Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 59
Гр.Елхово, 13.04.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично съдебно заседание на
двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 440 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“
рег. ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България,***, адрес:
гр. София 1715, район „Младост”, ж.к. „ ***“, Бизнес Парк София сгр.***,
представлявано от Д.Д. – заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.С., против Г.В.Б.
***, ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на
505.44 лева, от които главница в размер на 453.38 лева, възнаградителна лихва в
размер на 18.68 лева, законна лихва за забава за периода от
В исковата молба се твърди, че на
03.02.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България и ответника Г.В.Б. е бил сключен договор
за паричен кредит в размер на 1662.00 лева с***. Сумата е била предоставена на
кредитополучателя по уговорения в договора начин, удостоверено с подписа на
кредитополучателя, с което ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по
договора за кредит. На основание чл.3 от договора за ответника е възникнало
задължението да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка от които от по 119.79
лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 43.80 % и годишния
лихвен процент 33.620 %, посочени в параметрите по договора.
Ответникът преустановил плащането
на вноските по договора на 20.05.2018 година, към която дата са били платени 14
месечни вноски. Ищецът твърди, че на основание чл. 5 от договора, вземането му е
станало предсрочно изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, поради което ответникът е следвало да
заплати остатъка от заема в размер на 472.00 лева, която сума представлява
сбора от четири погасителни вноски към датата 20.06.208 година, към която дата
кредита е станал изискуем в целия му размер. Твърди се, че до ответника е била
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитора е обявил на
длъжника вземането си за предсрочно изискуемо, като поканата е била изпратена
на адреса на длъжника, посочен в договора. При условията на алтернативност се сочи, че
целият заем е изискуем на основание настъпил краен падеж на договора на
20.08.2018г. С оглед забавата на ответника се претендира и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху просрочената сума, считано от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост - 20.06.2018 година до 11.03.2019 година.
Тъй като ответникът не е изплатил
изцяло задълженията си по договора за кредит, ищецът подал заявление по чл. 410
от ГПК срещу него, по което било образувано частно гр. дело № 65/2019 година по
описа на РС – Елхово, по което е издадена заповед за изпълнение против
ответника. Против същата длъжникът подал възражение, поради което ищецът е предявявал
настоящият установителен иск за съществуване на вземането си против ответника.
В хода на производството исковата
молба се поддържа от ищеца изцяло в писмен вид.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Г.В.Б., чрез
пълномощник – адв. Д. Д. ***, е подал писмен отговор
на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск.
Становището
за недопустимост на исковата молба ответникът свързва с това, че договорът за
кредит е бил сключен между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с***, а
исковата молба е предявена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег. ***, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България,***, т.е. от ЮЛ, различно от кредитора,
който е заличен търговец, съгласно справка от Търговския регистър.
По
отношение на неоснователността на предявения иск, ответникът твърди, че същият
е породил действие между страните по него, а не между ищеца и ответника. Твърди
се, че след заличаване на кредитора, ответникът не е бил уведомен по надлежния
ред за настъпилите промени. Желае се отхвърляне на иска и присъждане на разноските
по делото.
В съдебно заседание, за което е
редовно призован, ответникът не се явява. Представлява се от пълномощникът си,
който поддържа отговора на исковата молба.
От събраните по
делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ч.гр.д. №165/2019 година по описа на ЕРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.
***,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ – клон България,***. Съдът
е уважил искането на заявителя, като е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение №452 от 27.03.2019 година, с която е разпоредил на длъжника Г.В.Б. да
заплати на заявителя - кредитор следните суми: 453.38 лв. – главница; 18.68 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.08.2018 г. и 33.38 лв.
- мораторна лихва за периода от 20.06.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 453.38 лв.,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2019
година до окончателното й изплащане, дължими
по Договор за потребителски заем
с номер***, сключен на 03.02.2017 година между „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.“ клон
България и Г.В.Б., както и разноски по делото в размер на 75.00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса
за образуване на настоящото производство и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на 04.04.2019 година.
На
17.04.2019 година длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на
сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение, във връзка с което на
заявителя е даден едномесечен срок, в който да предяви установителен иск против
длъжника за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Искът по чл. 422 от ГПК е предявен от заявителят в преклузивния едномесечен срок.
