О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ….
Гр. Карлово, 24.02.2020 година
КАРЛОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Г.
като
разгледа докладваното от съдията частно наказателно дело № 40 по описа на
Карловски районен съд за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.
С
постановление на Р.п.К. от 08.01.2020 г., по прокурорска преписка № ****/2017 г. на РП- К., на основание чл.243 ал.1 т.2 и
ал.2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
***/2017 г. по описа на РУ на МВР- К., водено срещу Б.К.И., за престъпление по
чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Недоволна
от постановлението е останала жалбоподателката М. М. Р.,
лично и със съгласието на майка си Н.Н.Р., в
качеството на пострадала от престъплението го обжалва, като излага доводи за
неговата незаконосъобразност и необоснованост.
Съдът,
като провери на основание чл.243 ал.3 от НПК обосноваността и
законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице сред посочените в чл. 243 ал.3 от НПК и в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Досъдебното
производство по делото е образувано на 18.05.2017 г. за престъпление по чл.343
ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
На
28.05.2018 г. е повдигнато обвинение на Б.К.И. за това, че на 18.05.2017 г., в
гр. С., П. обл., по бул. „И.В.“, при управление на
МПС- лек автомобил марка „В.“, модел „S60“ с рег. № ****** е нарушил
правилата за движение, а именно- чл.21 ал.1 от ЗДвП- „При избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: категория „В“- 50 км/ч. в населено
място; чл.116 от ЗДвП- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясната мишнична кост в
областта на хирургичната шийка, което е причинило трайно затрудняване на
движението на горе десен крайник на М. М. Р., ЕГН ********** ***- престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342
ал.1 от НК.
Разпитан в
качеството на обвиняем И. не се е признал за виновен, като и заявил, че не е
управлявал автомобила си с превишена скорост и се е възползвал от правото да не
дава други обяснения.
По делото са
разпитани в качеството на свидетели Н.Р., М.Р., Д. В., М. М., Т. М. и Г. Г.
Приобщен е протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, СУМПС и
лична карта на обвиняемия И., удостоверение за раждане и 2 бр. епикризи на пострадалата, справки АИС БДС, справка за
съдимост на обвиняемия, справка от ДНС 112, ведно със СД. Изготвени се автотехническа експертиза, повторна тройна автотехническа експертиза и съдебно- медицинска експертиза.
Обсъждайки
събраните по делото доказателства, прокурорът е приел за установено от
фактическа страна следното:
На
18.05.2017 г., около 16,25 ч. обв. Б.К.И. се движил с
управлявания от него лек автомобил марка „****“, модел „S60“ с рег.
номер ******* по бул. „И. В.“ в гр. С., с посока на движение от запад на изток (С.-Б.).
Както пред него, така и в платното за насрещно движение имало други автомобили.
Движейки се по пътя, малко преди да достигне сградата на Полицейския участък в
гр. С., обв. И. забелязал с периферното си зрение
силует на човек – пострадалата М. М. Р. ***, пресичащ пътя от север на юг,
който вече бил стигнал средата на пътното платно. За да предотврати удара с
пресичащата Р., обв. И. задействал спирачната
система, но тъй като пострадалата към този момент била вече на средата на
платното за движение, в близост до приближаващия автомобил, последвал удар между
нея и управлявания от обв. И. автомобил.
Съприкосновението между пострадалата и автомобила настъпило в областта на левия
калник на автомобила и дясната част на пешеходката.
Непосредствено
преди инцидента пострадалата М.Р. била в парка, намиращ се до полицията в гр. С.,
и разхождала кучето си. След това пресякла главната улица и отишла до преместваем обект на „Л.“. За да се прибере, пострадалата Р.
трябвало да пресече отново улицата в посока от север на юг. Преди да пресече
пострадалата Р. заявила, че се е огледала дали не идват коли. След като се
уверила, че може да пресече безопасно, се навела и взела кучето си. После
тръгнала да пресича, при което настъпил и удара с управлявания от обв. И. автомобил. В показанията си от 04.07.2018 г. св. Р.
