№ 93
гр. Ботевград, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря Х. К. Н.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление (НП) № 509529-****** от 04.05.2020г.,
издадено от Л.П.Х. – Началник отдел „Оперативни дейност”- София в
Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор
на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което
на „И..“ ЕТ, с ЕИК *********, представлявано от Д. В. П., ЕГН **********,
на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция” от 3000 /три хиляди/ лева, за извършено
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
Министерството на финансите (МФ) за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. чл. 118, ал. 4 от
Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/.
Становищата на страните:
Недоволен от това Наказателно постановление е останала Д. В. П.
/управител на „И..“ ЕТ/, която подава жалба, в срок. В подадената жалба е
описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно,
1
необосновано и незаконосъобразно.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, се
явява лично и с процесуалния си представител адв. Т. от САК.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмена защита до въззивния съд старши юрисконсулт Ваня Коцева при ТД
на НАП /с пълномощно в което изрично е посочено, че представлява
административно наказващия орган издал наказателното постановление/
изразява становище по жалбата, по хода на делото и доказателствата. Според
нея жалбата е неоснователна и незаконосъобразна. Иска се РС-Ботевград да
постанови решение, с което да потвърди обжалваното Наказателно
постановление. Твърди че в хода на наказателното производство не са
допуснати нарушения и е налице съответствие във фактическата обстановка
от АУАН и Наказателното постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните
от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 02.12.2019г. в 12:19 часа в с. В., общ. Ботевград, на ул. „И.В. №* е
извършена проверка на търговски обект-дрогерия, собственост на „И..“ ЕТ.
На място служителите на приходната администрация направили
контролна покупка на стока /носни кърпички/ заплатени в брой, в резултат на
което бил издаден касов бон. След направената покупка органите по
приходите се легитимирали и пристъпили към реализация на контролната
дейност, за нуждите на която изискали документи, свързани с реализираната
търговия.
В търговския обект било установено наличието на фискално устройство
(ФУ) „ELTRADE A3 KL“, с инвентарен номер на ФУ ED ****** и фискална
памет *******, притежаващо функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми, като същите били активирани. Контролните органи изискали
от управителя на дружеството-жалбоподател, да състави писмен опис на
наличните парични средства в касата на обекта, за което тя попълнила
предоставена й бланка. В нея отразила като фактическа наличност сумата от
156, 12 лева. След това контролните органи изкарали дневен финансов отчет
от фискалното устройство, като от отразените в него данни установили, че
2
общият оборот за деня към този момент в обекта възлиза на сумата от 66, 80
лв. Така контролните органи констатирали, че търговецът не е изпълнил
задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън
случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата/ във фискалното устройство, експлоатирано в обекта, чрез
операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, каквито
функции то притежавало. Установена била разлика между отчетената от ФУ и
фактически наличната суми, която възлизала на 89,32 лева.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА №
******* от 02.12.2020 г., който бил съставен в присъствието на Д. В. П. –
управител на дружеството-жалбоподател. В същия била вписана изрична
покана до управителя на търговеца да се яви в сградата на ТД на НАП – гр.
София, с оглед съставяне на АУАН.
След като преценила, че е извършено административно нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, на 05.12.2019г. свид. В. И. в присъствието на управителя на
жалбоподателя и на свидетеля С.П., съставил АУАН № ******/05.12.2019 г.,
в който описала констатираните в хода на проверката обстоятелства и
отразила цифрово и словесно нарушените разпоредби. Препис от акта бил
предоставен на управителя на търговеца, след подписването му. В
съответната графа „възражения“ Д.П. е изтъкнала доводи, че съгласно чл. 28
от ЗАНН за маловажни случаи АНО може да не наложи наказание, а само
предупреждение. Изложила, че сумата не представлявала материален интерес
и не осуетявала държавата.
Писмени възражения постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях
управителя на търговеца отново признава за установената от приходните
органи разлика в касовата наличност от 89,32 лева, както и че не ги е вписала
като налични в началото на деня, но посочва, че същите средства била
приготвила за плащане на стока от дистрибутор.
Въз основа на посочения АУАН било издадено НП № 509529-****** от
04.05.2020г., от Л.П.Х. – Началник отдел „Оперативни дейност”- София в
Централно управление на НАП, с което при пълно възпроизвеждане на
фактическите и правни доводи от АУАН на дружеството – въззивник на
3
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС била наложена "имуществена
санкция" в размер на 3000, 00 (три хиляди) лева, за неизпълнение на правно
задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н -18/2006 г. на МФ.
