Р Е Ш
Е Н И Е
№ 159
гр.Кюстендил, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАдмД
№138/2021г., за да се произнесе взе предвид:
А.Д.И., изтърпяващ мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в затвора гр.Бобов дол чрез пълномощника адвокат В.П.,
съдебен адрес *** обжалва решение №65/26.02.2021г. на КАС, постановено по адм.д.№93/2020г.,
с което е отхвърлен като неоснователен предявения от него иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на сумата от 20 000 лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради поставяне в неблагоприятни условия по
изтърпяване на наложената мярка за неотклонение – липса на парно отопление в
коридора и спалното помещение. Релевирани са възражения за незаконосъобразност,
представляващи касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК – не е
направен задълбочен анализ на събрания доказателствен материал на база правната
регламентация, поради което са формирани неправилни правни изводи.
Ответникът в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспорения съдебен акт.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
първоинстанционното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №65/26.02.2021г. на КАС, постановено по АНД
№93/2020г. Същото е образувано по искова молба на А.Д.И., изтърпяващ мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в затвора гр.Бобов дол с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за заплащане
на обезщетение в размер
на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат
на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложената мярка за неотклонение – липса на парно отопление в коридора и
спалното помещение.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за неоснователност
на предявения иск, поради недокозаност на първата предпоставка от фактическия
състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, а именно не е доказано незаконосъобразно
действие на затворническата администрация по см. на чл.3 от ЗИНЗС. Приел е след
анализ на доказателствата по делото, че отоплението в спалното помещение,
където е бил настанен касатора през разграничените времеви периоди е било
достатъчно за нормален живот на лицата в него, тъй като температурата е
поддържана в нормите, определени със заповед на началника на затвора във връзка
със стандартите за обществени сгради; не са доказани оплаквания от други
задържани лица или такива, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“; не са
установени аварии за продължителни периоди, довели до оставане на спалното помещение
без отопление. По отношение отоплението на коридора първоинстанционния съд
правилно е приел, че неотопляването му е по вина на самите затворници – същите
са държали прозорците отворени, за да пушат.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КАС. Същото е
и правилно.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон на база събраните
доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Съгласно разпоредбата на чл.221,
ал.2, изр.2 от АПК изцяло се споделят мотивите на първата инстанция. Основателността
на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се
предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита, че с оглед
събрания доказателствен материал по делото, искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се
явява недоказан по основание. Съгласно практиката на Съда по правата на човека,
чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява
наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой
в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от
свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са
гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. В контекста на тази
съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към
лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“. В случая
предпоставките на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явяват недоказани. Липсва
незаконосъобразно действие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, а оттук не може да се твърди за причинени вреди от такова
действие. При съблюдаване изискването, въведено с чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, а
именно степента на отопление в затворите да се определя в зависимост от
стандартите за обществените сгради, началникът на затвора в гр.Бобов дол е
издал заповед №Л-1058/09.10.2019г., с която е регламентирал използването на
запасите от отопление през есенно-зимния сезон на 2019-2020г. с оглед външните
температури. Отоплението на спалните помещения, в които е бил настаняван
касатора през исковия период се явява достатъчно в степен да отговори на
стандартите за отопление на обществените сгради, тъй като от писмените
доказателства – копия на дневниците за работа на котлите, за ежедневното
измерване на температурата – външна и вътрешна, се установява безспорно
поддържане на температура в порядъка на 19-21 градуса. Пребиваването на
касатора в малкото спално помещение се доказа, че е по негово желание, макар
същото да се е използвало за склад, поради което липсата на отопление в него не
може да се вмени във вина на специализираните органи по изпълнение на
наказанията.
Липсата на отопление в коридора също не може да се разглежда като
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, тъй като тези условия са предизвикани от
поведението на лишените от свобода и задържаните под стража, доколкото са отваряли
прозорците, за да пушат.
По изложените съображения АС – Кюстендил,
тричленен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл.209 от АПК и
ще го остави в сила.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №65/26.02.2021г. на Кюстендилския
административен съд, постановено по адм.д. №93/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: