№ 11
гр. Разград , 02.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско
дело № 20203300500285 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ лично и с повереник АДВ. ПЕТРОВА.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА С.К. редовно призована, не се явява. За нея повереник
АДВ. НИКОЛОВА.
АДВ.ПЕТРОВА: Да се даде ход на делото
АДВ.НИКОЛОВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Образувано е по жалба на К. А. О., подадена чрез процесуален представител по
пълномощие - адв.Петрова против Решение №260027/9.Х.2020г. по гр.д.№194/2020г. по
опис на КРС, с което съдът е уважил предявеният срещу него иск по чл.108 ЗС - за
ревандикиране на подробно индивидуализирания в предмет на иска недвижим имот и е
отхвърлил насрещно предявеният от него иск за обявяване нищожността на съдебно
постигната спогодба за възлагане на същия имот в дял на бившата му съпруга- С.К. Р..
Моли за отмяна на решението в цялост и за постановяване на ново такова, с което в
1
производството по чл.258 и сл. ГПК РОС да отхвърли предявеният срещу него иск и да
уважи претенцията му за обявяване нищожността на спогодбата.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жабата страна се е
възползвала от правото си на отговор, с депозиране на който оспорва същата като
неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано
и законосъобразно постановен съдебен акт.
АДВ. ПЕТРОВА: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
АДВ. НИКОЛОВА: Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. ПЕТРОВА: Моля да отмените изцяло решението на РС. Решението е неправилно,
необосновано в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от
жалбоподателя установителен иск за прогласяване на нищожност, на съдебната спогодба по
отношение на описания в т.2 недвижим имот, одобрен с определение № 240/4.07.2018г. по
гр. д. № 162/2018г. по описа на РС Кубрат като противоречещо на закона и добрите нрави.
Изложили сме подробни съображения.
Доказателствата съдържащи се в архивно гр.д. № 162/2018г. на КРС относно
процесния имот, според решение № 412 от 11.01.2013г. на ВКС по гр.д. №15/2012г. Първо
гражданско отделение, ГК е заявено, че съдът е дължен предварително да провери
съсобствеността върху вещта за да се допусне и извърши делбата. По делото категорично не
е установено, че процесния имот е собственост на страните, както и че е семейна-
имуществена общност, Определението, с което е одобрена спогодбата няма сила на
нотариален акт по процесния недвижим имот и затова ищцата не може да се легитимира
като собственик на имота нито в разпоредителна сделка пред нотариус, нито в настоящото
производство. Ищцата не доказа, че е собственик на имота към момента на делбата и затова
по отношение на нея не може да настъпи вещно прехвърлително действие на спогодбата по
чл. 365, ал.1 ЗЗД.
Считам за недопустимо тази съдебна спогодба да бъде използувана като инструмент
за оформяне на сделка, за които и закона изисква да бъдат извършвани при спазване на
установената в него форма.
От обстоятелствата по делото може да се направи извод, че със спогодбата се цели
заобикаляне на закона, за което съда е дължен да следи служебно и да не одобрява такава
спогодба. От събраните по делото доказателства се установява, че съдебната спогодба в
2
частта относно процесния имот е извършена в нарушение на чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка по давност или
по други начини, определени от закона. При сключване на съдебната спогодба са
представени само скица и разписен лист, където за собственик е записано „Държавен“ и
този факт не е оборен с никакви доказателства от страните, а по силата на Параграф 1 от
Закона за допълнение на ЗС към този момент не е било допустимо да се придобива по
давност имоти, частна, държавна, общинска собственост, тъй като давностния срок е спрян.
Няма и позоваване пред съда на изтекла по време на брака придобивна давност от нито един
от съпрузите, затова и по отношение на имота няма възникнала съсобственост по давност,
която да е прекратена със спогодбата, одобрена от съда на 4.07.2018г.
Съдебната спогодба е нищожна, сключена в противоречие със закона, тъй като в дял на
единия съпруг, в случая ищцата са поставени два, неподеляеми жилищни имота, намиращи
се в едно и също населено място, а в дял на другия един земеделски имот. Считам, че
съдебната спогодба е нищожна като сключена в противоречие с повелителната норма на
чл.28 СК, където при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са
равни. В случая са нарушени добрите нрави, тъй като при свободното договаряне се е
стигнало до не еквивалентност на дяловете, на съпрузите. Считам, че решението на съда е
неправилно и в частта, в която е уважен иска по чл.108 ЗС. Комулативните предпоставки,
необходими за уважаване на иска са формално изброени от съда и не съобразени със
събраните по делото доказателства. Ищцата не можа да докаже, че е собственик на
процесния недвижим имот нито с документ, удостоверяващ правото й на собственост, нито
като се позова на придобивна давност.