Наказателното постановление е получено от управителя на „И..“ ЕТ -
Д.П. на 14.10.2020г., и е обжалвано с жалба, входирана при Софийски
районен съд на 16.10.2020г.
По доказателствата:
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели В. И., С.П., Е.А.
и И.Г., както и в писмените доказателства по делото: съставения АУАН №
******/05.12.2019 г., протокол за извършена проверка от 02.12.2019 г., дневен
отчет от фискално устройство за 02.12.2019 г. и опис на парите в касата от
същата дата, пълномощно, Заповед № ЗЦУ – 1149/2020 г. на изпълнителния
директор на НАП и др., приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК, вр.
чл. 84 ЗАНН.
Показанията на разпитаните свидетелите В. И. и С.П., настоящият
съдебен състав намира за последователни и логични, доколкото двамата са
осъществили проверката на място и непосредствено са възприели
обстоятелствата по случая (вкл. и относно процесното нарушение), като
техните показания се явяват източник на пряка доказателствена информация
за разглежданата хипотеза. Показанията на двамата свидетели взаимно се
допълват, като намират опора и в останалите доказателствени материали, и
затова съдът ги кредитира изцяло основа своите фактически изводи въз
основа на тях. Показанията на тези свидетели са подкрепени от писмените
доказателства по отношение на инкриминираното нарушение от обжалваното
НП и не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, вкл.
и от показанията на Д.П. - управител на дружеството-жалбоподател, Е.А. и
И.Г.. При оценка вътрешнологическата характеристика на показанията на
първия свидетел, съдът ги отхвърля поради установена несигурност,
схематичност, противоречивост и предубеденост в тях. Лансираните от този
свидетел версии са неуспешен опит да избегне отговорност – порвоначално
не отрича фактите по установеното нарушение, след това твърди, че парите
не ги е вписала като налични в началото на деня, но посочва, че същите
4
средства била приготвила за плащане на стока от дистрибутор, а в съдебно
заседание вече се лансира трета версия - че сумата била за строителни
материали. В подкрепа на последната версия са поискани от управителя на
дружеството-жалбоподателя до разпит двама свидетели, който съдът е
допуснал и разпитал. Това са свидетелите Е.А. и И.Г., чиито показания са
неинформативни по отношение обстоятелствата на нарушението.
Възпроизведените от тези свидетели данни са източник на информация само
за един факт-че е извършена проверка на обекта в село В., който е
собственост на дружеството-жалбоподател. В сведенията възпроизведени от
тези свидетели се натрапва схематечност, липса на логична
последователност, поради което възпроизведените от тези свидетели данни
съдът не поставя в основата си при формиране на фактическите си изводи за
обстоятелствата и фактите по делото. Не са очевидци на установява на
деянието, поради което съдът определя показанията им като неинформативни
и производни по отношение на основните факти от предмета на доказване
Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени
доказателства по делото – протокол за извършена проверка, пълномощни за
процесуално представителство, Заповед на Изпълнителния директор на НАП,
като същите са в унисон помежду си и с показанията на свидетелите.
Цялостният анализ на писмените и гласните доказателства по делото водят
този съд до еднозначни и категорични фактически изводи.
От правна страна:
По приложението на процесуалния закон:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, до родово и местно
компетентен съд, в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който
подлежи на обжалване по съдебен ред. Поради това РС-Ботевград приема, че
жалбата е процесуално допустима.
При служебната проверка съдът прецени, че не са налице процесуални
нарушения, които съществено да са засегнали правото на защита на
дружеството-жалбоподател, доколкото в хода административно-
наказателното производство са спазени законовите правила относно
компетентността на съответните длъжностни лица, съставили АУАН, съотв.
издали НП – Актът е съставен от компетентно лице съгл. чл.193, ал.2, предл.1
от ЗДДС (орган по приходите по чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП), а НП е издадено от
5
„оправомощено длъжностно лице”.