От доказателствата по делото се установява, че на 03.02.2017
година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с***, в качеството му на
кредитор и ответницата Г.В.Б. с ЕГН ********** в качеството й на
кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с***. Съгласно договора кредиторът
предоставил на кредитополучателя сума в размер на 1500.00 лева. В договора е
договорена сума в размер на 162.00 лева за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“, като по този начин общия размер на кредита е договорен на сумата
от 1662.00 лева. Договорена е и такса „Ангажимент“ в размер на 52.50 лева,
която съгласно договора е удържана от общия размер на кредита. Съгласно
договора, кредитът е следвало да бъде заплатен от кредитополучателя на 18
месечни погасителни вноски в размер на 119.79 лева всяка от тях, с падеж на
първата погасителна вноска 20.03.2017 година и на последната погасителна вноска
на 20.08.2018 година. Общия размер на сумата, която ответникът е следвало да
върне на кредитора е в размер на 2156.22 лева. Договорен е годишен процент на
разходите 43.80 % и лихвен процент 32.62 %. Липсва изрична клауза, уреждаща размера на
възнаградителната лихва, като в договора е уговорено, че погасителните вноски
съставляват изплащане на главницата по кредита ведно с надбавка, съставляваща
печалба за кредитора. В договора ответникът – заемател е заявил, че с
полагането на подписа си удостоверява, че надлежно е получил заемната сума в
размер на 1662.00 лв. и се задължава да заплати на заемодателя – „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД в сроковете и условията, описани в договора и в
приложения погасителен план към него.
Уговорени са и условията при които се обявява предсрочна изискуемост на кредита
– всички задължения по договора за заем стават автоматично предсрочно изискуеми
в случай на забава на две или повече месечни погасителни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски по събиране на вземането. Страните уговорили, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи и
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забава върху всяка погасителна вноска.
От представените по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че ответникът Г.Б., че на 03.02.2017 година ищецът е привел по
сметка на ответника сумата от 1447.50 лева, която сума е получена след
приспадане на сумата от 52.50 лева от размера на кредита, съгласно договора.
Сумата от 1447.50 лева е изтеглена от сметката на ответника на същата дата. Във
връзка с договора ответникът привел по сметка на ищеца сума в общ размер на
1684.16 лева, с което са били погасени 14 месечни вноски с падежни дати от
20.03.2017 година до 20.04.2018 година. Последното плащане по договора за
кредит е извършено от ответника на 11.06.2018 година, с което са били погасени
част от дължимата за м. април 2018 година дължима погасителна вноска. След
11.06.2018 година ответникът е преустановил плащанията по договора за кредит.
От заключението на вещото лице се установява, че към 25.03.2019 година – датата
на подаване на заявлението, незаплатената главница по договора за кредит е в
размер на 453.38 лева, а размера на незаплатената договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 20.05.2018г. до 20.08.2018 г. е 16.68 лева. Вещото е
установил размера на законната лихва за претендирания от ищеца период от
20.06.2018г. до 11.03.2019 година на сума от 33.38 лева. Или според
заключението на вещото лице към датата на подаване на заявлението в съда –
25.03.2019 година, задължението на ответника по договора за кредит възлиза на
сума в общ размер на 505.44 лева, от които: главница – 453.38 лева, договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 20.05.2018г. до 20.08.2018г. – 16.68 лева
и законна лихва за периода от 20.06.2018г. до 11.03.2019г. – 33.38 лева.
На 25.09.2018 година на
ответника Г.Б. е връчена покана, изходяща от ищеца, с която ответникът е
уведомен, че вземането на банката по договора за кредит е обявено за предсрочно
изискуемо поради просрочие на две вноски, първата от които с падеж 20.05.2018
година. Дължимата сума по договора, съгласно поканата е в общ размер на 482.68
лева, от които главница в размер на 453.38 лева, договорна лихва в размер на
18.68 лева, обезщетение за забава в размер на 10.62 лева.
По делото не са представени
доказателства от страна на ответника за заплащане на тези суми след датата на
получаване на поканата.
От представените
от ищеца писмени доказателства се установява, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е със статут на „заличен търговец" в Търговския
регистър, считано от 24.04.2018 година, като между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция е
настъпило универсално правоприемство. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
преобразувано по реда на чл. 265г от Търговския закон чрез трансгранично
вливане в едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А. - Франция с номер в Търговски и фирмен регистър***. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прекратено посредством осъщественото
вливане, а „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., в качеството му на приемащо
дружество по смисъла на чл. 262 ТЗ е универсален правоприемник на прекратеното
еднолично акционерно дружество. Т.е. от момента на вливането дружеството
приобретател /„БНП Париба Пърсънъл
Файненс", С.А., Франция) придобива и става титуляр на цялата съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, съставящи предприятието на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция с номер в Търговски и фирмен
регистър*** извършва банковата си дейност на територията на Република България
съгласно разпоредбите на чл. 20 от Закона за кредитните институции чрез
регистрирания си клон, а именно „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, вписан в списъка на Българската народна банка на лицензираните банки
и клонове на чуждестранни банки в Република България.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл.
240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск е допустим. Съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, където е посочено, че когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. В конкретния случай от приложените по делото доказателства се
установява, че ответника Г.Б. е уведомена за издадената срещу нея заповед за
изпълнение на 04.04.2019г., като е депозирала възражение по чл.414 от ГПК на 17.04.2019г.,
т.е. в законоустановения двуседмичен срок. За възражението заявителят е
уведомен на 17.05.2019г. На 13.06.2019 г. исковата молба е входирана в съда. При
така изложените факти следва извод, че е спазена процедурата и сроковете по
цитираните разпоредби на ГПК, предвид на което съдът намери предявеният установителен
иск за допустим.