Съгласно тълкувателно решение № 4/2012г. по Тълкувателно дело № 4/2012г. на ВКС,
Общо събрание на ГК, изтичането на срока, на придобивната давност не води автоматично
до възникване право на собственост в полза на владелеца, на недвижимия имот, тъй като тя
не се прилага служебно. Необходимо е и позоваването, което става чрез предявяване на иск
за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт
за собственост. Такива данни в тази насока няма по делото, поради което изтичане на
десетгодишния давностен срок от 1990г. не води автоматично до възникване на правото, на
собственост. Фактическия състав на придобивната давност не е осъществен, поради липса на
субективния елемент на владението. Съгласно решение № 404/1995г. по гр.д. № 1904/1994г.,
ІV ГО е казано, че позоваване на придобивна давност след изгубване на владението повече
от шест месеца не може да ползва владелеца съгласно чл.81 ЗС. В тази връзка фактите сочат,
че през 2011г. ищцата е прекратила владението върху имота, а пред 2012г. е поискала и да
бъде прекратен брака между страните. До 2012г. в нейна полза не е текла давност, тъй като
съгласно чл. 115 б.“в“ ЗЗД давност между съпрузи не тече и съобразно трайната практика на
ВКС по принцип давността се прекъсва при уважаване на иск за собственост и иск за делба
относно имота. През 2018г. ищцата е предявила иск за делба като давността по отношение
на имота е спряна, а при уважаване на иска се прекъсва и започва да тече нова давност. До
3
предявяване на настоящия иск за собственост през 2020г. няма изтекла десетгодишна
давност, поради което иска за собственост се явява неоснователен и считам, че следва да
бъде отхвърлен. По този въпрос сме изложили също подробни съображения в жалбата,
които моля да имате предвид. Моля да ни присъдите направените по делото разноски пред
двете инстанции. Представям списък по чл.80 ГПК.
АДВ. НИКОЛОВА: Считам, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо
и правилно. Подробни съображения съм изложила в писмения отговор.
Считам, че съда правилно е приел предявения иск по чл. 108 ЗС за основателен и
доказан. Безспорно се установи от представените по делото документи, от разпитаните
свидетели, че страните С. и К. са придобили процесния имот с договор за продажба от
8.03.1990г. като продажбата не е оформена с нотариален акт. От 8.03.1990г. до 8.03.2000г.
считам, че съпрузите са владели имота спокойно и необезпокоявано. Никой не им е
попречил, не е оспорил правото им на собственост, поради което до 2011г. след изтичане на
срока, на придобивната давност моята доверителка е живяла в имота и той е придобит като
съпружеска, имуществена общност по силата на изтекли давностен срок. По делото за делба,
което е заведено през 2018г. ответника не е направил възражение, че един от имотите, които
са включени в делбената маса не е съсобствен между страните. Дори по настоящото дело, в
т.3 на писмения отговор се посочва, че ако съда приеме иска за основателен той е частично
основателен до размера на 1/2 ид.ч.
Спогодбата, одобрена от съда считам, че не е нищожна. Изложила съм подробни
съображения. На първо място съдебната практика е категорична, че последващ съдебен
процес между същите страни или между техни правоприемници делбения протокол се
ползва със сила на присъдено нещо по въпроса на собствеността.
Безспорно е, че по делото са представени като документи и удостоверения за данъчна
оценка на имота, в която като собственик са посочени именно страните. Съдебната практика
приема, че това удостоверение е годно доказателство за съсобственост, когато по този
въпрос не е имало спор между страните.
Дори и да приемете, че ИМ която е образувана в гр.д. № 162/2018г. е била нередовна,
то не отстраняването на нередовностите би довело до постановяване на недопустимо, а не
на нищожно решение. Изложила съм подробни съображения като съм цитирала и решения
на ВКС, че влязло в сила недопустимо решение се ползва със сила на присъдено нещо.
По отношение твърдението, че имота е общинска или държавна собственост, което е
изложено за първи път в настоящото производство, представени са по делото удостоверения
от Общината, от Областна администрация Разград, че имота няма съставени актове за
държавна и общинска собственост т.е. този имот може да бъде придобит по давност.
Фактът, че в разписния лист е отразен първоначално като държавна собственост не създава
вещни права, затова също съм цитирала и множество решения на ВКС. Съдебната спогодба
4
не е нищожна и на другото основание, което е посочено чл.26 ЗЗД. Дори да се приеме, че
има разпореждане с чужда вещ, то не е нищожно. Не е нищожна спогодбата и поради
възлагане на неподеляемо жилище. Също има решение на ВКС, в което е прието, че при
сключената спогодба между страните по делбено производство няма приложение
разпоредбата на чл. 288, ал.2 ГПК/отменен/.
По тези съображения считам, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Решението да бъде потвърдено и да присъдите на моята доверителка направените разноски
пред въззивната инстанция. Представям списък по чл.80 ГПК.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСЪЕДИНИ днес представените списъци за разноски към материалите по делото.
Обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 13:46ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5