Двата документа съдържат всички законови реквизити по чл.42 и чл.57,
ал.1 от ЗАНН, вкл. описанието на нарушението и на обстоятелствата по
извършването му, като е конкретизирана и нарушената законова разпоредба –
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Няма допуснати
нарушения при съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен
при спазването на правилата на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН – в
присъствието на свидетел на установяване на нарушението, както и на
законния представител на дружеството-жалбоподател, като АУАН е бил
подписан от актосъставителя и свидетеля по него, и е бил връчен лично на
управителя на дружеството, от което следва и извода за спазването на
съответните императивни законови правила, гарантиращи правото на защита
на санкционирания правен субект. Няма нарушение и на сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в кратък срок след
установяването на нарушението, но в рамките на 3-месечния срок от
установяване на нарушителя и две години от датата на нарушението, а НП е
издадено в рамките на шестмесечния срок от съставянето на АУАН.
Поради горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че
в хода на административно – наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да съставляват предпоставка за
отмяна на акта на формално основание. Ето защо спорът следва да се реши по
същество:
По приложението на материалния закон:
Съобразно нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин:
извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ, се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред
за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
6
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност.
В настоящия случай, от изложената по-горе фактическа обстановка,
безспорно се установи, че е налице разлика между фактическата касовата
наличност в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател и
отчетената сума по фискалното устройство. От съставения по повод на
проверката протокол се изяснява, че по данни от ФУ, касовата наличност
следва да бъде 159,12 лв. Фактическата наличност обаче, е била 66, 80 лв.,
като разликата между двете суми е именно 89,32 лв. Следва да се посочи и че
регистрираното и разположено в търговския обект фискално устройство
разполага с техническата възможност за въвеждане и извеждане на суми,
извън случаите на извършени продажби (чрез операциите "служебно
въведени" и/ или "служебно изведени" суми ). Тоест, след като е налице
несъответствие между разчетената касова наличност от фискалното
устройство в обекта и фактическата наличност, то нарушението по смисъла
на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е реализирано от обективна страна.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
именно на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по смисъла на
чл. 33, ал. 1 Наредба Н- 18/ 13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Адресат на задължението, разписано в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н- 18 от
13.12.2006 г. е именно дружеството-жалбоподател, а не конкретно лице от
персонала на обекта, който стопанисва.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата - аргумент от чл. 83 ЗАНН.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че установената разлика
представлявала сума, предназначена за закупуване на цигли. Както бе
посочено и по-горе, тази теза не може да бъде аргументирана със
свидетелските показания на Е.А. и И.Г., доколкото последните не разкриват
съответствие с установените факти.
По размера на наложената имуществена санкция:
Съгласно санкционната разпоредба, в случаите на нарушаване на
подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на (какъвто се явява
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) на юридическите лица и ЕТ се налага
7
имуществена санкция от 3 000 до 10 000 лева.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в случаите на
нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл. 118
ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал.
4 ЗДДС) на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3 000
до 10 000 лева.
Административнонаказващият орган обаче е наложил предвидената в
чл. 185, ал. 2 ЗДДС санкция, без да мотивира в конкретика поради какви
причини и въз основа на какви обективни доказателства приема, че с
извършеното нарушение, към което и тя имплицитно препраща, се е стигнало
до неотразяване на приходи – квалифициращ елемент, обуславящ по-високата
санкция. Липсват каквито и да е аргументи защо се приема, че разликата в
касовата наличност представлява приход по смисъла на закона. Остава неясно
върху какви данни се извежда твърдението, че отсъствието на документално
отразяване на паричните суми, непременно води до извод за неотразяване на
приходи, след като то реално може да обуславя и хипотезата на първата
алинея на чл. 185 ЗДДС, в която попадат случаите на оборотни средства, а не
печалба, въведени фактически в касата, без да бъдат отразени. Дори
управителя на дружеството-жалбоподател споделя, че за извършената от
данъчните служители контролна покупка е бил издаден фискален бон.
Същевременно те не сочат да са присъствали на друга поръчка, която да не е
била въведена по надлежния ред в касовия апарат. Съгласно разпределената
доказателствена тежест по чл. 103 НПК, приложима на основание чл. 84
ЗАНН, административнонаказващият орган следва да докаже, че с
нерегистрирането на процесната сума от 89,32 лева във фискалното
устройство се е стигнало до неотразяване на приходи. За въззивника не
възниква задължение, а право да представя доказателства, ползващи тезата
му. По делото не са събрани доказателства за различен произход и
предназначение на намерените извън касата 89, 32 лева в повече. Тяхната
наличност обаче не дава възможност да се презюмира, че като сума те са
оборот от извършени продажби в търговския обект. Тоест, не може да се
твърди убедително и еднозначно, че с неотразяването на тази стойност в
паметта на фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи.