заявила, че не е видяла на пътя да има кола и не знае „от къде се е появила
тази кола“.
След
настъпване на пътно- транспортното произшествие бил извършен оглед на
местопроизшествието. Били установени мястото на съприкосновение между
автомобила и пострадалата Р., както и следи от спирачен път, които били описани
в съставения протокол за оглед. Въз основа на показанията на разпитаните
свидетели, включително тези на И., който все още не бил привлечен като обвиняем,
заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и писмените
доказателства по делото, била изготвена съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от инж. Т. П..
От
заключението на назначената медицинска експертиза се установило, че в резултат
на настъпилото ПТП М.Р. е получила
счупване на горния край на дясната мишнична кост в
областта на хирургичната шийка, което и е причинило трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник за повече от 30 дни по смисъла на чл. 129 от НК.
Според
вещото лице П., изготвило автотехническата експертиза
по делото, скоростта на движение на лекият автомобил „*** S60“ с peг.
№ ******преди задействане на спирачната система е била 63,86 km/h, а в момента на удара с М. М. Р. е била около 45 km/h. В анализираната пътна ситуация според експерта момента, в който пешеходката
М.М.Р.е навлезнала на
платното за движение пред лек автомобил „В. S60“, мястото на удара не е
попадало в опасната зона на спиране на автомобила при движение със скорост
63,86 km/h, откъдето идва извода, че водача Б.К.И. е
имал техническа възможност чрез екстренно задействане
на спирачната система да установи автомобила в състояние на покой преди мястото
на ПТП и да предотврати съприкосновението с пешеходката.
С оглед
събраните доказателства и така изготвената автотехническа
експертиза на 28.05.2019 г. Б.К.И. бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342,
ал. 1 от НК. При разпита му в качеството на обвиняем, И. се възползвал от
правото си да не дава обяснения. Едва при предявяване на разследването обв. И. и неговият защитник направили възражения, сочещи за
наличието на спрял микробус в платното за движение от изток на запад, който е
ограничавал видимостта на обв. И. и зад който
микробус тръгнала да пресича пострадалата Р.. Във връзка с направеното
възражение бил извършен допълнителен разпит на пострадалата Р. и била установена
самоличността и на още един очевидец, който не бил разпитван до този момент –
св. Г. Н. Г., работещ като полицай в РУ на МВР К..
От
допълнителните разпити на пострадалата, св. Н.Р. и на самия Г. Г., се установило,
че последният бил очевидец на настъпилото пътно-транспортно произшествие. От
показанията на св. Г. се установило, че той бил от северната страна на пътя,
като вляво от него, в северното платното за движение, в района, където
настъпило ПТП, имало спрян червен микробус, а зад него на тротоара била и
пострадалата Р., която тръгнала да пресича. По този начин пострадалата навлязла
в платното за движение, минавайки зад микробуса,
преценено спрямо посоката на движение на управлявания от обвиняемия автомобил,
което ограничило разстоянието от което могло възможно тя да бъде забелязана от
водачите на движещите се автомобили с посока на движение от запад на
изток. В показанията си св. Г. посочил,
че управлявания от обвиняемия И. автомобил не се е движил бързо като
непосредствено преди удара с пострадалата Р. водачът бил задействал спирачната
система на автомобила.
С оглед на
така установените нови обстоятелства била назначена повторна тройна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица С. М.,
В. С. и П.П..
Според
заключението на тримата експерти, изготвили повторната експертиза, скоростта на
движение на л.а. „В. S60“, непосредствено преди задействане на спирачната му
система, е била около 38 km/h. С оглед установената
скорост на движение на управлявания от обвиняемия автомобил, неговото
местоположение на пътя и местоположението на пострадалата Р., вещите лица
анализирали възникналата ситуация и възможността на обвиняемия да предотврати
удара в зависимост от наличието или липсата на спрял микробус, ограничаващ
видимостта му и съответно във всяка от двете хипотези – в зависимост от
скоростта на движение на самата пострадала.