Предвид представените от ищеца писмени доказателства
за вливането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция след датата на сключване на
договора за кредит, за неоснователни се прецениха възраженията на ответницата
за процесуална недопустимост на предявения иск, изложени в отговора на исковата
молба.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за кредит от 03.02.2017 година, притежаващ необходимите и съществени
елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК.
Процесният договор
отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на
чл. 22 от ЗПК.
Между
страните липсва спор, че ответницата Б. е получила цялата сума по кредита, но е
погасила част от него, а именно 14 месечни вноски. Последното плащане от
ответника по договора за кредит е от 11.06.2018 година, като с него е погасена
дължимата се на 20.04.2018 година 14 –та месечна погасителна вноска. С оглед
спиране на плащанията от ответника, е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита на 20.06.2018 година, която предсрочна изискуемост е надлежно обявена
на длъжника с писмо, изпратено с обратна разписка на адреса, посочен в договора
и получено на 25.09.2018г., т.е. преди датата на подаване на заявлението –
25.03.2019 година.
Съгласно задължителната съдебна практика - ТР №3/2017
от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит,
уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна /в настоящия случай това е
станало на 25.09.2018г./, волеизявлението не се нуждае от приемане и
същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за
предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане
на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При
настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния
план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо, че съдържа и елемент на
санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. С волеизявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на
основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя
длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за
изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата. Изпълнението
на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86,
ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или
уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е
предвидено друго. Даденото от ВКС решение е, че размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
От
заключението на вещото лице и писмените доказателства по делото, се установява,
че месечната погасителна вноска от 119.79 лева включва: главница по договора и
договорна възнаградителна лихва. Видно от заключението на вещото лице с
извършените плащания общо в размер на 1684.16 лева са погасени 14 месечни
погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Претендирана по
делото главница в размер на 453.38 лева включва остатъка от получения кредит,
вкл. и вноските, дължими от ответника преди настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита /20.06.2018г./ По делото липсват доказателства тези суми
да са били заплатени от Б., поради което предявения установителен иск по
отношение на главницата се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 453.38 лева.
С оглед
горецитираното ТР на ВКС, при предсрочна изискуемост по договор за потребителски
кредит върху непогасения остатък от главницата се дължи законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В
случая предсрочната изискуемост е настъпила на 20.06.2018 година и
заявената от ищеца претенция е за присъждане на лихва за забава върху
главницата от 453.38 лева от 20.06.2018 година до 11.03.2019г. в размер на
33.38 лева. За този размер и за претендирания период искът по чл.86 ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение
на претенцията за заплащане на възнаградителна лихва, съдът намира, че такава
се дължи за периода до настъпване на предсрочната изискуемост. Датата на
последната падежирала вноска преди 20.06.2018 година е 20.05.2018 година. Размерът
на тази лихва е 3.14 лева и се определя от съда въз основа на данните,
съдържащи се в Приложение №2 към заключението на ССЕ /изчислена от
съда, чрез онлайн
калкулатор за изчисляване на зак. лихва/. За този период и размер искът се
явява основателен и следва да бъде уважен, а искът за заплащане на
възнаградителна лихва за разликата над 3.14 лева до 18.68 лева и за периода от
20.06.2018г. до 20.08.2018г., следва да бъде отхвърлен.
Искането на ищеца за присъждане на разноски, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено, като се присъдят
разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 489.47 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по
заповедното производство в исковото производство. В заповедното производство са
дължими разноски съразмерно на уважената част от искането в размер на 72.69
лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, или в случая в размер на
9.22 лева.
Водим от гореизложеното
Елховският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.В.Б. ***, ЕГН **********,
дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., Париж,
Франция чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" С.А., клон България, с***, гр. София, по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта***от 03.02.2017 година, както
следва: главница в размер на 453.38 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.03.2019 до окончателното й изплащане; мораторна лихва в размер 33.38
лева за периода от 20.06.2018 година до 11.03.2019г. и възнаградителна лихва в
размера на 3.14 лева за периода от 20.05.2018 година до 20.06.2018 година,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 452 от 27.03.2019 година по ч.
гр. дело № 165/2019 г. по описа на РС – Елхово, като искът в частта за
заплащане на възнаградителна лихва за разликата над 3.14 лева до 18.68 лева и
за периода от 20.06.2018г. до 20.08.2018г., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.В.Б. ***, ЕГН **********, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, с***, гр. София, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
в исковото производство разноски съобразно уважената част от иска в размер на
489.47 лева, както и направените в заповедното производство разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 72.69 лева.
ОСЪЖДА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС"
С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, с***, гр. София, да заплати на Г.В.Б. ***, ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК направените в настоящото производство разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 9.22 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Ямболският окръжен съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Слез влизане на решението в сила препис от него да се
приложи по ч.гр. дело № 165/2019 година по описа на РС – Елхово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.......................
/Яна Ангелова/