В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 303 НПК, вр. чл.
84 НПК, а именно, че съответното лице може да носи
8
административнонаказателна отговорност единствено когато
"административното обвинение" е доказано по безспорен начин, както и че
същото не може да почива на предположения. При това положение,
доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на 89,
32 лева представлява приход от продажба на стоки в търговския обект, то и не
може да се приеме за обоснован изводът на наказващия орган, че
нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до
неотразяване на приходи. С оглед на това в случая следва да намери
приложение санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1
ЗДДС, а именно налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000
лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало до
неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е
поблагоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на
санкцията (от 500 до 2000 лева, вместо от 3000 до 10 000 лева).
Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които
последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното
производство, като приложението на материалния закон относно
извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен.
Единствената промяна в случая касае отпадане на елемент от санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението
се е стигнало до неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС се явява привилегирован състав на
санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-во ЗДДС предвид
предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В случая е допустимо изменение
от въззивния съд на санкционната разпоредба за така извършеното нарушение
от 185, ал. 2 ЗДДС в такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, предвид
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът
счита, че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са
събрани отегчаващи отговорността на въззивника обстоятелства, които да
обуславят определянето й в размер над предвидения минимум. Следва да се
отчете, че неотразената сума във фискалната памет на ЕТАФП не е голяма
(89, 32 лева), което не обуславя само по себе си завишена степен на
9
обществена опасност на извършеното нарушение. С оглед на това
обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се намали
наложената на търговеца имуществена санкция от 3000 на 500 лева.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, доколкото
обществените отношения по регулиране на финансово-стопанската дейност
имат за цел недопускане ощетяване на фиска. Извършеното от въззивника
нарушение не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл. 11 от
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 от НК
следва да бъде приложена в административно-наказателното производство по
аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. С оглед доктриналната
класификация на правонарушенията в зависимост от настъпването на
общественоопасни последици, нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н18 от 13.12.2006 г., следва да се отнесе към така наречените "Нарушения на
просто извършване". Същото се явява довършено със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на
промяна в касовата наличност посредством използването на функцията
"служебно въведени" суми, с която разполага фискалното устройство, като не
предполага настъпването на съставомерен резултат. Макар и извършено за
първи път, деянието не разкрива ниска степен на обществена опасност,
доколкото се касае за нерегистрирани средства при това на стойност, която не
е незначителна като относителен дял спрямо реализирания оборот в този
търговски обект от началото на работното време до момента на извършената
проверката от екипа на ТД на НАП. Същевременно, спорната касова
наличност е останала неотразена дори и към 12: 19 часа, т. е. към средата на
работното време. Ето защо в разглеждания случай извършеното деяние с
достатъчна интензивност е застрашило обществени отношения – предмет на
защита, за да се приеме, че е административно нарушение.
При законосъобразно воденото административно-наказателно
10
производство и при безспорно установено нарушение от страна на наказаното
лице, обжалваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, в полза на
въззиваемата страна срещу въззивника, се поражда право на разноски в
настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Претенцията
за разноски е своевременно заявена от процесуалния представител на
въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и обстоятелството, че юрисконсултът не е участвал в съдебно
заседание, а само е депозирал писмена защита, следва такива да бъдат
присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за
правната помощ, а именно-в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 509529-****** от 04.05.2020г.,
издадено от Л.П.Х. – Началник отдел „Оперативни дейност”- София в
Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор
на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което
на „И..“ ЕТ, с ЕИК *********, представлявано от Д. В. П., ЕГН **********,
на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция” от 3000 /три хиляди/ лева, за извършено
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
Министерството на финансите (МФ) за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. чл. 118, ал. 4 от
Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/, като
ИЗМЕНЯ основанието за налагане на санкцията за така извършеното
нарушение от чл. 185, ал. 2 ЗДДС на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС и
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 3000/три
хиляди/ лева на 500/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „И..“ ЕТ, с ЕИК *********, представлявано от Д. В. П., ЕГН
**********, да заплати на Национална агенция по приходите сума в размер
11
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени разноски в рамките на
настоящото производство.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
12