От
показанията на св. Г., който бил очевиден на настъпилото пътно- транспортно
произшествие и не е заинтересован от изхода на делото, се установило, че в
северното платно за движение е имало спрял червен микробус зад който е минала,
за да пресича, пострадалата Р.. Същият е ограничавал видимостта на водача Б.И.
и му е попречил да забележи малолетната пострадала още в момента, в който е
тръгнала да пресича, а не едва когато е била стигнала почти до средата на
пътното платно. В този смисъл прокурорът кредитирал заключението на тройната
експертиза, в частта касаеща анализа на пътната
ситуация при отчитане наличието на спрял в северното платно за движение червен
микробус.
Прокурорът
счел, че не следва да бъде кредитирана първоначално изготвената автотехническа експертиза, тъй като вещото лице не е имало
данни, респективно не е съобразило наличието на спрял автомобил в северното
платно за движение, ограничаващ възможността на обвиняемия да възприеме
пресичащ човек непосредствено преди навлизането му в неговата лента за
движение.
И тримата
експерти, изготвили повторната автотехническа
експертиза, били единодушни относно изводите си за скоростта на движение на
управлявания от И. автомобил, момента на реакцията му и скоростта на движение
на автомобила при настъпване на пътно-транспортното произшествие. Въз основа на
показанията на св. Г. същите обосновано са заключили, че ударът настъпил след
като автомобилът е започнал да спира ефективно, като удара е към края на
спирачния път (л. 13 от тройната експертиза). Тези данни не били известни на
вещото лице, изготвило първата автотехническа
експертиза.
Направените
изводи от вещите лица, изготвили повторната експертиза, кореспондирали и с
показанията на свидетеля Г. Г., който заявил, че управлявания от И. автомобил
не се е движил бързо. Тази условно приблизителна оценка на св. Г. била в
съответствие с извода на вещите лица, че скоростта на движение на В.
непосредствено преди задействане на спирачната му система била около 38 км./ч.
В тази
хипотеза тройната експертиза анализирала пътната ситуация и механизма на
възникване на пътно-транспортното произшествие, съобразявайки възможната
различна скорост на движение на пешеходката М.Р.. От показанията на малолетната
Р. и тези на нейната майка, бил установено, че спомените на пострадалата М.Р.
не са пълни. Според показанията на св. Н.Р. дъщеря й нямала конкретен спомен за
самия удар, което било обяснимо с оглед претърпения шок от сблъсъка между нея и
автомобила. В показанията си св. М.Р. споделила, че се е огледала преди да
пресече като е избрала място с добра видимост, но прокурорът счел, че очевидно
това не отговаря точно на действителната фактическа обстановка, което се
потвърждава от показанията на св. Г.. Дори действително да се е огледала преди
да пресече, М.Р. избрала такова място да пресече, което не е било безопасно,
тъй като там имало спрял микробус, който и е пречил да види своевременно дали
от нейната дясна страна идват превозни средства. В показанията си св. М.Р. не
споменала за наличието на спрял червен микробус. Прокурорът, обсъждайки
показанията ѝ счел, че това вероятно се дължи на стреса, който е
претърпяла от настъпилото ПТП, тъй като наличието му се установява по
еднозначен и категоричен начин от показанията на св. Г..
Извършвайки
анализ на гласните доказателства, събрани по делото прокурорът счел като най-вероятен,
от техническа гледна точка, следният механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие:
Водачът Б.К.И. управлявал л.а. „В. S60“ (с десен волан) по
дясната лента на платното за движение на бул. „И. В.” в гр. С. в посока от
запад на изток. През това време пешеходката М.М.Р.на
13 год. била на левия (северния) тротоар. В един момент пешеходката М.М.Р.предприела пресичане на платното за движение на бул.„И.
В.” в посока от север на юг, от ляво на дясно пред автомобила. Водачът на
автомобила реагирал, като екстрено
задействал спирачната система, но въпреки това настъпил удар. Ударът
настъпил в предната лява част на л.а. „В. S60“. След удара л.а. „В. S60“ спрял,
след което бил преместен на мястото и в положението отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието а пешеходката е паднала на
платното за движение.
От
техническа гледна, при наличие на спрял микробус, при движение със спокоен ход с максимална скорост или
бърз ход с минимална скорост, пешеходката М.М.Р.навлязла
на платното за движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно,
т.е. без да се съобрази с приближаващия се автомобил, респективно попадала в
опасната зона на автомобила, управляван от обв. И..
Според вещите лица в този случай, в зависимост от конкретната скорост на
движение на Р., водачът би имал възможност да избегне удара, ако се е движил
със скорост по-ниска от 34 км./ч.
В случай, че
пострадалата Р. се е движила със спокоен
ход с минимална и средна скорост, водачът на л.а. „В. S60“ - Б.К.И. имал
възможност да избегне удара чрез екстрено задействане на спирачната система на
автомобила, но не е реагирал своевременно. В тази хипотеза Р. е навлязла в
платното за движение на място, попадащо извън обхвата на опасната зона на
управлявания от И. автомобил.
Прокурорът
счел, че изложената от него фактическа обстановка е безпротиворечиво
установена от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, както и от
заключенията на изготвените експертизи – медицинска и тройна автотехническа експертизи, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум. Кредитирал е показанията на св. Г., който бил
единствен непредубеден и незаинтересован очевидец на настъпилото ПТП. Същите
подкрепяли направеното от защита възражение за наличието на спрял в района на
местопроизшествието микробус, зад който тръгнала да пресича пострадалата Р.. Показанията
на св. Г. били счетени за логични, последователни и непротиворечащи на останалите
събрани доказателства. Прокурорът приел за безспорно установено, че св. Г. е
бил на мястото на инцидента и е възприел лично и непосредствено случилото се.
Кредитиран и е изготвения протокол за оглед на местопроизшествие, тъй като
при извършване на процесуално-следственото действие били спазени всички
изисквания на НПК.
Кредитирани били и заключенията на изготвените медицинска и тройна автотехническа експертизи. Същите са счетени за обективни,
мотивирани и съотвестващи на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Конкретният механизъм на ПТП, скоростта на движение на автомобила,
управляван от обвиняемия, опасната зона, причинените травматични увреждания на
пострадалото лице и т.н се установили от заключенията на тройната автотехническа
и медицинска експертизи.
Прокурорът намерил, че между събраните доказателства няма съществени
противоречия. Обърнал внимание, че в показанията си св. Р. не споменала за
наличието на спрял микробус, ограничаващ видимостта, но наличието му се потвърдило
от показанията на св. Г.. Кредитирани били именно неговите показания, тъй като
от показанията на св. Н.Р. и на пострадалата се установило, че за самия удар последната
нямала ясен спомен. Твърди, че се огледала, но заявява, че „не знае от къде е
дошла колата“, а се касаело за прав път, при което, ако липсвал спрения
микробус, пострадалата Р. следвало да възприеме приближаващия автомобил „В.“.
При така изложената от прокурора фактическа обстановка, същият направил
извод, че въпреки проведеното всестранно, пълно и обективно разследване не се
установило извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като изложил следните мотиви от
правна страна:
Задължителен
и изискуем обективен елемент на престъплението, като определящо неговата наказателноправна квалификация и представляващо обективно
основание за наказателна отговорност, било наличието на причинна връзка между
инкриминираното деяние, очертано в настоящия казус, чрез конкретни нарушения на
правилата за движение по пътищата и престъпния резултат. В случая било
безспорно установено, че в резултат на настъпилото ПТП на пострадалата Р. била
причинена средна телесна повреда, изразяващо се в счупване на дясната мишнична кост в областта на хирургичната шийка, довело до
трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни.
