвусмислени и категорични фактически изводи в подкрепа на
твърденията на тъжителката, обуславящи обвинението против подсъдимия.
Наказателното
производство в случая е образувано срещу лице по отношение на което за същото
деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила съдебен акт – решение №
1015 от 08.10.2018 год. по гр.д. № 3081/2018 год. по описа на РС Стара Загора,
влязло в сила на 24.04.2019 год.
Съгласно чл.4, §1 от Протокол № 7 от ЕКПЧ никой не може
да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за
което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и
наказателната процедура на тази държава. Приключилото първо по ред производство
по смисъла на чл.6, §1 от ЕКПЧ съставлява процесуална пречка за образуване и
провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото
деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК.
Наказателното производство е образувано в нарушение на принципа non bis in idem.
Забраната по чл.4,§1 от Протокол № 7 към Конвенцията следва да бъде схващана
като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото то
произтича от идентични факти или от такива, които по същество са сходни,
независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес.
Наблягайки именно върху фактите като отправна точка на преценката за наличието
на idem, Съдът е акцентирал, че
престъплението следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически
обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са неразделно
свързани помежду си във времето и в пространството /§80-82, §84/. Съзвучен с
правото на ЕКПЧ по отношение на второстепенното значение на формалните
вътрешноправни квалификации е и критерият на СЕС за приложение на принципа non bis in idem –
тъждеството на деянието, разбирано като съвкупност от неразривно свързани
помежду си факти, независимо от правната му квалификация или от защитавания
правен интерес. Според СЕС отправната точка за преценка на понятието ”същото
деяние” е ”конкретното незаконно поведение”. В този смисъл са и ТР №
3/22.12.2015 год. на ВКС по тълк.д. № 3/2015 год., ОСНК и ТР № 4/06.02.2018
год. на ВКС по тълк.д. № 4/2017 год., ОСНК.
В случая престъплението, извършено от подс.М.М. /М.М./ следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически
обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са неразривно
свързани помежду си във времето и в пространството. Правната квалификация на
деянията е критерии без решаваща роля за определянето на idem /същото деяние/, а водещо е значението на фактическата
идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на
конкретно осъществено от дееца поведение и преценката на idem изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят
съществените елементи на правонарушението, които се изследват от гледна точка
на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на
деянието и единството на решението, въз основа на което е предприетото поведение
на дееца.
С оглед изложеното, за да се приложи този принцип е
необходимо да е налице тъждественост на деянието.
В ТР № 3 от 22.12.2015 г на ОСНК ВКС са очертани
критериите за приложението на принципа ”ne bis in idem”: ”забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото
деяние”. Принципът се активира при идентичност на субекта в двата процеса, като
в тази насока е от значение разбирането за ”наказателно обвинение” и ”наказателно
производство” по смисъла на ЕКПЧ, които не съвпадат изцяло с това по
националното право. Съдът по правата на човека е извел критериите ”Енгел”
относно наличието на ”наказателно производство”, а именно: 1/ квалификация на
деянието по националното право, 2/ характер и естество на нарушението, 3/ вид и
тежест на предвиденото наказание. При преценката на елемента ”idem”: ”същото деяние”, същественото е, че деянието следва да се разглежда като
съвкупност от фактически обстоятелства, които са идентични или сходни. Не е
задължително да е налице пълно покриване на релевантните факти, а е достатъчно
да е налице сходство на фактите /съвкупност от фактически обстоятелства/,
когато те ”се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани
помежду си във времето и пространството”. Не е допустимо да бъдат проведени две
или повече наказателни производства срещу едно и също лице за деяние, което е
идентично или сходно с това, за което вече е реализирана неговата ”наказателна”
/по смисъла на ЕКПЧ/ отговорност, защото, ако това бъде направено, би се
стигнало до нарушение на принципа ”ne bis in idem”. В този случай, за да бъде гарантирано, че лицето няма да бъде
преследвано повторно за същото деяние, то последващото производство подлежи на
прекратяване.
По настоящия случай, първо по време са приключили
производството по ЗЗДН, водено срещу същото лице за същото деяние. След това е
образувано настоящото наказателното производство от частен характер за деяние
извършено на 25.05.2018 год., което самостоятелно представлява пречка за
реализиране на наказателната отговорност на същото лице за същото деяние.
Следователно, в настоящия случай, срещу едно и също лице са приключило
производство с наказателен характер, което безусловно задейства принципът ”non bis in idem”.
При тези данни съдът, за да приеме за установена
изложената по-горе фактическа обстановка в частта й, касаеща авторството на
извършване на деянието на 25.05.2018 год., кредитира с доверие в тази им част
обясненията на подсъдимия дадените в хода на производството и писмените
доказателства, приобщени и приложени по делото.
Ето защо съдът призна подсъдимия М.М. /М.М./ за невинен в това, че на 25.05.2018 год.,
в град Стара Загора причинил на Р.А.И., с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради
което го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК
на 25.05.2018 година.
Имайки предвид, че основанието на гражданския иск за непозволено увреждане
в наказателния процес произтича от фактите на обвинението, поради което
уважаването му предполага постановяването на осъдителна присъда, а в случая
подсъдимият беше признат за невинен и оправдан, съдът отхвърли предявения от
тъжителката и граждански ищец Р.А.И. против подсъдимия М.М. /М.М./ граждански искове за сумата от 2000.00
(две хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинената й с деянието
неимуществени вреди вследствие на причинена лека телесна повреда на 06.01.2018
год. в с.Бенковски, общ.Стара Загора, изразяваща се в причиняване на болки и
страдание ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, като
неоснователен и недоказан и за сумата в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинената й с деянието неимуществени вреди
вследствие на причинена лека телесна повреда на 25.05.2018 год. в град Стара
Загора, изразяваща се в причиняване на разстройство здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието, като неоснователен и недоказан.
С оглед на изхода от делото съдът осъди тъжителката и граждански ищец Р.А.И.
да заплати на подсъдимия сумата от 150 лева, представляваща
направени от него разноски по делото за назначаване на съдебно-медицинска експертиза,
както и на Държавата в полза на Съдебната власт по
бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата в размер на 280.00 лева
(двеста и осемдесет лева), представляваща дължима държавна такса за разглеждане
на предявения граждански иск, както и сумата в размер на 270.00 лева (двеста и
седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски от бюджета на
съда за възнаграждение на експерта, изготвил съдебно медицинска експертиза.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: