Решение по дело №2631/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     493                          от 31.03.2021 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

 

при секретаря И. Г. и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 2631 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.А.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез процесуалния си представител – адв. Д.Ч. *** с адрес на упражняване на дейността – гр. Средец, ул. „Лиляна Димитрова“ № 1А против Решение № 260454/13.11.2020 г., постановено по НАХД № 1470/2020 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 009800/16.03.2020 год. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът лично поддържа жалбата си, като оспорва твърдението на административнонаказващия орган за допуснато административно нарушение.

Ответникът по касация – началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ не изпраща представител, като по делото е постъпил отговор по касационната жалба от процесуалните представители на ответника в който се оспорва жалбата по подробно изложени доводи и аргументи. Формулирано е искане за отхвърляне на жалбата, оставяне в сила решението на първоинстанционния районен съд и присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на М.А.Т. против Наказателно постановление № 009800/16.03.2020 год. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП на лицето е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебния акт е прието, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. По съществото на спора, съда е приел, че изводите на АНО за липса на доказателства за заплатена винетна такса са правилни, законосъобразни и почиващи на събраните по делото доказателства.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че административнонаказателната отговорност на М.А.Т. е ангажирана за това, че на 24.10.2019 год. около 12.00 часа в качеството си на водач е управлявала пътно превозно средство (ППС) с регистрационен номер А6060МВ, вид лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, категория М1, по републикански път ІІ-79, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочено км. 71 на път ІІ-79 (О.п. Елхово-Болярово-Средец-кв. Меден рудник-(Бургас-Средец), пътен участък Бургас-Средец, в посока гр. Средец. В мотивите на НП е посочено също, че в резултат на проверката е установено, че ППС с регистрационен номер А6060МВ към момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да съответства на категорията на ППС – К3. Посочено е също, че съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, извършеното нарушение е потвърдено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № MEU 046, като данните от справката са отразени в АУАН № 009800/24.10.2019 год.

В мотивите на оспорения съдебен акт, първоинстанционния районен съд е приел, че няма спор, че към датата на проверката за автомобила не е имало заплатена т.нар. „електронна винетка“, което се доказва с показанията на актосъставителя, както и с приложена по делото извадка от Електронната система на АПИ. Настоящият касационен състав споделя така формирания извод, като счита, че същия е в съответствие със събраните по делото доказателства, като в подкрепа на това следва да се има предвид следното:

Както в жалбата пред първоинстанционния районен съд, така и в настоящата касационна жалба, М.Т. твърди, че имала надлежно заплатена електронна винетна такса, поради което отразената в НП и в съдебното решение фактическа обстановка не съответства на действителната такава. В подкрепа на така заявеното жалбоподателката пред първоинстанционния районен съд е приложила копие (л. 7) на Електронна винетка за ППС с регистрационен номер А6060МВ с период на валидност 03.02.2019 год., 00,00 до 02.02.2020 год. 23.59 и дата на издаване – 01.02.2019 год. 17,37. В хода на съдебното дирене, процесуалния представител на ответника е представил като доказателство разпечатка от електронната система (л. 66), като е заявил твърдение, че от същата е видно, че за МПС с рег. № А6060МВ няма закупена винетка. Видно от така приложеното и прието от съда писмено доказателство, на 24.10.2019 год. в 12.15 часа – датата и часа на извършената проверка, ППС с рег. № А6060МВ е било без заплатена винетна такса. В подкрепа на констатацията, че за въпросното МПС е нямало заплатена такса се явяват и показанията на актосъставителя, който в хода на съдебното следствие е потвърдил това обстоятелство, което е установил както след справка в електронната система, така и след обаждане в централата, от където са потвърдили този факт. Освен така заявеното твърдение, свидетеля е посочил, че в хода на проверката самата жалбоподателка е заявила, че има платена винетна такса, но номера е бил сгрешен.

По отношение на приложеното от жалбоподателката копие на Електронна винетка за ППС с регистрационен номер А6060МВ, съда счита за нужно да отбележи и факта, че в писмените си възражения, вписани в АУАН, самата Т. е посочила, че има закупена електронна винетка със сгрешен регистрационен номер, но не по нейна вина. Така вписаното възражение подкрепя твърдението на процесуалния представител на ответника, че в случая при въвеждане на регистрационния номер в електронната система за закупуване на електронен винетен стикер е допусната грешка, поради което системата не е отчела това плащане. В случая е ирелевантно дали грешката е допусната от жалбоподателката или от служител на бензиностанцията, както същата твърди. Безспорно при въвеждане на регистрационния номер на МПС е допусната грешка. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), съгласно която отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Посочената норма не държи сметка по чия вина е допусната грешката, а определя, че отговорността за тази грешка е на собственика на МПС или на ползвателя. Друго относимо към казуса обстоятелство, регламентирано в цитираната норма е факта, че наличието на неправилно декларирани данни се приравнява на липса на заплатена винетна такса, каквито доказателства са събрани в хода на производството.

По изложените съображения, настоящия касационен състав приема, че оспореното решение на първоинстанционния районен съд се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника, по което съдът намира следното:

Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. От друга страна в нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е указано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260454/13.11.2020 г., постановено по НАХД № 1470/2020 г. на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА М.А.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                 

 

 

        2.