От
заключението на назначената тройна автотехническа
експертиза, било установено, че скоростта на движение на управлявания от
обвиняемия автомобил непосредствено преди задействане на спирачната система
била 38 км./ч., тоест под ограничението за движението в населено място от 50
км./ч. В показанията си св. Г., полицейски служител, също посочил, че
управлявания от И. автомобил „не се движил бързо. Движил се нормално“. Не се
установило за конкретния пътен участък да е било въведено с пътен знак
ограничение за движение с по-ниска скорост. С оглед изложеното, прокурорът
приел, че обвиняемият при избиране на скоростта си на движение е съобразил
нормата на чл. 21 от ЗДвП.
Според чл.
20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ Касае се за така наречената съобразена скорост.
Прокурорът счел, че съобразената скорост винаги се определя от обективни
критерии, които се съдържат в пътната обстановка, и не може да се изведе по
пътя на изключването от настъпилия вредоносен резултат, като този подход
обезсмислял значението на опасната зона и принципно изключва приложението на
чл. 15 НК. Абстрактното правило на чл.20, ал. 2 ЗДвП не съдържало задължение
към водача при всички случаи да избегне пътно-транспортно произшествие, тъй
като последното може да е предизвикано от внезапно появила се опасност за
движението. /Решение № 417 от 3.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 61/2007 г., II н.
о./. В същото решение се сочило, че съобразената скорост винаги се определя от
обективни критерии, които се съдържат в пътната обстановка, и не може да се
изведе по пътя на изключването от настъпилия вредоносен резултат. Въз основа на
това върховната съдебна инстанция посочила, че „Подсъдимият не би могъл да
очаква, че пешеходката ще започне пресичане на неразрешено място, притичвайки
между насрещно движещите се коли, за да намали скоростта си в посочените от въззивния съд граници.“
Тази
разпоредби и практика на ВКС прокурорът използвал като отправна точка за
преценка наличието на нарушения на правилата за движение, касаещи избраната от
обвиняемия скорост за движение и в настоящият случай. Приел, че обвиняемият се
е движил в населено място, при нормална видимост, в участък, където не е било
разрешено пресичането на пътното платно от пешеходци и със скорост около 38
км./ч. Липсвали обективни критерии, налагащи движение със скорост по-ниска от
избраната от водача И.. В този смисъл не се установило с поведението си И. да е
нарушил и чл. 20, ал. 2, изр. І-во от ЗДвП.
Безспорно
било установено, че пострадалата Р. предприела пресичане на място, където това
не било разрешено и не било безопасно.
Според чл.113, ал.1, т. 1 от ЗДвП „При пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. (изм. – ДВ, бр. 9
от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на платното за движение,
да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. С нормата на чл.
114, т. 2 от ЗДвП била въведена забрана пешеходците да пресичат платното за
движение при ограничена видимост, каквато в случая била налице с оглед спрелия
микробус, ограничаващ видимостта на пострадалата Р.. Именно поради това, прокурорът
намерил, че в показанията си свидетелката заявила „не видях да идват коли и
реших да тръгна да пресичам“. Приближаващия автомобил бил видян ясно и
своевременно от св. Г., но тъй като той се е намирал, пред спрелия микробус, за
разлика от пострадалата М.Р..
При
посочената липса на нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. І-во
и чл. 21 от ЗДвП, изразяващо се в движение от водача И. с несъобразена или
неразрешена скорост прокурорът анализирал, дали същият имал възможност да спре
автомобила преди настъпване на ПТП чрез екстрено задействане на спирачната
система, в който случай би било нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, или
не е имал такава възможност, поради това, че пострадалата Р. навлязла на
пътното платно на място, попадащо в т.н. „опасна зона“.
От
заключението на назначената тройна автотехническа
експертиза било установено, че отговорът на въпроса дали водачът И. е имал или
не възможност да спре чрез екстрено спиране, респективно дали е или не е налице
нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. ІІ от ЗДвП, било в зависимост от скоростта на
движение на пешеходката Р.. При движението ѝ със спокоен ход с максимална
скорост или бърз ход с минимална скорост ударът бил неизбежен и се касаело за
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, а при движението на Р. със спокоен
ход с минимална и средна скорост водачът имал възможност да предотврати удара.
За скоростта на движение на пострадалата прокурорът счел, че не са събрани
достатъчно убедителни доказателства и такива не могли да бъдат събрани. Само
св. Р. посочила, че „не е тичала“ и че е ходила спокойно, но от заключението на
експертите следва, че дори и при спокойно ходене с максимална скорост, ударът
отново е бил неизбежен. Тоест, дори изцяло да бъдат кредитирани показанията на
пострадалата Р., в частта им касаещи скоростта и на движение, същите не били
достатъчно конкретни за формиране на еднозначен извод. Това е счетено за напълно
нормално, както с оглед възрастта на пострадалата, така и с оглед претърпяната
травма и шок от настъпилото ПТП. Също така прокурорът е посочил, че и
обвинението не би било доказано по несъмнен начин единствено въз основа на
показанията на пострадалото лице още повече, че в случая била необходима
изключително точна преценка на скоростта на движение на пешеходеца, която
трудно могла да се приеме, че е в способностите и на възрастен човек.
Предвид
изложеното по- горе, прокурорът е счел, че въпреки проведеното пълно,
всестранно и обективно разследване, при което били събрани възможните
доказателства и били извършени възможните процесуално-следствени действия, не е
доказано по несъмнен начин и не могло да се докаже, че е налице нарушение на
правилата за движение по пътищата, извършено от обв. И.,
респективно, че е извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК,
поради което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК
наказателното производство било прекратено, поради недоказаност на обвинението.
Предмет на
съдебния контрол в настоящото производство е постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство. Законът е оправомощил
съда да провери правилността и законосъобразността на прекратяването при
предпоставките по чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и да одобри, респективно да
отмени изцяло или частично проверявания прокурорски акт.
Съдът намира
обжалвания прокурорски акт за законосъобразен и обоснован. В хода на
досъдебното производство съдът не установи да са допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения, които да са нарушили
правата на обвиняемия или пострадалата. Изводите на прокурора относно
недоказаност на обвинение са съобразени със събраните по делото доказателствата
и при правилната им оценка.
От особено
значение за изводите на прокурора за недоказаност на обвинението е
обстоятелството, имало ли е спрян микробус в северната лентата за движение на процесния пътен участък. Безспорно този участък се е
намирал в населено място, с непрекъсната осова линия
и без налични пешеходни пътеки. Налице в тази насока са показанията на св. Г. Г.-
служител в РУ на МВР- К., чието присъствие на местопроизшествието се
потвърждава, както от самата пострадала, така и от св. М.. В показанията си Г.
установява именно наличие на паркиран в северната лента за движение червен
микробус, зад който /спрямо посоката на движение на управлявания от обвиняемия
автомобил/ е предприела пресичане пострадалата. Показанията на св. Г. не са
оборени от останалите, събрани по делото доказателства, а и могат да се
преценят като обективни, доколкото същият е очевидец на произшествие и без
всякакъв интерес от изхода на настоящото дело. Показанията на посочения
свидетел следва да се съпоставят с показанията на пострадалата и обясненията на
обвиняемия. Доколкото обвиняемият се е възползвал от правото си да не дава
обяснения, то липсва годно за обсъждане доказателствено
средство. Показанията на И. като свидетел следва да се игнорират, доколкото
след повдигане на обвинението спрямо него, същият вече има друго процесуално качество.
Следва да се обсъдят само показанията на малолетната пострадала, депозирани в
присъствие на психолог /л. 46 от ДП/, доколкото първоначалните ѝ
показания /л.45 от ДП/ се явяват в разрез с изискванията на чл.140 ал.1 от НПК
относно задължително участие на педагог или психолог, или родител. От значение
за обективното пресъздаване на обстоятелствата от значение за делото са
възрастта на свидетелката, както и изминалия период от време от инцидента до
обсъждания разпит. Безспорно свидетелката е била малолетна към инкриминирания
момент, а към настоящия непълнолетна, като липсват данни по делото да се постави
под съмнение нейната възможност да възприема и пресъздава, съобразно възрастта
си, правилно фактите от значение за делото. Независимо от не малкия период от
време /повече от година/, изминал от инцидента до извършване на обсъждания
разпит на пострадалата, същата има спомен за част от фактите по делото. За
друга част от обстоятелствата, а именно самия инцидент същата заявява, че няма
спомен, което обстоятелство се потвърждава от показанията си нейната майка- Н.Р.
и леля ѝ М. М., а се явява и обяснимо с оглед преживения от нея стрес при
инцидента. Безспорно пострадалата не е възприела реалната пътната обстановка
непосредствено преди произшествието, поради което и нейните изявления, че не е
имало кола на пътя не следва да се кредитират с доверие. Същата не е оценила
пътната обстановка правилно. Безспорно е, че е предприела пресичане на платното
за движение на място, където това не е било позволено и безопасно, и при
липсата на възможност да възприеме своевременно приближаващия се автомобил.
От особено
важно значение за изводите по делото се явява и начина, по който пострадалата,
пресичайки, се е движила по платното за движение. Видно от заключението на
повторната тройна автотехническа експертиза, това
обстоятелство е от особено важно значение, за да се прецени поведението на
водача на лекия автомобил, както при наличието на спрял микробус, така и при
липсата на такъв. И при двете хипотези вещите лица са приели, че ако детето се
е движило бегом със средна и максимална скорост при липсата на спрял микробус,
или при движение със спокоен ход с максимална скорост или бърз ход с минимална
скорост при наличие на такъв микробус, то именно нейното поведение е станало
причина за настъпилото произшествие. Обективни данни как пострадалата е вървяла
обаче няма събрани по делото. Пострадалата е заявила, че е тръгнала да пресича с
нормално ходене, без да тича. Други данни за това обстоятелство не е съобщила,
а при заключение на тройната експертизата с възможни няколко варианта относно
скоростта ѝ на движение, липсата на конкретност в нейните показанията относно
това обстоятелство се явява пречка да се приеме някой от посочените за
възможните варианти за настъпване на произшествието. Липсата на конкретност в
показанията на пострадала се явява последица от недостатъчната оценка на
пътната ситуация предвид възрастта ѝ, липсата на опит за извършване на
точна преценка относно собствения ѝ ход, а и предвид преживения стрес от
инцидента впоследствие. За поведението на пострадалата от момента на
предприемане на пресичането до възникване на инцидента липсват събрани
доказателства по делото, като и липсва възможност такива да могат да бъдат
събрани.
Правните
изводи на прокурора са направени при внимателна оценка и в съответствие със
събрания доказателствен материал. Съгласно
заключението на повторната тройна автотехническа
експертиза скоростта на движение на обвиняемия по време на инцидента не е била
превишена. Обвиняемият се е движил в населено място, при нормална видимост, в
участък, където не е било разрешено пресичането на пътното платно от пешеходци
и със скорост около 38 км./ч. Липсвали са обективни критерии, налагащи движение
със скорост по- ниска от избраната от водача И., поради което и с поведението
си същият не е нарушил и правилото на чл.20, ал.2, изр.І-во
от ЗДвП. Доколкото вещите лица са обвързали поведението на водача на лекия
автомобил със скоростта на движение на пострадалата, и при липсата на конкретни
и ясни доказателства за това обстоятелство, а и при невъзможността такива да
бъдат събрани, правилно е прието, че повдигнатото обвинение се явява
недоказано, а наказателното производство законосъобразно е прекратено.
Ето защо и
на основание чл.243 ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление
на Р.п.К. от 08.01.2020 г., по прокурорска преписка № 5826/2017 г. на РП- К., с което на основание чл.243
ал.1 т.2 и ал.2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 304/2017 г. по описа на РУ на МВР- К., водено срещу Б.К.И., за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на
жалбоподателя и на РП- К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-модневен срок от съобщаването
по реда на глава двадесет и втора от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛН